Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (10)

8.
Поле от тюркоазени брони

Дворецът на превото се издигаше върху един от седемте хълма, които придаваха на сгушения в залива град Даштиказар неповторим облик. Жералд прекоси централния площад, където се провеждаха празници и церемонии, и се изкачи по монументалното стълбище до сградата, където живееше и работеше най-влиятелното лице в страната Ис.

Магьосникът беше истински разтревожен. Махна разсеяно с ръка за поздрав на рицаря, който стоеше на пост пред входната врата и който също го поздрави най-почтително, и потъна в коридорите, водещи до кабинета на човека, който едновременно беше кмет на Даштиказар и префект на цялата страна.

Превото беше човек на възраст, по-скоро едър на ръст. Имаше бели, сресани назад коси. Погледът му бе останал жив. Като млад, той беше камдар, водач на клан, мъдър и уважаван, заради което бе избран от мнозинството от съгражданите си. Заедно с командора на Братството, делегата на търговците и занаятчиите и Великия маг на Гилдията, превото беше най-могъщата личност в Ис. А също и най-легитимният, понеже, за разлика от другите трима, той бе избран от народа! Но беше и с най-нестабилно положение, защото хората от Ис просто му бяха поверили властта, следователно можеха да го отстранят и заменят, в случай че ново мнозинство пожелаеше това и го аргументираше.

Предупреден от един свой помощник за пристигането на Жералд, превото дойде лично да му отвори вратата. Магьосникът компютърен специалист рядко напускаше Гифду и когато го правеше, винаги беше по много важна причина.

— Влезте, Жералд! Много рядко идвате в града! Седнете, моля.

Жералд се отпусна в коженото кресло, което му посочи превото, а той се върна зад бюрото си и седна.

— Слушам ви, Жералд. Какво става?

— Става това, Ваша чест, че онова, от което се опасявахме, уви, се случи. Тази сутрин Гиймо е бил отвлечен и в този момент се намира в Несигурния свят.

Дълбока бръчка на загриженост проряза челото на превото.

— Как е възможно? Кадехар не е ли бил с него?

— Мисля, че е мой дълг да ви разкажа някои неща, Ваша чест — обяви Жералд с видимо затруднение.

И той разказа на изумения прево за плана на Гилдията да нападне Сянката в леговището й, за последвалата сеч пред кулата на Джагател, за процеса, на който Кадехар бе осъден, за бягството на учителя магьосник в Трой и заминаването му за Несигурния свят заедно с Уриен и Валантен.

Когато свърши, превото даде воля на гнева си:

— На какво прилича това? Подиграват ли се с мен? Как е възможно да не съм известен за толкова важни събития! Давате ли си сметка, Жералд? Това е много сериозно!

— Знам всичко това, Ваша чест — каза той в опит да укроти превото. — Напълно съзнавам, че Гилдията отиде твърде далеч. Но днес съжаленията са излишни. Трябва да се действа, и то незабавно!

— Не крийте нищо от мен, Жералд. Какво може да стане, ако Гиймо попадне в ръцете на Сянката?

— Ако трябва да бъда откровен, не знам — призна магьосникът.

— Как така не знаете? — учуди се превото.

— Това е самата истина, Ваша чест — продължи Жералд, като го гледаше право в очите. — Но съм сигурен в едно: магията у това дете е изключително силна. Няма никакво съмнение, че Сянката иска да се добере до Гиймо, за да използва магическите му сили и със сигурност със зли намерения. Ето защо е изключително важно да го намерим, преди това да се случи!

Превото се замисли за миг. После се изправи и тръгна към вратата.

— Тази отговорност е твърде голяма за мен — обяви той. — Ще свикам незабавно Великия съвет.

— Не правете това, моля ви! — провикна се магьосникът.

Превото се вкамени и хвърли на Жералд поглед, пълен с недоумение.

— Абсолютно необходимо е тази история да си остане между нас — продължи той, като хапеше устни. — Моля ви да ми се доверите.

— Чакам обяснение, Жералд — сухо заповяда превото.

— Ние с Кадехар мислим, че в Гилдията има един или няколко предатели…

Превото, зяпнал, продължаваше да го гледа втренчено.

— Само това липсваше! — успя най-после да каже той. — Е, какво предлагате?

— Ваша чест, виждам само едно решение. Имате ли доверие в командора на Братството? — попита Жералд след известен размисъл.

— Ей богу, той е недодялан и първичен мъж, който не притежава умението да вниква в тънкостите на политиката, но е справедлив и изцяло предан на своята мисия на рицар. Да, имам му доверие.

— Гилдията и Братството винаги са се уважавали, но рядко са се разбирали, а още по-малко обичали — каза Жералд. — Днес в моите очи това е гаранция. Наистина вярвам, че Братството, за разлика от Гилдията, не се е поддало на интригите на Сянката.

— Отлично! — заключи превото, като отвори вратата и даде знак на лостовия да се приближи. — Веднага ще повикам командора, като му наредя да запази пълна дискретност.

— Нека побърза! — помоли Жералд. — Повтарям ви, случаят е спешен! В тази история е заложено може би самото оцеляване на страната Ис!

— Уви — обърна се към него превото, — боя се, че нищо не може да стане по-рано от утре сутринта. Вече е късно, а мащабна операция не се организира току-тъй.

Магьосникът въздъхна. Времето работеше срещу тях.

* * *

Увит в дебелото си палто, Жералд подскачаше намясто, за да се стопли. След най-студения час на нощта бавно започваше да се развиделява.

Превото наистина бе свършил добра работа: близо двеста рицари в пълно бойно снаряжение се бяха събрали на хълма при Вратите и засилващата се дневна светлина разкриваше пред погледа истинско поле от тюркоазени доспехи. Превото и командорът се приближиха до магьосника.

— Това са хората, които ще ни придружат в Несигурния свят — обяви с прегракнал глас командирът на мъжете от Братството. — Това е всичко, което мога да направя. Би било грешка да оголим страната Ис от всичките й рицари. Сянката може да се възползва от това.

Командорът беше същински исполин, който по ръст се равняваше с Уриен Трой. Както и Жералд, беше над четиридесетте. Лицето му беше като изсечено, с множество белези от рани. Той беше един доблестен рицар, който бе доказал храбростта си на бойното поле. Превото продължи:

— Командорът ще ръководи операцията. Но вие ще останете нейния водач, а той няма да предприема нито една стъпка, без да се допита до вас.

— Напълно съм съгласен — отговори Жералд и хвърли прям поглед към великана. — Знам, че мога да ви се доверя, командоре. Вие многократно сте доказали верността си по време на набезите на Сянката в Ис. Вашите хора ви уважават. Ще ви уважавам и аз.

Гигантът не остана безчувствен към приятелските слова на Жералд и спонтанно му протегна ръка. Магьосникът я стисна и му благодари за това, че ще участва пряко в операцията.

— Моят пост и моята чест изискват да бъда на предната линия с хората си — почти се извини командорът.

— Добре — намеси се превото, за да сложи край на любезностите. — Жералд, какво чакаме?

— Да не би да е лесно да прекараш през Вратата двеста рицари — развеселено се усмихна той. — Помолих единствения магьосник, който е на разположение и в когото имам пълно доверие, да дойде да ми помогне. Не вярвам да се забави.

Няколко минути по-късно върху далечния хълм се открои силует. Скоро различиха фигурата на един старец, увит в тъмния плащ на Гилдията и възседнал пръхтящо от умора муле. Той бързо приближаваше, като подканяше мулето с дрезгави викове.

— За последен път тръгвам на път от Гифду с такова вироглаво животно! — каза той, когато приближи съвсем.

— Кадуан! Колко се радвам да те видя! — възкликна Жералд, като го тупна дружески по гърба.

Кадуан беше учител в гимнастическия салон на Гифду. Не беше млад, но за годините си бе в удивителна форма.

— Е, реши ли? — попита го Жералд.

— Мислиш ли, че можех дълго да се колебая? От снощи, когато разбрах, че Гиймо е в опасност, не съм на себе си! Пък и щом приятел се нуждае от помощ…

— Ще имаш възможност да ми я окажеш, повярвай ми. За да задействаме тази Врата, ще трябва да се напънем не на шега!

Двамата магьосници, последвани от превото и командора, се приближиха до Вратата за Несигурния свят под любопитните и същевременно тревожни погледи на рицарите.

Жералд и Кадуан застанаха край двете крила на масивната Врата. След това Жералд се обърна към рицарите:

— Ще отворим тази Врата, при това не само наполовина, както правим обикновено! Не трябва да губим време: един след друг ще минавате през нея, без колебание и на бегом! Както парашутистите от Сигурния свят, когато скачат от самолет.

Мъжете се разсмяха и малко се отпуснаха.

— Е, кой иска да мине пръв? — попита Кадуан.

— Аз, господин магьосник — пристъпи напред един рус и строен рицар.

— И аз — подвикна друг, кестеняв и набит, който застана до първия.

— Амбор и Бертолен! — леко се усмихна командорът. — Не се учудвам.

— Тръгваме ли? — попита Жералд и погледна въпросително превото.

— Да — отвърна той с пресекнал от вълнение глас. — Нека графемите бдят над вас, учители магьосници! Нека вятърът на ландите ви съпровожда, командоре! И най-вече, късмет!

— Ще имаме нужда от това! — въздъхна Жералд, като призова наум графемите.