Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (29)

27.
Човек никога не трябва да се отчайва

На следващия ден, точно както бяха предвидили, Ромарик, Гонтран, Корали, Агата и Тоти бяха любезно поканени да наблюдават подготвящата се битка от Сивите хълмове.

— Но оттук нищо не можем да видим! — с най-естествен тон протестира Корали.

Тя бе прекарала деня с Вал и Матси, а вечерта се бе върнала при другарите си, които незабавно я бяха осведомили за тайния план. Кадуан пристъпи към тях — другите възрастни като че ли мълчаливо и веднъж завинаги го бяха определили за парламентьор пред малката дружина.

— Е, деца — каза той, — войната е работа на големите хора! Знам, че се тревожите за Гиймо. Но вече направихте много за него! Сега трябва да бъдете разумни.

Те наведоха глави недоволно, но не се възпротивиха. Старият магьосник прие това за примирено съгласие, обърна се, доволен, и тъй и не видя намигването, което си размениха зад гърба му.

* * *

Кушумай, придружена от Йорван и Жералд, следеше отблизо подготовката на армията, която бе нарекла „Армията от хълмовете“. Бе измислила дързък план за атака, разчитащ в първата си фаза изцяло на Морския народ, с който дълго бяха обсъждали подробностите предната вечер. Тя се загледа в степните воини, които бяха организирали двубои помежду си, за да запълнят времето на очакване. Възхити се на тяхната сила, гъвкавост и бойно изкуство, което бяха превърнали в начин на живот. На драго сърце би заменила неколкостотин червенокоси бойци само за няколко десетки от тези воини! Не че се съмняваше в куража на хората от западните земи, но те си оставаха селяни, по-умели в карането на каруци, отколкото във въртенето на меча. Макар усилията на лютиера, когото Мечките бяха изпратили да обучи тези враждебно настроени към Йенибохор селяни да се бият, да бяха довели до неочаквани успехи, те не бяха достатъчни за схватката с опасния противник, който ги очакваше. Кушумай залагаше повече на разбойниците: щом бяха оцелели досега във всички битки срещу наемниците орки, щяха да преживеят и тази поредна схватка! Колкото до ловците от Виолетовия Иртиш, те бяха храбри и опитни, а в горите бяха срещали не по-малко свирепи изчадия от орките. Но бяха шепа хора! Кушумай въздъхна. Да можеше да има на разположение поне един отряд магьосници, които да обезвредят жреците. Онези от Несигурния свят бяха шарлатани или страхливци, които се разтреперваха само при споменаването на властелина на Йенибохор.

— За какво мислиш, Кушумай?

— За нищо, повелителю Ша. Моля се! Само това ми остава.

В същия миг през редовете на хората от западните земи премина шепот и те изведнъж се разбягаха на всички страни с викове на страх.

— Какво става? — разтревожи се Жералд.

Ловците инстинктивно се насъбраха около Кушумай, за да я предпазят.

— Мирги, мирги! — изкрещя един вместо отговор.

В легендите на Несигурния свят миргите бяха зли духове във вид на кривящи се гноми.

— Хей, успокойте се! Това съм аз! Това сме ние! — кресна някой с все сила, за да надвика шумотевицата.

— Ти ли си, Бертрам?! — не повярва на ушите си Жералд.

— Да, аз съм! Кажете на тези хора да си приберат секирите и да свалят копията. Ще вземат да ранят някого! Това е безумие!

На Жералд му трябваше известно време да убеди мъжете от западните земи, че новодошлите са съюзници, а не врагове. Трудно му беше да ги накара да повярват, че създанията, които придружаваха младия магьосник, не са мирги.

— Бертрам!

Привлечени от виковете, Ромарик, Агата, Гонтран и Корали, следвани от Тоти, бяха дотичали начаса и изразяваха пред приятеля си радостта, че го виждат отново, със здрави ръкостискания и няколко целувки. Когато видяха съществата, които той бе довел, замръзнаха.

— Приятели от Даштиказар! Аз много щастлив да види ви пак!

— Кор Озик!

Това наистина беше Кор Озик — младият кориган, който служеше за преводач на краля Кор Мехтар, когато приятелите бяха попаднали в плен в двореца Булеган.

Кориганите — дребни същества с ръст около осемдесет сантиметра, хилави и сбръчкани, тъмни и космати — живееха в ландите на страната Ис, където съжителстваха в разбирателство — можеше и така да се каже — с хората.

Зад Кор Озик се тълпяха десетина коригани, които изглеждаха още по-дребни и сгърчени. Косите и космите им сивееха или бяха съвършено бели. Широките им шапки, сака и традиционните кадифени шалвари не бяха в обичайния черен цвят, а червени. Колкото до железните им чехли, те бяха необичайно излъскани и протрити.

— Когато Амбър ни заговори за приятелите, които сте си създали всички вие и които трябва да повикате на помощ, се почувствах глупав и ненужен — призна Бертрам пред другарите си и военачалниците от хълмовете, които бяха дошли при него и оглеждаха учудено пратениците на Народа на ландите. — Тогава ми хрумна нещо!

— Реши да се върнеш в Ис и да отидеш при кориганите? — слисана се провикна Корали. — Ама това е откачено!

— И най-вече много изморително! Тичах през цялото или почти през цялото време до Виещия бряг, имах късмет да попадна на един рибар, който се съгласи да ме закара до Срединния остров!

— И на връщане ли тича?

— Разбира се! Нали знаеш, че кориганите са много издръжливи. Дори и възрастните… Аз съм този, който едва ги догонваше.

— Продължавай, Бертрам — намеси се Жералд. — Много сме любопитни да чуем твоята история до края. А ти, Корали, престани да го прекъсваш с въпроси!

— И така — продължи Бертрам, — знаейки силата на жреците от Йенибохор, си казах, че имаме голяма нужда от магьосници. За съжаление, тъй като в Гилдията има внедрен шпионин на Сянката, на нея не можеше да се разчита. Къде тогава да намеря магьосници? Разбира се, при кориганите! Тъй че потеглих за Ис и веднага отидох в ландите. След дълго търсене открих прословутия долмен, през който слязохме до пещерата на Булеган. Изчаках да се появи някой кориган и го помолих да бъда приет от Кор Мехтар. Знаете колко любопитни са кориганите: той незабавно ме прие на аудиенция! Обясних му положението, като му дадох да разбере как ще се отрази на кориганите, ако Сянката стане прекалено могъща. Той се убеди в това и ми предостави най-умелите си магьосници, както и един преводач, който да улесни общуването ни! Ами това е всичко!

— Казваш, че се е убедил в това? — със съмнение попита Жералд.

— Защо той да може да прекъсва? — тихо възропта Корали.

— Млък! — скара й се Ромарик. — Нека да чуем!

— Да — отвърна Бертрам, поруменял против волята си. — Успях да намеря аргументи… аргументи, които…

— Ваш приятел направи обещание на мой крал — зарадвано се намеси Кор Озик. — Ваш приятел обещал нещо в замяна на наша помощ!

— Това е само между мен и Кор Мехтар! — протестира Бертрам, като хвърли изпепеляващ поглед към коригана. — И какво, най-важното е, че дойдох навреме, с приятели, които ще ни помогнат, нали?

— Имаш право, млади Бертрам — потвърди Кушумай с усмивка на благодарност. — И може би помощта, която си ни довел, ще спаси всички нас! Чувала съм за магията на огамите, казват, че е могъща. И най-вече, не е позната в този свят… Жреците няма да са подготвени за нея!

Тя се обърна към Йорван и Жералд.

— Е? Най-после си имаме отряд от магьосници! Виждате, че човек никога не трябва да се отчайва!

За огромно облекчение на хората от западните земи, които трудно се убедиха, че тези странни създания не са мирги, Кушумай покани кориганите да я последват до хълма, където свика последното съвещание на военния щаб.

Бертрам остана с приятелите си, които на свой ред му разказаха какво се бе случило през последните дни. Задоволиха любопитството му за Кушумай и повелителя Ша. Уведомиха го за отсъствието на Амбър и Тома, както и за последните вълнуващи събития, без обаче да му разкрият намеренията си за неподчинение.

— Много е досадно, че трябва да стоите на хълмовете — каза Бертрам, като подчерта с леко смръщване на веждите и уверен тон, че той принадлежи към света на възрастните хора. — Честна дума, ще мисля за вас във вихъра на битката, между две схватки с орки и две магии срещу жреците! Впрочем — заключи той, когато видя, че Жералд идваше към тях — търсят ме: бъдете послушни! Колкото до мен, няма да ви посрамя!

— Бертрам?

— Идвам, Жералд. Сбогом, приятели, сбогом…

— Бертрам — с известно смущение обяви Жералд, — трябва някой да наглежда… да пази приятелите ти. Кадуан вече е по-добре. Той е с повече опит, ще ни бъде по-полезен пред стените на Йенибохор от теб.

— Какво? — изръмжа Бертрам. — Но Кадуан е изкуфял, само ще ви пречи! Жералд, не можеш да ми причиниш това. Моля те!…

— Достатъчно, вече съм го решил — прекъсна го магьосникът с нетърпящ възражение тон. — Опитай се този път да ги пазиш по-добре, отколкото в Ис!

Замаян и съсипан, Бертрам го изгледа как се отдалечава. Жералд се присъедини към Кушумай, Кадуан, Йорван и магьосниците коригани. Армията от хълмовете се готвеше да потегли.

— Е, хайде, Бертрам — утеши го Гонтран насмешливо, — голяма работа! Когато пораснеш, всичко ще бъде различно.

— Много смешно! Като си помисля за всичко, което направих за тях! — изпъшка той. — Нямат право да ме държат настрана. Заслужавам да участвам в битката!

— И ние мислим така! — увери го Ромарик, като сложи ръка на рамото на младия магьосник. — Впрочем имаме план.

— План ли? Не ми казвай, че пак възнамерявате да не се подчините на Жералд и че… О, не!

— Да, Бертрам, и още как!