Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (35)

33.
Безпомощни!

Както магьосниците очакваха, главната врата беше затворена и блокирана с магическо заклинание. Кадехар отиде да опита късмета си към един страничен вход малко по-нататък.

— И онази не става — обяви той, като се върна.

— Толкова по-зле, ще се опитаме да отворим тази — каза Йорван.

Те обединиха силите си около Елхаз, графемата, която разваля блокиращи магии. Вратата се подчини по-бързо, отколкото се надяваха.

— Всичко живо бяга от нас петимата! — пошегува се Жералд.

— Според мен е по-вероятно жреците, които са правили магията, да са бързали — отговори Кушумай. — Да вървим.

В този момент дочуха силен шум откъм гърба си: група жреци се бяха втурнали към кулата.

— Откъде излязоха тия? — избоботи Кадуан.

— Вероятно от крепостната стена — отвърна Кушумай. — Идват на помощ на колегите си!

— Вие вървете! — внезапно рече повелителят Ша. — Претърсете кулата! Аз се наемам да ги задържа.

— Сигурен ли си?

— Да, Ловджийке. Тръгвайте.

Повелителят Ша зае страховита поза и посрещна жреците с последователни мощни Турсаз. Прииждащите гневно се развикаха, но бяха принудени да спрат, за да си направят защитна магия.

— Вървете! — повтори магьосникът.

Без повече да се помайват, Кадехар, Кушумай, Жералд и Кадуан потънаха в сградата.

* * *

На върха на кулата, в стаята със сиви каменни стени, натъпкана с мебели и странни уреди, Амбър се свести първа. Страхът бе преминал, тя пое няколко глътки въздух и после изведнъж, без да осъзнава необичайната сила, която я водеше, тръгна към масата, на която бе проснат Гиймо.

— Остани, където си… Говорех за спектакъл… Нито ти, нито приятелката ти… сте част от актьорите… Само зрители… Най-обикновени зрители… Ако още някой се приближи… или се опита да смути ритуала ми… ще го превърна в жаба.

Глухото хриптене на Сянката премина в заповеден тон. Създанието държеше Гиймо в своя власт… Момичето спря като заковано. Заля я чувство за безпомощност, съпроводено от усещането за дълбока несправедливост, което извика сълзи в очите й.

Зад нея Корали изпитваше същото.

Двете отстъпиха крачка по крачка до първите стъпала на стълбището. Бяха толкова замаяни от онова, което виждаха, че нито за миг не помислиха да избягат.

Изведнъж Сянката престана да им обръща внимание, сякаш те изобщо не съществуваха, и отново се концентрира върху ритуала, който се готвеше да изпълни с Гиймо и старинната книга. Амбър и Корали направиха усилие да задишат нормално и да укротят страха, който ги караше да треперят.

— Гледай, Амбър! Какво прави Сянката с Гиймо?

Сянката бе отворила Книгата на звездите и се опитваше да възвърне силите на пленника си.

— Изглежда, мисли, че Гиймо е твърде слаб за ритуала й.

— Не можем ли да се възползваме от това и да се приближим незабелязано?

Сянката внезапно обърна към тях огнените си очи. Двете се свиха в ъгъла на рамката на вратата.

— Тишина… тишина, проклети хлапачки… Пречите ми… да се концентрирам…

— Толкова по-добре! — процеди Амбър.

Близначките млъкнаха. Без да се наговарят повече, те тръгнаха да изпълняват идеята на Корали и тихичко се приближиха към Гиймо.

— Да не би да ме… вземате за… глупачка… — избоботи Сянката. — Може би една от вас… наистина държи… да се превърне в жаба.

Те спряха на крачка от вратата, защото си дадоха сметка, че са стигнали твърде далече.

* * *

— Ами ако срещнем Сянката просто така, зад някой завой на стълбите? — обърна се Бертрам към Ромарик, който вървеше предпазливо с факлата в ръка.

— Ще й скочим и ще й издърпаме ушите! — изсмя се Гонтран.

— Страх ли те е? — учуди се Кайл. — Нали точно ти предложи да тръгнем към подземията.

Бертрам измърмори нещо неразбираемо и млъкна.

Стълбата продължаваше надолу и изглеждаше безкрайна. По стените избиваше влага. На места се виждаха огромни паяци, свити в центъра на паяжината си.

— Бррр! — потрепери Гонтран. — Тези сигурно се хранят с плъхове! Странно, че още не сме чули Корали да пищи! Корали?

Никой не отговори. Разтревожен, Гонтран поиска да направят почивка.

— Кой е видял Корали за последен път?

Смутено мълчание вместо отговор. Всеки бе внимавал само за себе си по време на дългото слизане — толкова хлъзгави бяха стъпалата и толкова голям бе страхът от нежелана среща. Ромарик подаде факлата на Бертрам, който беше последен. Бяха всичко четирима.

— Амбър? Корали? — извика пак Гонтран.

— Може би нещо ги е забавило — подсказа Кайл.

— Или нещо им се е случило — мрачно го поправи Гонтран.

— Качваме се! — каза Ромарик и отново пое начело на групата.

* * *

Вглъбена в ритуала си, Сянката взе от един рафт шишенце с гъста тъмна течност. Отпуши я и пъхна гърлото й между устните на бледия като мъртвец Гиймо.

— Пий… възстанови силите си… Трябва ми живо момче за ритуала… не искам труп.

Гиймо се изкашля и изплю малко течност. Внезапно като удар с камшик усети как животът отново се връща във вените му. Тялото му доби достатъчно сили и той успя да седне мъчително на ръба на дървената маса.

— Добре… много добре, момчето ми… Ще можем да минем… към сериозните неща.

Внезапно се чу шум от лудо препускане. Сянката хвърли страховит поглед към двете момичета. Те се ококориха и вдигнаха ръце, за да покажат, че шумът не е от тях.

На прага се появи силует, зад който се изправиха още два. Сянката нададе яростен вик. Кадехар, Жералд и Кушумай се готвеха да влязат в лабораторията. По-надолу по стълбите кашляше задъханият Кадуан.

Сянката замахна към вратата и издаде някакви гърлени звуци.

— Учителю Кадехар! — извика Корали.

Амбър, зяпнала от изненада и е отпуснати ръце, гледаше Кушумай — жената, която постоянно се появяваше в сънищата й! Зелени очи, светли коси, мечи череп върху шлема… Значи тя наистина съществуваше? Какво означаваше това? Младата жена също я гледаше със загадъчна усмивка.

— Вие! — възкликна Кадехар, когато видя девойките до стената, на няколко метра от тях.

— Ама какво правите тук? — слиса се на свой ред Жералд. — И къде са останалите?

— Видели са светлина и са влезли — отговори вместо тях Кушумай и вдигна рамене. — Не мислите ли, че можем да отложим въпросите?

Сякаш да одобри това предложение, Кадехар се втурна към масата насред стаята, върху която се намираха Гиймо и Книгата на звездите. Но не стигна много далече: удари се в една енергийна стена, която Сянката бе издигнала точно пред вратата. Прозрачна като стъкло, но здрава като стомана преграда.

Амбър и Корали дотичаха до невидимата преграда и заудряха по нея. Бяха пленници! Отделени от магьосника с магия на Сянката! Пръстите на Кадехар бяха на няколко сантиметра от техните, но толкова недостъпни, както ако бяха на километри оттук.

Магьосниците и магьосницата се събраха.

— Отдръпнете се от тази стена! — заповяда Кадехар на момичетата.

Те изпълниха заповедта му начаса.

През това време, без да обръща внимание на действията на магьосниците, Сянката започна ритуала, който благодарение на магическата дарба на Гиймо щеше да сломи съпротивата на Книгата на звездите и да му разкрие всички тайни.

Кушумай, Кадехар и Жералд опитаха много магии, които по най-жалък начин се провалиха пред бариерата.

— Това е невероятно — призна Жералд. — И най-слабата галдра, която хвърлихме срещу тази преграда, има сила да избие всички врати в манастира Гифду!

— Магическата сила на Сянката е направо невероятна — изпуфтя Кадехар. — Никога не съм се сблъсквал с толкова силна магия!

— Според мен — каза Кадуан изтощено — построяването на тази защитна стена… сигурно е продължило много време, дори за Сянката. Вероятно си е била тук и тя просто я е задействала, когато ние пристигнахме.

Старият магьосник, все още омаломощен от усилията да се изкачи по стълбите чак до върха на кулата, се бе облегнал на една стена. Макар обясненията му с нищо да не промениха положението, те все пак поуспокоиха колегите му, които поне си изясниха провала на опитите им. Една дълго и могъщо изтъкана магия не се разваляше току-тъй!

— Ами ако се опитаме да изработим Енсижил дю Лендорм? — предложи Жералд.

— Магията на Дракона? — провикна се Кадуан. — Ти си луд! Дори не сме сигурни, че ще успее да счупи преградата! А ако ни избяга, ще стане лошо!

— Кадуан има право — потвърди Кадехар. — Лендорм е силен, но опасен, и ще иска от нас огромна енергия, както за да го създадем, така и за да го държим под контрол. Трябва да намерим нещо друго.

— Според вас — ненадейно попита Кушумай — преградата еднакво здрава ли е от двете страни?

— Малко е вероятно — заяви Кадехар. — Такава преграда се строи заради външна атака. Но това не ни помага много, ние чисто и просто сме от другата й страна!

— Имам идея — промълви Ловджийката.

Тя се приближи до невидимата бариера и направи знак на Амбър.