Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alchemist's Secret [= The Fulcanelli Manuscript], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Ръкописът на Фулканели

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД — София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-153-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6125

История

  1. — Добавяне

18

Монпелие, Южна Франция

— Марк, подай ми отвертката… Чуваш ли, Марк? Къде изчезна бе, заплес? — Зарязвайки висящите във всички посоки жици, електротехникът слезе от стълбата и започна да се оглежда. — Този малък нещастник никога няма да научи занаята! Къде ли се е запилял?

Хлапето му създаваше проблеми и той дълбоко съжаляваше, че го взе на работа. Но Натали, снахата, никога нямаше да разбере, че синчето й бе същият загубеняк като баща си.

— Ела да видиш нещо, чичо Ришар! — извика хлапакът и гласът му отекна в тесния бетонен коридор. Електротехникът остави инструментите, избърса ръце в работния комбинезон и тръгна по посока на гласа. В дъното на коридора тъмнееше неголяма ниша. Зад отворената метална врата видя каменни стъпала, спускащи се надолу.

— Какво правиш там, да те вземат мътните? — надникна в дупката Ришар.

— Ела, ела! — отвърна възбуденият глас на момчето. — Много е странно!

Ришар въздъхна и заслиза по стълбите. Не след дълго се озова в обширно подземие с каменни колони.

— Какво толкова? — изръмжа той. — Мазе като мазе. Хайде, идвай! Не е позволено да се мотаеш тук.

— Добре де, но първо виж това — отвърна младият Марк и насочи фенерчето си към някакви железни клетки, смътно проблясващи в мрака. От стената зад тях стърчаха големи метални халки, под които имаше метални маси.

— Хайде, изчезвай оттук!

— Какво е това според теб?

— Откъде да знам? Сигурно са кучешки клетки.

— Никой не държи кучета в мазе — поклати глава Марк и сбърчи нос от силната миризма на дезинфектанти, която идваше от далечния ъгъл. Фенерчето освети отвора към канализацията в пода.

— Мърдай, момче — изръмжа Ришар. — Бавиш ме и ще закъснея за следващата поръчка.

— Чакай малко — отвърна момчето и се наведе да вдигне нещо лъскаво, попаднало под лъча на фенерчето.

Ришар се приближи, хвана ръката му и го повлече към стълбите.

— Виж какво ще ти кажа, момко! Упражнявам този занаят още отпреди да си се родил и знам едно: ако искаш да си запазиш хляба, трябва да си гледаш работата и да си държиш устата затворена! Ясно ли ти е?

— Ясно ми е — кимна момчето. — Но…

— Няма „но“! Ела да ми помогнеш с проклетото осветление!