Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Montana surrender, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2009)
Разпознаване и корекция
asayva (2017)

Издание:

Автор: Трейна Симънс

Заглавие: Отдаване в Монтана

Преводач: Благовеста Дончева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Калпазанов“; Kalpazanov

Град на издателя: Габрово

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Печатница: „Полиграфия“ АД

Излязла от печат: март 1994 г.

Редактор: Лилия Анастасова

Технически редактор: Стефка Димитрова

Коректор: Марияна Авдеева

ISBN: 954-17-0026-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5997

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и втора

Нед бавно слезе от коня си и пусна юздите на земята. Бе започнал да остарява за подобни нощни натоварвания. Може би трябваше да остане, както бе предложила Айдалий, и да се върне тук заедно с нея и Елайъс… Но и без това нямаше да може да заспи. А и как щеше да изпрати съобщението по телеграфа?

Не, по-добре да остави Елайъс да направи това и да дойдат по-късно с Айдалий да окажат последна почит на приятеля си. Надяваше се, че няма да го хванат, когато се промъква до телеграфа. Нямаха друг избор — не можеха да се доверят на оператора — той сигурно щеше да предаде съобщенията им на Бейкърови.

Талантлив човек е този Елайъс. Кой можеше да предположи, че умее да се справя с тези нови машинарийки? Бе обяснил на Нед, че от някаква книга е научил кода, който се използва за изпращане на думи по жиците.

О, той също бе чувал за онзи господин Бел, с когото Елайъс кореспондирал. Вече бе поръчал грамофон за рождения ден на Мати и даже бе говорил по една от онези нови дяволии, телефоните, на панаира в Чайен. Прудънс ще направи добре ако послуша Елайъс и отиде в онова бостънско училище, основано от господин Бел преди години, ако се окаже, че не може сама да възстанови говора си.

Нед тръгна към обора и си спомни още нещо, което му бе казал Елайъс. Споменът го накара да поклати недоверчиво глава. Ако добрият Господ беше предназначил хората за летене, щеше да ги дари с крила. Шансът на господин Бел да открие начин да издигне хората в царството на птиците е равен на шанса на снежна топка в гореща пустиня!…

Нед влезе в обора и се спря, докато свикне с тъмнината. Миризмата на пушек се усещаше и тук. Предположи, че е от завивките, които двамата със Сторм успяха да измъкнат от горящата къща. Няма да могат да спасят нищо друго — на мястото на къщата сега имаше само обгорели греди… Единствено голямата чугунена печка се очертаваше ясно, само тя бе издържала на пожара.

Нед се взря в трите фигури върху купа сено. Джесика седеше малко настрана с увито около раменете одеяло, обърната към Прудънс и Сторм. Главата на Прудънс лежеше на рамото му, малката й ръка се губеше в неговата.

Джесика усети присъствието на Нед и обърна към него очи.

— Не е престанала да плаче — каза му тя тихо. — Истерията още повече влоши положението й. Сторм я държи така цяла нощ…

— Трябва да се изплаче, Джес. Понякога сълзите облекчават и това важи дори и за нас, мъжете… След малко Айдалий ще се заеме с нея. Двамата с Елайъс ще дойдат всеки момент.

Сторм отвори очи и се опита да изтегли ръката си. Измъченото лице на Прудънс, мокро от сълзи, се смръщи леко, но тя се отпусна на сеното, когато той нежно отмести с ръка косата й и я целуна по челото. Внимателно я зави с одеялото, стана и даде знак на Джесика и Нед да го последват навън.

— Не успях да изкопая гробовете снощи — каза той, като се протегна, облян от ярката слънчева светлина. — Започвам ги сега. Кога ще дойде Елайъс?

— Казаха, че ще тръгнат призори. Вероятно са само около два часа път след мен. Айдалий изпрати малко храна по мен. Тя е в торбата върху коня ми, Джес. Дали би могла да приготвиш набързо нещо, докато помагам на Сторм?

— Ще се погрижа за това, Нед. Но не мислиш ли, че трябва да си починеш поне малко? Бил си на крак цяла нощ.

— Права си, ще отдъхна малко.

Сторм пристъпи към нея и протегна ръка към кръста й.

— Добре ли си тази сутрин, скъпа?

Тя избегна ръката му, кимна и се отдалечи от него.

— Добре съм. Трябва да се безпокоиш за Прудънс сега. Ако се събуди…

— Ще бъда наблизо. Извикай ме, ако имаш нужда от мене.

Джесика им обърна гръб и тръгна към коня на Нед. Заслуша се в отдалечаващите се стъпки, а след това отчаяна наведе глава. Да, ще го извика, но не за себе си. Сега само Прудънс имаше значение. Трябваше да помни това. Трябваше.

* * *

— Тези кучи синове! Ако ги хвана, ще взема мерки никога повече да не ми скрояват такива номера!

— За бога, Дейвид, замълчи! Искаш всички да те чуят, така ли? — Харлин се наведе напред и впи гневен поглед в брат си. — Какво друго можеш да очакваш от отрепките, които наемаш в онова ранчо? Всеки случай не ти помогнаха да запазиш стадото говеда, което получи.

— Я не ми се бъркай в работата, братко!

— Все някой трябва да го направи, Дейвид. От една година ти повтарям, че този град ще престане да ни поддържа, ако продължаваш да харчиш луди пари за пътуванията си до Сан Франциско и всички други места, където ходиш.

— Какво ме съветваш да правя тук? Освен това няма да имаме причина да се безпокоим за пари, когато започнем разработката на онази златна мина.

— Никога няма да принудиш Тобаяс да продаде ранчото си. Откъде си толкова сигурен, че хората ти са избягали, а не са избити от него?

— Нещо става там — каза Дейвид. — Видях преди малко онова незаконно изчадие на баща ни да бърза с Джант в тази посока. Всъщност, не е голяма загуба, ако Ред е мъртъв. Трябваше рано или късно да се освободя от него — особено след като ми каза къде точно се намира тази жила. Ще мога да я намеря и сам веднага щом вземем земята.

— По-добре вземи бързи мерки. Знаех си, че някой ще тръгне след Сторм. Трябва да се освободим от него, преди онзи федерален съдия-изпълнител да разбере как стоят в действителност нещата около него. Нямаме нужда съдия-изпълнител да си навира носа в нашите работи. Бих искал да знам кой е изпратил тази телеграма.

— Можеш да се обзаложиш, че не е изпратена оттук. Старият Фред има заповед да ти дава копия от всички телеграми, които изпраща или получава. Някой сигурно е ходил до Харлин, за да я изпрати. Освен това той идва заради Сторм, не заради нас.

— Господи, Дейвид! Помисли внимателно! Достатъчно е някой да говори с този съдия-изпълнител и да подпише оплакване и той може да предизвика ревизия на банката… Всеки документ, свързан с банката, ще се разглежда най-внимателно, включително и начина, по който станах неин собственик… По-добре се моли онова завещание, което фалшифицира в Сан Франциско, да издържи анализ на почерка.

— Фалшификаторът беше най-добрият, който можеше да бъде купен с пари, братко. Би трябвало да знаеш това. Ти даде парите.

— Щях да се чувствам много по-добре, ако знаех, че си унищожил другото завещание.

— То е моята допълнителна гаранция, Харлин, момчето ми. Как ще ти хареса да делиш притежанията си с Айдалий и Сторм? Не е ли по-добре просто да ми даваш някой и друг долар от време на време?

— Някой и друг долар?

— Виж какво — смени темата Дейвид. — Дигай се и да тръгваме да видим какво става там. Искам да знам какво се случи с тези мъже.

— Къде там?

— Ранчото на Тобаяс.

* * *

Джесика се отпусна уморено до Айдалий и Прудънс и за пръв път през този ден си позволи малко почивка. Цял следобед бе прала одеяла и дрехи, за да премахне от тях миризмата на пушек; твърдо бе отказала помощта на другите две жени.

Пламъци се извиваха около дървото, което Айдалий бе хвърлила в огъня, той пращеше и хвърляше искри.

— Погледнете колко красив е залезът — въздъхна замечтано Айдалий.

Джесика кимна. Отсега нататък залезите щяха да й напомнят онзи миг, в който зърна Сторм за пръв път. И не само те: всичко в живота й ще й напомня за мъжа, когото обича… Топлината на огъня и сега й шепнеше за часовете, прекарани в пещерата… Дори хората около нея бяха влезли в живота й след срещата с човека, когото законът бе обявил за престъпник…

Никога повече нямаше да чуе воя на койот, без да си спомни онази първа нощ… никога нямаше да погледне стадо диви коне, без да се появи призракът на жребеца му… А как някога ще се научи да понася минутите, когато в горещи дни се къпе и мие косата си в малкия поток, минаващ през ранчото й? Може би в приказките на каубоите за духовете имаше някаква истина. Около нея винаги ще витае духът на Сторм, любовта й към него никога няма да напусне сърцето й…

Айдалий се размърда и затвори книгата, която държеше на скута си.

— Стига засега, Прудънс — каза тя. — Не можеш да научиш всичко за един ден.

Младата жена кимна и започна да търка с ръка плочата за писане.

— Вие двете работихте заедно повече от два часа. Какво правихте с такова усърдие?

— Прудънс иска да се научи да чете и да пише — отговори Айдалий с усмивка. — Елайъс предложи да донесем тези неща. Той реши, че… — тя обви ръка около кръста на приятелката си, — умът й трябва да бъде зает с нещо…

Прудънс погледна пресния гроб на склона. После се обърна към Айдалий и вдигна ръце пред нея.

— О, Прудънс! — засмя се тихичко тя. — Няма да ми бъде лесно да науча добре новия ти език. Не бързай, дай ми време.

Позабави движенията на пръстите си и след малко Айдалий кимна разбиращо.

— Двете с Прудънс взаимно се обучавахме — обясни тя на Джесика. — Страхувам се, че ще ми е нужно повече време да науча нейния език на знаците. Тя вече е научила буквите от книгата на Сторм.

Прудънс отново започна да обяснява със знаци, но Айдалий се намръщи леко.

— Съжалявам, Прудънс. Какво…

Тогава тя нарисува нещо на плочата и я подаде на Айдалий.

— Знаеш ли, Прудънс — забеляза Айдалий — ти би могла да станеш добра художничка.

Когато Прудънс я побутна по ръката и кимна към Джесика, Айдалий леко се изчерви.

— Разбира се, че искам и Джесика да знае — повдигна плочата така, че тя да може да види пръстена, нарисуван от Прудънс. — С Елайъс… решихме да се оженим. Можеш ли да повярваш? Този глупак се е страхувал да ми направи предложение. Мислел, че ще му откажа!…

Джесика импулсивно прегърна дребната жена.

— Толкова се радвам за тебе, Айдалий. Двамата с Елайъс сте създадени един с друг.

— Аха! — обади се той зад гърба им. Хвана годеницата си и я изправи. Плочата се изплъзна от ръцете й. — Имам и свидетели. Ако се опиташ да се измъкнеш, ще те съдя за нарушение на обещание за женитба.

— Ти ще ме съдиш?! Доколкото си спомням, аз бях тази, която направи предложението за женитба, а ти каза „да“. Ако някой наруши обещанието, това ще бъдеш ти.

— Никога — тихо каза Елайъс и поклати глава. — Сега ти си моя и никога няма да се освободиш от мен. Хайде! Нека да се насладим на залеза.

Джесика проследи двамата годеници. Прудънс хвана ръката й и тя се обърна към нея. Взе плочата и погледна пръстена. Когато Прудънс вдигна ръка и посочи настрана, видя Сторм, който стоеше с гръб към тях, опрян на оградата на мястото за конете.

Пусна плочата и се изправи. Нямаше нужда да й се напомня за предстоящата женитба на Сторм и Прудънс. Но когато забеляза озадачения поглед на младата жена, си припомни обещанието към Тобаяс.

— И ти ще бъдеш щастлива, Прудънс. Обещах на брат ти и ще спазя обещанието си.

Тя продължи да я гледа озадачено и Джесика се наведе да разбърка яденето. Трябваше да живее и да се примири със своето решение, но нямаше сили да говори открито за него. Прудънс никога не трябваше да разбере колко много й струва нейното щастие…

Не трябваше да разбере и за случилото се между нея и Сторм. Колкото и да се укоряваше обаче, не успя да се почувства виновна за преживените прекрасни часове на споделена любов. Предположи, че това се дължи на някакъв ужасен недостатък на характера й… Поне такова бе заключението, до което стигна през дългите безсънни часове на изминалата нощ.

Не можеше да обвинява само Сторм; самата тя се бе поддала на омаята, която ги бе свързала на няколко пъти в едно. Всъщност тя бе измолила от него времето на любовта им, бе обещавала, че ще бъде щастлива и доволна само с тези чудесни часове на ласки и страстно единение с другия, без мисъл и обещания за бъдещето…

Възможно ли бе един мъж да обича две жени едновременно? Трябва да е възможно, защото тя не се съмняваше в любовта на Сторм към нея. Гласът му, думите му звучаха в ушите й, черните му очи я гледаха с любов… Беше го опознала добре — той е достатъчно почтен млад човек и ще сдържи обещанието си пред Прудънс.

Слава богу, че с Прудънс още не бяха женени. Поне двамата със Сторм не бяха нарушила Божи ята заповед срещу прелюбодеянието, въпреки че се бяха отдали на страстта си без благословията за женитба…

Този следобед бе търкала с все сила пропитите с пушек одеяла, за да заглуши гласа на съвестта си, който й нашепваше: „прелюбодеяние“… Любовта между нея и Сторм трябваше да приключи сега. Трябваше да замине преди женитбата му с Прудънс. Ужасно ще бъде, ако се изкуши и след женитбата му… — много по-ужасно от вече случилото се.

— Готова ли е вечерята? Умирам от глад.

Джесика стисна дървената лъжица и продължи да бърка безцелно, за да не се обърне, чувайки гласа на Сторм.

— Готова е — най-сетне каза тя, когато го чу да сяда до Прудънс. — Отивам да събудя Нед.

Без да погледне двойката, тя закачи лъжицата на гърнето и се отдалечи. Но когато влезе в обора, не се сдържа и се обърна. Светлината от огъня очертаваше профила на Прудънс, която бе повдигнала лице към Сторм. Той кимна и обгърна с ръка слабичките й рамене. Джесика рязко се обърна, за да прикрие сълзите си.

* * *

Нед отмести чинията си и погледна смръщено Джесика.

— Престани да ровиш тази яхния. Не е ли време да сложиш малко от нея в стомаха си, където й е мястото?

Джесика трепна виновно и поднесе вилицата към устата си.

— Ха — засмя се Елайъс. — Казах ти, че има нужда от още малко сол, Айдалий.

Тя игриво го плесна по ръката.

— Аз умеех да готвя много преди ти да решиш, че искаш да се научиш, Елайъс Джант! И не съм се учила от книга! Искам да знаеш, че майка ми бе най-добрата готвачка в този край!

— Предавам се — въздъхна примирено той. — Обещавам никога да не ти давам съвети как да готвиш.

Айдалий погледна с тревога Джесика.

— Добре ли си? Не си казала нито дума тази вечер.

— С-само… само съм уморена.

— Не трябваше сама да переш всичко днес следобед.

Джесика забеляза, че погледите на останалите са насочени към нея, и сви раздразнено рамене. Наложи си да преглътне още една хапка, за да намери оправдание за мълчанието си. Когато разговорът отново се възобнови, тя отмести чинията си и се отдръпна от Сторм.

— Защо да не направим това, след като сме вече тук? — дочу тя гласа на Нед. — Какво ще кажеш, Джес?

— Ъъ… Съжалявам, Нед, не чух. Какво каза?

— Казах, че бихме могли да потърсим златната жила, след като вече сме тук. Но ти трябва да решиш, Джес. Пийт остави картата на теб.

— Но земята принадлежи на Прудънс — напомни му Джесика. — Златото е нейна собственост.

Прудънс поклати глава. Започна да прави някакви знаци и се обърна към Сторм.

— Тя иска да ти кажа, че двамата с нея говорихме по този въпрос днес следобед, Джесика — обясни той. — Тъй като чичо ти Пийт пръв е открил златото, тя настоява двете да делите по равно.

— Не — извика Джесика и скочи на крака. Не искаше в никакъв случай да бъде обвързана по какъвто и да било начин с Прудънс, след като веднъж напусне Монтана. Пъхна ръка в джоба на полата си и измъкна картата.

— Ето — хвърли я в скута на Прудънс. — Тя е твоя. Не искам да имам нищо общо с това.

Тя взе картата и се престори, че иска да я хвърли в огъня. Когато Джесика не можа да сподави ужасения си вик, Прудънс стана и й подаде картата. Протегна ръка към Елайъс, който й подаде лист хартия, и се обърна към Сторм. Той проследи движенията на ръцете й и се обърна към Джесика.

— Тя казва, че си я нарекла твоя сестра снощи, и иска да знае защо днес не я обичаш.

— О, Прудънс, съжалявам… не трябва да си мислиш така… Просто… След няколко дни се връщам в Уайоминг — Джесика изрече първото нещо, което й дойде на ум, без да забележи трепването на Сторм. — Имам работа там, ранчо, за което отговарям…

Прудънс трябваше да дръпне няколко пъти ръката на Сторм, за да привлече вниманието му. Той обясни жестовете й с безизразен глас.

— Разбира, че имаш приятели в Уайоминг, но сега имаш приятели и тук. Иска да знае дали наистина последните ти преживявания тук са те разстроили толкова много, че си решила да отхвърлиш обичта на новите си приятели… Казва още, че съжалява за онзи мъж, когото си убила заради нея.

— Не е това, Прудънс — Джесика нямаше сили да срещне очите на младата жена и отправи невиждащ поглед над рамото й. — Съжалявам, че убих този човек, но ако се наложи, ще го направя отново, за да спася живота ти — обърна се неочаквано настрана. — Не искам да говоря за това точно сега. Моля те…

Прудънс пристъпи към нея и й подаде листа, който бе взела от Елайъс. Когато Джесика я погледна въпросително, тя се обърна към Елайъс и кимна.

— Това е документ, с който ти се преотстъпва половината от златната жила, Джесика. Не знам доколко е юридически издържан, но Прудънс ме помоли да го напиша днес и аз го направих с удоволствие.

Въздъхна примирено, но отказа да приеме листа, които младата жена продължаваше да държи пред нея.

— Дай ми възможност да обмисля това, Прудънс — каза тя най-сетне. — Още не сме я открили, за да я делим… Ще… ще ти съобщя решението си, когато я намерим.

Прудънс поклати глава и потърси с очи Сторм, но не го намери на мястото му. Той бавно се отдалечаваше от групата около огъня. Тя се намръщи, обърна се отново към Джесика, тикна листа в ръцете й и забърза след него.

— Няма как, Джесика, сега имаш половин златна жила, независимо от това дали я искаш или не — засмя се Елайъс. — Не познаваш Прудънс от времето, преди да… Е, преди да й се случи това. Беше упорито създание, когато растяхме заедно… Струва ми се, че си връща част от старото самочувствие и кураж.

— Радвам се — обади се Айдалий. — Мислех, че смъртта на Тобаяс ще я прекърши окончателно, но тя като че ли й даде сила.

— Тя ще има нужда от нея — поклати глава Елайъс. — Няма да й бъде лесно сега, когато остава сама.

— Тя винаги ще има нас, Елайъс. И Сторм. — Айдалий се изправи и пристъпи към Джесика. — Не се тревожи за Прудънс. Сторм ни каза, че си обещала на Тобаяс да се погрижиш за нея, но не трябва да се чувстваш виновна, че имаш и други отговорности.

— Вече съм решила да… да дам на Прудънс най-доброто, което… мога — едва чуто изрече тя. Подаде на Айдалий картата и листа, обърна се с приглушено ридание и се отдалечи.

Айдалий понечи да я последва, но гласът на Нед я спря.

— Не, Айдалий. Нека аз да поговоря с нея. Мисля, че има нещо, което тя трябва да научи.

Нед отиде при Джесика и се облегна на оградата.

— Хубава нощ — погледна той към звездите. — Луната вече се нащърбява, но на човек му се струва, че е достатъчно само да се протегне, за да грабне цяла шепа от тези звезди…

— Д-да, красиво е, Нед… Но… ако нямаш нищо против, бих искала да остана сама за малко поне…

Той не й обърна внимание и закачи шапката си на кола до тях. Вдигна ръка, почеса посивялата си глава и продължи да разсъждава на глас.

— Откога сме тук, Джес? Повече от седмица, предполагам. Три седмици, откакто тръгнахме от ранчото… Господи, какви чудесии ни се случиха за толкова кратко време.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто си мисля на глас… Разказвал ли съм ти някога как срещнах Мати?

— Нед, не искам да те засегна, но тази вечер не съм в настроение да изслушам още един от разказите ти… Да, знам как си срещнал Мати — тя ми е разказвала. На една от селските вечеринки в обора.

— Обзалагам се, че не ти е разказала обаче, че си пристанахме само два дни след тези танци?

— Не — призна Джесика. — Не ми е разказвала… Два дни ми се струват твърде кратко време за опознаване.

— Понякога се случва и така, Джес. Разбира се, понякога на двама души са нужни години, преди да се съберат — както се е случило при Елайъс и Айдалий. Но аз никога не съм съжалявал, че избрах Мати.

— Вие двамата сте щастлива двойка, Нед. Знам това. Може би някой ден…

— Може би някой ден какво, Джес?

Джесика се вкопчи в оградата.

— Може би някой ден и аз ще намеря мъжа, с когото ще мога да бъда щастлива като Мати, Нед.

— Мислех, че вече си го намерила, Джес.

— Ако имаш предвид Сторм… — трябваше да замълчи, за да не се разридае пред него.

— Да, Джес. Мислех, че вие двамата се обичате. Какво се случи?

Джесика стоеше до Нед, отправила невиждащ поглед пред себе си. Трепна, когато Синабър се приближи и я побутна по рамото. Обърна глава и опря буза до главата му. Хвана се за гривата му и събра сили да отговори.

— Сторм ще се жени за Прудънс. Каза ми това малко след срещата ни. И тя потвърди това днес следобед.

— Какво? Кучият му син! — възкликна гневно той. — Може би не прилича чак толкова на баща си, както си помислих отначало.

— Какво искаш да кажеш? Сторм не знае дори кой е истинският му баща. Каза ми това в… в пещерата.

— Реших, че ще бъде по-добре да знаеш, Джес. Съмнявах се още от момента, в който дойде в града, преоблечен като Джедидая. Не забелязали колко много приличаше на чичо ти Пийт в тези стари дрехи от еленова кожа? А когато го видях без тази маскировка, онази вечер, когато с Елайъс го намерихме ранен, бях сигурен, че съм прав. И възрастта му отговаряше. Ти, разбира се, не си спомняш Пийт на млади години… Сторм изглежда точно като него.

— Чичо Пийт никога не е имал син, Нед. Двамата с татко бяха такива близки приятели, поне единият от тях щеше да ми каже… Чакай за минутка. Той спомена за жена на име Керълайн в нощта, когато почина. Сторм да не е…

— Син на Пийт и Керълайн Ръсел — довърши изречението й Нед. — Да, сигурен съм най-сетне в това. Тя умира при раждането и Пийт оставя сина си на сестра й, докато преодолее скръбта си. Но когато се връща да потърси момчето си няколко месеца по-късно, не намира никого. Прекара остатъка от живота си в напразни опити да открие сина си. Научих за другата половина на тази история от Айдалий.

— Айдалий? Защо не е казала на Сторм?

— Ще му каже. Това не е нещо, което можеш да съобщиш на човека просто ей така.

— В такъв случай постъпих правилно.

— Как трябва да разбирам това?

— Каза, че чичо Пийт е търсил сина си до деня на смъртта си. Сега някои неща, които той каза, преди да умре, придобиват смисъл. Не съм ти казвала, но той видя Керълайн на… края. И той я попита дали води някого със себе си. Трябва да е имал предвид сина си, защото няколко минути по-рано ми беше казал, че този, когото е търсил, сигурно отдавна е мъртъв. Сега, когато Сторм и Прудънс се оженят, синът на чичо Пийт ще има златото, открито от баща му.

— Даа, предполагам, че си права, Джес. Но се обзалагам, че старият Пийт няма да се гордее много със сина си точно сега.

— Това не е наша работа, Нед — въздъхна тя, отпусна рамене и облегна глава на врата на Синабър. — Сторм постъпва честно и благородно. В края на краищата той се е обвързал с Прудънс много преди да го срещна и тя има много по-голяма нужда от него, отколкото аз. Не можем да си разрешим да причиним допълнителна болка на Прудънс.

— Джесика, какви са тези глупости, които дрънкаш? — обади се Айдалий зад гърба им. — Казах ти вече, че двамата с Елайъс ще се погрижим за Прудънс. Откъде, по дяволите, ти хрумна тази налудничава идея, че любовта между тебе и Сторм ще й причини мъка?