Рьоне Госини
Малкият Никола си има неприятности (9)

Правилникът за движение

Случва се, като отиваме на училище, да се събираме по няколко приятелчета и става весело. Зяпаме витрините, спъваме се един друг, събаряме си чантите, а накрая закъсняваме и трябва адски да тичаме, за да стигнем до училище. Така беше този следобед с Алсест, Йод, Рюфюс и Клотер, които живеят близо до нас.

Претичахме през улицата, за да влезем в училището (звънецът вече беше ударил), обаче Йод спъна Рюфюс, той падна и каза на Йод:

— Ела тука сега, ако си мъж!

Да, ама Йод и Рюфюс не успяха да се сбият, понеже полицаят, който стои там и спира колите да не ни сгазят, се ядоса. Той ни извика всички на средата на улицата и ни каза:

Как може да пресичате така? На какво ви учат в училище? Накрая ще ви сгазят, ако щуреете по платното. Най-много ме учудваш ти, Рюфюс; ще взема да разкажа на баща ти!

Таткото на Рюфюс е полицай, всички полицаи познават таткото на Рюфюс и понякога това е доста неприятно за Рюфюс.

— О, недейте, гос’дин Бадул — рече Рюфюс. — Аз няма вече! Пък и беше заради Йод, той ме спъна!

— Обаждач! — извика Йод.

— Я ела тука, ако си мъж! — извика Рюфюс.

— Тишина! — извика полицаят. — Така не може повече, ще се заема с тая работа. Отивайте сега на училище, че закъсняхте.

Влязохме си в училище и полицаят пусна колите, които чакаха.

Когато се прибрахме в клас след последното междучасие, учителката ни каза:

— Деца, няма да учим граматика, както е по програма…

Всички въздъхнахме с изключение на Анян, който е любимец на учителката и винаги си знае уроците. Учителката почука с линийката по катедрата и продължи:

— Тишина! Няма да учим граматика, защото преди малко се случи нещо много неприятно. Полицаят, който бди за вашата сигурност, се е оплакал на господин директора. Казал му е, че пресичате улицата като едни малки диваци, тичате и щуреете, застрашавайки по този начин собствения си живот. И аз самата мога да кажа, че често съм ви виждала да тичате безразсъдно из улиците. И тъй, за ваше добро господин директорът ме помоли да проведа с вас урок за Правилника за движение по пътищата. Жофроа, ако това, което говоря, не ви интересува, постарайте се поне да не разсейвате другарите си. Клотер! Какво казах току-що?

Клотер отиде да застане в ъгъла, учителката въздъхна дълбоко и попита:

— Може ли някой от вас да ми каже какво представлява Правилникът за движение по пътищата?

Анян, Мексан, Жоашен, аз и Рюфюс вдигнахме ръце.

— Е, Мексан? — рече учителката.

— Правилникът за движение — каза Мексан — е една малка книжка, която се раздава в школите за шофьорски курсове, и човек трябва да я научи наизуст, за да го пуснат да кара кола. Мама има такава. Само че не я пуснаха да кара и тя разправя, че на изпита й задали въпроси, които ги нямало в книжката…

— Добре! Благодаря, Мексан — каза учителката.

— … И мама каза, че ще отиде в друга школа, понеже уж й обещали, че ще получи шофьорска книжка и…

— Казах добре! Седнете, Мексан! — извика учителката. — Анян, свалете си ръката, ще ви вдигна по-късно. Правилникът за движение по пътищата включва правилата, от които зависи сигурността на хората, движещи се по пътищата. Той важи не само за автомобилистите, а и за пешеходците. За да стане някой добър автомобилист, първо трябва да бъде добър пешеходец. Смятам, че всички искате да станете добри автомобилисти, нали така? Да видим… Кой ще ми каже какво се прави, когато трябва да се пресече улица?… Слушам ви, Анян.

— Ха! — каза Мексан. — Той никога не пресича сам. В училище го води майка му. И го държи за ръка!

— Не е вярно! — извика Анян. — Идвал съм и сам на училище. И не ме държи за ръка!

— Тишина! — извика учителката. — Ако продължавате така, ще учим граматика и да не се чудите, че по-късно няма да можете да карате кола като хората. А вие, Мексан, ще спрегнете глагола: „Аз трябва да внимавам, като пресичам улиците, и да се оглеждам дали пътното платно е свободно, а не да излизам на него, тичайки безразсъдно“.

Учителката отиде до дъската и нарисува четири прави линии, които се кръстосваха.

— Това е кръстовище — обясни учителката. — За да пресечете, трябва да минете по местата, предвидени за пешеходци, тук, тук, тук и тук. Ако има полицай, ще чакате той да ви направи знак да пресечете. Ако има светофари, трябва да ги наблюдавате и да пресичате само когато срещу вас свети зелено. Във всички случаи трябва да се оглеждате надясно и наляво, преди да стъпите на пътното платно, и най-вече, най-вече никога да не тичате. Никола̀, повторете това, което казах.

Аз повторих и казах почти всичко, освен онова за светофарите, а учителката каза „Добре“ и ми писа петица. Анян получи шестица, а почти всички останали изкараха бележки между три и пет, освен Клотер, който стоеше в ъгъла и каза, че не знаел, че и той трябвало да слуша.

После влезе директорът.

— Станете! — каза учителката.

— Седнете! — каза директорът. — Е, госпожице, преподадохте ли урока за Правилника за движение на вашите ученици?

— Да, господин директор — каза учителката. — Бяха много послушни и съм сигурна, че много добре го разбраха.

Тогава директорът се усмихна широко и рече:

— Много добре. Отлично! Надявам се вече да не получавам оплаквания от полицията относно поведението на нашите ученици. Впрочем ще проверим всичко на практика.

Директорът излезе; ние си седнахме и звънецът би. Станахме, за да излезем, но учителката ни каза:

— Не бързайте, не бързайте! Ще слезете кротко и искам да видя как ще пресечете улицата. Да видим дали сте разбрали урока.

Излязохме от училище с учителката, а когато полицаят ни видя, ни се усмихна. Той спря колите и ни даде знак да преминем.

— Хайде, деца — каза учителката. — Няма да тичате! Наблюдавам ви оттук.

Тогава ние пресякохме улицата полекичка, един подир друг, а когато стигнахме до отсрещната й страна, видяхме как учителката разговаря на тротоара с полицая и двамата се смеят, а пък директорът ни гледа от прозореца на кабинета си.

— Много добре! — извика ни учителката. — Господин полицаят и аз сме много доволни от вас. До утре, деца!

Тогава всички прекосихме тичешком улицата, за да се ръкуваме с нея.