Рьоне Госини
Малкият Никола си има неприятности (13)

Емблемата

Това му хрумна на Йод през междучасието тази сутрин.

— Ей, момчета — каза той, — хайде, които сме от бандата, да си направим енблема!

— Думата е „емблема“ — обади се Анян.

— Никой не те пита, гаден обаждач! — отвърна Йод.

Анян си тръгна, плачейки, като каза, че не е обаждач и ще му го докаже.

— А за какво ни е емблема? — попитах аз.

— Ами за да се разпознаваме — каза Йод.

— Трябва ни емблема, за да се разпознаваме ли? — попита Клотер, адски учуден.

Тогава Йод обясни, че емблемата е, за да разпознаваме тези, които са от бандата, и че ще е адски полезно, когато нападаме неприятелите, а на нас идеята ни се стори много щура и Рюфюс каза, че още по-добре би било всички от бандата да имаме униформа.

— Е, откъде ще намериш униформа? — попита Йод. — А пък и с униформа на нищо няма да приличаме!

— Значи баща ми на нищо не прилича, така ли? — попита Рюфюс, понеже татко му е полицай, а пък той не обича да се майтапят със семейството му.

Йод и Рюфюс обаче не успяха да се сбият, понеже Анян се върна с Бульона и посочи Йод с пръст.

— Той е, гос’дине — каза Анян.

— Повече да не съм ви чул да наричате вашия другар обаждач! — каза Бульона, който ни е възпитател. — Хубаво ме погледнете в очите! Ясно ли е?

И си тръгна с Анян, който беше адски доволен.

— И как да изглежда емблемата? — попита Мексан.

— Щуро е да е златна — рече Жофроа. — Баща ми има една златна.

— Златна! — възкликна Йод. — Абе ти да не си луд? Как ще се рисува върху злато?

Всички решихме, че Йод е прав, и се разбрахме емблемите да бъдат от хартия. После започнахме да обсъждаме каква да бъде емблемата.

— Моят голям брат — каза Мексан — членува в един клуб и има страхотна емблема с футболна топка и лаврови листа около нея.

— Лавровите листа са вкусни — каза Алсест.

— Не — рече Рюфюс, — щуро ще е да има две стиснати ръце, за да е ясно, че сме куп приятелчета.

— Хубаво ще е — обади се Жофроа — да пише името на бандата „Бандата на отмъстителите“… и два кръстосани меча, и орел, и знамето, и нашите имена в кръг.

— И лаврови листа — каза Алсест.

Йод каза, че това са доста работи, но сме му препоръчали хубави неща и щял да нарисува емблемата в час и да ни я покаже през следващото междучасие.

— Ей, момчета — попита Клотер, — а какво е това емблема?

После удари звънецът и се качихме в класната стая. Йод го бяха изпитали по география миналата седмица и успя да поработи спокойно. Адски зает беше Йод! Беше си залепил лицето за тетрадката и правеше кръгове с пергела, боядисваше с цветни моливи и беше изплезил език, а ние всички бяхме адски нетърпеливи да видим нашата емблема. После Йод приключи, отдръпна глава от тетрадката, изгледа ни с едно затворено око и имаше страшно доволен вид. И би звънецът за междучасието.

Когато Бульона разпусна редиците, всички се скупчихме около Йод, който ни показа много гордо тетрадката си. Емблемата беше доста щура. Представляваше кръг с мастилено петно по средата и друго отстрани; вътре в кръга беше синьо, бяло и жълто, а по кръга пишеше:

ЙЖМАРЖНК

— Жестоко, а? — попита Йод.

— Вярно — каза Рюфюс, — ами какво е това петно тука?

— Не е петно, тъпако — рече Йод, — а две стиснати ръце.

— Ами другото петно — попитах аз, — и то ли е две стиснати ръце?

— Не бе — отвърна Йод, — защо ни са четири ръце? Другото си е просто петно. То не се брои.

— А какво значи „ЙЖМАРЖНК“? — попита Жофроа.

— Ха — каза Йод, — ами че това са първите букви от имената ни!

— Ами цветовете? — попита Мексан. — Защо си сложил синьо, бяло и жълто?

— Нямам червен молив — обясни ни Йод. — Жълтото означава червено.

— Златна щеше да е по-добра — рече Жофроа.

— И трябва да има лаврови листа по края — каза Алсест.

Тогава Йод се ядоса, каза, че не сме свестни приятелчета и че ако не ни харесва, толкова по-зле, ще я караме без емблема, че не си струвало човек да си дава зор и да се мъчи по време на часа, тъй де, какво пък сега, ама ха! Ние обаче всички казахме, че неговата емблема е адски щура, и тя вярно не беше лоша, и бяхме адски доволни, че си имаме емблема, за да разпознаваме кой е от бандата, и решихме да я носим винаги, дори когато пораснем, та хората да разбират, че сме от Бандата на отмъстителите. Тогава Йод каза, че ще направи всички емблеми, като се прибере вкъщи вечерта, и че утре сутринта трябва да си носим карфици, за да си закачим емблемите на яките. Всички извикахме: „Хип, хип, ура!“. Йод пък каза на Алсест, че ще се опита да сложи и малко лаври, а Алсест му даде парченце от шунката от своя сандвич.

На другата сутрин, когато Йод пристигна в двора на училището, всички изтичахме при него и го попитахме:

— Носиш ли емблемите?

— Да — отвърна Йод. — Доста се измъчих, особено като ги изрязвах да са кръгли.

Раздаде на всеки неговата емблема, а те бяха адски хубави: синьо, бяло и червено, с кафяви неща под стиснатите ръце.

— Това кафявото какво е? — попита Жоашен.

— Това са лаврите — обясни Йод, — нямах зелен молив.

Алсест беше много доволен. Всички си носехме карфици и си забодохме емблемите на яките на саката, и бяхме адски горди, а после Жофроа погледна Йод и го попита:

— А защо твоята емблема е много по-голяма от нашите?

— Е, как — каза Йод, — нали емблемата на водача винаги е по-голяма от другите.

— А кой е казал, че ти си водач, много моля? — попита Рюфюс.

— Нали аз се сетих за емблемите — каза Йод. — Затова аз съм водач, а на когото не му харесва, мога да го фрасна по носа!

— Дума да не става! Дума да не става! — извика Жофроа. — Водачът съм аз!

— Ама че майтап — рекох аз.

— Всички сте нищожества! — извика Йод. — А и щом е тъй, върнете си ми емблемите!

— Сега ще видиш какво ще направя с твоята емблема! — извика Жоашен, махна си емблемата, скъса я, хвърли я на земята, стъпка я и плю отгоре й.

— Точно така! — извика Мексан.

Всички си скъсахме емблемите, хвърлихме ги на земята и плюхме върху тях.

— Я да престанете веднага! — обади се Бульона. — Не зная какво правите, но ви забранявам да продължавате. Ясно ли е?

Щом той си тръгна, ние казахме на Йод, че не е приятелче, че никога в живота си повече няма да му проговорим и че вече не е от нашата банда. Йод отговори, че му е все тая и че тъй или иначе не искал да членува в една банда с нищожества. И си тръгна с емблемата си, а тя е голяма като чиния.

Сега е лесно да се разпознаваме кои сме от бандата: от бандата сме тия, дето не носим синьо-бяло-червена емблема с изписано около нея „ЙЖМАРЖНК“, с две стиснати ръце по средата и с кафяви лаври отдолу.