Рьоне Госини
Малкият Никола си има неприятности (4)

На пазар с татко

След като се навечеряхме, татко пресметна заедно с мама месечните разходи.

— Питам се къде изчезват парите, които ти давам — каза татко.

— Тия приказки най ги обичам — каза мама, макар че никак не изглеждаше зарадвана.

След това обясни на татко, че нямал представа колко скъпа е храната, че ако той ходел да пазарува, щял да разбере и че освен това не бива да се обсъждат такива неща пред детето.

Татко отвърна, че това са смехории, че ако той се заемел с покупките, щели сме да спестим сума ти пари и да се храним по-добре, а детето да вземе да си легне.

— Добре, щом е тъй, иди ти да пазаруваш, като си толкова хитър — каза мама.

— Точно така — отвърна татко. — Утре е неделя, ще отида на пазара. Ще видим дали някой може да ме мине!

— Еха — казах аз, — мога ли и аз да дойда?

Пратиха ме да си легна.

Сутринта попитах татко мога ли да изляза с него и той каза, че мога, днес мъжете щели да пазаруват. Аз бях адски доволен, защото обичам да излизам с татко и на пазара е много щуро. Пълно е с народ, всичко живо вика — нещо като голямо междучасие, пък и мирише хубаво. Татко ми каза да взема пазарската мрежа, а мама ни изпрати, като се кискаше.

— Смей се ти — рече татко, — няма да се смееш, като се приберем с разни вкусни неща, купени на прилични цени. Нас, мъжете, не могат ни изигра. Нали, Никола̀?

— Има си хас — отвърнах аз.

Мама продължи да се киска и каза, че щяла да стопли вода, за да свари раците, които ще й донесем, а ние отидохме да вземем колата от гаража.

В колата попитах татко вярно ли е, че ще донесем раци.

— Защо не? — отвърна той.

Само дето се озорихме, докато намерим място за паркиране. На пазара отиваше сума ти народ. За щастие татко видя едно празно място — татко има набито око — и паркира.

— Хубаво — рече той, — сега ще докажем на майка ти, че да се пазарува е много лесно, и ще я научим да пести. Нали, моето момче?

И татко се приближи до една продавачка, която продаваше сума ти зеленчуци, огледа сергията и каза, че доматите не били скъпи.

— Дайте ми едно кило домати — поиска татко.

Продавачката сложи пет домата в мрежата и каза:

— Друго какво ще обичате?

Татко погледна в мрежата и рече:

— Какво? Че едно кило само пет домата ли са?

— А вие какво мислите — попита жената, — че за тия пари ще ви дадат разсадник? Това мъжете, като тръгнат на пазар, всички са еднакви.

— Просто мъжете не се оставят да ги лъжат толкова лесно, както жените! — каза татко.

— Я, я повторете това, дето го казахте? — помоли продавачката, която приличаше на господин Панкрас, месаря от нашия квартал.

Татко каза: „Хубаво де, хубаво“, Даде ми да нося мрежата и се махнахме, а продавачката обясняваше на другите продавачки какъв бил татко.

После аз видях един продавач с много риби на сергията и с едни големи раци.

— Татко, гледай! Раци! — извиках аз.

— Отлично — каза татко. — Я да отидем да видим.

Татко се приближи до продавача и попита пресни ли са раците. Продавачът му обясни, че били особена порода. Иначе смятал, че са пресни, щом са живи — и се изкикоти.

— Да, добре — каза татко, — ами колко искате за онзи, големия, дето си мърда краката?

Продавачът му съобщи цената и татко здравата се облещи.

— Ами онзи, по-малкия? — попита татко.

Продавачът пак му съобщи цената, а татко каза, че това било невероятно и как можело такова безобразие.

— Чакайте сега — обади се продавачът, — вие раци ли искате да купите, или градински охлюви? Цената е доста различна. Жена ви е трябвало да ви предупреди.

— Ела, Никола̀ — рече татко, — ще отидем да купим нещо друго.

Аз обаче казах на татко, че няма смисъл да ходим другаде, че тия раци ми се виждат страхотни, и как само им мърдат краката, и че раците са много вкусно нещо.

— Недей да спориш, Никола̀, хайде — каза татко. — Просто няма да купуваме раци.

— Ама, татко — казах аз, — мама е сложила вода за раците, трябва да купим раци.

— Никола̀ — каза татко, — ако продължаваш, ще отидеш да ме чакаш в колата!

Тук вече се разплаках; тъй де, ама ха, не е честно пък!

— Браво — каза продавачът, — не стига, дето сте пинтия и карате семейството си да гладува, ами мъчите и това нещастно хлапе.

— Я не се бъркайте, където не ви е работа — викна татко. — И няма какво да наричате хората пинтии, след като сте крадец!

— Аз ли съм крадец? — викна продавачът. — А мога ли да ви цапна един!

И той грабна един калкан.

— Така си е — рече една жена, — треската, дето ми я продадохте завчера, не беше прясна. И котката даже не я яде.

— Моята треска ли не е прясна? — викна продавачът.

Насъбраха се сума ти хора и ние си тръгнахме, а всички започнаха да спорят, докато продавачът размахваше калкана.

— Прибираме се — каза татко, който изглеждаше ядосан и уморен. — Стана много късно.

— Татко — казах аз, — ами ние взехме само пет домата. Аз мисля, че един рак…

Татко обаче не ме остави да довърша, а ме дръпна за ръката и понеже не го очаквах, изпуснах мрежата, а тя падна на земята. И това беше. Една дебела лелка зад нас настъпи доматите, чу се „пляк“ и тя ни се скара да внимаваме. Като вдигнах мрежата, това, дето беше вътре, хич не изглеждаше вкусно.

— Трябва да се върнем да купим други домати — казах аз на татко. — Тия петте вече за нищо не стават.

Татко обаче не искаше и да чуе за това, така че продължихме към колата.

Като стигнахме, татко съвсем си загуби настроението, понеже го чакаше глоба.

— Хубав ден! — каза той.

След това се качихме в колата и татко потегли.

— Абе внимавай малко с тая мрежа — извика татко. — Целият ми панталон се изплеска от доматите! Виж се какво правиш!

Тогава се чукнахме с камиона. Правихме се, правихме на тарикати — и готово!

Като излязохме от сервиза, където закарахме колата — нищо страшно, вдругиден ще бъде поправена, — татко изглеждаше доста кисел. Сигурно заради работите, дето му ги наприказва шофьорът на камиона, един шишко.

Когато вкъщи мама видя мрежата, приготви се да каже нещо, но татко се развика, че не искал да слуша коментари. Понеже у дома нямаше нищо за ядене, татко ни заведе с такси на ресторант. Беше адски щуро. Татко не яде много, обаче мама и аз си поръчахме раци с майонеза, като на приема по случай причастието на братовчед ми Йолож. Мама каза, че татко бил прав и да се пести е хубаво нещо.

Дано следващата неделя отидем пак на пазар с татко!