Рьоне Госини
Малкият Никола си има неприятности (6)

Фенерчето

Излязох седми по правопис и татко ми даде пари да си купя каквото искам, а на излизане от училище приятелчетата дойдоха с мен до магазина, където си купих фенерче, понеже това исках.

Беше много щуро фенерче, виждах го на витрината всеки път, когато минавах пред магазина на път за училище, и бях адски доволен, че вече си имам такова.

— Абе какво ще правиш с това фенерче? — попита ме Алсест.

— Ами много ще е гот за игра на детективи — рекох аз. — Детективите винаги имат фенерчета, за да намират следите на престъпниците.

— Да де — каза Алсест, — ама аз, ако баща ми ми даде куп пари да си купя нещо, бих си взел крем пита от сладкарницата, понеже фенерчетата се изтощават, а крем питата е вкусна.

Всички приятелчета се разкикотиха и казаха на Алсест, че е тъп, а аз съм прав да си купя фенерче.

— Ще ни услужваш ли с фенерчето? — попита ме Рюфюс.

— Не — отвърнах аз. — Като искате фенерче, излезте седми по правопис, ама ха!

Разделихме се сърдити и вече никога няма да си говорим.

Вкъщи показах фенерчето на мама, а тя рече:

— Виж ти, как ти хрумна? Е, поне с него няма да вдигаш шум. Сега върви да си приготвиш домашните.

Качих се в стаята си, затворих капаците на прозорците, за да е съвсем тъмно, и взех да си играя да насочвам кръгчето светлина навсякъде: по стените, по тавана, под мебелите и под леглото, където съвсем в дъното открих топчето, което отдавна търсех и което никога нямаше да намеря, ако не беше страхотното ми фенерче.

Бях под леглото, когато вратата на стаята ми се отвори, лампата светна и мама извика:

— Никола̀! Къде си?

Като ме видя да излизам изпод леглото, мама ме попита какво ми става и защо се завирам в тъмното там отдолу. Обясних й, че си играя с фенерчето, а тя заяви, че се чудела как ги измислям такива, че накрая ще я уморя и добави:

— Виж се на какво приличаш! Веднага се захващай с домашните, после ще играеш! И баща ти ги измисля едни…

Мама излезе, аз угасих светлината и седнах над тетрадките. Адски щуро е да си пише човек домашните с фенерче, дори по аритметика! После мама пак влезе, запали голямата лампа и беше много ядосана.

— Май ти казах да си приготвиш домашните, преди да играеш? — каза мама.

— Ама аз тъкмо си пиша домашните де — обясних аз.

— На тъмно? С това смешно фенерче? Ще си развалиш очите, Никола̀! — извика мама.

Аз казах на мама, че фенерчето не е смешно, че свети страхотно, но мама не искаше и да чуе, прибра ми фенерчето и ми каза, че ще ми го върне, като свърша с домашните. Опитах се да се разплача, обаче си знам, че на мама тия не й минават, така че си реших задачата много бързо. За щастие беше лесна задача и веднага изкарах, че кокошката снася по трийсет и три цяло и трийсет и три стотни яйца дневно.

Слязох в кухнята тичешком и помолих мама да ми върне фенерчето.

— Добре, само бъди послушен — рече мама.

После се прибра татко и аз отидох да го целуна и му показах страхотното си фенерче, а той каза, че откъде ли ги измислям такива, но поне с него нямало да вдигам шум. После седна в хола да си прочете вестника.

— Може ли да загася светлината? — попитах аз.

— Да загасиш светлината ли? — учуди се татко. — Какво ти става, Никола̀?

— Ами за да си играя с фенерчето — обясних аз.

— Дума да не става — каза татко. — А и сам разбираш, че не мога да си чета вестника на тъмно.

— Тъй де! — рекох аз. — Ще ти светя с фенерчето и ще е адски щуро!

— Не и не, Никола̀! — извика татко. — Нали знаеш какво значи „не“? Просто: не! Стига си ми вдигал шум, днес имах изморителен ден.

Тогава аз се разплаках, казах, че не е честно, че за какво ми е да излизам седми по правопис, след като после не ми дават да си играя с фенерчето, че ако съм знаел, е нямало да реша задачата с кокошката и яйцата.

— Какво му става на сина ти? — попита мама, като дойде от кухнята.

— А, нищо! — каза татко. — Синът ти, както се изрази, иска да си чета вестника без осветление.

— И заради кого? — попита мама. — Кой ли измисли да му купува фенерче?

— Нищо не съм му купувал! — извика татко. — Той е похарчил парите, без да разсъждава; не съм му казвал да купува тъпи фенерчета! Питам се понякога от кого ли има тоя навик да пилее парите!

— Фенерчето не е тъпо! — извиках аз.

— Охо! — каза мама. — Разбрах тънкия намек. Само имай предвид, че чичо ми бе жертва на кризата, докато твоят брат Йожен…

— Никола̀ — рече татко, — върви да си играещ в стаята! Нали си имаш стая? Върви там. Трябва да си поговоря с мама.

Тогава аз се качих в стаята си и си поиграх пред огледалото; заврях си фенерчето под лицето и станах като призрак, после си го пъхнах в устата и бузите ми станаха червени, сложих си го в джоба и така светлото се вижда през панталона, и тъкмо търсех следи от престъпници, когато мама ме повика, за да ми каже, че вечерята е готова.

На масата май на никого не му беше до смях и затова не посмях да предложа да загасим светлината, докато ядем, само се надявах бушоните да изгорят, както става понякога, та всички да са доволни, че си имам фенерче, а после, след вечеря, да слезем с татко в мазето и да му светя, докато поправя бушоните. За съжаление нищо такова не стана, но за щастие имаше ябълков сладкиш.

Легнах си и в леглото взех да си чета книга с фенерчето, но мама влезе и ми каза:

— Никола̀, просто си непоносим! Загаси това фенерче и спи! Или всъщност я ми дай фенерчето, ще ти го върна утре сутринта.

— О, не!… О, не! — извиках аз.

— Остави му го това фенерче! — извика татко. — Нека да мирясаме малко най-после!

Тогава мама въздъхна дълбоко, тръгна си, а аз се завих презглава и така с фенерчето беше толкова щуро, че не можете да си представите, и после съм заспал.

Когато мама ме събуди, фенерчето беше под одеялото, беше изгаснало и не искаше да свети!

— Разбира се — каза мама. — Батерията се е изтощила, а няма как да се смени. Това е то, здраве да е, иди да се измиеш.

Докато закусвахме, татко ми рече:

— Слушай, Никола̀, стига си подсмърчал. Нека това да ти е за урок: похарчил си парите, които ти дадох, за нещо съвсем ненужно и то се повреди веднага. Научи се да бъдеш по-разумен.

Е, довечера татко и мама ще бъдат адски доволни, като разберат колко бях разумен. В училище смених фенерчето, което вече не работи, срещу адски щурата свирка с топче на Рюфюс, която си работи чудесно!