Рьоне Госини
Малкият Никола си има неприятности (11)

Съвсем по свойски

Днес господин Мушбум ще дойде да вечеря вкъщи. Господин Мушбум е началникът на татко и ще дойде заедно с госпожа Мушбум, а тя е жената на началника на татко.

От много дни вкъщи се говори за днешната вечеря и сутринта татко и мама бяха много притеснени. Мама беше адски заета, вчера татко я заведе до пазара с колата, а това не се случва често. Според мен е много щуро, все едно е Коледа, особено когато мама казва, че няма да е готова навреме.

Като се върнах вечерта от училище, къщата беше много особена, съвсем чиста и без калъфи по мебелите. Влязох в трапезарията, масата беше разтегната, с коравата бяла покривка, а отгоре бяха наредени чиниите със злато по края, в които почти никога не ядем. Освен това пред всяка чиния имаше куп чаши, даже от онези, дето са високи и тънки, и много се изненадах, понеже тях никога не ги вадят от бюфета. После ме досмеша, понеже видях, че мама се е объркала и е сложила едни прибори по-малко. Изтичах до кухнята и видях мама да си говори с една госпожа в черно с бяла престилка. Мама беше страшно хубава и с адски добре сресана коса.

— Мамо! — извиках аз. — Забравила си да сложиш една чиния на масата!

Мама изпищя и се обърна изведнъж.

— Никола̀! — каза ми мама. — Молила съм те да не крещиш така и да не влизаш в къщата тичешком като дивак. Изплаши ме, само това ми липсва сега.

Тогава аз помолих мама да ме извини, тя наистина изглеждаше притеснена. После отново й обясних за чинията, дето я няма на масата.

— Не, никаква чиния не липсва на масата — каза ми мама. — Иди да си напишеш домашните и ме остави на мира.

— Ама как, една чиния я няма — рекох аз. — Нали сме аз, татко, ти, господин Мушбум и госпожа Мушбум; значи сме петима, а има само четири чинии и като седнем да ядем, ще станат разправии, ако ти, татко, господин Мушбум или госпожа Мушбум си нямате чиния!

Мама въздъхна дълбоко, седна на табуретката, хвана ме за ръцете, каза ми, че чиниите са си там, да бъда много разумен, една такава вечеря била скучно нещо и затова аз няма да се храня на масата с всички. Тогава аз се разплаках, казах, че хич не е скучна такава вечеря, че напротив, много ще ми е забавно, че ако не ми дадат да се забавлявам с всички, ще се самоубия; тъй де, какво пък сега, ама ха!

После татко се прибра от службата си и попита:

— Е, всичко готово ли е?

— Не, не е готово — извиках аз. — Мама не иска да сложи чинията ми на масата, за да ми е щуро с вас! Не е честно пък! Не е честно! Не е честно!

— О, наистина не издържам вече! — извика мама. — От толкова дни се занимавам с тази вечеря и се тревожа! На масата няма да седна аз! Това е то! Готово! Аз няма да съм на масата! Ето! Никола̀ ще е на моето място и толкоз! Абсолютно! Мушбум или не, не издържам вече! Оправяйте се без мен!

И мама излезе, хлопвайки вратата на кухнята, а аз толкова се учудих, че спрях да плача. Татко си избърса лицето с ръка, използва, че табуретката е свободна, за да седне на нея, и ме хвана за ръцете.

— Браво, Никола̀, браво! — каза ми татко. — Успя да огорчиш мама. Това ли искаше?

АЗ казах, че не, не съм искал да огорчавам мама, но че искам да ми е щуро на масата заедно с всички. Тогава татко ми каза, че на масата щяло да е много скучно и че ако не ги тормозя и се нахраня в кухнята, утре ще ме заведе на кино, после в зоологическата градина, а после ще отидем някъде да похапнем и ще има и изненада за мен.

— Може ли изненадата да е синята количка на витрината на магазина на ъгъла? — попитах аз.

Татко потвърди и тогава аз казах, че съм съгласен, понеже обичам изненадите и да се държа тъй, че татко и мама да са доволни. После татко отиде да извика мама, върна се с нея в кухнята и й каза, че всичко било уредено и че аз съм голям мъж. Мама пък каза, че била сигурна, че съм голямо момче, и ме целуна. Адски щуро. После татко попита може ли да види ордьовъра и госпожата в черно с бялата престилка извади от хладилника един страхотен омар с майонеза отвсякъде, също като оня от тържеството по случай причастието на братовчедка ми Фелисите, когато ми стана лошо. Аз попитах може ли да го опитам, но госпожата в черно с бялата престилка върна омара в хладилника и каза, че това не е за малки момчета. Татко се засмя и рече, че утре сутринта може да хапна от него с кафето, ако остане нещо, но да не разчитам много.

Сложиха ми да ям на масата в кухнята и ядох маслини, топли наденички, бадеми, волован и малко плодова салата. Доста добре.

— Добре — каза мама, — сега иди да си легнеш. Да си сложиш чистата пижама, жълтата, и понеже е още рано, можеш да си почетеш. Когато господин и госпожа Мушбум пристигнат, ще дойда да те извикам и ще слезеш да ги поздравиш.

— Ъъъ… Според теб необходимо ли е? — попита татко.

— Ама разбира се — каза мама. — Нали сме решили така.

— Страх ме е Никола̀ да не обърка нещо — рече татко.

— Никола̀ е голямо момче и няма да обърка нищо — каза мама.

— Никола̀ — обърна се татко към мен, — тази вечеря е много важна за татко ти. Бъди много учтив, ще кажеш „добър ден“ и „приятна вечер“, ще отговаряш само ако те питат и най-вече да не объркаш нещо. Обещаваш ли?

Аз обещах, адски странно е, че татко така се безпокои. После отидох да си легна. По-късно чух, че на вратата се звъни, чуха се високи гласове и после мама дойде да ме извика.

— Сложи си халатчето, дето баба ти го подари за рождения ден, и ела — каза ми мама.

Тъкмо четях една щура история за каубои и рекох, че много не ми се слиза, но мама ме изгледа с намръщени очи и видях, че не е моментът да щурея.

Като слязохме в хола, господин и госпожа Мушбум бяха там и щом ме видяха, нададоха сума ти викове.

— Никола̀ много държеше да слезе да ви види — рече мама. — Извинете ме, не исках да го лиша от тази радост.

Господин и госпожа Мушбум отново нададоха сума ти викове, аз подадох ръка, казах „добър вечер“, госпожа Мушбум попита мама изкарал ли съм шарка, господин Мушбум попита дали това голямо момче се учи добре, а аз внимавах, защото татко непрекъснато ме гледаше. После седнах на един стол, докато възрастните разговаряха.

— Нали разбирате — каза татко, — посрещаме ви съвсем простичко, по свойски.

— Та тъкмо това е най-приятното — рече господин Мушбум. — Няма по-хубаво нещо от една семейна вечеря! Особено пък за мен, след като съм принуден да ходя по разни банкети с неизбежните омари с майонеза и други префърцунени работи.

Всички се разкикотиха, после госпожа Мушбум заяви, че й било неудобно, дето така е притеснила мама, която сигурно е толкова заета със семейството. Мама отвърна, че ни най-малко, за нея било удоволствие и много й помогнала прислужницата.

— Имате късмет — каза госпожа Мушбум. — Аз така се мъча с прислугата! Разбирате ли, при мен просто не се задържат.

— О, тази жена е истински бисер — рече мама. — Отдавна е при нас, а най-важното е, че обожава детето.

После госпожата в черно с бялата престилка влезе и каза, че мама може да заповяда. Това адски ме учуди, понеже не знаех, че и мама няма да се храни с всички.

— Е, Никола̀, бягай в леглото! — каза татко.

Тогава аз подадох ръка на госпожа Мушбум и й казах „довиждане, госпожо“, подадох ръка на господин Мушбум и му казах „довиждане, господине“, подадох ръка на госпожата в черно с бялата престилка и й казах „довиждане, госпожо“ — и отидох да си легна.