Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звездни асове (2)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
cattiva2511 (2017)
Допълнителна корекция
Андрей Христов

Издание:

Автор: Андрей Христов

Заглавие: Звездни асове

Издание: Първо

Издател: СКОИ „Дивинитас“

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Българска

Редактор: Николай Калчев

Художник: Николай Калчев

Художник на илюстрациите: Николай Калчев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2927

История

  1. — Добавяне

Глава 38
Послание

Президент Едуард Нелсън беше преизбран за втори мандат. Макар че Седми флот не успя да унищожи аркусианската космическа станция, администрацията на президента представи цялата операция като огромна победа. Хелена 9 беше освободена, заедно с всички кадети. Президентът държа няколко прочувствени речи на различни планети от съюза. Снима се с родители на отвлечените кадети, които му изказаха признателност за проявеното лидерство в тежък момент и за това, че благодарение на навременните му действия, децата им бяха спасени.

На планетата Хелена 9 започна изграждането на защитни съоръжения, така че скоро тя можеше да играе ролята на аванпост без постоянното присъствие на Седми флот. Исторически тази планета принадлежеше на мараите, но те се споразумяха с правителството на Земния съюз, за сега планетата да остане незаселена, тъй като е твърде близо до аркусианците.

Адмирал Стаматов работеше в кабинета си на борда на флагманския кораб „Мадара“. Тъкмо приключи с прегледа на поредния разузнавателен доклад за състоянието на Тъмния сектор. Аркусианските сили се намираха на няколко планети, относително далеч от граничната плоскост. Поне за сега, непосредствена заплаха нямаше. Въздъхна и затвори доклада.

Извади от бюрото си малка 3D камера и за миг застана замислен със снимачното устройство в ръка. Никога през живота си не се бе интересувал от публичност. Дори и във върха на славата си, преди осемнадесет години, когато разгроми Акзаман Гразър, Стаматов избягваше да е център на вниманието. Категорично отказа предложенията на няколко водещи политически партии да се кандидатира за президент. Гостува само на две тридевизионни предавания. Никой повече не успя да го накара да участва в токшоу. Прие работата да ръководи Седми флот, който, заедно с шести, охраняваше пограничната зона — единственото място, където все още хората понякога попадаха под ударите на аркусианската агресия. Чувстваше се добре, докато ръководеше кораба и флота си и оставяше публичните речи на други. И все пак сега държеше камера в ръцете си. Бе прозрял нещо много важно и искаше да го сподели с останалите хора или поне с тези, които желаеха да го чуят. За първи път щеше да заснеме свое обръщение. Внимателно постави 3D камерата на статив пред бюрото си, така че да го хваща в портретен формат до гърдите. Беше облечен в изгладената си униформа, изглеждайки строго и внушително. Включи камерата и заговори:

— Здравейте, граждани на Земния съюз… — в началото гласът му звучеше леко неуверено. Макар и сам в кабинета си, знаеше, че милиарди очи ще го видят и също толкова уши ще чуят какво има да каже. Спря камерата, пое си въздух, включи я и започна отначало:

— Здравейте, граждани на Земния съюз! — този път гласът му звучеше твърд и уверен, сякаш говореше с офицерите от мостика си. — Аз съм адмирал Юлиян Стаматов, командващ Седми флот, вероятно сте чували името ми и преди. За първи път си позволявам да се обърна към вас. Всеки вероятно е чел, гледал и слушал много за атаката, която се случи на Хепсия. Това беше най-тежкото аркусианско нападение от края на Голямата война насам. Те отвлякоха много наши деца, които ние за щастие си върнахме. Сред тях беше и моят син Александър. След като спасихме децата си, ние разбрахме от тях, че причината за отвличането е промяна в начина, по който аркусианците подхождат към нас. Те смятат, че ще им е по-лесно да ни победят, ако ни познават. Ужасяващите експерименти, извършени на Хелена 9 са били, с цел да се разбере какво прави нас, хората толкова силни и защо сме единствените, които някога са успели да им се противопоставят. Е, това мое обръщение е насочено и към Аркусианците. Сигурен съм, че те ще го видят и чуят. Драги аркусианци, ако искахте да разберете какво ни прави силни, не беше нужно да отвличате децата ни и да ги подлагате на мъчения. Трябваше просто да ни попитате и ние щяхме да ви отговорим, както ще ви отговоря аз в момента. Можете да приложите това към вашите анализи, сигурен съм, че ще ви бъде полезно. Ние, хората не сме силни, защото учим децата си от малки на саможертва в името на човечеството. Не сме силни, защото нямаме лични чувства или амбиции. Не сме силни, защото се отказваме да обичаме близките си, или защото не ни е страх от смъртта. Не сме силни, защото не ценим живота си.

Ние вярваме в нещо съвсем различно. Нещо, което е може би толкова далечно от вашите разбирания, че не е сигурно дали първоначално като чуете това съобщение то ще има смисъл за вас. Ние вярваме, че всеки един от стотиците милиарди хора, разпръснати по планетите в Земния съюз, е ценен сам по себе си, че е уникален, единствен и неповторим. Ние вярваме, че животът на всеки един човек е свещен и трябва да бъде защитаван. Ние даваме възможност на децата ни да учат и да се развиват съобразно техните собствени интереси и предпочитания. Вярваме, че всеки човек има право сам да определи своя път, бъдеще и начин на живот според разбиранията си. Ние вярваме, че човек е свободен да се бори, за да постигне своето щастие и че това е смисълът на живота му. Ние оставяме човешкия разум свободен и творческия дух неограничаван. Така свободните хора изградиха красивите сияещи градове и населиха мъртви скали в космоса, превръщайки ги в оазиси на живот. Животът и щастието са това, което ни тласка напред и ни прави силни.

И когато се появи някой, който реши да заплаши този живот и това щастие; когато реши да ни отнеме всичко, на което държим и всичко, което обичаме; когато опита да прекъсне порива на нашия ум и да възпре творческата ни свобода, тогава най-храбрите от нас взимат оръжието, не за да се откажат от всичко, което обичат, а тъкмо за да го защитят. Те се качват на нашите най-добри кораби, построени от нашите най-светли умове. Умове, които не са се отказали от личните си желания, амбиции и чувства, а тъкмо напротив — движени са от тях. Това са хора, които, гледайки към могъщия боен кръстосвач, могат да кажат с гордост „Аз го направих“. И всички те са готови да преследват до дъното на галактиката всеки, който дръзне да вдигне ръка над това, което обичат. Това е непоколебимата твърдост на цивилизования човек пред лицето на фанатичния варварин.

Хора на Земния съюз. Чух мнозина да се страхуват от това, че сме изправени пред зловещ враг. Пред враг, който не се страхува да умре. Враг, който е неумолим. Който с лека ръка може да пожертва живота на всеки свой войник и всеки негов войник с радост би дал живота си. Чух мнозина да казват, че не можем да се борим с такъв враг, тъй като прекалено много държим на себе си и че това е слабост. Че трябва да се променим, ако искаме да оцелеем. Не бъркайте със слабост нашата най-голяма сила! Ако я запазим, ние винаги ще бъдем победители. Това се е случвало безброй пъти в кървавата човешка история, когато свободни, цивилизовани общества са се сблъсквали с деспотични варварски тирании. Бъдете сигурни, изходът от тази битка няма да е по-различен този път. Докато запазим живи нашите ценности, аркусианците никога няма да са способни да надделеят над нас. Не забравяйте! Става дума за вашия живот, вашия труд, вашите любими хора, а това е най-важното.

Стаматов спря камерата. Не се бе вълнувал така от много време. Бързо свали файла на компютъра си, сякаш се страхуваше да не изветрее и също толкова бързо го качи в „Стартюб“ — сайтът за триизмерно споделяне. Без да дава повече обяснения, изпрати връзката към видеото си на водещите новинарски сайтове и блогове. В рамките на двадесет и четири часа записът събра милиарди гледания. Видяха го хора, живеещи край лъскавите булеварди на столичната планета — Земя, както и такива, обитаващи далечни миньорски планети, служещите във флота и тези, които никога не се бяха качвали на космически кораб. Гледаха го децата, гледаха го и старците. Видеото се превърна във водеща тема на всички предавания и токшоута. Стотици политически анализатори изказаха мнението си относно произнесената от знаменития адмирал реч. Много от тях задаваха въпроса: дали тази първа от толкова много време насам публична изява на Стаматов не е неговата стартова крачка в голямата политика?

Президентът Нелсън лаконично коментира, че адмиралът е произнесъл много „ободрителна реч“, която е полезна за общото повдигане на духа. Тъй като Стаматов не се беше свързал с него по никакъв начин, той предположи, че ако е решил да влезе в политиката, вероятно се е присъединил към опозиционната партия и това го изнервяше.

Юлиян Стаматов обаче не предприе никакви други обществени изяви след публикуването на речта си. Отклони всички покани за интервюта и участия в токшоута. Продължи да се интересува единствено от работата си в Седми флот, както бе правил досега. Каза каквото искаше да каже и знаеше, че е бил чут. Медиите и публичността не можеха да му предложат нищо повече.

* * *

За кадетите от Седми флот летният семестър завърши, а с него и учебната година. Докато още съдбата на отвлечените от „Перперикон“ беше неясна, по настояване на президента Нелсън игрите се проведоха по график. Тъй като по-голямата част от отбора на „Перперикон“ отсъстваше поради отвличане и трябваше бързо да бъде попълнен с резерви, те загубиха срещата си с „Хелзинг“. „Мадара“ също паднаха и така „Хелзинг“ стана шампион тази година.

— Нищо, догодина ще вземем титлата без съмнение! — каза уверено Зак. Заедно с Алекс, Габриела, Силвия и Мегън седяха около маса на открито в любимото им заведение „Крилото на ягуара“. Сега в летния сезон, климатичната система на „Оазисът“ отразяваше съответното време на годината. Термометърът сочеше тридесет и пет градуса, имаше множество басейни и плажове, пълни с хора.

— Слушайте исках да поговорим за „Инсиниум“ — каза Габриела с типичния си делови тон, както винаги когато ставаше дума за огнения им клуб.

— Е, какво, от началото на новата учебна година си продължаваме! — каза бодро Зак.

— Добре, но какви са ви плановете на всички за лятото?

Останалите се спогледаха.

— Аз мислех да се прибера вкъщи, на планетата Сердика — каза Алекс. Всички кадети се прибираха за през ваканцията.

— И аз това мислех да направя — отвърна Зак. Мегън и Силвия също потвърдиха, че нямат някакви по-особени планове.

— А какво ще кажете за следната идея — започна Габриела. — Вече имам около пет запитвания за огнени шоупрограми на различни места в Земния съюз. Ще ни платят добре, а и ще е забавно. Докато изпълняваме тези поръчки ще дойдат още, защото е лято и сега е сезонът на тези неща. Мисля, че ще е далеч по-добре, отколкото всеки да се прибере.

Останалите се замислиха. Това беше и лесен начин за Зак и Мегън, както и Алекс и Силвия, да не се разделят за през лятото.

— Аз бих искала все пак да се прибера за малко да видя нашите на Земята — каза Мегън. — Но иначе съм „За“.

— И аз съм на това мнение — обади се Зак. Трябва да видя нашите поне за малко, но съм навит да прекарам по-голямата част от лятото в пътуване из космоса и въртене на огън.

Алекс и Силвия се съгласиха с мнението на Зак и Мегън.

— Естествено, ще посетим Земята, планетата Сердика, станцията „Дженезис-27“ където са родителите на Силвия, а също ще се връщаме от време на време на „Перперикон“, защото искам все пак да се виждам с Арвин — отговори Габриела.

— Всичко е много чудесно, но аз имам един въпрос — обади се Зак. — Откъде ще вземем кораб, за да пътуваме? В момента нямаме достатъчно пари, за да си купим, дори да обединим всичките си джобни.

— Погрижила съм се — отвърна уверено Габриела. — Като се имат предвид обстоятелствата, реших да поема риска и говорих с вицеадмирал Лао Ян. Разказах му за случая, в който отидохме до станция „Дженезис-27“ и се върнахме с персоналния кораб на д-р Клод.

— Какво си направила?! — попита ужасен Алекс. Останалите също гледаха стреснато.

— Признала си пред командващия на кораба, в който служим, че сме нарушили поне един куп флотски разпоредби? — допълни Зак.

— Да, знам, че беше рисковано, но сметнах, че адмиралът ще е благосклонен към нас след всичко, което направихме. В крайна сметка се оказах права. Той ни върна кораба и в момента е наш.

— Това е чудесно! — зарадва се Силвия. Останалите също си отдъхнаха. До края на вечерта обсъждаха планове за това какво ще правят през очертаващото се вълнуващо лято и кои планети задължително трябва да посетят.

* * *

Той тичаше през гъстата джунгла, поройният дъжд се стичаше по лицето и тялото му. Гърдите го боляха, левият му крак беше счупен, но знаеше, че трябва да продължи. Нищо друго нямаше значение, освен това, да ходи напред, каквото и да му коства. Погледна електронната карта, оставаше съвсем малко до мястото.

Мислеха го за мъртъв. Враговете го подминаваха и подритваха. Накрая двама вражески войници хванаха тялото му и го занесоха до много други убити негови братя, но когато си отидоха, той бавно се надигна и се спаси в джунглата. Сега съдбата на изследванията зависеше от това дали ще достигне до капсулата. Когато Земляните атакуваха планетата, всички връзки с останалите аркусианци бяха прекъснати. Той успя да завърши последния, най-велик експеримент в живота си, но резултатите стояха записани в приемника, намиращ се в джоба на дрехата му. Тези безценни данни нямаше как да достигнат до останалите аркусианци, ако не успееше да напусне планетата. Още няколко метра, още няколко мъчителни крачки. Най-сетне достигна мястото. Афтарон Монконк каза няколко думи на висок глас и земята пред него се разтвори. От таен силоз се издигна малка спасителна капсула. С мъка се сви и успя да влезе вътре. Без да губи време въведе координатите и натисна „Старт“ бутона. Оттам нататък нищо вече нямаше значение. Капсулата разполагаше с малки, икономични двигатели, поради ограниченото пространство за съхранение на гориво. Пътуването щеше да отнеме много време и не се знаеше дали той ще дочака края му. Но това нямаше значение. Когато капсулата достигнеше до най-близката аркусианска база, останалите щяха да открият информацията за последния експеримент и делото му щеше да бъде осъществено.

Битката за превземане на аркусианската база още не беше напълно приключила. Отделни групи от аркусианци се биеха до смърт и всички на борда на „Перперикон“ бяха прекалено ангажирани, за да забележат малката капсула, която напусна планетата.

Край