Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Час Быка, –1968 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Корекция
Коста Борисов

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

(Коста Борисов ме хвърли във възхищение, когато видях какво умее, въпреки оскъдното си зрение — (Неговото е оскъдно, а аз не видях, а чух… Ама нали така се казва… :-)(Излезе цял виц :-)))

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне

ПРОЛОГ

„ДИ ПХИ ЮЙ ЧХОУ — Земята е родена в часа на Бика

(или Демона, два часа през нощта).“

Старият китайско-руски речник

на епископ Инокентий, Пекин, 1909

В училището от трети цикъл започна последната година от обучението. Накрая под ръководството на вече избрани ментори учениците трябваше да пристъпят към изпълняването на Херкулесовите подвизи.

Докато се готвеха за самостоятелни действия, младежите и девойките с особен интерес слушаха обзорните лекции по историята на човечеството на Земята. За най-важно се смяташе изучаването на идейните грешки и неправилната насока в социалната организация на онези стъпала от общественото развитие, когато науката е дала възможност да се управляват съдбините на народите и страните отначало само в ограничена степен, а след това изцяло. Историята на хората на Земята се сравняваше с многото други цивилизации от далечните светове на Великия пръстен.

Сините рамки с опалесциращи стъкла в горния край са отворени. Зад тях едва се дочува плясъкът на вълните и шумоленето на вятъра в листака — вечната музика на природата, която предразполага към спокойно размишление. В класната стая е тихо, ясните очи са замислени… Учителят току-що е завършил лекцията си.

Той безшумно спуща щорите над големите екрани, с едно натискане на бутона прибира стереопрожекционния апарат на ТВФ[1] под катедрата, сяда и започва да се любува на съсредоточените лица. Лекцията като че ли излезе сполучлива, макар да е извънредно трудно да съчетаеш дребното и великото, могъщия полет на човечеството и бездната от мъки през миналите времена, трогателните краткотрайни радости на отделните хора и страхотното сгромолясване на цели държави.

Учителят знаеше, че след мълчанието ще последват въпроси, толкова по-любопитни, колкото по-силно е развълнувала младите хора обрисуваната от него историческа картина. И докато ги очакваше, той се стараеше да отгатне кое е заинтересовало най-много учениците му днес, кое е могло да остане неразбрано… Вероятно психологията на хората през трудните епохи на преминаването от низшите обществени форми към висшите, когато вярата в благородството и честността на човека, в неговото светло бъдеще е била разяждана от натрупаната лъжа, безсмислена жестокост и страх. Съмненията обезоръжавали борците за преобразяване на света или правели хората равнодушни към всичко, мързеливи циници. Как могат да се проумеят чудовищните масови психози в края на ЕРС — Ерата на разединения свят, които довеждали до унищожаване на културата и до избиване на най-добрите? Младите хора от ЕСР — Ерата на срещналите се ръце — са безкрайно далеч от всичко, което е свързано с истерично напрегнатата нервност и страховете на миналите времена…

Мислите на учителя бяха прекъснати, когато иззад масичките си в различни редици едновременно станаха едно момиче и едно момче, които си приличаха по навика широко да отварят очи. Това придаваше и на двамата учуден вид. Те се спогледаха и момчето вдигна ръка, обърната с дланта нагоре — въпросителен жест.

— Правилно ли е да се каже, че целият исторически опит потвърждава неизбежната победа на висшите форми над низшите както в развитието на природата, така и в смяната на обществените форми? — започна момчето.

— Правилно е, Ларк, ако изключим особените стечения на обстоятелствата, които са много редки, както и всичко онова, което излиза извън границите на великия диалектически процес на осредняването — отговори учителят.

— Например случаят със Зирда, чиито мъртви развалини са обрасли с черни макове, нали? — попита Пуна, източвайки се в целия си дребничък ръст.

— Или други, открити по-късно планети — добави учителят, — където има всичко необходимо за живот: дълбок свод на могъща атмосфера, прозрачно море и чисти реки, топло светило. Но ветровете разнасят мъртви пясъци и техният шум заедно с шума на морето или бурята са единствените звуци, нарушаващи безмълвието на огромните пустини. Едва опитал мощта на атома и Космоса, мислещият живот, обзет от дива заблуда, е убил в себе си всичко живо.

— Но нали ние вече сме ги заселили?

— О, да! Но какво значение има това за онези, чиито следи са станали на прах преди милиони години, без да запазят нищо, за да можем да разберем как и защо са унищожили себе си и целия живот на своята планета!

По пътеката между масичките се плъзна Айода — мълчаливо момиче, по общото мнение на класа приличащо на древните момичета от Южна Азия, които носели в прическите или на коланите си остри като бръснач ками и смело ги използували, за да защитят честта си.

— Аз скоро четох за мъртвите цивилизации на нашата Галактика — каза тя с ниския си глас, — не убитите, не самоунищожилите се, а именно мъртвите. Ако се е запазило наследството от техните мисли и дела, това понякога може да представлява опасна отрова, способна да погуби едно още незряло общество, което сляпо възприема мнимата мъдрост. А друг път — скъпоценен опит от милиони години борба за освобождаване от оковите на природата. Изследването на загиналите цивилизации е не по-малко опасно от разчистването на древните оръжейни складове, които от време на време се срещат на нашата планета. Аз бих искала да посветя живота си на такива изследвания — тихо добави момичето.

— Ние като че ли се отклоняваме от онова, от което започна Ларк — каза учителят.

— Пуна зададе неправилно въпроса — надигна се едно набито чернокосо момче. То погледна другарите си, повечето от които бяха вдигнали ръце и едва не подскачаха от нетърпение.

— Трябва ли да смятаме, че започналото развитие на обществото е задължително: или преминаване към висшата, комунистическата форма, или всеобща гибел? И нищо друго? — продължи той.

— Формулировката ти не е вярна, Кими — възрази учителят. — Процесът на общественото развитие не бива да се сравнява с двете блюда на везните. Сред познатите ни из Пръстена цивилизации са известни случаи на бързо и леко преминаване към висшето, комунистическото общество. Ние току-що говорихме за самоунищожаването на един разединен свят, достигнал до големи научни и технически познания. Имало е периоди на продължителни смутове, на убийствени войни, които връщали човечеството на някои планети назад, към мизерията и подивяването. Започвал нов възход, нова война — и така няколко пъти, докато производителните сили на планетата не се изтощавали и не деградирали технически. Потомците трябвало да преодоляват с векове тази деградация въпреки безграничното могъщество на висшата обществена форма и помощта на разума на Великия пръстен.

— Но нали и тук идването на тази форма на комунистическото общество е било неизбежно?

— Разбира се!

— Тогава аз неправилно съм поставил въпроса — каза, след като помисли малко, Кими. — Известни ли са случаи, когато човечеството на някоя друга планета е достигало високо равнище на науката, техниката и производителните сили, но не е ставало комунистическо и не е загивало от страшните сили на преждевременното познание? Много ли са тези изключения от общия закон на развитието, които той, щом е общ, трябва да има?

Учителят се позамисли, свел очи към полупрозрачния зелен пулт на катедрата, под която през време на лекцията светваха нужните сведения и цифрови данни.

Удивителната история на планетата Торманс беше сензация в паметта на по-старото поколение. Естествено, знаеха я и неговите млади ученици. Много книги, филми, песни и поеми беше породила епопеята на звездолета „Тъмен пламък“. Тринайсетте й герои са увековечени в скулптурна група от сияещ червеникав камък на малкото плато Реват, на същото място, откъдето потеглил звездолетът.

Аудиторията чакаше смълчана. Учениците от горните класове бяха достатъчно тренирани в издръжливостта и самообладанието. Без култивирането на тези необходими качества човек не можеше нито да изпълни Херкулесовите подвизи, нито дори да пристъпи към тях.

— Планетата Торманс ли имахте предвид? — каза най-сетне учителят.

— Ние знаем само нея! — хорово отговориха учениците. — А колко други такива е имало?

— Не мога да ви кажа без подробни справки — усмихна се малко безпомощно учителят, — аз съм историк на Земята и познавам цивилизациите на другите планети само в общи черти. Трябва ли да ви напомням, че за да се разкрие изключително сложният процес на историята на другите светове, е необходимо много дълбоко вникване в същината на чужди за нас икономика и социална психология.

— Дори и за това, да се разбере добра или лоша е дадена цивилизация, радост ли носи, или мъка, разцвет или гибел! — обади се седналото до прозореца момче, което изпъкваше сред другите със сериозността си.

— Дори и за това, Миран — потвърди учителят. — Инак ние няма да се различаваме от нашите прадеди, които са били прибързани в действията и незрели в съжденията си. Аз ви говорих за загиналите от безразсъдство планети, Но е имало и други светове, където никой никого не е убивал, и въпреки това разумният живот на тях се изчерпвал, както казвали едно време, по „естествен“ път. Мислещият вид живот на тези планети е измрял, както неизбежно измират всички сменящи се последователно видове животни, включително и човекът, ако той пренебрегне опознаването на биологичните явления в тяхното историческо развитие. Тези уредени и прекрасни планети били предадени от измиращите им обитатели на други, за които била най-подходяща съвкупността от естествените им условия. Всички данни се предавали по Великия пръстен, а заселването им се извършвало едва след като си отивали последните представители на загиващата цивилизация и по Пръстена преминавал сигналът на смъртта.

— Също като Рицарите на щастието — каза стеснителната Кунти, — но ние знаем много малко дори и за Торманс. Разбира се, всеки е чел за тая планета, но сега, когато изучихме нашата история, ние по-правилно ще разберем Торманс.

— И особено поради това, че планетата е населена пак с наши хора, потомци на земяните, и всички процеси от нейното развитие са аналогични с нашите — съгласи се учителят. — Това е добра идея. Аз ще поръчам в Дома на историята една „звездичка“ от паметната машина с пълен разказ за експедицията до Торманс. Трябва да се подготвим за прожектирането й. Споразумейте се с разпределителното бюро да ви освободят от други лекции. Нека някой от вас, запален по космофизиката, Кими например, приготви до утре реферат за първите звездолети с прав лъч, за да разберете обстановката и трудностите на екипажа на „Тъмен пламък“. След това ще посетим платото Реват и паметника, издигнат в чест на експедицията. Тогава „звездичката“ ще ви помогне да разберете напълно всичко станало…

След два дена последният клас на училище СПШЦ401 весело се настаняваше под прозрачния купол на гигантския вагон на Спиралната железница. Щом влакът набра скорост, на централната пътека излезе Кими и съобщи, че е готов да изнесе реферата си. Чуха се енергични протести. Учениците доказваха, че няма да бъдат достатъчно внимателни — прекалено интересно е да се гледа навън. Учителят помири всички, като ги посъветва да изслушат реферата по средата на пътя, докато влакът прекосява овощния пояс, широк близо четиристотин километра, което ще трае около два часа.

Когато се занизаха безкрайните геометрично правилни редици дървета на мястото на бившата пустинна степ Декана, Кими сложи на пътеката един малък прожекционен апарат и насочи към стената на вагона цветните лъчи на илюстрациите.

Младежът разказваше за откриването на спиралното устройство на Вселената, след което станало възможно решаването на задачата за свръхдалечните междузвездни полети. Биполярният строеж на света бил известен на математиците още през ЕРС, но физиците от онова време усложнили въпроса с наивната си представа за антивеществото.

— Представете си само! — възкликна Кими. — Те смятали, че промяната на повърхностния заряд на частицата променя всички свойства на материята и превръща „нормалното“ вещество на нашия свят в антивещество, сблъскването с което уж трябвало да доведе до пълна анихилация на материята! Те се взирали в чернотата на нощното небе, без да могат да обяснят нито нея, нито пък да разберат, че истинският антисвят е до тях, наоколо, черен, непроницаем, неосезаем за приборите, годни за разкриване на нашия, светлия свят…

— По-спокойно, Кими — прекъсна младока учителят, — правиш грешка, като се изказваш зле за нашите прадеди. Тъкмо в края на ЕРС, в епохата на отмирането на старите принципи за социален живот, науката започнала да става челна сила на обществото. Тогава били разпространени подобни тесногръди, бих казал дори, несправедливи съждения за предшествениците. Нима е трудно да се разбере, че неправилният или неточен аспект на дадено явление ще представлява грешка само в резултат на недобросъвестно или глупаво насочено изследване? А всички останали „грешки“ на предшествениците зависят от общото равнище, на което се е намирала в тяхно време науката. Опитайте се да си представите за миг, че откривайки стотици елементарни частици в микросвета, те още не са знаели, че всичко това са само различни аспекти на движението на различните нива на анизотропната структура на пространството и времето.

— Нима? — Кими се изчерви до ушите. Учителят кимна и смутеният младеж продължи, но вече не толкова разпалено:

— Антисветът, черният свят, бил наречен от един учен Тамас по името на океана на бездейната енергия в древноиндийската философия. Във всички отношения той е полярен за нашия свят и затова е абсолютно невъзприемлив за нашите чувства. Съвсем неотдавна със специални прибори, един вид обърнати откъм „опаката“ страна спрямо приборите на нашия свят, условно наречен свят Шакти, започнали да напипват външните контури на Тамас. Ние не знаем дали в Тамас съществуват аналогични на нас формации от звезди и планети, въпреки че според законите на диалектическата философия движение на материята трябва да има и там.

— Трудно е да си го представи човек, но колко интересно звучи — „невидимото слънце на Тамас“! — възкликна Рер.

— И невидима планета, населена със също такива, опитващи се да проникнат в бездната на нашия свят същества като нас! — звънна от задната редица гласът на Ивета.

— И цели звездни системи, галактики с минус-гравитация, с отрицателни свойства на полетата там, където у нас те са положителни, с мъртва неподвижност, където у нас цари движение. И изобщо всичко наопаки! — поде Айода, която беше се облегнала на мекия перваз на страничния прозорец.

— Та по въпроса за галактиките. Техните класически спирални форми били известни още на първите изобретатели на телескопите — продължаваше Кими, — но трябвало да минат няколко столетия, за да се разбере, че те представляват реално отражение на структурата на Вселената — на влакната или, по-точно. пластовете на нашия свят, които се редуват през един с Тамас и заедно с него са навити на безкрайна спирала. И че отделните елементи, от галактиките до атомите, със своите особени качества на всяко стъпало са отражение на всеобщите закони. Оказало се, че светлината и другите излъчвания никога не се разпространяват във Вселената праволинейно, а се навиват на спирала, като същевременно се плъзгат по хеликоида и все повече се разширяват с отдалечаването от наблюдателя. Намерили обяснение свиването и разтягането на светлинните вълни със скъсяването им при навлизането във вътрешността на спиралата и мнимото разбягване на звездите и галактиките в отдалечените намотки. Било разгадано Лоренцовото уравнение с неговото мнимо изчезване на времето и нарастване на масата със скоростта на светлината. Още една крачка — и било разбрано нула-пространството като граница между света и антисвета, между света Шакти и Тамас, където са взаимно уравновесени и неутрализирани полярните точки на пространството, времето и енергията. Нула-пространството също е навито на спирала в съответствие и с двата свята, но… — Младежът се запъна. — Аз не можах да разбера как възниква възможността да се движим в него и да достигаме почти мигновено до която си искаме точка от нашата Вселена. В най-общи черти ми обясниха, че звездолетите с прав лъч вървят не по спиралния път на светлината, а един вид перпендикулярно на него, по надлъжната ос на охлюва, използувайки анизотропията на пространството. Освен това спрямо времето тези звездолети стоят, така да се каже, на едно място, а цялата спирала на света се върти около тях… Кими се изчерви и завъртя глава, а другарите му се разсмяха.

— Не трябваше да се отблагодарите така на Кими — недоволно вдигна ръка учителят, — в новата картина на Вселената и досега много неща са достъпни само за математическо „напипване“ на отделните явления. Вие забравяте, че науката се движи в мрака на незнайните дълбини на света като слепец с протегнати ръце, усещайки неясните контури. И едва след огромен труд се създават апарати за изследване, способни да осветлят неизвестното и да го приобщят към опознатото. — Учителят огледа притихналите ученици и завърши: — Кими не ви каза още едно важно нещо. Областите с отрицателна гравитация в Космоса отдавна са били открити умозрително, но едва преди три века те са получили своето обяснение като пропасти от нашия свят към Тамас, или нула-пространството. Понякога в тях безследно изчезвали звездолетите на други цивилизации, защото не били приспособени за движение в нулевото пространство. На още по-голяма опасност се излага звездолетът с прав лъч. При най-малката грешка в уравновесяването на полетата той рискува да се отплесне или в нашето пространство Шакти, или в пространството Тамас. От Тамас връщане няма. Ние просто не знаем какво става там с нашите предмети. Дали настъпва мигновена анихилация, или пък всички активни процеси замират също така мигновено и превръщат звездолета в грамада абсолютно мъртво вещество (това ново понятие за веществото също бе последица от откриването на Тамас). Сега вие можете да си представите опасността, на която са се излагали първите ЗПЛ — Звездолети с прав лъч — и сред тях — „Тъмен пламък“. Но хората приемали този чудовищен риск. Възможността мигновено да проникнеш до нужната точка от пространството заслужавала всякакъв риск. А съвсем доскоро овладяването на безкрайността на Космоса изглеждало абсолютно невъзможно, не се виждали никакви пътища за премахването на това проклятие за всички времена и всички цивилизации на Космоса, които били свързани във Великия пръстен, но можели да се виждат едни други само на екраните на външните станции.

От триста години насам човечеството навлиза в ЕСР — новата Ера. Осъществява се смелата мечта на хората и далечните светове се намират на една ръка разстояние от нас — по време.

Естествено, практически движението на ЗПЛ не става мигновено. Необходимо е време за навлизане в нула-пространството, време за много точно пресмятане на точката за излизане и за довличане на звездолета от най-близката точка до целта с обикновените анамезонни мотори и подсветлинна скорост. Но какво са два-три месеца такава работа в сравнение с милионите светлинни години разстояния на обикновения спиралносветлинен път в нашето пространство! Дори разликата в скоростта на костенурката и обикновения звездолет не е нищо в сравнение със ЗПЛ.

Сякаш илюстрирайки думите на учителя, влакът се гмурна в дълъг тунел. Във вагона светна опалова светлина и подчерта непрогледния мрак зад прозорците. Пред тях внезапно грейна и се разстла необятна равнина, обрасла със сребриста трева. Широко се завъртяха и побягнаха настрана вихрите, вдигнати от стремителното движение на вагоните. Яркосинята ивица в далечината загатна стъпаловидните древни планини, сред които по посока към Индийския океан се намираше платото Реват. То беше близо до гарата и за да стигнат до него, младите пътешественици не се нуждаеха от нищо друго освен от собствените си, достатъчно тренирани в ходенето и бягането крака.

Далечният бряг се отгатваше само по нюансите на небето и на клонящото към залез слънце. Тревата шибаше голите крака на пътниците и ги караше да чувствуват парещ сърбеж, вятърът облъхваше гърбовете им със суха жега. Възходящите въздушни струи бяха заградили пръстеновидната верига от плоски хълмове с трепкаща стена. Когато се изкачиха на билото, младежите замряха. Неочаквана горичка от грамадни секвои закриваше центъра на платото. Трийсет и четири широки пътечки — според броя на главните вектори на Великия пръстен — се разпръскваха от горичката към склоновете на околните хълмове от кафяв базалт, които бяха изсечени отвесно и покрити с някакви барелефи. Учениците не се спряха да ги разглеждат, а тръгнаха по белите камъни на главния път към горичката. Само две кръгли колони от черен гранит бележеха входа. Под протегнатите на огромна височина клони на секвоите отслабна заслепяващото слънце и утихна шумоленето на вятъра. Суровата мощ на гигантските дънери накара учениците да забавят стъпки и да понижат гласове, сякаш бяха проникнали в отдалечено от целия свят скривалище на някаква тайна. Те се споглеждаха с вълнение и любопитство, очаквайки нещо необикновено. Но когато излязоха на централната поляна под предишното неумолимо ярко небе, паметникът на звездолета „Тъмен пламък“ им се стори прекалено обикновен.

Моделът на кораба — полусферичен купол от тъмнозелен метал — беше разсечен от груба права цепнатина, сякаш направена с колосален меч. Около основата му, под пръстеновидната издатина, бяха разположени статуите на хора. Площадката — подножието на паметника — представляваше стегнато навита спирала от светъл, огледално полиран метал, врязан в черния матов камък.

Броят на скулптурите във всеки полукръг от двете страни на цепнатината не беше еднакъв: пет — от западната, осем — от източната. Учениците бързо отгатнаха простата символика.

— Това е смъртта, която разделила загиналите на планетата Торманс и завърналите се на Земята — тихо каза Айода, леко пребледняла от обзелото я чувство.

Учителят мълком наведе глава.

Бележки

[1] Много термини са пренесени от романа на И.Ефремов „Мъглявината Андромеда“.