Включено в книгата
Оригинално заглавие
Час Быка, –1968 (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Корекция
Коста Борисов

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

(Коста Борисов ме хвърли във възхищение, когато видях какво умее, въпреки оскъдното си зрение — (Неговото е оскъдно, а аз не видях, а чух… Ама нали така се казва… :-)(Излезе цял виц :-)))


ПОСВЕЩАВА СЕ

на Т.И.ЕФРЕМОВА

ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА

Третото ми произведение за далечното бъдеще, след „Мъглявината Андромеда“ и „Сърцето на Змията“, представляваше изненада за самия мен. Бях се наканил да пиша историческа повест и популярна книга по палеонтология, но ми се наложи да посветя повече от три години на един научнофантастичен роман, който, макар и да не е непосредствено продължение на първите ми две творби, също като тях разказва за пътищата, по които ще се развие бъдното комунистическо общество.

„Часът на Бика“ възникна като отговор на разпространилите се в нашата научна фантастика (да не говорим за чуждестранната) тенденции бъдещето да се разглежда в мрачните тонове на предстоящи катастрофи, несполуки и изненади, предимно неприятни. Подобни произведения, наречени романи-предупреждения или антиутопии, щяха да бъдат дори необходими, ако успоредно с картините на бедствията показваха как да се избягнат те или поне как да излезе човечеството от страшните капани, които бъдещето му готви.

Като обратен полюс на антиутопиите могат да се считат значителен брой научнофантастични произведения, от малките разкази до големите романи, където щастливото комунистическо бъдеще е постигнато сякаш от само себе си и хората от епохата на всепланетния комунизъм страдат едва ли не от по-лоши недостатъци, отколкото ние, техните несъвършени прадеди; тези неуравновесени, неучтиви, бъбриви и плоско-иронични герои на бъдещето приличат повече на недоучените и лошо възпитани безделници от нашата съвременност.

И двата полюса на представите за бъдещето са единодушни в пренебрегването на марксистко-диалектическото разглеждане на историческите процеси и в липсата на вяра в човека.

С романа си аз исках да възразя на произведенията от този род и същевременно да постъпя съгласно трите извънредно важни твърдения на В.И. Ленин, които, неизвестно защо, се забравят от създателите на модели на бъдещото общество на Земята.

Невъобразимата сложност на света и материята, която ние започваме да осъзнаваме тепърва през втората половина на XX век и за която той предупреждаваше преди три четвърти век, ще изисква от нас исполинска работа, за да направим значителни крачки в познанието.

Преминаването към безкласовото комунистическо общество и пълното осъществяване на мечтата на основоположниците на марксизма за „скок от царството на необходимостта в царството на свободата“ не са елементарни и ще изискват от хората извънредно висока дисциплинираност и съзнателна отговорност за всяко действие. И най-сетне днес, както никога досега, е уместно да си спомним препоръката на В.И.Ленин, дадена на писателя-фантаст А.А.Богданов: да се покаже разграбването на естествените ресурси и природата на нашата планета при капиталистическите стопански методи.

В „Часът на Бика“ аз описах една планета, на която са се преселили група земляни; те повтарят пионерското завоюване на американския запад, но на много по-висока техническа основа. Неимоверно ускореното нарастване на населението и капиталистическите стопански методи са довели до изтощаване на планетата и до масова смъртност от глад и болести. Естествено, държавният строй на заграбената планета трябваше да бъде олигархически. За да изградя модела на подобна държава, аз продължих в бъдещето онези тенденции на гангстерски фашиствуващия монополизъм, които се зараждат сега в Америка и в някои други страни, опитващи се да запазят „свободата“ на частната инициатива върху подчертано националистическа основа.

Ясно е, че целта на моя роман не са науката и техниката на отдалеченото бъдеще или пък странните цивилизации на неизмеримо далечните светове. Хората на бъдещата Земя, култивирани от многовековното съществуване на висшата, комунистическата форма на обществото, и контрастът между тях и също такива земляци, но оформени в условията на потисничеството и тиранията на олигархичния строй на друга планета — ето главната цел и съдържанието на книгата.

Ако съм сполучил поне донякъде да покажа това и по този начин да помогна на строителите на бъдещето — нашата младеж — да вървят по-нататък, към всестранното усъвършенствуване на хората от комунистическото утре, към духовните висини на човечеството, тогава трудът ми няма да е напразен.

 

Август 1968 г.