Роман

Сваляне на всички:

Повест

Сваляне на всички:

Разказ

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Иван Ефремов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Иван Ефремов
Иван Антонович Ефремов
руски писател и учен
Иван Ефремов 1925.jpeg
Роден
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Етнос руснаци
Националност Флаг на Русия Русия (Флаг на СССР СССР)
Образование Санктпетербургски държавен университет
Професия писател, философ, палеонтолог
Литература
Период 1942-1972
Жанрове роман, разказ
Известни творби Мъглявината Андромеда
Научна дейност
Област геология, палеонтология
Образование Ленинградски минен институт
Работил в Палеонтологически институт на РАН

Уебсайт
Иван Ефремов в Общомедия

Иван Антонович Ефремов е руски (съветски) писател и учен (биолог и геолог).

Биография

Гробът на писателя в Комаровското гробище

Роден е на 22 април 1908 г. в село Вырица, Царскосельский уезд, Петербургска губерния, Русия. (Още като юноша „скрива“ истинската си година на раждане, за да започне работа по-рано. Оттогава във всички свои автобиографии вписва като година на раждане 1907 г. Друго подобно разминаване е бащиното му име – то всъщност е Антипович, но поради случайна грешка става известно като Антонович.)

В 1914 г. семейството му се премества в Бердянск, където той завършва гимназия. През 1917 г. родителите му се развеждат. През 1919 г. майка му заедно с децата се премества в Херсон, омъжва се за командир в Червената армия и отпътува с него, оставяйки децата на тяхна леля, която скоро умира от тиф. Иван се присъединява към червеноармейска авторота, и служи в нея до 1921 г. След демобилизирането си отива в Петроград с твърдото намерение да учи, и с безкористната помощ на учителите завършва училище за две и половина години.

За да се издържа по време на ученето, Иван Ефремов работи като хамалин на гара, резач на дърва, помощник-шофьор и шофьор нощна смяна. През 1923 г. полага успешно изпит в Петроградската мореплавателна школа за щурман каботажно плаване, и след като завършва училище през 1924 г., отплава за тихоокеанското съветско крайбрежие като навигационен матрос.

След кратко време се завръща в Ленинград. Постъпва в биологичния факултет на Ленинградския държавен университет. След завършването му участва в многобройни палеонтологически експедиции по Поволжието, Урал и Средна Азия. От началото на 1930-те години участва и в геоложки експедиции из Урал, Сибир и Далечния изток. През 1935 г. завършва задочно Ленинградския планински институт. През същата година става кандидат, а през 1941 г. – доктор на биологическите науки. Работи като завеждащ лаборатория в Палеонтологическия институт на Академията на науките.

Трудът на Ефремов „Тафономия“ заляга в основата на ново направление в палеонтологията, което позволява на базата на палеогеологически данни да се предскаже мястото, където могат да се открият изкопаеми остатъци; за този труд е награден с Държавната премия на СССР през 1959 г.

Произведения

Първият му разказ, „Встреча над Тускаророй“ е публикуван през 1944 г. Първото голямо произведение на Ефремов е историческият роман „На краю Ойкумены“ (1949), скоро допълнен от втори том – „Путешествие Баурджеда“ (1953). Но най-голяма известност и признание му е донесъл романът „Туманность Андромеды“ (бълг. „Мъглявината Андромеда“) (1957) – философско-утопичен роман за комунистическото бъдеще на земната цивилизация, в което всеки свободно развива заложбите и талантите си. Този роман оказва голямо влияние на развитието на руската фантастика и на практика осигурява нейния първи разцвет през 60-те години.

През 1963 г. Ефремов издава романа „Лезвие бритвы“, а през 1968 г. излиза „Час Быка“ (бълг. „Часът на бика“), в който комунистическият свят от „Мъглявината Андромеда“ се сблъсква с антагонистичния му антиутопичен свят на планетата Торманс. Романът се оказал съвсем не по вкуса на тогавашното ръководство на страната, но не се решили да го забранят докато Ефремов е бил жив; едва след смъртта му през 1972 г. е бил забранен за предлагане в библиотеките. Тази акция съвпада по време с планомерното изместване от издателските планове на практически цялата социално насочена фантастика, изградена върху книгите на Ефремов.

Комунистическият идеализъм на Ефремов на моменти е по-близък до този на западните хипита, отколкото до съветския пост-сталински комунизъм. Космическият кораб на героите на „Мъглявината Андромеда“ се казва „Тантра“, а главният герой в „Острието на бръснача“, използва лизергинова киселина - ЛСД, за да помогне на свой приятел да се пренесе в съзнанието на праисторически ловец.

Признание

На името на Иван Ефремов е учредена годишна награда (на списание „Уральский следопыт“), която се присъжда за принос в съветската фантастика.

Любопитни факти

  • Разказът „Сянката на миналото“ („Тень Минувшего“), написан през 1944 г. и издаден през 1945 г., описва обемно запаметяване и възпроизвеждане на изображение, по сроден с фотографска плака метод (случайно, вследствие игра на природата). Три години по-късно, през 1948 г. унгарско-британският физик Денис Габор открива теоретичните основи на холографията. Първите практически използваеми холограми от съвременен тип („дебела плака“) са създадени от съветския физик Юрий Денисюк през 1968 г. Денисюк твърди в интервюта, че е бил вдъхновен за откритието си от разказа на Ефремов.
  • При първото предлагане за печат на „Мъглявината Андромеда“ – може би най-въздействащият химн и ода на комунистическото бъдеще, създаван някога във фантастиката – цензорът му казва, след като я прочита: „Виж какво, това са чужди работи. Защо не направиш действието да се развива някъде при капиталистите?“ По-късно, след смъртта на Ефремов, произведенията му са реално забранени от властта; мотивът е, че Ефремов не е „истински комунистически автор“...
  • В повече от 40 държави съществуват фен клубове на фантастиката. Но само в България е на името на писателя: това е клуб Иван Ефремов

Библиография

  • „Срещи над Тускарора“ („Встречи над Тускаророй“) – 1944 г.
    • Преиздаден под името „Тайната на елините“ („Эллинский секрет“) – 1968 г.
    • Включва написаните през 1942-1943 г. разкази: „Встреча над Тускаророй“, „Эллинский секрет“, „Озеро Горных Духов“, „Путями Старых Горняков“, „Олгой-Хорхой“, „Катти Сарк“, „Голец Подлунный“
  • „Звездните кораби“ („Звёздные корабли“) – 1945 г.
    • Преиздаден отново през 1948 г.
    • Включва написаните през 1944 г. разкази: „Белый Рог“, „Тень Минувшего“, „Алмазная Труба“, „Обсерватория Нур-и-Дешт“, „Бухта Радужных Струй“, „Последний Марсель“, „Атолл Факаофо“, „Звёздные Корабли“
  • „Великата дъга“ („Великая дуга“), също под името „На края на Ойкумена“ („На краю Ойкумены“) – 1946 г.
  • „Адски огън“ („Адское пламя“), разказ – 1948 г.
  • „Пътешествието на Баурджед“ („Путешествие Баурджеда“), роман, продължение на „На края на Ойкумена“1953 г.
  • „Пътят на ветровете“ („Дорога ветров“) – 1955 г.
  • „Мъглявината Андромеда“ („Туманность Андромеды“), роман – 1957 г.
  • „Юртата на Гарвана“ („Юрта Ворона“), сборник разкази – 1958 г.
  • „Сърцето на Змията“ („Сердце Змеи“), повест – 1948 г.
  • „Афанеор, дъщеря на Ахархелен“ („Афанеор, дочь Ахархеллена“), повест – 1959 г.
  • „Острието на бръснача“ („Лезвие бритвы“) – 1963 г.
  • „Пет картини“ („Пять картин“), разказ – 1965 г.
  • „Часът на Бика“ („Час Быка“) – 1968 г.
  • „Атинянката Таис“ („Таис Афинская“) – 1972 г.

Външни препратки