Владимир Мегре
Новата цивилизация (25)

Новата цивилизация

Анастасия седеше под кедъра със светлосиня ленена рокля. Обхванала коленете си с ръце и едва наклонила глава, тя гледаше гладката повърхност на езерото. Не отидох веднага при нея. Известно време стоях по-надалече, съзерцавайки отшелницата, седяща на брега. Не, това определение не може да се отнася за Анастасия, отшелници по-скоро могат да се нарекат хората, живеещи в съвременните апартаменти.

Живеем си в апартамента и не познаваме дори съседа на нашия етаж. Върви си по улицата човек и не се интересува от проблемите на хората, които минават край него. По същия начин и хората срещу нас или вървящите по улицата в една посока с нас, абсолютно не се интересуват от нашите проблеми.

Значи, не е страшно когато човек живее сам. Много по-страшно е, когато е самотен сред себеподобните. Ето, стои си Анастасия сама на брега на езерото в тайгата, но сърцето й тупти в унисон с милиарди човешки сърца в различни страни. Някои я наричат „приятелка“, други — „сестра“, сякаш са роднини.

А нейните тихи думи спокойно преминават през безкрайния поток от информация, нахлуваща непрекъснато от екраните на телевизорите и от много други места. Разнасят се нейните думи и хората ги долавят вътрешно. И хората, й отговарят, ту със струната на китарата си или с песен, ту с някаква красива постъпка. Започват да живеят по нов начин.

Спомних си за дядо й… За пръв път го видях толкова разгорещен и развълнуван, когато ме молеше да поговоря с Анастасия за вечността.

Когато най-после отидох и седнах до нея, тя се обърна към мен. Нежният поглед на сиво-сините й очи отново ме ИЗПЪЛНИ С блаженство. Известно време ние просто се гледахме в очите…

И аз, без да се контролирам, спонтанно взех ръката й, бързо я целунах и отново я върнах на коленете й. Лицето на Анастасия изведнъж поруменя, миглите и затрептяха. Кой знае защо, и аз се смутих. Колко е странно — човек да се смути така от една жена, с която е близък вече повече от десет години! И колко е приятно…

И за да се справя с това свое смущение, заговорих пръв:

— Анастасия, аз току-що говорих с дядо ти. Той някак си съвсем необичайно и много развълнувано настояваше да ми поговориш за вечността. Казваше, че тези думи трябва да са такива, че човек да може да ги разбира не само с ума или разума си, но и със сърцето. Толкова ли са важни тези думи?

— Да, важни са, Владимире. Но не самите думи, а осъзнатостта на човека. Разбира се, за да се стигне до там, трябва да се започне с думите. Осъзнаването на вечния живот ще помогне на човека да постигне съвършен начин на живот.

— Но каква е връзката на начина на живот с осъзнаването на вечността?

— Съвсем пряка. Днешните хора вярват, че могат да живеят само няколко десетки години и след това отиват в небитието. Но животът на човека може да бъде вечен! Това трябва да бъде обяснено по такъв начин, че да го разбере всеки човек, да го разберат повечето хора.

— Но ти вече си ми говорила за това. И в книгите досега често съм предавал твоите думи.

— Да, говорила съм ти, но явно думите ми не са били съвсем разбираеми. Или пък хилядолетията досега са внушили много силно на човечеството, че човешкият живот е преходен. Затова трябва да се намерят нови думи и аргументи.

— Ами тогава опитай.

— Ще се опитам! Но мисля, че трябва да ги търсим заедно с хората, които желаят да проникнат в тази тайна.

— Тогава разкажи първо какво мислиш ти.

— Добре. Може би, ето така трябва да се обясни:

Повечето хора, живеещи на Земята, смятат, че сами трябва да планират живота си. Избират си професии, създават семейства, раждат деца; или обратно — отказват се да имат деца. Техните решения обаче не са самостоятелни в много отношения. Върху тях оказва голямо влияние чуждата воля, налагаща се чрез общественото мнение. Например, имате такъв предмет: казва се „закачалка за дрехи“. Някога някой решил да усъвършенства този предмет и да почне да използва като закачалка за дрехи… самия човек… И се появила професия „манекенка“ — от думата „манекен“… Унизителна е тази професия, не е достойна за предназначението на човека!

Да, ама някой решил да я направи една от най-привлекателните професии — и я направил… Почнали да показват живи манекени по разни цветни списания и предавания по телевизията и да разказват колко бил щастлив животът им… Да изтъкват колко много пари печелят и как богаташите искат да се оженят за тях. Милиони невръстни момичета почнали да мечтаят да станат „най-добрата манекенка на света“ и, следователно, „щастлива“…

Милиони съвсем млади момичета от всички страни почнали да правят какво ли не, за да постигнат тази илюзорна слава. Но само една на милион ставала известна манекенка, оставайки си, всъщност, само някаква си жива закачалка за дрехи… Останалите ги постигало разочарование в живота, понеже мечтата им не се е осъществила.

А всичко това е станало така, защото те не са съумяли сами да определят своето предназначение, а почнали да уреждат живота си под въздействието на чужда воля.

Подобни примери колкото искаш: безброй мъже, жени и даже деца, и до днес се стремят към илюзорни ценности, пренебрегвайки истинското си предназначение.

И, въобще, едно общество от подобни хора, накъде върви, според теб, Владимире?

— Ами наникъде не върви… тази маса човешка… Да вземем в нашата страна, в Русия: нито една партия, нито даже цялата държава, въобще няма каквато и да е програма за изграждане на бъдещето. От всичко, което каза, Анастасия, най-много ме заинтригува темата за предназначението на човека. Какво е то? Как да се определи?

— Нека твоята мисъл, Владимире, и мисълта на другите хора се опита да разбере творенията на Бога. Неговата програма-мечта.

— А нима това е възможно — да се разбере мечтата на Бога?

— Възможно е. Та Той никога нищо не е скривал и няма да скрие от хората — от Своите деца. Сложни текстове не е писал — всичко дава с примери. И първото, което трябва да разбере и да почувства всеки, е това: какви действия на човека водят към Вечността? Помисли сам, Владимире: защо Бог, Който е създал този многообразен и жив свят, не е направил и автомобила, телевизора, ракетата — в сегашния им вид?

— Може просто да не е могъл, а човекът е могъл?

— Той е създал всичко необходимо за човека: начини за придвижване, въображение, с което може да види много по-хубави картини от тези на екрана. Човекът може да усвоява и вселенските планети без помощта на изкуствените, примитивни оръжия…

Бог е определил предназначението на човека и програмата за развитие на живота на цялата Вселена. За да се разбере програмата Му, трябва не да се разрушава, а да се изучава и определя значението на всичко земно.