Владимир Мегре
Новата цивилизация (18)

Руска православна църква. Но руска ли е?

Покрай всичко друго, върху Руската православна църква оказаха едва ли не най-силно пагубно въздействие западните спецслужби. Това можеше да се предвиди, ако някому бе възложено да го направи. Ние разбираме: преобразованията в нашата страна винаги се предшестват от идеологическа обработка. Биха ли могли отделите на западните спецслужби, отговорни за нужните на господарите им промени в Русия, да оставят без внимание такава важна институция като Руската православна църква? Разбира се, че не! В противен случай, работата им няма да е професионална. Още повече, че обстановката за идеологически диверсии в Русия бе станала повече от благоприятна. А заетите с реорганизация наши специални служби, меко казано, се бореха за вътрешни делби на пайовете, което, мисля, продължава и досега.

Не е възможно да знаем за всички операции на западните спецслужби, проведени чрез структурите на Руската православна църква. Но една от тях получи резонанс в обществото. Милиони руснаци, включително и много свещенослужители от Църквата, продължават да изпитват нейните пагубни последствия. В случая имам предвид една структура, възникнала в Руската православна църква (РПЦ) и слагаща етикети на светските и религиозните организации в Русия, възбуждайки по този начин неприязън към Църквата.

„Сектоборците“ почнаха да действат от името на Църквата и дори, както парадират, с благословението на патриарха Алексий Втори. В отговор на техните действия, много хора, отнасяли се преди лоялно към Църквата или даже посещавали черквите, защото са кръстени, почнаха да махат кръстчетата от шиите си.

Още една хитрост на „сектоборците“: занимавайки се с разобличаване на измислените от тях „секти“, те фактически критикуваха и осмиваха Руската православна църква.

По този начин, на Църквата бе нанесен сериозен удар.

По-късно те решиха да ръководят и висшите органи на държавната власт на Руската федерация.

Възприели от душа и сърце идеята за прекрасното бъдеще на Русия, описано в книгите, хората от различни руски райони започнаха и продължават, да се обръщат към местните администрации, с молба да се отделят за семействата им участъци за основаване на родови имения.

И — удивително — за пръв път хората искат не привилегии, не „добавки“, а малка част от природата на собствената си страна, където сами да си създадат условия за пълноценен живот, а не просто за оцеляване.

Би трябвало да се приветства този народен порив. Той не е мимолетен. Последните четири години свидетелстват за това, че желанието на тези хора е обмислено и необратимо. Идеята обхваща най-различни слоеве от населението: ученици, учени и предприемачи; учители, лекари и пенсионери; военни и политици; художници, поети и писатели. Сред тях има и академици, губернатори, жени на президенти на бившите Съветски републики.

Чрез тези хора могат да се решат много социално-икономически задачи в страната, рязко да се измени демографската ситуация, да се решат проблемите на продоволствената безопасност, заетостта на населението, здравето на нацията. Но — най-важното — да се опрем на мощната сила на народа, който създавайки свое лично пространство, ще укрепи с радост любимата си държава, която му е дала такава възможност.

Но, явно, някому никак не са се харесали възникналите в руския народ позитивни стремежи.