Владимир Мегре
Новата цивилизация (24)

Власт народна

И с още едно обръщение-въпрос бих искал да заинтересувам читателите на „Звънтящите кедри на Русия“.

В момента тече процес за създаване на всенародна програма за развитие на руската държава. Част от статиите се публикуват в алманаси, други са поместени в Интернет, в сайта „Анастасия“. Повечето материали са много интересни. Обаче един въпрос — за властта — не се осветлява достатъчно. А това е много важен въпрос. Хайде да помислим над него заедно. Като начало ще споделя своите възгледи.

Властта се сменя често. Само през последните сто години хората живяха и при царе, и при комунисти, и при няколко държавни глави — демократи. Властта се мени, но животът не се подобрява. Защо? Защото на власт идват все лоши хора? Едва ли. По-скоро, наложилата се система превръща всички политици, дошли на власт, в недееспособни чиновници — не могат да решат въпроса за реалното подобряване на живота на обществото.

Вземете законодателните събрания от последните свиквания. Уж гласуваме за нормални хора, имащи семейства, а в резултат на дейността им получаваме, меко казано, странни законопроекти. Защо? Дали като дойдат на власт те не попадат в друг, откъснат от народа свят? Апартамент в депутатско блокче, кола със сигнална лампа, кабинет, недостъпен за народа; всевъзможни привилегии и суети на суетите…

Дядото на Анастасия предложи интересен законопроект за депутатите. Всички те трябва да получат земя и непременно да живеят в изградените там селища — близко до народа. Украинската гражданка Татяна Бородина, абсолвентка на юридическия факултет, детайлизира този проект и мисля, че той заслужава внимание, затова реших да публикувам основните му положения в тази книга и да помоля читателите да ги предложат на депутатите на всички нива на изпълнителната власт в техните райони.

Призовавам читателите непременно да вземат участие в регионалните и федералните избори, но да гласуват само за тези кандидати и депутати, които живеят в собствени имения.

Та нима само печатът в паспорта доказва принадлежността на този или онзи гражданин към Русия? Има много случаи, когато кандидатът е с руско гражданство и адресна регистрация, а луксозният му имот се намира в друга страна. Откъде накъде тогава той ще мисли за нуждите на руския народ? По-скоро мислите му ще бъдат насочени съвсем другаде.

А ако кандидатът си има своя малка родина — свое родово имение в Русия — и живее там сред руските граждани, от него може да се очаква работа за благото именно на тези граждани и на голямата ни Родина.

Това се разбира от все повече и повече хора. Даже студентите почнаха да пишат закони, в помощ на законодателите.

Закон на Русия за родовите селища, създавани от народните депутати на Русия на всички нива (проект)

Законът определя юридическите, социалните и икономическите основи за създаването и функционирането на родови селища, създавани от народните депутати на Русия, и на родови имения; а също осигурява провъзгласяването в конституцията на Русия правото на руските граждани върху земята, като основно национално богатство.

Законът е насочен към създаването на пълноценни условия за качествена и плодотворна работа на народния депутат на Русия в разработката, създаването и приемането на руските закони, а също и към осигуряване на максималната му близост до избирателите.

 

 

Член 1. Основни термини и понятия, използвани в закона.

В настоящия закон термините се използват в следното значение:

родово имение — поземлен участък с площ от 1 до 1.3 хектара, предоставян на пълнолетните граждани на Русия за пожизнено ползване, с право на предаване по наследство и без данъчно облагане на земята и реколтата;

родово селище — населен пункт, организиран според правилата на местното самоуправление, състоящ се от родови имения и обекти със социално-културно и обществено предназначение.

пожизнено ползване — безусловно, безсрочно и безвъзмездно владеене и ползване на поземлен участък;

жива ограда — дървесна и храстова растителност, насадена по границите на родовото имение и родовото селище.

Член 2. Законодателство за родовите имения и родовите селища

Отношенията, свързани с предоставянето на народния депутат на Русия на поземлен район за създаване на родово селище, определянето на правния режим на родовото имение и родовото селище и тяхното функциониране, се регулират от конституцията на Русия, от настоящия закон, от закона на Русия „За родовите имения и родовите селища в Русия“, както и от други закони.

Член 3. Основни принципи на законодателството в сферата на родовите селища.

При създаването на родови селища, депутатите на Русия трябва да се ръководят от следните принципи:

а) спазване на законността;

б) създаване на условия за реализация на правото на всички граждани на Русия да притежават земя, като основно национално богатство;

в) безвъзмездност, безусловност и безсрочност на владеенето и ползването на поземления участък, предоставен за създаване на родово имение;

г) освобождаване на собствениците на родови имения от плащането на данъци за продажбата на продукцията, отгледана и произведена в родовото имение;

д) създаване на едно родово селище от един народен депутат на Русия от текущото свикване на Думата;

е) от други принципи.

Член 4. Сфера на действие на закона

Действието на настоящия закон се разпростира върху народните депутати на Русия от всички нива, избрани според закона за изборите, а също и върху пълнолетните граждани на Русия, изявили желание да живеят в родово селище, организирано в съответствие с принципите, изложени в този закон.

Член 5. Предоставяне на народния депутат на Русия на поземлен район за създаване на родово селище.

1. На всеки настоящ и бъдещ народен представител на Русия, в течение на една година от деня на избирането му, се предоставя площ от минимум 150 хектара за създаване на родово селище (по-късно — на поземлен район).

2. При избиране на народен депутат на Русия по пропорционалната система, според многомандатния общодържавен избирателен окръг и според избирателните листи на политическите партии, поземленият район се предоставя на народния депутат в един от районите на Русия, по негов избор.

При избиране на народен депутат по мажоритарната система на относителното мнозинство при едномандатни избирателни окръзи, поземленият район му се отпуска в границите на избирателния окръг, от който е бил избран.

3. Забранява се създаването на едно родово селище от двама или повече народни депутати, а също и установяването на местожителство там на повече от един депутат от текущия мандат.

4. Поземленият район се предоставя във вид на единен масив с налични водоизточници, като се взема от ресурса на държавната или общинската собственост. Може да бъде иззета земя от лица, които я имат за постоянно ползване, и да бъде предадена на народен депутат на Русия за създаване на родово селище.

5. При необходимост, земята може да бъде откупена за обществени нужди от собствениците на поземлените участъци. Собственикът на поземлен участък трябва да бъде писмено уведомен от органа, който взима решение за това, най-малко една година преди акта на предполагаемото изкупуване. Изкупуването на поземления участък се осъществява със съгласието на собственика. Стойността му се увеличава според финансовата и експертна оценка на земите, по методиката, утвърдена от кабинета на министрите на Русия.

6. Поземлен участък, който се предполага да бъде включен в състава на поземления район за създаване на родово селище от народен депутат на Русия, но е собственост на физическо или юридическо лице, със съгласието на собственика може да се замени за равностоен поземлен участък в границите на района или — по желание на собственика — в друг регион на Русия.

7. Гражданите на Русия — собствениците на принадлежащите към територията на създаваното родово селище поземлени участъци и части (дялове), дадени в натура, имат право да предадат безвъзмездно собствените си поземлени имоти за създаване на родови селища от руските депутати, като получат в това селище право за пожизнено ползване на поземлен участък за родово имение.

8. Гражданите на Русия, които са собственици на идеална част (дял), неразграничена в натура (или на подобна местност) имат право да я присъединят частично или изцяло (ако е с площ, не по-малко от един хектар) към създаваното от народния депутат родово селище и да получат в него право за пожизнено ползване на поземлен участък за създаване на родово имение.

Член 6. Структура на земите в родовото селище

1. Земите в родовото селище се състоят от следните видове поземлени участъци:

— поземлени участъци за създаване на родови имения;

— поземлени участъци за създаване на родови имения от деца на руски депутат (резервен фонд), в количество, не по-голямо от от два участъка в едно родово селище.

2. Поземлените участъци за обекти със социално-културно и обществено предназначение се определят в съответствие с плана на родовото селище. Площта, заемана от този вид поземлени участъци, не трябва да е повече от 7% от общата площ на селището.

3. Останалата част от поземления район се разпределя на поземлени участъци за създаване на родови имения, с площ минимум 1 хектар всеки. Размерите на такъв поземлен участък могат да нарастнат до 1.3 хектара, в зависимост от релефа на местността и от други фактори.

4. Между поземлените участъци от всички видове задължително се правят проходи, широки най-малко 3–4 метра. По границите на всеки поземлен участък, предоставен за родово имение, собственикът му има право да насади жива ограда.

5. В поземлените участъци, предназначени за създаване на родови имения, руските граждани имат право да садят дървета и храсти (включително и горски видове), да създават изкуствени водоеми, да строят сгради, съоръжения, да вдигат служебни помещения и други обекти, спазвайки принципа на добросъседството.

Член 7. Ред за разпределяне между гражданите на Русия на поземлените участъци, предназначени за създаване на родови имения

1. В изгражданото родово селище, народният депутат на Русия има право пръв да получи, по свой избор, за пожизнено ползване и с право за предаване по наследство, един поземлен участък за създаване на родово имение.

2. Всяко от децата на народен депутат на Русия със собствено семейство има право да получи за пожизнено ползване поземлен участък за създаване на родово имение.

3. Един или два поземлени участъка в родовото селище задължително се предоставят на деца, възпитаници на детски домове и на бежанци.

4. До 30% от останалото количество поземлени участъци, народният депутат има право да раздаде, по свое усмотрение, на руски граждани за създаване на родови имения.

5. Останалите поземлени участъци трябва да бъдат раздадени на гражданите на Русия, принадлежащи към различни слоеве на населението (предприемачи, социални работници, пенсионери, представители на творческата интелигенция, военнослужещи и др.) Поземлените участъци се разпределят между гражданите на Русия по жребий, провеждан открито на общо събрание на бъдещите жители на родовото селище.

Член 8. Териториален съвет на родовото селище

1. Териториалният съвет на родовото селище — това са жителите му, обединени от постоянното му обитаване. Той е самостоятелна административно-териториална единица.

2. Териториалният съвет на родовото селище има право да създаде представителен орган на местното самоуправление — Съвет на родовото селище, съставен само от жителите му.

3. Забранява се на народен депутат на Русия да издига кандидатурата си на изборите и да бъде избиран в Съвета на родовото селище. В случай, че народен представител на Русия бъде избран в Съвета на родовото селище, изборите се считат за недействителни.

4. За регулиране действията на местното самоуправление, Териториалният съвет на родовото селище има право, на-събрание на местния Съвет или по време на местен референдум, да приеме Устав на териториалния съвет на родовото селище (по-нататък „Устав“). Уставът подлежи на регистрация в районните юридически управления.

Член 9. Статут на поземления участък за създаване на родово имение.

1. Поземленият участък за създаване на родово имение се предоставя за пожизнено ползване, с право за предаване по наследство само на руски гражданин. Забранява се предоставянето на поземлен участък за създаване на родово имение на чуждестранни граждани и на лица без гражданство, освен на такива, които са получили по установения законен ред статут на бежанец (но не повече от две семейства на едно родово селище, създадено от народен депутат на Русия).

* * *

Не помня колко време съм се разхождал, докато дядото на Анастасия се запознаваше със съдържанието на донесената от мен папка с документи, когато изведнъж чух гръмовен, силен и съвсем не старчески смях… Той продължи да се смее и когато бързо отидох при него.

— Браво! Ех, разсмя ме ти от сърце… Много ти благодаря… Наистина ти благодаря, Владимире. Пък аз в началото се отказвах, не исках да вникна…

— Защо се смееш? Тук става дума за сериозни работи. И то най-сложни!

— Сложни… За кого? — повтори като ехо дядото.

— За мен и за читателите, пожелали да си направят имения като тези, за които говори Анастасия.

Може би тонът ми е бил малко ядосан и обиден, когато му казах това. Дядото престана да се смее, погледна ме втренчено и отговори спокойно и сериозно:

— Аз и до ден-днешен не мога да схвана защо внучка ми се занимава точно с теб. Пък и деца почна да ти ражда… Само че ти, Владимире, ни ми се връзвай на мен, дядката. Щом аз не го разбирам, и други няма да го разберат, но в това неразбиране, може би, се крие голям смисъл. Та затова се отнасям към теб без неприязън. Не осъждам и внучката — възхищавам се от това, което направи.

— А нещо съществено за написаното, можете ли да ми кажете?

— Та нали аз вече го казах — възхищавам се от направеното.

— Направеното от кого?

— От внучката.

— Да, но аз ви питам за написаното от мен.

Дядото хвърли поглед към папката с документите, а после мълчаливо и със съучастие погледна към мен, и каза:

— Не мога да ти кажа, Владимире, доколко всичко това, което си написал, е нужно на хората. Може и да е важно за тях, не знам. За мен то е само едно потвърждение на предположението ми за това, че Анастасия още преди десет години е знаела за всичките тия перипетии; ала всичко, което смяташ за противодействие срещу теб, тя отдавна вече го е превърнала за добро.

— Как може да се приема за добро оскърбленията по адрес на читателите и към мен?

— А ти разбра ли кой точно те оскърбява — теб и твоите читатели?

— Някаква си структура, внедрила се към Руската православна църква.

— А появи ли се у теб чувство за обида?

— Да.

— И това е хубаво. Сега не с ума, а с чувствата, бликващи в теб и в много други хора, ще можете да разберете как вашите прародители са били оклеветени пред потомците. Нарекли са ги „езичници“ — и в продължение на много векове са им приписвали лоши деяния, които те всъщност не са извършили. Не само ти си се опитвал да пишеш за това. През вековете е имало доста историци, които са правили опити да опровергаят тази клевета. Но напразно.

Сега възникна ситуация, в която по същия начин клеветят хората, пожелали да се докоснат до Божите творения. Днес има много такива хора и те изпитват върху себе си как са били лъгани техните прародители. Но онези, които днес са оклеветени, ще събудят душите на далечните ни предци! Като ангели-пазители, древните предци ще почнат да защитават своите днешни деца. Не може да има по-добра и по-светла сила от тази, която се явява сега в света. Повярвай ми. И ако днес се е случило така с хората… Ако една невидима нишка може да свърже отново днешния син с неговите прародители, живели преди две хиляди години… И ако тази нишка се продължи още повече, то днешният човек и с Бога ще може да се съедини — със своя Първи Родител!

Дядото на Анастасия говореше всичко това, едва сдържайки вълнението си. Но на мен ми се искаше да уточня нещата:

— Сигурно това е много важно. Но на практика се забавя основаването на родовите имения.

— Може би това е необходимо за по-дълбокото осмисляне и оформянето на бъдещия проект?

— Възможно е. Но всичко се преобръща някак си твърде странно. Уж до първата книга се стигна с ясни и прости действия, после — до втората, до читателските клубове, а сега и до появата на „Родова книга“ и „Семейна летопис“…

При тези думи дядото пак се засмя, но веднага млъкна и рече с добродушна усмивка:

— Със „Семейна летопис“ внучка ми, явно, лично си е поиграла… Може би за да ви успокои по някакъв начин. И гледай ти какъв прецедент предизвика: сам върховният управник на страната и патриархът подкрепиха идеята й! Но само идеята — за философията си мълчат или не я разбират. Не, във вечността такива няма да влязат — половинчати са те, не са смели… В историята и във вечността ще влязат само онези, които днес поне в мислите си създават богоугодни имения. Дали сами са дошли до тази идея или са ги избрали да я проведат — няма особено значение. Вечността чака само тези, които творят бъдеще за децата. За децата си и за себе си. За пръв път днес на Земята, роденият за вечността човек ще се върне във вечността.

— Владимире — продължи дядото, — най-после почвам да разбирам действията на моята внучка. Може би на Анастасия са открити много тайнства на битието. Но има едно, което не е известно напълно дори и на най-върховните жреци. Те винаги са знаели: човешкият живот може да се продължава вечно. Именно част от техните познания им е помагала да се прераждат отново и отново, но превъплъщението им никога не е било пълно. Затова нито техните намерения, нито начинанията на човечеството досега са могли да се увенчаят с радост. А сега — аз съм убеден, — повярвай ми: Анастасия познава изцяло всички творчески тайни, нужни за постигането на вечността. Попитай я за това — и се помъчи да я разбереш. И щом открие думи, разбираеми за повечето хора, ще се отворят и световете, достойни за човека-Бог!

Иди сега, Владимире, при внучката — и си поговори с нея. В момента тя е на брега на езерото и си седи под кедъра. Кой знае: може да стане нещо изключително в света, ако тя намери думи за вечността, които да достигнат по-лесно до ума и чувствата на човека? Изведнъж ще полетят към Бога стремежите на пробудилата се велика цивилизация! Галактиката ще усети чутовния й порив и с трепетно вълнение ще очаква първото истинско съприкосновение с онези, които могат да дарят на планетите чудесен живот. Върви, не се бави!

Направих няколко крачки, но още едно възклицание на Анастасииния дядо ме накара да се спра:

— Владимире, време е вече вие, анастасиевците, и своя родна партия да си направите!

— Партия? Каква партия?

— Ами… тъй както казвам, така и я наречете: „Родната партия“…