Ким Хюн Хий
Сълзите на моята душа (18)

Глава XVII

Дойде април и в Сеул полъхът на пролетта вече се усещаше във всяко кътче. Хълмовете около Намсан се покриха с червените, розовите и жълтите цветове на азалиите и форзициите. Разкошните нацъфтели череши бяха истинско отрицание на зимата. Сеул се събуждаше за живот.

Слуховете за помилване се засилваха и аз преминах от депресия в състояние на тревожно очакване. Въпреки моята затвореност, агентите проявяваха самоинициатива и от време на време ме извеждаха на разходка. С идването на пролетта ми бе все по-трудно да им отказвам.

Наслаждавах се на топлото слънце и се любувах на прекрасния пейзаж наоколо. Южна Корея, както и Северна Корея, притежават небивала хубост. Тук има тучни долини, високи планини, плодородни равнини. Надявах се някога сама да опозная всички тези красоти.

Един ден се върнах в Намсан, събух обувките си и пуснах новините в седем.

— Още един пропилян ден — казах на Ли Ок, която щеше да дежури през следващите два часа. Тя не ми отговори и продължи да гледа втренчено в телевизора.

— Днес правителството помилва Ким Хюн Хий, осъдена наскоро за бомбения атентат срещу полет №858 на Корейските авиолинии. Президентът на страната заяви, че Ким Хюн Хий не е истинският престъпник, а само невинна жертва на общество, което до ден-днешен не уважава човешките права и се управлява от режим, крепящ се на терор. Според президента, Ким Хюн Хий е тази, която…

Не чух нищо повече. В същия момент Ли Ок подскочи и изкрещя:

— Помилване!!!

Втурна се да ме прегърне, като ме потупваше по гърба. Скоро новината се разнесе из Намсан и всички се отбиваха да ме поздравят. Изглеждаха истински щастливи. И не на последно място Нарк Йонг.

Бях твърде развълнувана, за да мога да говоря, и докато всички жужаха наоколо и с наслада коментираха подробности от решението на президента, аз се добрах до леглото си и заплаках. Не мога да опиша чувствата, които ме обзеха — благодарност към правителството, тъга за семейството ми, надежда за бъдещето. Струваше ми се, че самотата ми бе не по-малка от радостта, но това не ми попречи веднага да отправя молитва към Бога.

„Благодаря ти Господи, че даряваш нов живот на тази грешница. Моля те, предай това послание на родителите ми и засвидетелствай милосърдието си и пред тях.“

Нарк Йонг приближи към мен с усмивка на уста. Беше изумен, че плача, но според мен разбираше противоречивите ми чувства и не искаше да ми досажда прекалено.

— Днес е щастлив ден, Хюн Хий. Време е да помислиш за нов живот тук, в Сеул. Ще намина утре и ще си поговорим за това.

Кимнах. От сълзите не виждах лицето му.

— Много ти благодаря. Мислех, че не си на моя страна.

Изглеждаше смутен и мина известно време, преди да ми отговори:

— На всички ни бе трудно, Хюн Хий. Отдавна не се бяхме сблъсквали с подобен случай. Мисля, че трябваше да се преборя със собствената си съвест и с чувствата си. Но нещата не бяха така прости, както добре знаеш. Вероятно президентското решение се дължи донякъде и на политически съображения, а не само на морални. Ти си прекрасен пример за трагедията, която се разиграва в Северна Корея, и всички ще осъзнаят това.

Все пак считам, че щеше да е безсмислено да те екзекутират. Това няма да върне мъртвите и няма да постави на подсъдимата скамейка истинските престъпници — Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Ти никога нямаше да преуспееш в онова общество, Хюн Хий, и аз мисля, че би било ужасно разхищение на човешки живот, ако просто те убиехме. Това не би решило въпроса, а съм и убеден, че искрено съжаляваш за стореното. Между другото, не мисля, че представляваш някаква опасност за нашето общество. — Той се усмихна. — Независимо от цялата ти подготовка, смятам, че ставаш за всичко друго, но не и за злодей. Според мен всеки един от нас би постъпил по същия начин на твое място.

— Да, и аз мисля така — каза Ли Ок, която се включи в разговора ни и взе ръката ми в своята. — Знаеш ли, мисля, че един чужденец трудно би разбрал подобно решение. Трябва да си преживял разделянето на Корея, за да оцениш този жест. Хората другаде едва ли могат да си представят какво значи страната ти да е разделена на две и едната част да се управлява от жесток тиранин. Много от нас имат близки в Северна Корея, които никога не са виждали. Знае ли човек… Може би ужасната ти мисия ще ни помогне най-после да се обединим. Както и да е. Важното сега е, че си помилвана. Ти вече си свободна жена, Хюн Хий.