Манди Бек
Опиянени (9)

Глава девета
Фанин

— Шелби, тръгвам оттук след десет минути. Може да дойдеш с мен, ако искаш. По дяволите, дори можеш да останеш тук, но аз тръгвам.

Седнала върху кушетката ми, приятелката ми нацупва устни.

— Добре. Идвам с теб, но няма да стоя дълго. Имам толкова много работа. Мислех си, че ще дойда тук и моята приятелка-работохоличка ще ме мотивира. Но неее! Приятелката ми работохоличка е тръгнала на лов за едно секси шотландче.

— Пфу! Не го наричай така — засмивам се, докато си обувам инкрустираните с кристали сребристи обувки Louboutin^[1].

— Какво? Ама той наистина е секси. Бих направила някои много неприлични неща с него и брадата му. — Шелби повдига вежди.

— Ужасна си, знаеш го, нали?

— О, както и да е. Видях онзи склад за вибратори — ти си дори по-голяма мръсница и от мен. Перверзна малка бяла кучка.

Не мога да се въздържа да не се засмея.

— Стой далеч от чекмеджето ми с вибратора.

— Виждаш ли това проклето нещо тук? Кой има чекмедже за вибратори?

— Аз имам. Да тръгваме. Uber^[2] таксито вече ни чака долу.

— А това е другото нещо. Някой ден ще ни убият с тези Uber простотии.

— Престани са се държиш като бебе. Никой няма да те убива.

Издърпах я през вратата, заключих и я хванах подръка. Двете с Шелби бяхме заедно в колежа. Съквартирантки в Колумбийския^[3] цели четири години и още около две години, след като завършихме. Докато тя не срещна и не се влюби в своя човек Чарлз и не се премести в неговия апартамент в СоХо^[4].

— Е, разкажи ми повече за това как те е целунал пред Адам и Бетани. — Щастливият блясък в очите й е отражение на моя.

След като я натиквам в колата от Uber, казваме „здрасти“ на младежа, който шофира, и му даваме напътствия накъде да кара.

— Направи го. Мисля си, че се държаха още по-гадно заради него и аз просто ги оставих…

— Трябва да престанеш с това. Не може да им позволяваш да се отнасят гадно с теб, момиче.

— Не ми пука. Искам да кажа, защо да се ядосвам? Нека да се покажат какви задници са. Не би могло да ме интересува по-малко.

— Както и да е. Ти си по-добър човек от мен. И подобно нещо не ти е присъщо. Фанин, която познавам, щеше директно да им даде да се разберат.

— Знам. Но така, както го виждам аз, е, че те го правят само за да ме провокират. Това, че не реагирам според очакванията им, ги вбесява много повече. От това печеля само аз.

— Добре, разбирам те. И все пак. Не им позволявай да те критикуват. Много скоро ще започнеш да вярваш на тези глупости и тогава двете с теб ще трябва да се скараме.

Засмивам се, прегръщам я и я придърпвам към себе си.

— Никога няма да повярвам на нещо, което тези двамата казват на мен или за мен. Не се тревожи за това.

Няколко минути по-късно спираме пред „Айрън Фласк“, където отпред се е наредила малка група хора, чакащи да влязат.

— Опашка в четвъртък вечер?

— Не знам, той каза, че ще имат много работа и няма да може да излезе. Това е добре, все пак. Ще направи задачата ни по-лесна.

— Така е. Но ще трябва ли и ние да чакаме? — Поглежда ме скептично Шелби.

— Ъмм, не. Струва ми се, че май имам среща с бармана. Може би. Така мисля. Това би трябвало да ми дава право на ВИП отношение, нали? — Бързо изпращам съобщение на Джаспър да го уведомя, че съм тук.

Шелби кимва.

— Разбира се.

— Хайде.

Подавам парите на шофьора и се измъквам навън, за да открия, че Джаспър вече ни чака на входа, а секси усмивка е озарила лицето му.

— Момиче! Ако не се изчукаш с него тази вечер, може аз да го направя — заявява приятелката ми с нисък глас.

— Ще кажа на Чарлз — изстрелвам в отговор, преди да започна да се промъквам през тълпата, за да стигна до Джаспър.

Отдавна не съм изпитвала подобно усещане за някой мъж. Това, когато се намираш в постоянно състояние на полу-, ако не и на пълна, възбуда, с пеперуди, пърхащи в стомаха ти, които понякога усещаш повече, все едно са цяло ято гарги, и вълнение, което не може да се сравни с нищо друго в живота. Всичко свързано с него — телефонно обаждане, текстово съобщение, мимолетна мисъл, среща за вечеря, споменаването на името му… каквото и да е — води до това състояние. Магическо преживяване и дори не бях разбрала, че ми е липсвало, докато не се оказах рееща се в еуфоричната му мъгла от момента, в който срещнах Джаспър.

Подпрял вратата, той си бъбри с хората, които са се струпали пред нея, докато ни чака, застанал до плещест човек от охраната, облечен в костюм „а ла Мъже в черно“. Джаспър е общителен и харизматичен по начин, по който много от моите приятели нюйоркчани не са. Това е освежаващо. С подкупваща усмивка той разяснява колко време се чака и съветва чакащите непременно да опитат уискито с мед, най-новата партида в бара. Когато стигаме до него, той ме хваща за ръка и ме придърпва към себе си, все едно това е най-нормалното нещо на света. Още един от онези моменти, когато пеперудите приличат повече на гарги. Поглеждам към Шелби и тя ми отвръща с онзи поглед с широко отворени очи, който казва „давай, момиче“, при което аз едва се сдържам да не се разсмея. Трудно е, когато насреща си имаш подобна силно опулена физиономия. Джаспър махва на чакащите клиенти и ни повежда навътре към претъпканото помещение.

— Съжалявам за това. Дами, изглеждате изключително. Трябва да повикам някой от охраната да седи до бара и да ви държи под око. — Говори високо, за да може да бъде чут над цялата тази глъчка около нас.

На бара помага на Шелби да седне на стола си, след което се обръща към мен. Увива огромните си ръце около талията ми и без да е необходимо, ме повдига и настанява на тапицирания с кожа стол в края на барплота. Очите ни са взрени едни в други и аз разбирам какво точно е това. Любовна игра! Едно обикновено докосване и вече съм готова за него. По дяволите, кого заблуждавам, той ми се усмихна на прага на заведението и аз вече бях готова за него. Но не съм само аз. Откривам го в блясъка на сините му очи. Ако можеше, би ме проснал върху плота точно тук. Точно сега. Не съм сигурна дали бих се възпротивила.

Веднага щом ме настани, се навежда към мен и разтваря леко краката ми, като поставя дланите си върху обутите ми в дънки бедра. Мога да усетя как зърната ми се втвърдяват срещу коприната на белия ми потник и съм благодарна на коженото си яке, че ги прикрива в този момент. Нормално ли е да си толкова възбудена само от това, че си близо до него?

С очи все още взрени в моите, той прави крачка напред и отмества неконтролируемата ми коса назад. Клепачите ми започват да премигват и се затварят от само себе си в очакване на целувката му. Вместо устните му върху моите, усещам топлия му дъх до ухото си:

— Не пий прекалено много тази вечер. Ще те заведа у дома. Не съм мислил за нищо друго цял ден, освен за това колко нецивилизован искам да бъда с теб. Да те видя да излизаш от онази кола ми беше достатъчно да ме докара до ръба на самоконтрола ми. Вземам те. Но не за вечеря, както ти обещах по-рано днес. Казвам ти го, за да сме наясно.

Дишането ми е накъсано, а бикините повече от мокри. Всичко, което мога да направя, е да кимна.

Джаспър се засмива и накрая ме целува… по слепоочието.

— Добро момиче.

Отблъсква се от мен и минава зад бара, за да ни сипе питиетата, все едно не беше разтърсил целия ми свят току-що със своите неприлични обещания.