Манди Бек
Опиянени (8)

Глава осма
Джаспър

За кои се мислят тези задници, по дяволите? Започва да ми кипва. Това ли са простотиите, с които трябва да се справя Фанин? Стиснал здраво в юмрука си проклетия ластик, който доведената й сестра се опитва да й натресе, правя всичко възможно да запазя спокойствие. Като ги гледам тези двамцата, напълно се съгласявам с Фанин — те наистина се заслужават един друг.

Сестра й не можеше да бъде по-различна от нея, дори и да се беше опитала. Бетани е ниска и слаба, с права като клечки и перфектно оформена руса коса и кафяви очи. С перли около врата и обикновена лятна рокля. Прилича ми на Степфордска съпруга^[1] и в това има страхотен смисъл.

Адам няма работа с жена като Фанин. Той има нужда от някоя, в която има по-малко живец, по-малко енергия. Просто… по-малко. И още веднъж започвам да се питам как мъж като него е привлякъл вниманието на жена като Фанин. Та тя е всичко, което доведената й сестра не е.

— Колко… хубаво — казва в отговор на казаното от мен за косата на Фанин високомерната й сестра.

— „Фани“ ли каза? Знаеш, че името й е Фанин, нали! — отбелязва с насмешка Адам.

— Разбира се, че знам как е. Въпреки това ми харесва да я наричам така.

Дори не знам откъде ми хрумна, просто ми се изплъзна. Ще бъде бясна, когато разбере какво точно означава „фани“^[2] там, откъдето идвам.

— Галено име? Тя мрази галените имена!

— Всъщност, не — включва се и Фанин. — Мразех да ме наричаш „сладкишче“ и ти затова си предположил, че не харесвам този вид обръщения. Точно както предположи, че няма да имам нищо против да те поделя с доведената си сестра. И знаеш ли какво казват за хора, които правят предположения…

Двойката пред нас леко потръпва от неудобство. Обичам тази Фанин. Тази, която отвръща на удара.

— Както и да е. Джаспър, това е Бетани. Бетани, запознай се с Джаспър Джеймс.

Не протягам длан. Колкото и нелогично да изглежда, не искам да се докосвам до тази жена, особено пред Фанин, затова просто помахвам с ръка.

— Ооо! Значи това е твоят барман?

Очите й ме изучават от главата до петите, задържат се върху брадата ми, минават през неугледната ми бяла тениска, избелелите дънки, надолу към върховете на износените ми обувки и след това се връщат обратно нагоре.

Повдигам едната си вежда в отговор.

— Ставам ли?

Знам, че отговорът е положителен. Също така знам, че не би искала да е така. Изписано е върху лицето й — одобрителният блясък в очите й, който ми е до болка познат.

— За някого като Фанин — да.

Хапливият й коментар е, с цел да прикрие неудобното положение, в което се намираше от това, че ме беше предизвикала, но номерът й не беше минал пред мен.

— Тя е самото съвършенство, така че, ще го приема като комплимент.

Не е точно това, което искам да кажа. Онова, което наистина искам да кажа, е: „Ходи си го начукай, тъпа краво!“, но се въздържам заради жената до себе си.

— Колкото и да съм прекрасна, трябва да се качвам горе за конферентния разговор. — Фанин се обръща към мен. — Обядът беше невероятен. Ще се чуем по-късно, нали?

— Aye. Довечера ще ти се обадя.

Докато Бетани и Адам ни наблюдават, придърпвам я по-близо до себе си и очите й се разширяват. Не беше това начинът, по който си представях първата ни целувка, но не можех да позволя да тръгне с бившия си, без преди това да съм заявил претенциите си върху нея. Да покажа и на двамата, че той е загубил, а не тя.

Бавно, очите ми се взират в нейните, навеждам глава и покривам устата й с моята. Първоначално е леко скована, но когато дръпвам непокорните й къдрици, тя се отпуска върху мен. Висока е, но аз съм по-висок и тялото й напълно пасва на моето. Убеден съм, че и тя не си е представяла така първата ни целувка, но ще направя така, че никой от двама ни никога да не я забрави.

С Фанин, вкопчена в мен, ръцете ми, потънали в косата й, задържам главата й на място, докато леко захапвам и засмуквам долната й устна. Когато изпъшква от удоволствие, се усмихвам срещу устата й и потапям езика си вътре, толкова за кратко, колкото да докосна нейния и да погълна тихите й, доволни звуци. С тениска, здраво хваната в юмрука й, се отдалечавам едва, колкото да я зърна — с лице, вдигнато нагоре, зачервени устни и бузи, и очи, пълни с желание. Да, напълно съм прецакан. Бих я проснал още тук и сега, и бих я чукал до забрава, ако знаех, че няма да ни арестуват.

— Влизай вътре, Фанин, преди да съм забравил да се държа като джентълмен — меко й казвам аз.

— Май наистина започвам да намразвам тази ти черта. Мислех си, че кавалерството вече е отмряло? — нацупва устни тя.

— Ах ти, палавнице. Занасяй си задничето горе, преди да съм те сложил на коляно да те напляскам пред цял Манхатън и двамата ти почитатели.

Споменаването на доведената й сестра и бившия й не е точно като кофа студена вода, която се излива върху нас, но определено ни действа отрезвяващо. Фанин въздъхва дълбоко.

— Добре!

Освобождава се от прегръдката ми, обръща се и минава точно покрай опулените Адам и Бетани. Дупето й се поклаща в тясната й пола, краката й изглеждат все едно са дълги две мили в тези остри обувки с високи токчета. Дори не си правя труд да се приведа в приличен вид. Нищо не може да се направи и за състоянието в дънките ми.

— Фанин! — викам след нея. Когато се обръща да ме погледне през рамо, продължавам: — Довечера. Вечеря. Аз те каня.

Гласът ми е под контрол, какъвто не съм сигурен, че имам върху тялото си. Но всичко, което успявам да възпроизведа, е този насечен звук. Тя кимва в съгласие и изчезва навътре в сградата. Адам и Бетани се качват след нея, оставяйки ме на тротоара, твърд като бетона под краката ми.

* * *

— Говори ли вече с Фанин? — Казвам го вместо поздрав, докато влизам в офиса на „Айрън Фласк“.

— А, здрасти и на теб, друже.

— Е? Говори ли?

На практика взех разстоянието обратно дотук на бегом, за да го хвана преди конферентния разговор.

— Не. След около двадесет минути. Защо?

— Имаш ли някаква връзка с шефа й, Ноа?

— Не, основно комуникирам с него чрез асистентката му Росита, а сега и чрез Фанин. Ще ми кажеш ли какво става?

— Искам да се обадиш на Ноа или на когото трябва, и да му кажеш, че желая Адам Кафърти да бъде отстранен от проекта.

— Така ли? Значи сега ти си шефът? — Тео се обляга назад в стола и отпива от чая си. — Защо искаме този момък Адам да бъде уволнен?

— Държи се отвратително с Фанин. Той е бившият, който се жени за сестрата, и двамата са шибани задници.

— Задници? Внимавай, шотландецът в теб се появява — хили се той.

— Ще се появи още повече, ако се наложи да прекарам достатъчно време с такива като тях. Същински гадняри. Той и доведената й сестра. Отнасят се с нея, все едно тя е по-нисша от тях. — Във вълнението си почуквам с кокалчетата по надраскания дървен плот на бюрото.

— Ти сериозно ли? Май наистина си падаш по това момиче?

— Да, падам си. Тя не се интересува от пари или от това, че съм барман. Не прилича на Лорна.

Тео потръпва при споменаването на името на бившето ми гадже. Двамата се мразеха. Ако бях послушал приятеля си, щях да я напусна много по-рано и да си спестя част от проблемите.

— Дай да се изясним. Ти я срещна току-що и въпреки това искаш да уволнят един човек заради нея? Така ли е?

— Не да го уволняват. Само да го махнат от проекта за „Айрън Фласк“.

— Добре. Ще се обадя на Ноа и ще видя какво може да направи той. — Отпива от чая си, докато ме наблюдава над ръба на чашата. — Ще й кажеш ли?

— Да й кажа какво? Че аз съм накарал да го махнат?

Знам, че няма това предвид. Ще се правя на разсеян, колкото се може по-дълго.

— Това, както и нещо друго.

Присвивам рамене.

— Няма какво да казвам, наистина.

— Няма какво ли? — Тео изсумтява. — Запомни ми думите, Джаспър, ще съжаляваш, че не си го направил. Това е всичко, което ще кажа, друже.

Спасява ме иззвъняването на телефона.

— Това би трябвало да е дамата на сърцето ти. Изчезвай оттук, не искам да ме гледаш на кръв, докато провеждам делови разговор. — С едно махване на ръката, той ме отпъжда.

Изваждам собствения си телефон и проверявам колко е часът, докато се чудя кого мога да повикам да ме замести на бара довечера, за да мога да вечерям с Фанин. Ако не внимавам, ще стигнем директно до десерта, а нещата и без това се случваха прекалено бързо. Не че ще се опитам да ги променя. Тя притежава притегателна сила, енергия, в която искам да бъда уловен. Прилича малко на движещи се пясъци, особено за човек като мен, който не се влюбва бързо, или лесно, или изобщо. Обаче искам да я опозная. Всеки инч от тялото й, но също и това, което мисли и я вълнува. Нещата, които харесва и не харесва в и извън спалнята. За първи път от — както ми се струва — цяла вечност, искам да бъда с жена не само физически, и това би трябвало да ме кара да се чувствам неспокоен. Но не се чувствам така, което пък ме кара да желая да прекарам повече време с нея, за да разбера защо.

И ако част от времето трябва да го прекараме голи, така да бъде.