Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twisted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 59 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Манди Бек

Заглавие: Опиянени

Преводач: Illusion

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: Английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Повест

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5048

История

  1. — Добавяне

Глава единадесета
Фанин

Ама той наистина ли? Искам да кажа, сериозно ли? Никога преди това не съм била толкова възбудена само от казаното от някого. Джаспър дори все още не ме е докоснал истински, а аз съм готова за него — да положи ръцете, тялото и брадата си, просто всичко, по цялото ми тяло. Някой извиква името му и той отстъпва назад, прокарвайки пръсти по гърба ми, докато се отправя да помогне на другия барман.

— Съжалявам, беше Чарлз. Приключил е по-рано и ще се присъедини към нас тук. — Шелби се намества на другия стол до мен, бутвайки крака ми. — Момиче, добре ли си? Цялата си зачервена.

— Да си имала някога чувството, че са те изчукали, в добрия смисъл, без дори в действителност да са го направили? — Питам приятелката си, леко замаяна и силно падаща си по един точно определен шотландец. Отпивам от затопленото, с лек привкус на мед, уиски и наблюдавам Джаспър, докато се движи около бара.

— Ооо, така ли стана, а? — Шел тихо подсвирва. — Е, той изглежда точно от този тип мъже. Обзалагам се, че е адски перверзен. Идеален за теб. Ще му хареса чекмеджето с вибратора.

Избирам точно този момент да отпия от питието си и едва не я оливам с него.

— О, Господи, замълчи! — От това, че ме изложи така публично и смъденето от уискито, което почти излезе през ноздрите ми, очите ми се напълват със сълзи.

— Мхм! Само гледай. Искам всички детайли! — Тя се завърта на стола си и наднича към долната страна на бара. — Само го погледни с този перфектен негов задник. Трябва да го захапеш и заради мен.

Този път наистина изплювам уискито си. Върху целия лъскав барплот и горкия Тео, който точно в този момент минава покрай нас, с притиснат до ухото си телефон. Той рязко спира, очите му са затворени, а надолу по бузите му се процежда уиски и капе от брадичката му. О. Боже. Мой. Убий ме на място! Шелби буквално пада върху мен, докато се смее неистово. Кучка! Това е по нейна вина. Замръзнала съм на място, също като Тео, а приятелката ми почти не ме избутва от стола ми, докато се смее. Хвърлям се в действие през бара с наръч коктейлни салфетки и се опитвам да избърша изплютото уиски от горкия човек.

— Толкова съжалявам. Мамка му. Извинявай. Вината е нейна. Винаги го прави. Изчаква да сложа нещо в устата си и тогава казва нещо, което знае, че ще ме накара да се разсмея. — Говоря като картечница и Тео просто ме оставя да го правя, раменете му се тресат от смях, докато аз продължавам да се излагам още повече.

— Няма нищо, скъпа. Не за първи път жена се изплюва така върху мен. — Намигва ми, докато казва в телефона: — Лорна, ще поговорим по-късно. Така или иначе, той е зает. — Усмихва ми се и взема салфетките, с които все още се опитвам да го подсуша. — Спаси ме. Нямах желание да си говоря с тази тъпа крава. Би трябвало да ти благодаря.

Всичко, което мога да направя, е да скрия лицето в дланите си и да простена.

— Толкова много съжалявам, наистина!

Шелби, най-накрая успокоена и седнала на стола си, въздъхва щастливо:

— Мисля, че работата ми тук приключи.

— Кучка — изсъсквам, без да съм й наистина ядосана.

— Да не би да пропускам цялото забавление тук? — Джаспър застава до Тео и го оглежда. — Какво ти се е случило?

— Твоето момиче изплю уискито си върху него — уведомява го Шелби.

— Вината беше твоя! Тя беше виновна. Тя ми каза да те ухапя по задника. — Ако е решила да ме хвърли на лъвовете, ще я завлека със себе си.

Шелби само присвива рамене.

— Задникът му е хубав, какво повече мога да кажа?

Джаспър посочва с пръст приятелката ми.

— Ти. Харесвам те. — След това се обръща към Тео. — Какво правиш тук? Мислех, че имаш работа в офиса?

— Така е. Звъннаха от Шотландия. Мисля, че Фанин ни спаси и двамата.

Aye! Тази вечер не приемам никакви телефонни обаждания. От Шотландия или откъдето и да било — казва Джаспър на Тео и го тупва по гърба. — Как се чувствате там, дами? Ще ти донеса ново питие. Опитай се да го задържиш в устата си този път, Фани, момичето ми.

Тео поглежда странно приятеля си, докато той се обръща към бурето и завърта канелката.

— Фани? — пита, когато Джаспър се връща при нас с питието ми.

— Изглежда това е новото ми галено име. Май започвам да свиквам с него. Така си мисля — засмивам се, а той кимва, очевидно не много убеден в това.

Шелби тихо изписква:

— Чарлз е тук. Ще го доведа, за да се запознае с всички и след това ще трябва да си тръгваме — казва и се втурва към входа. Това момиче е лудо влюбено в гаджето си, а той дори е още по-влюбен в нея. Наистина е прекрасно да ги гледаш.

— Чарлз е съпругът й, а? — пита Джаспър, като се навежда леко напред през бара, за да го чуя.

— Не още. Въпреки това, заедно са от три години. Тя се надява той да повдигне скоро този въпрос.

— Значи го харесваме?

Усмихвайки се, му отвръщам откровено:

— Той е идеалният за нея.

Преди да може да ми отговори, Шелби и Чарлз са при нас и тя ги запознава.

— Приятно ми е да се запознаем, човече. Благодаря, че си предложил помощта си на нашето момиче — казва Чарлз, насочвайки палеца си в моята посока, което ме кара да се усмихна широко. Толкова е сладък.

Мъжете се здрависват.

— Очаквам го с нетърпение.

Чарлз се обръща към мен и ме прегръща:

— Фанин. Прическата ти е направо трепач — подкача ме той.

Изплезвам му се все едно съм малко дете.

— И така, какво става? Шел каза, че това е мястото сега.

Точно докато го казва, една сервитьорка идва и оставя на бара дървен поднос със сирене и месо, същото като предишната вечер, както и чаша с уиски за Чарлз, след което безшумно се отдалечава. Приличаше на нинджа. Гаджето на Шелби ме поглежда, повдигнал вежда и се усмихва.

— Трябва да ме извините, хора. Налага се да отида да помогна още малко. Чарлз, радвам се, че се запознахме. Надявам се уискито да ти хареса. — Погледът на Джаспър е недвусмислен, изпепеляващ, подпалващ-ми-задника. Пълен с обещание за това, което предстоеше.

* * *

Полунощ е, Чарлз и Шелби си тръгнаха току-що и за първи път тази вечер имам възможност да седна и наистина да огледам обстановката. Заведението е все още неимоверно пълно, масите са заети, както и местата на бара. Джаспър е зает нонстоп през последния час и ме поглежда извинително толкова често, че аз само му махвам с ръка. Харесва ми да го наблюдавам, докато работи. Държи се невероятно с хората и всички те го обожават. Особено жените. Толкова пъти тази вечер беше обект на желание, че вече изгубих бройката, и позволи на всяка една от тях да пофлиртува с него, но не окуражи нито една, флиртувайки той с нея. На няколко пъти дори ме посочи. Въпреки че не можех да чуя какво казва, можех да разбера какво е само по езика на тялото на жените. Странното беше, че това изобщо не ме притесняваше. Не че сме заедно или че имам някакво право да ревнувам. Джаспър не е мой, за да може те да ми го вземат. Но е хубаво да се чувствам така, все едно не е необходимо да се тревожа, ако беше мой.

Включвайки на работна вълна, оглеждам заведението и си мисля за проекта. На „Айрън Фласк“ му предстоеше да даде франчайза[1] си, а също и притежаваше една от най-големите дестилационни фабрики в света — „Айрън Тисъл“. Не само щях да се занимавам с маркетинга на баровете, но и на фабриката. Това можеше да се окаже нещо голямо. Не само за мен, а също за „Тейт и Кейн“. Ноа и Оливия си бяха скъсали задниците от работа, за да извадят компанията от дъното през последните няколко години, и тази сделка щеше да ни издигне на съвсем друго ниво. Ако трябва да съм честна, все още съм леко изненадана, че братовчед ми ми се довери. Не защото мисля, че не мога да се справя — знам, че мога. Но той да ми повярва толкова много, е съвсем друга история.

„Айрън Фласк“ няма типичната за един бар обстановка. Имат уиски, което правят тук на място, което е или бутилирано и наредено на рафтовете, или го донасят в буре и му слагат канелка в самия бар. От едната страна на дългия барплот от грубо дърво има полици, пълни с ликьори и бутилки уиски от „Айрън Тисъл“, а от другата — разположени средни по размер бурета с брандирана върху всяко от тях марката на уискито, което съдържа. Всяко питие, което сервират, се поднася на дъги от стари бъчви, с издълбани дупки, в които да се поставят чашите. Това добавя удивителна нотка към цялата атмосфера на заведението. Всичко е от дърво. Гредите, високите маси, столовете, пода. Омекотени от мека бяла светлина и свещи, разположени на стратегически места. Наистина е великолепно и добре обмислено. Идеите, които имам за мястото и как да го превърнем в сензация, са вълнуващи и нямам търпение да споделя най-новите с Тео при следващия ни разговор.

Потънала в мисли, се стряскам, когато усещам някаква ръка върху гърба си. Поглеждам нагоре и се усмихвам, когато виждам, че е Джаспър.

— Добре ли си, скъпа?

— Да, извинявай, точно си мислех колко невероятно е проектирано това място и как мога да го използвам в маркетинга. — Не мога да прикрия вълнението в гласа си и Джаспър трябва да го е усетил.

— Аз приключих за тази вечер. Искаш ли да те разходя? Мога да ти покажа избата — тя наистина е фантастична. — Сега е негов ред да звучи развълнувано.

— Избата? Сама с теб? Това ли е частта от прелъстяването, свързана с уискито? — Закачам го аз, неспособна да се въздържа.

— Казах ти, че не ми е необходимо уиски, за да те съблазня. Но колкото по-често го споменаваш, толкова по-често си представям как го пия от кожата ти. Облизвайки сладостта на твоята… сладост. — Гласът му е нисък. Дрезгав. Секси. Само за мен.

Преглъщам и наблюдавам как устните му формират думите през изпълнена с похот мъгла. Неспособна да запомня за какво говорим, тъй като видението как Джаспър сипва капка по капка уиски върху голото ми тяло бързо преминава през съзнанието ми. Няма да използва уиски, за да ме съблазни, да бе! Точно това прави. Без дори да използва никакво уиски. По дяволите! Бива си го!

Бележки

[1] Франчайз — търговска концесия — вид отношения между пазарни субекти, при които едната страна (франчайзодател) предоставя при определени условия и срещу заплащане на друга фирма, желаеща да развива същата дейност (франчайзополучател) правото да използва разработен и успешен бизнес модел в определен вид бизнес. Това е развита форма на лицензиране, вид стратегически съюз, която обикновено се прилага от компании с престижна търговска марка и утвърден имидж. — Б.пр.