Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twisted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 59 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Манди Бек

Заглавие: Опиянени

Преводач: Illusion

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: Английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Повест

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5048

История

  1. — Добавяне

Глава шестнадесета
Джаспър

Вероятно първо трябваше да се обадя по телефона, но тази седмица Фанин е толкова заета, а и аз искам да я изненадам. Успявахме да се виждаме всяка вечер след сватбата, но довечера има частно събитие в „Айрън Фласк“, на което трябва да присъствам. След като вече големият ден е зад нас, имам чувството, че можем да се фокусираме върху нещо повече от това как да преживеем сватбата на доведената й сестра. Най-доброто нещо, което се получи от цялата история, е, че двамата с Фанин сме заедно. Това, както и обзалаганията колко скоро ще се разведе щастливата двойка. Може би не е в духа на добрия тон, но кара Фанин да се усмихва, а това е единственото, което ме интересува.

Излизам от асансьора и се запътвам натам, накъдето ми обясни рецепционистката на първия етаж, и стигам до малка чакалня.

— Здравейте. Джейд, нали? Аз съм Джаспър, говорихме по телефона няколко пъти.

Секретарката на Фанин леко се изчервява, преди да кимне и да каже със заекване:

— Да. Да, разбира се. Спомням си.

— Вътре ли е?

— Току-що се върна от среща. Искате ли да й звънна? — Протяга ръка към телефона си.

— Не. Нали може да си вземе обедна почивка? Един спокоен обяд? — Повдигам чантата с храната за вкъщи в ръката си.

— Аз ще приемам всичките й разговори. В следващия един час госпожица Макгуайър няма други срещи.

— Чудесно! Благодаря, Джейд. — Изваждам плика с храната, която донесох за нея, и го поставям върху бюрото й. — Надявам се, че харесваш къри.

Пресичам помещението по посока офиса на Фанин, чукам и влизам, без да изчакам да бъда поканен. Тя вдига поглед от бюрото си, а една бръчка на раздразнение е прорязала челото й, докато разбере, че съм аз.

— Хей, здрасти! Не те очаквах.

— Здрасти и на теб. Донесох ти обяд. — Фанин се усмихва широко. — О, добре, умирам от глад. Мисля, че забравих да закусвам. — Изправя се и разчиства малко място върху бюрото си за нас. Облечена е в рокля в морскосиньо с дълбоко V-образно деколте и с едва загатнати ръкави. Плътно прилепналата долна част, която е с дължина точно под коляното, не може да прикрие съблазнителния вид на корсажа. Фанин Макгуйър ще ме довърши някой ден!

— Какво си донесъл? Ухае невероятно.

Поставям чантата върху мястото, което беше освободила, минавам покрай бюрото и заставам точно пред нея. Толкова естествено, все едно правим това от години, тя се отпуска в ръцете ми, очаквайки прегръдката ми и целувката, която знае, че ще последва.

— Донесох ти тайландско — отвръщам, преди да покрия устата й с моята. Обичам, когато отговаря толкова отзивчиво на допира ми.

Косата й е прибрана назад и хваната с фиби, и направо ме засърбяват пръстите да я пусна свободно. Преди да се поддам на желанието си, отстъпвам крачка назад и й помагам да седне отново в креслото си. След като я настанявам, се връщам при стола, който е точно пред бюрото й, и започвам да вадя нещата от чантата.

Косата й е прибрана назад и хваната с фиби, и направо ме засърбяват пръстите да я пусна свободно. Преди да се поддам на желанието си, отстъпвам крачка назад и й помагам да седне отново в креслото си. След като я настанявам, се връщам при стола, който е точно пред бюрото й, и започвам да вадя нещата от чантата.

— Джейд каза, че току-що си излязла от някаква среща. Надявам се, че е минала добре?

Фанин въздъхва, докато взема чинията, която й подавам.

— Щеше да мине много по-добре, ако Адам не се беше върнал от медения си месец. Кой ходи на толкова кратък меден месец? И мога да се закълна, че е намислил нещо, защото беше изключително любезен, но някак си снизходително. Нали разбираш?

Aye! Като един истински задник.

— Да. Точно така. — Усмихва се и лапва една лъжица ориз. — Няма ли да ядеш и ти? — пита, като посочва недокоснатата храна пред мен.

Aye! — Наблюдава ме, очаквайки някакво обяснение.

— Ти ще ядеш тайландско. Аз ще ям теб. — Тя се задавя леко от пилето. Подавам й бутилка вода от чантата до краката си. — Добре ли си, скъпа?

— Не каза ли току-що, че аз ще съм обядът ти?

— Цял ден си мисля за това, а и знам, че довечера няма да те видя. Прецених, че сега ще е най-подходящото време да ти се отплатя за сватбата. — Облягам се назад в стола си с широко разкрачени крака и ръце върху бедрата ми.

— Убедена съм, че ми се отплати вече за това. И то няколко пъти.

— Така ли?

— Да. — Устните й се свиват, докато се опитва да не се усмихне. — Знаеш, че секретарката ми е точно зад тази врата, нали?

Aye! На нея също донесох обяд. Предположих, че това ще я държи заета известно време. Плюс това, й казах тя да приема разговорите ти.

— Значи, сега ти си шефът?

— Харесва ми да си го мисля. Особено, когато става въпрос за твоята fanny.

— Моята fanny?

Мамка му. Сега вече ще трябва да й кажа.

Ставам от мястото си, заобикалям бюрото й, заставам с гръб към прозореца и я завъртам към себе си. Коленича и, без да кажа и дума, избутвам тясната пола нагоре по бедрата й, само за да открия черни жартиери, които държат чорапите й.

— Мамка му, скъпа. — С роклята вдигната вече до кръста й, се наслаждавам на жартиерите и прозрачните черни бикини. — Наистина го имах предвид, когато казах, че трябва да вървиш с предупредителна табелка — промълвявам. С пръст избутвам настрани парчето дантела и оголвам вече блестящото й от влага котенце. — Винаги си толкова мокра за мен. — Целувам я точно над входа на тялото й. — Там, откъдето идвам — още една целувка, този път по-близо — това се нарича fanny. — И още една целувка, която е още по-близо.

— Значи си ме наричал „котенце“? — пита Фанин, леко задъхана.

Aye! — Преди да може да измисли какво друго да каже, прокарвам език си между гънките й и го завъртам около чувствителното снопче, използвайки брадата си точно по начина, по който знам, че й харесва. Затварям устни около клитора й, засмуквам го в устата си и го пускам със звук. — Простено ли ми е? — Поглеждам нагоре към нея между бедрата й, наслаждавайки се на замечтаното изражение върху лицето й.

— Не и ако престанеш да правиш това, преди да съм свършила.

— Да, мадам — засмивам се и отново поставям устата си върху нея и започвам да пирувам, все едно тя е последната ми храна.

Мисля, че току-що се влюбих във Фанин Макгуйър и нейното всеопрощаващо котенце.

* * *

След като получих Фанин за обяд, вземам такси обратно към „Айрън Фласк“, за да се подготвя за събитието, което тя беше помогнала на Тео да организира. Частна дегустация, на която бяха поканили представители от всички близки хотели и ресторанти. Планът й беше те да представят някое от уискитата на „Айрън Тисъл“, заедно с представянето му в бара. Идеята за това е, че ще се привлекат повече хора към заведението, за да разберат какво още предлагаме. Брилянтна идея. Фанин е брилянтна!

Влизайки в офиса, изваждам тетрадката, за да проверя буретата, които са готови да им се поставят канелки. В момента, в който я отварям, Тео влетява в стаята.

— Имаме проблем, приятел. Е, ти имаш проблем.

— Какво искаш да кажеш, Тео?

— Току-що ми се обади Лорна, очевидно някой е звъннал в централния офис в Шотландия да ги уведоми, че има нещо гнило с цялата работа тук с помощта и дамата, отговаряща за целия маркетинг. Лорна искаше да разбере с кого спя.

— Кой, по дяволите, им се е обадил? — избухвам аз. Който и да е бил, е ясно, че се опитва да направи така, че да уволнят Фанин. — Този кучи син — изстрелвам накрая. Знам точно кой го е направил.

— Предполагам, че е бившият й. Бесен е, че го махнах от проекта, затова го прави зад гърба ми. И се обръща към твоята бивша.

— Каза ли на Лорна, че не ти спиш с Фанин? — Не че ме интересува какво мисли Лорна. Не изпитвам абсолютно никакви чувства към нея вече, ако въобще някога съм имал такива. Просто не искам да има никакви отрицателни последствия за Фанин, а бившата ми все пак има известно влияние в компанията. От няколко години е офис мениджър и изобщо не крие, че иска да си ме върне.

Тео кимва мрачно, което ме кара да изстена.

— Хвана ме неподготвен. Знаеше, че става въпрос за теб и това не й хареса. Очаквай по-късно да ти се обадят от Шотландия. Извинявай, Джаспър.

— А Фанин?

— Лорна иска да я махна от проекта. — Вдига ръка, когато се опитвам да заговоря. — Казах й, че това няма да се случи. Тя не отговаря за бизнеса тук… както и там. И все пак, не е доволна от това.

— Тази жена изобщо не ме интересува. Повече се притеснявам за Фанин. Това повишение е важно за нея и тя си скъса задника от бачкане, за да го получи.

Тео кимва в съгласие.

— Време е, приятел.

— Мамка му! — Хвърляйки химикалката, която е в ръката ми, отново изпсувам, но този изблик не ме успокоява. — Мамка му! — Крача в кръг, след което спирам пред Тео. — Обади се. — Знае от какво имам нужда. Той ще се справи с това. Засега ще го оставя да се оправя, докато аз се справя с Лорна.