Манди Бек
Опиянени (2)

Глава втора
Джаспър

Този мъж? Наистина ли? С нейната непокорна коса с цвят на тъмен карамел и очи с най-невероятния оттенък на виолетовото. Нюанс, който съм виждал единствено при магарешките бодили^[1] в Шотландия, а съм убеден, че цветът им не би могъл да е истински. Сочни устни с цвят на слива, същият като на силно опънатата на гърдите й копринена блуза. Притежава онази по детински необуздана енергия, която ме привлича. Тя е като жените, които обичам да наричам „скрита лимонка“ — отвън изглежда сериозна, а в действителност е купонджийка. Как може този глътнал бастун костюмар да е успял да я свали? Отхвърляйки тази мисъл, отново се заслушвам в разговора точно навреме.

— Кафърти, много мило от твоя страна да се появиш — казва с отегчен глас онази, наричана от останалите Шелби — смелата и красива тъмнокожа жена и която не се страхува да ме осведоми за най-съкровените тайни на приятелката си.

Осъзнавам, че се приближавам дори още по-близо до Фанин, когато очите му се насочват към нея. Привлечен от аурата й, от присъствието й. С високо вдигната глава и безизразна маска на лицето, докато отпива още една глътка от коктейла уиски с портокалов сок, който й бях донесъл малко по-рано, тя едва го отразява, както и бръщолевенето му за сватбата.

— Не е като да е събрание или нещо от сорта. Тук сме само за да почувстваме мястото и клиентелата. — Той оглежда бара все едно заведението и постоянните посетители са нещо под неговото ниво. — Не знам на кого му мина през ума, че това е добра идея. Работя за компанията от години и никога не сме използвали подобна тактика, за да спечелим някоя сделка. Ние не шпионираме потенциалните си клиенти.

— Ние не шпионираме, Адам. Подготвяме си домашното, за да можем да предложим пакет, който ще е от полза на клиента. — Приятелката им, Ерика, му обяснява, докато аз правя всичко възможно да не го убия с поглед. Той дори не ми е обърнал внимание досега и не вярвам, дори и за една проклета секунда, че е случайност.

— Фанин е отговорникът за проекта, така че няма значение какво мислиш ти. — Моето момиче Шелби го дарява с усмивка от типа „да си го начукаш“.

— Не съм сигурен какво си е мислел Ноа. Това е огромна сделка — казва Адам-задникът, обиждайки Фанин. На нея дори не й мигва окото. Само продължава да гледа телевизора над бара, където върви някакъв ръгби мач.

— Ноа си е мислел, че иска да спечели тази сделка и най-подходящият човек, който може да го направи, е Фанин.

Начинът, по който я защитават приятелките й, е невероятен. Не съм сигурен дали съм ядосан, или съм горд, че тя дори не му обръща внимание.

Телефонът в джоба на сакото му иззвънява.

— Извинете ме, дами, годеницата ми е.

В момента, в който Адам се отдалечава от масата, Фанин заговаря:

— Дори не си губете времето, мацки. Изобщо не ме интересува какво мисли. Той много добре знае, че това е начинът, по който работя. Обичам да направя предварително проучване, за да мога да предложа най-добрата презентация и план за действие. Яд го е, че аз ръководя екипа. Не му се връзвайте. Колкото по-малко говорите с него, толкова по-добре. Не искам да ми опява за това през следващите няколко седмици. — Момичетата се съгласяват, въпреки че не изглеждат щастливи от това. Очевидно е, че искат приятелката им да се чувства добре.

— Красива и умна — промърморвам аз. Фанин леко се обръща към мен и ме поглежда.

— Ласкател, а? Не съм изненадана. Приличаш на сваляч. — Тя потиска една усмивка.

— Още нищо не си видяла.

Свалката нещо не ми се получава. Знам го, но не съм много сигурен как да продължа. Дори не съм сигурен защо, по дяволите, все още стоя тук. Но не мога да си тръгна. Освен това, тя ме привлича по начин, по който нито една жена не ме е привличала от дълго време насам и имам чувството, че трябва да я предпазя от бившия й. Само дето не го правя. Тя е повече от способна да се справи с него, но защитникът вътре в мен не се интересува от това. Този пич определено се чувства застрашен от Фанин. Който и да е този Ноа, очевидно мисли, че тя може да се справи със задачата и осъзнавам, че е напълно прав, докато я наблюдавам колко хладнокръвно и спокойно приема заяждането на бившия си. Искам да го поставя на мястото му. Което и да е това място. Дори може да използвам юмруци, което е малко притеснително, тъй като по принцип не си падам по сбивания. Тази жена кара звяра вътре в мен да излезе на повърхността. Но сериозно, какъв нещастник трябва да си, за да зарежеш жената до себе си, заради доведената й сестра?

Долавям някои отделни фрази от разговора на бившия, докато момичетата си говорят какъв задник е. „Ноа назначи нея като отговорник. Ще трябва да си поговоря с него. Тя ще оплеска цялата работа. Би трябвало да си остане при куклите и парцалките, или там каквото прави, по дяволите.“ При тези думи спирам да слушам. Няма нищо по-секси от увереността, а Фанин я притежава в изобилие. Необходимостта да я защитавам се превръща в необходимост да се навъртам наоколо, за да я видя в действие.

— Сватбата ще бъде идеална, престани да се притесняваш. Ти ще си най-красивата жена там, Бет. Това е една от причините, поради които се женя за теб. — Казва го достатъчно високо, за да може гласът му да стигне до масата. Още един удар под кръста на моята чаровница. — Аз също те обичам.

Връща се на масата и кацва — и това е единственият начин да го опиша — на високия стол, като наблюдава близостта ми до Фанин с любопитство и презрение. Използва момента да провокира някаква реакция от страна на дивата красавица до мен.

— Фанин, Бетани искаше да те попитам с кого ще дойдеш. Не е могла да намери картичката ти и не знаела какво име да напише в схемата с разпределението на местата.

Без да се колебая, без да се замислям за това, че дори не познавам тази жена, нито знам фамилното й име или дали си има гадже, което се крие в леглото й, или каквото и да било друго, вдигам ръката си:

— Джаспър Джеймс. Аз съм нейният кавалер.