Нейъми Хортън
Сбъдната приказка (3)

Втора глава

Дъг изруга приглушено и рязко спря на светофара. Катлийн се сепна и се огледа леко замаяна. Спомените бяха толкова живи, че вкусът на целувката на Гейдж сякаш бе все още върху устните й.

Тя се усмихна мрачно. Гейдж беше истински герой онзи следобед, но на нея й трябваха години, за да го разбере. Тогава поведението му далеч не съвпадаше с представата й за героизъм.

Все пак той удържа на думата си. Ядосан на себе си или на нея, а може би уплашен от баща й, той се облече, яхна коня и си отиде, без дори да се обърне. По-късно, при случайни срещи улавяше погледа й за секунда и веднага отместваше очи с безразличие, сякаш му беше съвсем чужда. Като че ли не бяха преживели онези пламенни, бурни няколко минути във вира под водопада.

Тя беше ядосана, обидена и съвсем объркана и това продължи седмици наред. Години след това разбра, че всичко е било актьорска игра и че той я е отблъснал така брутално само за да я предпази от баща й.

В края на краищата надживя всичко. Гордостта й бе дълбоко наранена и тя превърна обидата в гняв. Баща й също забрави за случката и повече никога не я спомена. След това майка й почина, а той се разболя и през следващите няколко години нещата определено тръгнаха зле.

Едва не загубиха „Хай Мейса“. Баща й не беше достатъчно добре, за да ръководи всичко, а същевременно беше прекалено упорит и горд, за да помоли за помощ. Тя полагаше много усилия, но за всяко нещо трябваше да преодолява съпротивата му, а и намесата й дойде прекалено късно. Точно тогава баща й я накара да обещае, че никога няма да продаде ранчото.

— Направи всичко, което е по силите ти, Кати… Всичко! Но не продавай. Обещай ми! Обещай ми, че няма да продадеш тази земя. Тя единствена крепеше семейството… Никога не продавай „Хай Мейса“!

Тя, разбира се, му обеща. Какво друго можеше да направи? Имаше няколко тежки месеца, през които се страхуваше, че баща й няма да оживее, но в края на краищата той прескочи трапа, макар и твърде късно. „Хай Мейса“ беше пред банкрут. Стадата ги нямаше. Земята беше ипотекирана, а банкерите дебнеха като лешояди. Нямаше изход. Положението бе съвсем безнадеждно.

Тогава пристигна Гейдж Рамзи. Почука на вратата и направи предложение, но не за брак, а за бизнес. Той го нарече сливане. Изход.

Катлийн отново се отдаде на спомените.

— Не разбирам за какво говориш.

Той беше дошъл в дома й, сякаш беше негов и предлагаше… Е, тя не проумяваше какво точно й предлага.

— По дяволите, Кати — провлече той. Тъмносините му очи, леко развеселени, се бяха втренчили в нейните. — Стори ми се, че съм съвсем ясен. Просто те помолих да се омъжиш за мен.

Ето, повтори я. Същата дума.

— Не ми прозвуча много като предложение за брак. По-скоро ми прилича на…

— Предложение за бизнес? — подсказа й той. — Ами наистина е такова, сладурче. Чисто и просто — бизнес. Иначе няма да склониш, нали?

Очите му се спряха на нейните като че ли прекалено дълго. Тя се отдалечи от него и погледна през прозореца към веригата от хълмове.

— Едно не може да ти се отрече, Гейдж Рамзи. Поне не криеш, че искаш земята, а не мен.

— Не земята — поправи я той любезно, — а водата. Това е единственото, което имаш и от което се нуждая.

С една дума, ето защо беше дошъл. Сушата, която измъчваше района вече от две години, не беше засегнала само „Хай Мейса“. Дори за големи стопанства като „Тангълфут“ бяха настъпили тежки времена.

— Намалихме стадата наполовина — продължи Гейдж. — Но ако недостигът на вода продължи още дълго, здраво ще загазим. С водата на „Хай Мейса“ бихме могли да издържим.

Катлийн наблюдаваше как един орел се носи на фона на безоблачното небе над южното пасище.

— Не е необходимо да се жениш за мен заради това, Гейдж. Всичко се купува.

Настъпи продължително мълчание. Накрая Катлийн се обърна и улови странния хищен поглед, от който я полазиха тръпки.

— Твоят старец няма да продаде земята, а аз не мога да си позволя да чакам докато умре.

Грубата му откровеност я накара да изтръпне отново.

— И си въобразяваш, че той ще ми позволи да се омъжа за теб?

— Мисля, че си достатъчно голяма, за да решаваш сама. Това е предложение за съвместен бизнес, Катлийн. Нищо повече. И „Тангълфут“, и „Хай Мейса“ са в затруднение. Ти се нуждаеш от пари, аз се нуждая от вода и време. Нямам достатъчно, за да купя ранчото наведнъж, дори да убедя баща ти да го продаде, но ще ми стигнат, за да прогоня кредиторите, които са по петите ти, да подхвана стопанството и да го изправя отново на крака.

— Е?

Изведнъж й стана студено и пусто. Наложи се да преглътне, за да овладее гласа си. Не би трябвало да се тревожи. Винаги беше мечтала да бъде с него, макар да знаеше, че е невъзможно по много причини. Затова не би трябвало да се безпокои, че не я обича…

— Ще изготвим договор. Ти ще живееш при мен като моя съпруга, докато сушата свърши и цената на земята се вдигне. Дотогава аз ще възстановя стадата на „Тангълфут“ и ще изплатя дълговете на баща ти, а двете ранча ще се стабилизират.

Тя не чу, а по-скоро усети, как Гейдж приближи и тялото й се напрегна.

— Баща ти няма да живее вечно — додаде той тихо. — Ако кредиторите разкъсат „Хай Мейса“, това ще го довърши. С този брак ще можеш да задържиш ранчото, докато… Е, докато бъдеш свободна да го продадеш. Тогава може двамата да се разберем за цената и да откупя всичко или да продадем на трето лице. Ще изтегля вложенията си, а ти можеш да вземеш останалото и… да поемеш по своя път.

— И никакви ангажименти?

Беше лудост дори да се помисли и все пак усети, че предложението я изкушава. Беше изтощена от продължаващите с месеци тревоги, от уговорките с хладнокръвните банкери и от чувството, че с всеки изминал ден краят наближава. Би било толкова просто да прехвърли всичко на Гейдж и да го остави да поеме товара.

— Никакви ангажименти.

Гласът му беше дрезгав и идваше съвсем отблизо.

Тя знаеше, че ще я докосне, но се закле да не трепне. Все пак леко се сепна, когато той нежно постави ръце на раменете й. Неусетно спомените я завладяха…

— Спомняш ли си онзи следобед при рекичката? — прошепна той и дъхът му погъделичка тила й. — Няма да бъде толкова трудно да бъдеш моя жена, нали?

Съвсем внимателно, ужасена, че коленете й ще се подкосят, тя стъпи встрани и се обърна.

— Ще го направя при едно условие.

Гейдж леко присви очи.

— Казвай.

— Аз ще спя в моето легло, а ти — в твоето. Само да ме докоснеш и те напускам заедно с „Хай Мейса“.

Той замълча за момент, очите му я изгаряха.

— Проклятие! Знаеш къде да забиеш ножа.

— Такава е сделката. Или я приемаш, или не.

— Струва ми се, че не си в изгодна позиция, за да се пазариш, сладурче. Вълкът е на вратата…

— По-скоро ще дам ранчото на банкерите още днес, отколкото да се продам, за да го спася. Ще се омъжа за теб и ще имаш „Хай Мейса“, докато и двамата стъпим на крака… И докато баща ми е жив. Но няма да спя с теб. Вие от семейство Рамзи все се хвалите, че можете да купите каквото пожелаете. Не се съмнявам в това, но аз не влизам в сметката.

За секунда си помисли, че е отишла твърде далече. Лицето на Гейдж придоби тъмночервеникав оттенък, а очите му се присвиха заплашително. Той пристъпи към нея, но се поколеба. На лицето му заигра мускул.

— Никога не съм си плащал за това — натърти той. — Едва ли сега ще ми се наложи. Щом ти така искаш, добре.

— Добре.

Катлийн преглътна и изведнъж си даде сметка, че победата не я прави щастлива. Дори отвори уста, за да му каже, че го е направила само за да го изпита, че всъщност не иска отделни легла, но само един поглед в изпепеляващите я сини очи й бе достатъчен, за да я накара да замълчи.

— Споразумяхме ли се? — попита той хладно.

Усещането за празнота отново обзе Катлийн. Тя потръпна и едва потисна отчаянието си. После се обърна, за да скрие сълзите.

— Да — прошепна. — Споразумяхме се.