Нейъми Хортън
Сбъдната приказка (1)

Пролог

Заслепен от снежната вихрушка, той се взря с присвити очи през предното стъкло на пикапа и глухо изруга. Мускулите на раменете му се бяха схванали от непрекъснатото усилие да стиска кормилото и да се бори с вятъра през все по-дълбоките преспи по пътя.

Лудост беше дори да се помисли, че ще се добере до Денвър тази вечер. По радиото съобщиха за затворени пътища и тежки зимни условия. Никой нормален човек не би тръгнал на път в такова време.

Тази мисъл го накара да се усмихне мрачно. По дяволите, от шест месеца той наистина не беше на себе си. Откакто загуби единствения човек, на когото държеше.

Хвърли бърз поглед към кутията с подаръка. Миналата вечер взе решение и вече нищо не можеше да го спре.

Снегът обгърна пикапа. Мъжът отпусна газта и изруга отново. Изневиделица през снежната завеса блеснаха стоповете на микробус и задницата на колата се материализира сякаш от нищото.

Стори му се, че зърва детско лице с разширени от ужас очи, но снегът го скри от погледа му. Той натисна спирачките, молейки се да успее.

Но пикапът стъпи на лед, завъртя се и пресече осевата линия. Отсреща го заслепиха фаровете на цистерна, което цепеше през снега право към него и Гейдж затвори очи. Беше прекалено късно. Това беше краят.

Точно преди сблъсъка се почуди дали някой щеше да открие пакета и да й го предаде. Дано, Господи, дано…