Майкъл Уайт
Тайната на Медичите (22)

22.

Падуа, днес

Чернокосият мъж ги наблюдаваше как влизат в имението с наетата кола и продължи нататък, за да паркира на няколкостотин метра по-надолу. Главата му още туптеше от удара, който отнесе предната вечер, а дълбоко у него кипеше отмъстителен гняв.

Когато успя да стигне до малка горичка срещу входа, тримата бяха изчезнали в къщата. Той я заобиколи и видя как двама юноши влязоха вътре през една от задните врати. Няколко минути по-късно момчетата излязоха отново, но вече в компанията на момиче.

Туптенето в главата замъгляваше преценките му. Мъжът затвори очи и изпълни няколко от психическите упражнения, на които го бяха научили в специалните части. Докато прочистваше съзнанието си, той си поемаше дълбоко дъх. Когато отново погледна, всичко изглеждаше много по-ясно.

Придвижи се тихо между дърветата и си намери нов наблюдателен пункт малко встрани от къщата. Районът беше обрасъл с избуяла трева и храсталаци. Тримата младежи разговарях оживено, застанали до два кросови мотоциклета.

Двете момчета си сложиха каските и се заловиха да показват на момичето как да мине по трасето. Потеглиха по затворен маршрут, който минаваше по малки могили и се извиваше в остри завои. Част от него вървеше по кална пътека, само на няколко метра от мястото, където стоеше, но той знаеше, че младежите няма да го забележат.

Мъжът нямаше абсолютно никакви скрупули. Прехранваше се с убиване. Нямаше нужда да мрази мишените си. Всъщност, не изпитваше нищо към която и да било от тях. Нареждането беше да се сдобие с всяко възможно късче информация. На всяка цена. Неговият работодател плащаше щедро. Затова той планираше да премахне момчетата и да размени момичето, живо или мъртво, за тази най-ценна стока — информацията.

Единият от братята влезе в най-близкия завой, разплисквайки калта. Той даде газ и с рев се устреми нагоре по хълмчето, прелетя няколко метра във въздуха и се приземи много умело. Убиецът вдигна пистолета си и подпря ръката си с другата за по-голяма устойчивост. Момчето се стрелна към него, машината поднесе и плисна калта високо във въздуха. Моторът се завъртя и водачът изгуби контрол, но успя някак си да го овладее и подкара обратно към другите. Моментът отмина.

Вторият близнак потегли с впечатляващо свистене на гумите, преди да се втурне с рев напред. Точно когато стигна до подножието на първото хълмче, задното колело изгуби сцепление. Мотокросистът полетя през кормилото и се стовари тежко на гръб.

Застанал прав, с леко разкрачени и присвити в коленете крака, убиецът описа полукръг с пистолета и се прицели в главата на момчето, което се качваше отново на мотора. Започна бавно да обира свободния ход на спусъка.

— Момчета?

Той бързо свали оръжието и направи крачка назад сред дърветата в момента, когато една ниска, тромава жена с розова щръкнала коса се приближи към групичката.

Филипо се изправи на седалката, загаси двигателя и слезе, оставяйки мотора да падне на мократа земя.

— Съжалявам, че ви прекъсвам забавлението — чу я мъжът да казва, — но готвачът е приготвил чай и сладкиши.

Франческо направи физиономия.

— И какво? Та ние току-що започнахме.

— Е, момчета, ако искате. Обаче трябва да знаете, че шоколадовият сладкиш е страхотен.

— Това е Матилда, нашата учителка — обясни Франческо на Роуз. — Матилда е от Америка и тя приема храната много сериозно.

— Както добре се вижда — добави Филипо в ухото на Роуз и тримата се засмяха.

Стрелецът гледаше от сенките на дърветата как четиримата се обърнаха и закрачиха към къщата.