Кати Лети
Да се обичате, уважавате и мамите (докато разводът ви раздели) (22)

Нужна е помощ

Къщата ми тънеше в мрак. На масата ме чакаше бележка от Рене. Съобщаваше ми, че е взела такси до тях, за да може Руби да гледа филми и да си играе с гримовете си, за да не мисли постоянно за „бедната си, травматизирана сестра“.

Показах бележката на Локи. Беше почти десет вечерта. Позвъних в апартамента на Джаспър. Никакъв отговор. Обезумяла набрах мобилния му. Беше изключен. Но не трябваше ли да търси Тали? Споделих безпокойството си с Локи.

— В момента стотици хора я търсят из цял Сидни. Според мен трябва да се тревожим за Руби. Рене крои нещо — заключи Локи.

До града се стига за четирийсет минути, но ако си се втурнала да търсиш изчезналите си дъщери, ти изглеждат три години и половина. Стори ми се толкова дълго, че се изненадах, че не наблюдавам смяната на сезоните от прозореца на колата. Да загубиш едното си дете можеше да се сметне за лош късмет, но и двете — говореше за немарливост. Що за майка бях? Дъщерите ми скоро щяха да пишат продължението на „Скъпа мамо^[1]“.

В края на Унула Роуд изскочих от колата, без да затварям вратата след себе си, и забих пръст в звънеца така силно, че събудих съседката.

— Тръгнаха към летището — ме осведоми някаква жена по копринена пижама и перли и с джин с тоник в ръка. — Още преди часове. Предполагам, заминаха за Лондон, късметлиите. Ходим на „Уимбълдън“ всяка година, нали разбирате.

Лондон. Звучеше мрачно и безвъзвратно, все едно се затвори оловна врата.

— Кои? Кои са заминали за Лондон?

— Джаспър, Рене и малкото момиченце. Толкова е хубава. Нищо чудно, че спечели Младежкия конкурс за красота. И каква награда! Ангажимент като модел в Лондон!

Притисна ме предчувствие, тежко като зимно палто. В цялата бъркотия забравих, че Рене се изпусна, че Руби е спечелила някакъв конкурс. Омразата ми към нея бе преминала всякакви граници. Нещо се пречупи в мен и от черните дълбини на душата ми се надигна желанието да убия Рене Крейвън.

— Влизай — нареди ми Локи и врътна ключа в стартера. Подкара, изправяйки колата на две гуми на бордюра, и насмалко да докара инфаркт на някакъв богат банкер, като мина на една боя разстояние.

Докато се отдалечавахме от пристанището по посока на летището, случилото се се сгромоляса с такава сила върху ми, че очаквах възглавницата пред мен да се надуе, за да омекоти удара. Докато се движехме към многолентовата магистрала, градските постройки хвърляха дългите си, подобни на мрежа сенки върху нас. Рене и Джаспър ме бяха измамили и сега бях в капан.

Позвъних в полицията и се разпищях, че са отвлекли детето ми. Обясних, че съпругът, който ме е напуснал, е отвел единайсетгодишната ми дъщеря извън страната без мое знание и разрешение. След като полицайката провери фактите, ми разясни с всичкото спокойствие, на което бе способна, че не става дума за отвличане, защото Джаспър е неин баща, у него е паспортът й и Англия е постоянното й местоживеене. Въпросът трябвало да се разреши в семейството. Гледах невярващо телефона, смразена до мозъка на костите си. Започнах да преосмислям отношението си към закона за оръжията.

Щом стигнахме летището, Локи спря колата така рязко, че се разхвърча чакъл. Изоставихме колата на непозволено място върху бордюра и хукнахме вътре. Бюрата за регистрация бяха затворени. Сграбчих някакъв служител за ръката и изломотих:

— Лондон. Последният самолет за Лондон. Излетя ли вече?

Той погледна отегчено таблото за заминаващи.

— Да. През Мелбърн — отговори, преди да продължи пътя си, без да съзнава какви плаващи пясъци е отворил под краката ми. Обзе ме леден пристъп на отчаяние и коленете ми поддадоха, сякаш бяха от гума. В гърдите ми се надигна стон.

— Но защо, Джак?

Локи, напук на неудобството си да дава воля на чувствата си, прегърна с решителната си ръка треперещите ми рамене.

— Луси, ако някой твърди, че е превъзмогнал материалните си желания, да знаеш, че е евфемизъм на развод. Джаспър иска да напуснеш живота му. Но иска и попечителство над парите ти. И за целта използва Руби.

— Как? — можех да изговарям само едносрични думи.

— Когато отидеш в съда, който преди всичко е една голяма сграда, където съдиите дремят между игрите на голф, у когото е детето, получава къщата. А който получи къщата, прибира и сухото. Въпреки че вече не го наричат къща, а жилище… Твоето „жилище“ е мястото, което си наричала дом, преди да ти го вземе адвокатът. Английският развод облагодетелства съпругата, но подозирам, че са ти спретнали сериозно дело. Тали е на шестнайсет и е достатъчно голяма, за да живее сама, затова е вън от картинката. Ключът е Руби.

— Плюс, че могат да изкарат пари от нея, като работи като модел — добавих унило аз. — Но какво общо има Себастиян с целия им план?

— Да открием, какво ще кажеш?

Локи отново задейства веригата си и отново приятелите му плажни спасители обърнаха Сидни с хастара навън в търсене на шевролета на Себастиян. Откриха го на паркинга на хотела при летището и петдесет минути по-късно самият той ни чакаше при залива Бураниър, където Локи завърза лодката си. Когато стигнахме до усамотения кей, четирима от приятелите на Локи ни чакаха. Бяха невъзмутими и в същото време заплашителни. Независимо от факта, че имаха вид на мускулести здравеняци, дъвчещи сурови пържоли, които поливаха с кръвта на своите победени врагове, Себастиян седеше между тях, самонадеяно прехвърлил крак връз крак, като че няма грижи на света. Когато ме видя, в лъжливите му очи проблесна страх.

— Значи всичко, което ми наговори, е било лъжа? — попитах бързо аз.

Себастиян сви безразлично рамене.

— Слушай, тортичке, още когато се запознахме, те предупредих, че всичко, което казвам, е безотговорна лъжа. А деветдесет процента от лъжите измислях в движение.

За първи път забелязах, че Себастиян се усмихваше широко и рутинно като професионалист — само с устните, без да участват очите. Заедно правихме секс, но само аз бях прекарана.

— За какво ти плащаше Рене? — настойчиво попитах. — Какво трябваше да вършиш?

— Ако ти отговоря на този въпрос, ще се наложи да те убия — отвърна той в стил Джеймс Бонд.

— А не отговориш ли, скоро ще пееш в Хора на виенските момчета. — Мускулите на Локи изпъкваха като грейпфрути, когато фрасна Себастиян в стомаха, където нямаше да си личи. — Развърза ли ти се езика, момченце?

— Каква радост, че потвърждаваш теорията на Дарвин — изхриптя Себастиян. — Наистина сме произлезли от маймуните.

— Лекенце дребно, знаеш ли какво? — дрезгаво се изсмя Локи. — Момчета, струва ми се, че негова светлост и аз трябва да си поговорим по-задушевно. — Локи се метна на лодката си и запали двигателя.

— Извънредно примамливо предложение, но се боя, че няма да ми е възможно да приема любезната ви покана, поради несъгласие с ежедневния ми навик да си полягам по това време. — Себастиян направи опит да се отскубне и да се освободи, но го сграбчиха и безцеремонно го хвърлиха в лодката. Той се престори, че му е безразлично и се просна върху някакви конопени торби като турски султан, очакващ баядерка.

Локи насочи лодката към открито море. Усещах вълните под кила и скоро чух крясъците на морските птици. Седях до Локи. Познатият аромат от коженото му яке се смесваше с миризмата на нафта и напоени с масло джинси. Щом навлязохме в открито море, Локи угаси двигателя и лодката тихо легна на дрейф.

— Знаеш ли къде се намираме? — попита той Себастиян, докато изсипваше във водата ведро с рибешки глави и черва. — Зад прегражденията за акули.

Като по сигнал приятелите на Локи хванаха Себастиян за краката и го провесиха над плаващите на повърхността кървави вътрешности. Насреща ми блеснаха болезнено зелените светлини на уредите за управление. Наложих си да си напомня, че Себастиян е баракуда — сребриста и копринена отвън, но в душата си — безжалостен хищник. И именно Тали бе стискал в зъбатата си паст. За сетен път набрах номера й. Нищо. Сузи също още нямаше новини. Прободе ме черна омраза към този измамник и почувствах, че твърдо ще посрещна каквото предстои.

— Какво се казва, когато някое англичанче с нос като карамел попадне в устата на акула чак до кръста?… Повикайте някоя по-голяма. — Локи кимна и момчетата топнаха главата на Себастиян в морето. Когато го издърпаха, кашляше и плюеше вода. Още два пъти и от великия герой нямаше и следа.

— Добре! Добре! — задъхваше се той, още надолу с главата. — Запознах се с Рене Крейвън в нашия фитнес в Южен Лондон. Посближихме се за кратко. Когато се срещнахме в Сидни, тя ми предложи пари, за да спя с жената на гаджето й.

Локи кимна на приятелите си да измъкнат Себастиян обратно на борда. Пъстрите му очи вече не напомняха на топъл кварц, а на студен и корав мрамор.

— Но защо?

— За да изглеждаш неблагонадеждна и негодна в очите на закона. Когато започне делото за попечителство.

— Делото за попечителство ли? — Припомних си как се изсмях над вялите искания на Джаспър за настойничество над децата. Но казаното се заби в мозъка ми като леден шиш.

— Рене ме увери, че ще бъде далеч по-грижовна майка от теб.

Изведнъж ми се пригади. Омръзнеше ли на Рене да отбира граха от ризи-бизито, да почиства акото на поредния домашен любимец и да намира изгубени ръкавици (всичко това максимум за двайсет минути), щеше да осъзнае, че майчинството не й е по сърце. Руби щеше да стане като онези нежелани кученца, които подаряват по Коледа. Щяха да я изхвърлят в някоя тъмна пресечка. Или да я пратят в пансион. Което беше почти същото.

Когато за първи път срещнах Рене, неохотно й се възхитих. Беше обсебена от себе си и болезнено амбициозна, но беше забавно да се веселиш с нея. Озарена от нейния блясък, се чувствах по-забележима, по-силна и по-значима. Позволяваше си прищевки, но понасяше и наказанията заради биволската си кожа (несъмнено поддържана от „Луи Вюитон“ с куфарче за документи в същия цвят). Външно Рене бе така убедително сдържана и самоуверена, че околните го взимаха за здрав разум. Дори и аз. Краката ми здравата се разтрепериха, а стомахът ми се разбунтува, но не от клатенето на лодката.

— Противно копеле. — Локи удари Себастиян отново в стомаха, за всеки случай.

— По дяволите, какъв е този шум? — обади се Себастиян, мъчейки се да се скрие зад маската на високомерие. — Няма страшно. Май ми се разпра далакът.

— Слушай, дребен. Бъдещото ти здраве в момента е най-малката ти грижа. — Локи му нанесе кроше по брадичката.

— Благодаря, сър, може ли още едно? — попита Себастиян подигравателно, все едно го биеше училищният наставник. Но Локи отпусна юмрук и забрави всякакви преструвки. — Мътните да го вземат, за кого се мислиш? — възкликна бившият ми любовник. — За проклетия Винсънт Прайс^[2]? Става ли вече да се връщаме на брега. Разкайвам се на колене. Трябва да хвана самолета за Фиджи.

— Нима? А коя снимка си лепнал в паспорта си? От ареста в полицията ли? — попитах иронично.

Локи се наведе над лицето на Себастиян и гласът му стихна до заплашителен баритон.

— Питам се защо се интересуваш от скромната ми личност.

Себастиян се усмихна загадъчно като сфинкс.

— Без коментар.

— Така ли? Тогава знаеш ли кой е този? — попита Локи и посочи един от мускулестите си приятели. — Чарли Мрежата. Единствената мъчнотия да се отървеш от нечий труп в морето е, че го изяждат акулите. Тях пък ги хващат рибарите и като ги разрежат, намират ръка с часовник или пръстен в комплект с отпечатъци. Но на Чарли му сече пипето. Омотава трупа в мрежа за кокошарник, после му окача оловни тежести. И така трупът ти си стои на дъното на морето и от него си похапват мъничките рибки, докато излапат всички доказателства. Никой не подозира нищо. Главната индустрия на Австралия е да губи туристи. Докато се гмуркат при рифа, докато кръстосват пустошта, разкъсани от акули, докато плуват. Дори и лорд Лукан е изчезнал по тези места.

Очите на Себастиян лудешки се въртяха, а през това време в тъмната вода се бяха събрали да пируват всевъзможни риби.

— Щом си толкова убедителен… Рене нае частен детектив да разрови мръсните ти ризи. За да не ми пречиш в прелъстяването.

— А демонстрацията? — мрачно продължи Локи. — Нае те и там да създадеш неприятност, така ли?

— Не позна, Шерлок, или по-скоро господин Холмс — отвърна Себастиян с престорено уважение. — Рене ми подметна, че ще е полезно, ако Луси и Тали изпаднат в беда. Особено Луси, понеже има и предишна присъда.

Ченето ми висна. Рене бе уредила всичко с повече прецизност, отколкото оплешивяващ телевизионен говорител си сресва косата. Екстремните спортове ряпа да ядат пред светкавичния развод. Рене. За начинаещи, напреднали и на смъртоносно ниво.

Когато ушите ми престанаха да бучат, отново се обърнах към него.

— Защо, Себастиян? Защо го извърши?

— Аз съм поет. Рене е моят Медичи. Моята покровителка.

— С други думи ти трябваха пари, за да смъркаш кока — преведе Локи и извади пакетче бял прах от джоба на джинсите му.

Себастиян сви рамене. Зъбатата му усмивка стана остра като бръснач.

— Всъщност част от плана на Рене бе да подхвърля наркотика на Луси… Рядко присъждат попечителство на пристрастена към коката майка. Но трябваше да я опитам доколко е истинска. Рекох си, защо пък не. Винаги съм обичал наркотиците, защо не и ти? Освен това, щом доставката е безплатна, трудно е да й устоиш. Боя се, че Рене разбра и край с разбирателството между нас. Купи ми билет до Фиджи като прощален жест. Между впрочем дрогата си я бива. Не е смесена с разни гадости. Мога да намеря много изгодно няколко грама, ако се интересуваш.

За сетен път се изненадах колко съм непрозорлива. Не знаех, че Себастиян се е родил със сребърна лъжичка в устата. И понеже говореше с раздвоен като вилица език, трябваше да го пъхна в чекмеджето за прибори. Бях смаяна, че се е готвел да ми подхвърли наркотици. Всичката физическа страст, която изпитвахме един към друг, не доказваше, че Себастиян има някакви чувства към мен. Само ставаше ясно, че тестостеронът му е в изобилие, а парите не му стигат. За него сексът не бе нищо повече от гимнастика. Йога в голо състояние. Спорт, за който нямаше нужда да излиза навън. Не бе по-лично от тренировка по аеробика за двама.

— Ако си спал с дъщеря ми, ще те убия по най-болезнен начин — заплаших го аз и се приготвих да чуя най-лошото.

— Спокойно. Не съм. Само я накарах да се влюби в мен. Разбира се, ще мине доста време, докато ме забрави.

— Да, как ще намери юнак като теб — просъсках язвително.

Локи го удари, преди да се налага да го моля. Едно бе сигурно: за известно време Себастиян нямаше да може да си завира носа другаде освен в памук.

В Локи дори се събуди адвокатът и изтръгна пълни писмени признания, а за свидетел се подписа Чарли Мрежата. После отпърпорихме към брега, където Локи тръшна Себастиян на брега като дрипа, изхвърлена от прибоя.

Телефонът ми завибрира. В суматохата бях пропуснала две повиквания и есемес от Сузи.

— Ела си вкъщи. Намериха Тали и тя е в безопасност.

Когато видях отново скъпата си дъщеря, я прегърнах с такова облекчение, че едва не я смачках. За миг забравих всичките си нещастия.

— Тали! Къде беше? Поболях се от тревога.

— У една приятелка. Помолих я да не ме издава. Но майка й е клиентка на Сузи и й се обади.

— Няма значение. Нали си жива и здрава. — Докато я притисках до себе си, Локи й разказа за измамите на Рене. Усетих как Тали потрепери, сякаш през тялото й премина електрически ток. Устата й зина. Като видях пребледнялото лице на дъщеря си, лишено от всякакви преструвки, с разтекъл се грим и мигли, сплъстени от плач, почувствах, че ми прилошава и едновременно ми накипя.

— Тали, знаеш, че през всичкото време, откакто баща ти ни напусна, не промълвих и една лоша дума по негов адрес, защото книгите по психология съветват да не се очерня другия родител. По дяволите. Баща ти е негодник! — Имах чувството, че цялата ми съдба чака да я свържат с един от онези центрове за обаждания на клиенти в Индия и слушам изопачени версии на старите си любими парчета. „Вашето обаждане е важно за нас, но ще ви помолим да изчакате до края на живота си.“

Съзнанието ми като по чудо бе кристално ясно. Когато вдигнах телефона, знаех точно какво се готвя да направя. Да си взема билет за Лондон.