Кати Лети
Да се обичате, уважавате и мамите (докато разводът ви раздели) (20)

Пази се от незнайни опасности

Майките имат тежки отговорности — да раждат, да кърмят, да четат приказки вечер, да помагат за домашните и да са любезни към любовниците на съпрузите си. Това си повтарях в деня на плажния пикник. Както и че ако родителите са във война, няма нужда да въвличат в нея и децата си.

„Ръководството по добро държание между приятели“ мълчи по деликатния въпрос как да реагираш, когато най-добрата ти приятелка ти съобщи, че ще се омъжва за съпруга ти. Може само да изпиташ желанието… да убиеш тази жена на място. Напомних си, че майките преливат от достойнство. Както плешивите — от коса.

Бях на крак от зори да се мъча с голи ръце да докарам оскубаните пилета да заемат поза, все едно са на гинеколог, та да мога да ги напълня с домати и борови ядки. За Рене остана да пристигне с пликче фъстъци и да започне да нарежда в мига, в който се трупяса до Руби върху постелката за пикник на тревата.

— Уф, колко мухи — заоплаква се тя, сляпа за тюркоазеното море и ухаещия на сол морски бриз. Изведнъж се вживя в гонител на насекоми и яростно размаха ръце.

— Раян намазва пеша на ризата си с ако, та мухите да се лепят там, вместо по лицето му — изкикоти се Руби.

— Каква страна! — потръпна Рене. — Наричат ръгбито футбол. Викат на вечерята следобеден чай. На любовта казват „свалка“. А най-изразителният разговор се състои от нечленоразделно сумтене. Наричат преживяванията, близки до смъртта, „весело надбягване“. Единствената им култура е да застилат магистралите си с черупки от скариди и да гледат овце и банани. По принуда ежедневно поглъщаш насекоми през носа. А децата мацат дрехите си с изпражнения, за да разсеят мухите. — Тази жена очевидно страдаше от културна краста. — О, Боже! Сега пък се случи на мен!

Тя отмахна топчицата ако от опосум, което се бе лепнало на маншета на белия й, ленен панталон.

— Цяла Австралия е една голяма животинска тоалетна. Само панталонът ми да не беше от „Версаче“!

— Да облечеш панталони на „Версаче“ на пикник е като недвусмислено да съобщиш на всички, че печелиш здравата — отбелязах хладно.

— Мухи, змии и престъпници — до гуша ми дойде — обади се Рене и попи потта, проникваща през фон дьо тена й.

— Австралийците са английски заселници, които се радват на оптимизъм, щастие и слънчево време. Според мен истинската причина да се създаде империята, досега подценявана от историците, е неустоимият копнеж за слънчев тен — отвърнах весело, с отчаяното желание да създам приветлива атмосфера за шестнайсетия рожден ден на Тали.

— От слънцето се хваща рак. Искам да кажа, кой с всичкия си би пожелал да живее тук? Гъмжи от меланоми, лайна и каторжници.

— Знаеш ли, Рене? Престъпникът за мен е човек с инстинкти на хищник, който обаче не е имал достатъчно капитал да основе корпорация. Между другото, как се развива новата ти компания? Която основа със спестяванията ми за цял живот?

Тревожен облак закри лицето на Рене. Обичайната й зъбата усмивка помръкна. Засмука палеца си — лош навик дори и за единайсетгодишно момиченце. Ако Джаспър не се бе приближил, след като паркира бронирания си танк, иначе известен като четири по четири, на нечия ливада, с Рене щяхме да продължим да си разменяме словесни нападки.

— Здравей, Луси. Изглеждаш прекрасно — приветливо каза Джаспър и ме целуна небрежно по бузата. Гушна Руби в мечешката си прегръдка и на часа на буреносното й личице грейна слънце. После лениво полегна на постелката и подложи скръстените си ръце под тъмнокосата си глава. Жестът ми напомни как лежеше гол в общото ни легло, след като се бяхме любили, затова извърнах очи. Още успяваше да подмами хормоните ми. И то точно, когато си въобразявах, че съм излекувана. Въпросът беше какво да правя с любовта, която продължавах да чувствам към него. Къде да я напъхам? Във фризера? В банков трезор? Или в кофата за смет?

Рене оглеждаше с подозрение зелевата ми салата, като че бе неизбухнала бомба.

— Май трябваше да си доведа опитвач. — Тя започна да я души, после заръчка салатата от домати с булгур и сухия таратор.

Джаспър колебливо се втренчи в купа с картофена салата.

— Струва ми се, че е най-добре да не рискуваш успеха на обяда си, като сервираш каквато и да е храна — изсмя се той. — Луси използва димната аларма вместо таймер, нали, скъпа?

От опита му да разведри атмосферата ме сви стомахът, сякаш отново ласкаво се шегуваше. Накъде биеше? В ума ми се въртяха възможни и неправдоподобни тълкования, но заради дъщерите си успях да продължа да се усмихвам. Усмихвах се, докато венците ми пресъхнаха.

Джаспър откъсна едно пилешко бутче и го задъвка.

— Е, да не допускаме заплахата от отравяне със салмонела да ни разваля прекарването — пошегува се той.

Прищя ми се да бях натъпкала пилетата с пластичен експлозив. Докато наливах на Рене шампанско (вместо отрова) в пластмасова чаша, Джаспър се надигна на лакът.

— Чакам с нетърпение да се запозная с удивителния нов приятел на Тали. Той има ли си име?

— Тя го нарича Г. К. Нейното Гадже Крадец.

— Сигурна ли си, че е момче? — намеси се в разговора Рене иззад огромните си слънчеви очила „Шанел“, докато мажеше с масло печена филийка за Джаспър.

— Рене е убедена, че Тали е… — Джаспър запуши ушите на Руби и произнесе думата само с устни — лесбийка… — Махна длани от ушите на малката ми дъщеря и я погали по главата. — Спомни си политически правилните лозунги против мъжете и протестите в защита на природата…

— И никак не се гримира! — сви рамене Рене.

— Като познавам Тали, той или… — Джаспър пак прошепна думата — тя ще се окаже безработен фермер, отглеждащ соя, или неразбран талибан екстремист. — После доволно задъвка филийката, която му приготви Рене.

— Доколкото разбирам Тали е абдикирала от трона на Злата принцеса. Напоследък е значително по-разумна и съсредоточена — възпротивих се на грубата забележка на Джаспър. — Дори отново говори за университета. Камък ми падна от сърцето.

— И на мен — прекъсна ме Джаспър. — Момче е.

Обърнах се с топла и гостоприемна усмивка на лице. Но гледката пред очите ми бе толкова нереална, че ме лиши от дар слово. Седях и не можех да помръдна. Умът ми отказваше да приеме видяното с очите. Зяпнах и се вкопчих в покривката, за да не се тътна от сгъваемото столче. Мигът се запечата като ужасяваща снимка — Тали, любимата ми дъщеря, чиято бяла кожа през лятото бе станала с цвета на светла мед, разтеглила в усмивка сочните си устни… небрежно прегърнала през кръста… моя любим. Себастиян панически се втренчи в мен, като ученик, когото са хванали да пуши.

— Мамо — Тали грейнала се обърна към мен, — това е Себастиян. Себастиян, представям ти мама и татко, Джаспър и Луси. И леля Рене. И сестричката ми Руби.

Изведнъж езикът ми толкова надебеля, че не можех да го преобърна. Когато думите излязоха от устата ми, все едно бяха на друг.

— Здравейте, приятно ми е да се запознаем.

Сърцето ми блъскаше като барабанист на хеви метъл. Ударите му разтресоха цялото ми тяло. Ако бях ядрен реактор, щях да експлодирам. Заозъртах се като обезумяла дали и друг не е забелязал смайването ми, но изглежда никой не съзнаваше какъв катаклизъм се разразява току пред тях. Очите ми се стрелнаха към Рене, но за мое изумление тя с нищо не показа, че го познава. Себастиян се бе подстригал след крикета и носеше къси шорти и бейзболен каскет, а не сако и вратовръзка. Ако запазех самообладание, навярно щяхме да си разменяме любезности и щеше да похвали приготвения от мен хайвер.

Себастиян се ръкува с всички, с изключение на мен. Дръпнах се от него, сякаш бе контакт с електрически ток.

— Себастиян, ще ми помогнеш ли да запаля барбекюто? — попитах го колкото се може по-равнодушно, въпреки че гърлото ми гореше от злочестина.

— Разбира се. — Усмивката му блестеше също като борда му за сърф.

До жълтото тухлено барбекю — на разположение безплатно за всеки, който иска да си направи пикник, — се престорих, че нагласям копчетата за газта, докато го гледах вцепенена.

— Като спомена, че искаш да покажеш повече интерес към семейството ми, не знаех, че означава да излизаш с дъщеря ми! — Гласът ми скърцаше като заяло чекмедже.

— Никога не сме си обещавали да нямаме други. Откъде да зная, че Наталия ти е дъщеря?

— Само не се издавай, за Бога. Рене май не се сети кой си. Не се познаваме, разбра ли?… Излъгал си Тали, че си на двайсет! — процедих през зъби и стиснах устни. — А аз си въобразявах, че не харесваш по-млади жени. — Преди да успее да отговори, Тали цъфна до него, хвана го за ръката и съвсем собственически отметна косата от очите му. Успях да докарам усмивка на умопобъркан, претърпял лоботомия.

През следващия мъчителен час в игри на гоненица и фризби, каране на сърф и изследване на крайбрежните езерца не преставах да се усмихвам, все едно чаках някакъв невидим фотограф. Стараех се да се преструвам на безгрижна и спокойна, но е трудно да си безгрижна и спокойна, когато главата ти се върти на всички посоки като на увиснала на куката риба, за да уловиш изражението на всекиго.

Най-после Себастиян промърмори, че се налага да си тръгне рано. Тъкмо се бе отскубнал от любовната прегръдка на Тали, когато пристигна Сузи. Току-що бе свършила работа и ухилена мъкнеше кошници с храна. В цялата залисия бях забравила, че ще идва. Опитах се да срещна погледа й, но тя задълбочено разопаковаше скариди и миди и бърбореше за клиентите си, как паркирала и каква била прогнозата за времето.

— Брей. — Сузи се тръшна на постелката и се взря в чудатата компания, състояща се от съпруга ми, метресата му, плюс младия ми любовник. — Каква щастлива семейна сбирка — изкоментира шеговито тя. — Една клиентка днес ми прочете статия за по-възрастни жени, които излизат с по-млади мъже. Наричат ги градски пуми. Доста красноречиво, а? — ентусиазирано провлече тя.

— Удивително — съгласи се отегчено Рене.

Умолявайки я телепатически да млъкне, се опитах да сменя темата.

— Не искам ненужно да тревожа присъстващите деца, но мислите ли, че глобалното затопляне ще сложи край на света, такъв, какъвто го познаваме?

— Защо само ти и Рене трябва да имате любовници — задълбочаваше гафа Сузи, без да обръща внимание на подхвърлената тема. — И да се церите с мъжката потентност! Я колко е хубаво веднъж да видя Луси щастлива.

Ужасът се мъчеше да се настани на лицето ми. Почувствах как в лявото ми слепоочие се заражда мигрена.

— Заповядай нещо за пиене. — С треперещи ръце й налях чаша шампанско и докато я тиках в ръцете на Сузи, полуобърнала гръб към останалите, само с устни изрекох:

— Млъкни.

— Не, няма да млъкна. Гордея се с теб. Искам да кажа, че по-млад мъж с по-възрастна жена е нещо съвсем естествено. Той може да ни се наслади, когато сме в сексуалния си апогей. — Тя разкърши снага, за да придаде тежест на думите си. — А ние сме достатъчно зрели, за да изпитаме удоволствие от наивния му чар. Всъщност около осемдесет процента от жените сега са против брака. Кому е нужно да купува цялото прасе, та да си направи наденичка? — засмя се тя и щипна Себастиян по задника.

— Сузи! Достатъчно — замолих се аз.

— Щом Джаспър парадира с любовницата си, защо ти да не показваш своя? — настоя Сузи. Вперих очи право пред себе си, все едно че шофирам през оживено движение в дъждовна и коварна нощ.

— Я чакай — обади се Рене. — Да не би да твърдиш, че Себастиян и Луси се познават?

— Ти май страдаш от склероза акутис. Откога с Луси сте любовници, Себастиян? От месец? Луд си по нея, нали, опосумче?

Здравата стресната, Тали кривна глава, като птичка, предусетила опасност.

— Познавате ли се? — попита ме тя, опулила очи.

Погледнах дъщеря си, без да мога да обеля и дума.

Изглеждаше тъжна и деликатна на жълтата светлина, без да броим чудовищно изпомацаните й с грим очи и джинсите с ниска талия, едва крепящи се на хълбоците й. Едно знаех със сигурност: семейство, отишло на пикник заедно получава киселини в стомаха, язва и тежко хранително отравяне.

— О, Тали… откъде да зная.

Една муха пропълзя по ръкава на Себастиян. Той бе прекалено втрещен, за да я размаже и тя потърка предните си крачка върху лакътя му.

— Чакай! — гласът на Рене бе като жужене на оса в буркан. — Струва ми се, че те познах. Ти си онзи донжуан от крикета.

— Грешите. Всички — възрази Тали, а гласът й потрепери от силните чувства. — Мама излиза с един мъж към четирийсетте. Сама ми го каза вчера. — Дъщеря ми се обърна към мен с посивяло лице. — Нали, мамо?

— А ти ме увери, че се срещаш с двайсетгодишен — отговорих механично. — Себастиян не е студент. Той е на двайсет и пет.

Стояхме, загубили ума и дума, като истинска жива картина. Когато се обърнах към Себастиян, той вече бе подпалил моторетката. Едва дочух тих, болезнен стон и осъзнах разсеяно, че това безплътно, мъчително стенание е всъщност моят глас.

— Дайте на жената орден за майчинство. — Тонът на Рене преливаше от сарказъм. — Не разреши на Руби да стане модел и да влезе в света на модата. Показа висока нравственост. Но тя не те спря да спиш с приятеля на другата си дъщеря. Съвсем по рецептите на Фройд.

— Нямах представа, че Тали излиза именно със Себастиян. Като зашеметена съм — запелтечих аз. — Тали, миличка, ужасно съжалявам. Ужасно съжалявам. Знаеш, че никога, ама никога не бих те наранила.

Лицето на по-голямата ми дъщеря стана белезникаво като обезмаслено мляко. Презрамката на тънкото й памучно потниче се свлече и разкри крехкото й рамо.

— Това за сетен път доказва колко лошо влияеш на момичетата, Лусинда — обади се Рене с язвително задоволство.

— Нали не допускаш, че съм го направила нарочно? И изобщо недей да ме съдиш. Какво разбираш от гледане на деца? Най-голямото бреме, което някога си понесла, е чанта от „Хермес“.

— Още утре ще се обадя в агенцията за модели, за да те запиша, Руби — заяви Рене. — Работата като модел ще ти осигури прекрасен живот. Хубаво, че не се подчинихме на абсурдните ти нареждания, Луси, защото Руби спечели Младежкия конкурс за красота на плажа Бон дай.

— Какво? Включила си я зад гърба ми? Искаш да живееш чрез дъщеря ми. Децата не са избор на начина на живот, Рене.

— Обичам Руби и Тали. Всеки го вижда. Нали, Руби?

Лицето на Руби пламна от смущение. Тя засмука палец. Изглежда нощното напикаване нямаше да отшуми в обозримото бъдеще.

— Да ги обичаш? — просъсках на Рене. — Обичта не се тиква в ръцете на дойки и гувернантки. Което точно ще направиш. За тебе Руби е като добавка, която те кара да изглеждаш по-човечна.

— Човечно ли е да чукаш гаджето на дъщеря си? — не ми остана длъжна Рене. — Направо е чудовищно.

При сценария на един развод, ако се нахвърлиш към любовницата на съпруга си с ножа за хляб е безпогрешен знак, че събитията не се развиват кротко и спокойно. Извадих късмет, че Сузи достатъчно бързо го изби от ръката ми, преди наистина да литне във въздуха. Рене се бе вкопчила в косата ми и ме скубеше безпощадно, но преди да успеете да кажете „женски бой“, аз сграбчих черните й пирги и дръпнах с все сила. Счепкахме се като елени с рогата си и двете цвилехме от болка. Руби избухна в плач:

— Мамо, мамо!

Сузи удари Рене по главата с една франзела, а Джаспър я издърпа ръцете ми.

— Спрете този безумен цирк! — викна той. — Как можа, Лусинда? — Нахвърли се върху мен, както си стоях, разчорлена и запъхтяна. — С мъж на половината ти години. Не се ли замисли как ще се отрази на Тали?

Тали! Заболя ме за нея. Обърнах се да потърся скъпата си дъщеря и сърцето ми щеше да изхвръкне.

— Чакай. Къде е Тали? Тали?

Заозъртах се като луда и прерових с очи няколкото групички на плажа, всичките зяпнали към нас. И защо не? Ненадейно животът ми се сведе до банален сапунен сериал. Беше далеч под ранга на Опра.

— Тал? — извиках. — Тали?

После по-силно, като използвах дланите си като микрофон.

— Талиииии!

Напрягах очи, докато не засмъдяха. Набрах мобилния й номер. Нищо. Позвъних на Себастиян. Гласова поща. Беше денем, тя бе умна и независима, но в дъното на душата ми се таеше предчувствие за опасност.

— Разпръснете се — наредих на разстроената ни групичка.

— Не може да е отишла далеч — успокояваше ме Сузи. — Ще ида с колата до Южна Кронула да проверя в търговския център. Ти карай покрай залива Ганамата.

Руби ревеше, та се късаше — хълцаше неудържимо, преглъщаше и кашляше.

— Джаспър, събери нещата от пикника и закарай Руби вкъщи. Аз ще потърся Тали — зная любимите й места. Обади ми се, ако се появи. Имаш още ключове, нали?

През следващите два часа обиколих всички предпочитани от Тали места — плажове, къщи на приятели, кафенета, дори апартамента на Себастиян. Вече ми се повдигаше, когато се покатерих върху купчината стари бордове за сърф и пазарски колички в долния край на постройката и се помъчих да надникна в спалнята. Но и там нямаше никого. На третия час получих обонятелна халюцинация: топлия и ароматен мирис на кожата на дъщеря ми. Как копнеех да я притисна до себе си. На четвъртия час позвъних в полицията. Попитаха за възрастта на Тали. Когато отвърнах, че е на шестнайсет, се поинтересуваха има ли „специални нужди“. Когато отговорих отрицателно, полицаят ме уведоми, че тийнейджърите постоянно бягали. Било семеен проблем. Нямало да я считат за изчезнала, преди да изминат двайсет и четири часа.

— Елате утре и донесете снимка.

Двайсет и четири часа? Все едно ми беше казал двайсет и четири години.

Затова продължих да търся. Докато звънях като обезумяла на Мъжагата, Зъба, Паяка, Къркача и Байрън… чувствах, че около мен се скупчва мрачната съдба като зараждаща се буря над морето. Като по даден знак започна да вали. Изневиделица се изви морска буря. Денят чезнеше зад прозореца на колата ми, от нея ни вест, ни кост, а тишината се сгъстяваше като пресечено мляко. Излязох от колата и претърсих ресторантите и магазините по брега на океана. Няколко котки се спотайваха в сенките, после танцуваха сложен менует около краката ми. Вятърът духаше на пориви из пресечките, брулеше върхарите на дърветата и виеше иззад ъглите. Светкавица разцепи небето. От моята Тали ни следа. Скъпата ми дъщеря бе изчезнала. И то по моя вина.