Чък Паланюк
Боен клуб (8)

8.

Шефът ме отпраща вкъщи заради многото засъхнала кръв по панталоните ми и аз преливам от радост.

Дупката, пробита в бузата ми, изобщо не заздравява. Ходя на работа и пребитите ми очни орбити са две подпухнали черни понички около малките пикливи дупчици, които съм си оставил, за да гледам през тях. До днес наистина се вбесявах, че съм се превърнал в един такъв напълно съсредоточен дзен майстор, а никой не е забелязал. Все пак правя номерчето с ФАКСА. Пиша малки стихчета ХАЙКУ и ги разпращам по ФАКСА на този и онзи. Когато минавам покрай хора в коридора на работното си място, ставам тотално ДЗЕН направо пред враждебните им ОЧИЧКИ.

Пчелите работнички могат да си идат,

дори и търтеите — да отлетят.

Царицата е тяхна робиня.

Отказваш се от цялото си имущество на света, от колата си, и отиваш да живееш в квартала — сметище, където късно нощем чуваш как Марла и Тайлър се наричат един друг „човешко говно“ в неговата стая.

Поеми го, човешко говно.

Хайде, говно.

Задави се с него. Поеми го дълбоко, бейби.

Само за контраст, това ме превръща в малкия спокоен център на света.

Аз, с пребитите очи и засъхналата на огромни черни спечени петна кръв по панталоните, аз казвам ЗДРАВЕЙ на всички на работното си място. ЗДРАВЕЙТЕ! Погледнете ме. ЗДРАВЕЙТЕ! Толкова съм ДЗЕН. Това е КРЪВ. Това е НИЩО. Здравейте. Всичко е нищо и е толкова готино да си ПРОСВЕТЛЕН. Като мен.

Въздишка.

Поглед. През прозореца. Птичка.

Шефът ме пита моя ли е кръвта.

Птичката полита с вятъра. Пиша наум малко хайку.

Ако го няма гнездото,

птицата може да нарече света свой дом.

Животът е твоята кариера.

Броя на пръсти: пет, седем, пет^[6].

Кръвта — моя ли е?

Да, казвам. Известна част.

Грешен отговор.

 

 

 

Животът е като голяма сделка. Имам два чифта черни панталони. Шест бели ризи. Шест чифта бельо. Минимумът оцеляване. Ходя на боен клуб. Стават такива неща.

— Върви си вкъщи — казва шефът. — Преоблечи се.

Започвам да се чудя дали Тайлър и Марла не са един и същ човек. Само дето се чукат всяка нощ в стаята на Марла.

Правят го.

Правят го.

Правят го.

Тайлър и Марла никога не са в една и съща стая. Никога не ги виждам заедно.

Ала все пак и мен и За За Габор никога няма да ни видите заедно, но това не значи, че сме един и същи човек. Тайлър просто не излиза, когато Марла е наоколо.

За да изпера панталоните, Тайлър трябва да ми покаже как се прави сапун. Той е горе — кухнята е изпълнена с миризмата на карамфил и изгорели косми. Марла седи на кухненската маса, гори вътрешността на ръката си с карамфилова цигара и нарича себе си човешко говно.

— Прегръщам собствената си гноясала болна поквара — казва Марла на черешката в края на своята цигара. Притиска с въртене фаса в мекия бял корем на ръката си. — Гори, вещице, гори.

Тайлър е горе в стаята ми — оглежда зъбите си в моето огледало и казва, че ми е намерил работа като сервитьор на банкети, почасово.

— В хотел „Пресман“, ако можеш да работиш вечер — казва Тайлър. — Тази работа ще подкладе класовата ти омраза.

Да, казвам аз, както и да е.

— Ще те накарат да носиш черна папийонка — казва Тайлър. — За да работиш там, ти трябват само бяла риза и черни панталони.

„Сапун, Тайлър“. Казвам, че ни трябва сапун. Трябва да направим сапун. Трябва да изпера панталоните си.

Държа стъпалата на Тайлър, докато той прави двеста коремни преси.

— За да направим сапун, първо трябва да стопим мас. — Тайлър е пълен с полезни сведения.

Освен когато се чукат, Тайлър и Марла никога не са в една и съща стая. Ако Тайлър е наоколо, Марла го пренебрегва. Позната ситуация. Тъкмо по този начин родителите ми бяха видими един за друг. После баща ми замина да основава веригата си от семейства. Баща ми казваше:

— Ожени се, преди сексът да започне да те отегчава, инак никога няма да се ожениш.

Майка ми казваше:

— Никога не си купувай нищо с найлонов цип.

Родителите ми никога не са казали нищо, дето да ти се прииска да си го избродираш на възглавничка.

Тайлър прави сто деветдесет и осем коремни преси. Сто деветдесет и девет. Двеста.

Тайлър е облечен в някаква лепкава фланелена хавлия и долнище на анцуг.

— Разкарай Марла от къщата — казва той. — Прати я в магазина за кутия луга. На люспи. Не на кристали. Просто я чупи.

Аз пак съм шестгодишен и разнасям напред-назад съобщения между отчуждените си родители. Мразех това, когато бях на шест. И сега го мразя.

Тайлър започва да прави повдигания с крака, а аз слизам долу да кажа на Марла: луга на люспи. И й давам десетдоларова банкнота и картата си за автобуса. Марла все още седи на кухненската маса и аз измъквам цигарата с карамфил измежду пръстите й. Лесно и просто. Избърсвам с парцал ръждивите петна по ръката й там, където струпеите от изгарянията са се пропукали и са започнали да кървят. После напъхвам стъпалата й в обувки на висок ток.

Марла ме гледа как се правя на принца от приказките с обувките и казва:

— Влязох сама. Мислех, че няма никого вкъщи. Входната врата не се заключва.

Не казвам нищо.

— Знаеш ли, презервативът е стъклената пантофка на нашето поколение. Слагаш си го, когато срещнеш непознат. Танцувате цяла нощ, после го захвърляш. Презервативът де. Не непознатият.

Не говоря с Марла. Тя може да се бърка на групите за взаимопомощ и на Тайлър, но на мен няма начин да ми стане приятелка.

— Цяла сутрин те чакам.

Цветята цъфтят и умират,

вятърът довява пеперуди или сняг.

Камъните не забелязват.

Марла става от кухненската маса — облечена е в синя рокля без ръкави от някакъв лъскав плат. Прихваща подгъва на полата и го обръща, за да видя малките точици на бодовете отвътре. Не носи бельо. И намига.

— Исках да ти покажа новата си рокля — казва Марла. — Това е шаферска рокля, изцяло ръчно ушита. Харесва ли ти? В магазина втора ръка я продаваха за един долар. Някой е направил всички тези мънички бодове само за да ушие тази грозна, грозна рокля — казва Марла. — Можеш ли да повярваш?

Полата е провиснала от едната страна, а талията обгръща ниско хълбоците на Марла.

Преди да тръгне за магазина, Марла прищипва полата си, повдига я и танцува около мен и кухненската маса — задникът й хвърчи, обгърнат от полата. Марла обича — казва — всички онези неща, които хората страшно обичат и после, след час или след ден, захвърлят. Както коледната елха е център на внимание, а после, като мине Коледа, виждаш всичките тези мъртви елхички, все още обкичени със станиол, изхвърлени покрай магистралата. Гледаш елхичките и си мислиш за убити на шосето животни или за жертви на сексуални престъпления, облекли бельото си наопаки и овързани с черен изолирбанд. Искам само тя да се махне оттук.

— Най-хубаво е да се ходи в приюта за животни — казва Марла. — Където са всички тези животни, кученцата и котенцата, които хората са обичали, а после са зарязали. Дори и старите животни танцуват, скачат и ти се умилкват, защото след три дни получават свръхдоза натриев фенобарбитал и после — в голямата фурна за домашни любимци.

Големият сън, в стил „Долината на кучетата“^[7].

— Там, където дори и някой да те обича достатъчно, за да ти спаси живота, те кастрират. — Марла ме поглежда, сякаш аз съм този, дето я чука, и додава: — С тебе не мога да изляза на глава, нали?

Марла излиза през задния вход и си пее онази гадна песен, „Долината на куклите“.

Само я гледам как се отдалечава.

Следват един, два, три мига на тишина, докато Марла излезе докрай от стаята.

Обръщам се — Тайлър.

— Разкара ли я? — пита Тайлър.

Нито звук, нито мирис — просто се е появил.

— Първо — казва Тайлър, мята се от кухненската врата към хладилника и започва да рови из него — Първо, трябва да стопим мас.

Колкото до шефа, казва ми Тайлър, ако наистина ме е яд на него, трябва да отида до пощата, да попълня карта за смяна на адреса и да почнат да препращат цялата му кореспонденция в Ръгби, Северна Дакота.

Тайлър започва да вади торбички със замръзнало бяло вещество и да ги пуска в мивката. От мен се очаква да сложа една голяма тенджера на печката и да я напълня почти догоре с вода. Ако водата е прекалено малко, мазнината ще потъмнее, докато се отделя лойта.

— Тази мас — казва Тайлър — съдържа много сол, тъй че колкото повече вода слагаш, толкова по-добре.

Сложи маста във водата и изчакай водата да заври. Тайлър изстисква бялата каша от всяка торбичка във водата, а после заравя празните торбички чак на дъното на боклука. Тайлър казва:

— Използвай малко въображение. Спомни си всичките онези лайна за пионерите, на които са те учили като бойскаут.

Припомни си уроците по химия от гимназията.

Трудно е да си представиш Тайлър като бойскаут.

Друго, което мога да направя, казва ми Тайлър, е някоя вечер да отида до къщата на шефа и да надяна маркуч на някой външен кран. Слагам маркуча на ръчна помпа — и изстрелвам във водопровода на къщата заряд от индустриална боя. Червена, синя, зелена — и чакам да видя как ще изглежда шефът ми на другия ден. Или пък мога да си седя в храстите и да помпам с помпата, докато в тръбите не се получи свръхналягане от 111 psi. По този начин, когато някой пусне водата в клозета, налягането ще гръмне казанчето. А при 150 psi, ако някой пусне душа, водата ще скъса резбата и бам, главата на душа се превръща в снаряд.

Тайлър ми обяснява всичко това само за да ме накара да се почувствам по-добре. Истината е, че аз харесвам шефа си. Освен това вече съм просветлен. Нали разбирате, поведение само в стил Буда. Паякови хризантеми. Диамантената сутра и Записките от Синята скала. Харе Рама, разбираш ли, Кришна, Кришна. Нали се сещате — Просветлен.

— Ако забодеш пера в гъза си — казва Тайлър, — това не те прави пиле.

Докато маста се топи, лойта изплува на повърхността на кипящата вода.

О — казвам, — значи аз бода пера в гъза си.

Сякаш Тайлър с белезите от цигари, маршируващи по ръцете му, е кой знае колко еволюирала душа. Гус’ин и гус’жа Човешко Говно. Докарвам си спокойно изражение и се превръщам в един от онези хиндуистки човеци-крави, отправили се на заколение, от самолетната брошура „Как да действаме в случай на злополука“.

Намали огъня под тенджерата.

Разбърквам врящата вода.

Все повече лой ще изплува, докато водата се покрие с дъгоцветен седефен пласт. Използвай голяма лъжица, за да обереш този пласт, и го остави настрана.

Е, казвам, как е Марла?

— Марла поне се опитва да стигне дъното — казва Тайлър.

Разбърквам врящата вода.

Продължавай да обираш, докато лойта престане да изплува. Това, което обираме от водата, е лой. Хубава, чиста лой.

Тайлър казва, че дори не съм се приближил до дъното. И че ако не пропадна чак до долу, не мога да бъда спасен. Исус го бил направил с разпъването на кръста. Не можело само да зарежа парите, имуществото и знанието. Това не ти е бягство за уикенда. Трябвало да избягам от самоусъвършенстването и да се втурна към гибелта. Не можело повече да играя на сигурно.

Това не е семинар.

— Ако те хване шубето, преди да си ударил дъното — казва Тайлър, — никога няма да успееш.

Само след гибелта можем да възкръснем.

— Едва когато си загубил всичко — казва Тайлър, — си свободен да вършиш всичко.

Това, което чувствам, е преждевременно просветление.

— И продължавай да бъркаш — додава Тайлър.

Когато маста се е варила достатъчно и вече не се отделя лой, излей врялата вода. Измий тенджерата и я напълни с чиста вода.

Питам — приближавам ли дъното?

— Там, където си в момента — казва Тайлър, — не можеш дори да си представиш какво е на дъното.

Повтори процеса с отделената лой. Свари лойта във водата. Обирай и продължавай да обираш.

— Маста, която използваме, е богата на сол — казва Тайлър.

— Ако солта е твърде много, сапунът ти няма да се втвърди.

Вари и обирай.

Марла се връща.

Щом Марла отваря вратата, Тайлър се маха на секундата, изчезва, избягва от стаята, изгубва се.

Тайлър се е качил на горния етаж или е слязъл в мазето.

Педал.

Марла влиза през задния вход с туба луга на люспи.

— В магазина имат стопроцентово рециклирана тоалетна хартия — съобщава Марла. — Най-гадната работа на целия свят сигурно е да рециклираш тоалетна хартия.

Поемам тубата с луга и я слагам на масата. Не казвам нищо.

— Може ли да остана тук през нощта? — пита Марла.

Не отговарям. Броя наум: пет срички, седем, пет.

Тигърът се усмихва,

змията казва „обичам те“.

Лъжата ни прави зли.

Марла пита:

— Какво готвиш?

Аз съм Точката на кипене на Джо.

Казвам й, върви си, просто се разкарай, махай се. Става ли? Не отмъкна ли вече достатъчно голямо парче от живота ми?

Марла се вкопчва в ръката ми и ме задържа на едно място за секунда, колкото да ме целуне по бузата.

— Моля те, обади ми се — казва тя. — Моля те. Трябва да поговорим.

Казвам да, да, да, да, да.

В мига, в който Марла излиза, Тайлър се появява отново в стаята.

Бързо като във фокус. Нашите правеха този фокус пет години.

Варя и обирам, докато Тайлър разчиства място в хладилника. Във въздуха тегне пара и от тавана на кухнята капе вода. Четирийсетватовата крушка, скрита в дъното на хладилника — бляскаво петно, което не виждам иззад празните бутилки от кетчуп и буркани със саламура от туршия и майонеза — слабата светлина от хладилника очертава ярко профила на Тайлър.

Вари и обирай. Вари и обирай. Налей стопената лой в кутии от мляко и ги остави отворени.

Придърпал стол към хладилника, Тайлър наблюдава как лойта се охлажда. В кухненската жега облаци студена мъгла се изливат като водопад от дъното на хладилника и се събират около стъпалата на Тайлър.

Пълня кутиите от мляко с лой, а Тайлър ги подрежда в хладилника.

Отивам и коленича до Тайлър пред хладилника, а Тайлър ме хваща за ръцете и ми ги показва. Линията на живота. Линията на любовта. Хълмовете на Венера и Марс. Студената мъгла се събира около нас, мъждивата ярка светлина осветява лицата ни.

— Искам да ми направиш още една услуга — казва Тайлър.

Става дума за Марла, нали?

— Никога не й говори за мен. Не говори за мен зад гърба ми. Обещаваш ли? — казва Тайлър.

Обещавам. Тайлър продължава:

— Ако някога ме споменеш пред нея, повече няма да ме видиш.

Обещавам.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

— Добре запомни, че обеща три пъти — казва Тайлър.

Плътен, прозрачен слой избива върху лойта в хладилника.

Лойта, казвам — утаява се.

— Не се тревожи — казва Тайлър. — По-прозрачният слой е глицерин. Когато правиш сапун, можеш отново да смесиш глицерина с останалото. Или можеш да го отделиш.

Тайлър облизва устни, обръща дланта ми и я поставя на бедрото си, в лепкавия фланелен скут на хавлията.

— Ако смесиш глицерина с азотна киселина, получаваш нитроглицерин — казва Тайлър.

Вдишвам със зяпнала уста и повтарям, нитроглицерин. Тайлър облизва устни, мокри и лъскави, и целува опакото на ръката ми.

— Ако смесиш нитроглицерина с натриев нитрат и талаш, получаваш динамит — казва Тайлър.

Целувката блести мокра върху опакото на ръката ми. Динамит, казвам, и клякам на пети. Тайлър отвинтва капачката на тубата с луга.

— Можеш да взривяваш мостове — казва той.

— Можеш да смесиш нитроглицерина с още азотна киселина и парафин и ще получиш желатинов експлозив — казва Тайлър.

— Можеш лесно да взривиш сграда — казва Тайлър.

Тайлър накланя тубата на два сантиметра над лъскавата мокра целувка върху опакото на дланта ми.

— Това е химическо изгаряне — казва Тайлър — и ще боли много по-силно от всичките ти изгаряния досега. По-силно от сто цигари.

Целувката блести върху опакото на дланта ми.

— Ще ти остане белег — казва Тайлър.

— Ако имаш достатъчно сапун — казва Тайлър, — можеш да взривиш целия свят. А сега запомни обещанието си.

И Тайлър изсипва лугата.