Чък Паланюк
Боен клуб (16)

16.

Във вестника днес пише как някой проникнал с взлом в офисите между десетия и петнайсетия етаж на Хайн Тауър, промъкнал се навън през прозорците, изрисувал върху южната стена на сградата ухилена пететажна маска и запалил пожари — и прозорците в центъра на двете грамадни очи пламтели, огромни, живи и неизбежни над града призори.

На снимката на първа страница лицето е сърдита тиква, японски демон, дракон на алчността, увиснал в небето, а пушекът е вежди на вещица или дяволски рога. А хората реват, отметнали глави назад.

Какво ли означава това?

И кой ли би го направил? Дори след като пожарът угасна, лицето си остана там и беше още по-зле. Празните очи като че ли следяха всекиго по улицата, но в същото време бяха мъртви.

Такива неща се появяват във вестниците все по-често и по-често.

Разбира се, като прочетеш това, веднага ти се иска да разбереш дали е част от Проекта „Разруха“.

Във вестника пише, че полицията не разполага с никакви реални следи. Младежки банди или извънземни — който и да е бил, е можел да умре, докато пълзи по первазите и виси от прозорците със спрейове с черна боя в ръцете.

Дали е бил Комитетът по пакостите или Комитетът по палежите? Великанското лице вероятно е било домашното им за миналата седмица.

Тайлър сигурно знае, но първото правило на Проект „Разруха“ е: не задавай въпроси за Проект „Разруха“.

В Комитета по нападенията на Проект „Разруха“ тази седмица Тайлър казва, че е обучил всички как да стрелят с пистолет. Всичко, което прави пистолетът, е да насочва взрива в една посока.

На последното събрание на Комитета по нападенията Тайлър донесе пистолет и жълтите страници на телефонен указател. Срещат се в мазето, където бойният клуб се събира в съботната нощ. Всеки комитет се събира в различна вечер:

Комитетът по палежите се събира в понеделник.

По нападенията — във вторник.

Комитетът по пакостите — в сряда.

По дезинформацията — в четвъртък.

Организиран хаос. Бюрокрация на анархията. Разбирате за какво става въпрос.

Групи за взаимопомощ. Един вид.

И така, във вторник вечерта Комитетът по нападенията излиза с предложения за идната седмица. Тайлър чете предложенията и дава на комитета домашно.

До следващата седмица по същото време всеки член на Комитета по нападенията трябва да избере битка, от която няма да излезе герой. И то не в бойния клуб. Това е по-трудно, отколкото звучи. На улицата човек би направил какво ли не, за да не се сбие.

Идеята е да подбереш на улицата някой Джо, който никога не се е бил, и да го вербуваш. Да му позволиш да почувства за пръв път в живота си победата. Да го накараш да избухне. Да му дадеш позволение да те смели от бой.

Можеш да го понесеш. Ако победиш, си се издънил.

— Това, което трябва да направим, хора — казва Тайлър на комитета, — е да напомним на тези пичове с каква сила все още разполагат.

Това са приказките на Тайлър за нахъсване. После той отваря всички сгънати на квадрат листове в картонената кутия пред него. По този начин всеки комитет дава предложения за следващата седмица. Записват предложението в бележника на комитета. Откъсват листа, сгъват го и го слагат в кутията. Тайлър преглежда предложенията и изхвърля лошите идеи.

За всяка идея, която е изхвърлил, Тайлър слага в кутията сгънат бял лист.

После всички в комитета изтеглят по един лист от кутията. Както ми го обясни Тайлър, ако някой извади бял лист, за следващата седмица му остава само домашното.

Ако изтеглиш предложение, трябва да отидеш примерно на фестивала на вносната бира тази събота и неделя и да набуташ някой пич в химическата тоалетна. Ще получиш допълнително благоволение, ако за това те пребият. Или трябва да присъстваш на модно ревю в атриума на търговския център и да хвърляш ягодов желатин от мецанина.

Ако те арестуват — отпадаш от Комитета по нападенията. Ако се засмееш — отпадаш от комитета.

Никой не знае на кого ще се падне предложение. Никой освен Тайлър Дърдън не знае какви са предложенията, кои са приети и кои той хвърля на боклука. По-късно същата седмица можете да прочетете във вестника за неидентифициран мъж в центъра на града, който скочил на шофьора на ягуар кабриолет и набутал колата във фонтан.

Налага се да се зачудите. Дали това е предложение от комитета, което сте можели да изтеглите и вие?

Следващият четвъртък вечерта ще се оглеждате на събранието на Комитета по нападенията под единствената лампа в черното мазе на бойния клуб — и още ще се чудите кой е нахакал ягуара във фонтана.

Кой се е качил на покрива на художествената галерия и е обстрелял с топки боя рецепцията на скулптурната зала?

Кой е нарисувал пламтящата маска на демона върху Хайн Тауър?

В нощта на акцията с Хайн Тауър си представяш отбор от чиновници, счетоводители или куриери да се промъкват в офисите, в които висят всеки ден. Може би са били подпийнали, макар това да е в разрез с правилата на Проект „Разруха“. Използвали са ключове там, където са могли, спрейове с фреон, за да разбият останалите ключалки — за да могат да увиснат на тухлената фасада на сградата, да се спуснат, доверявайки се един на друг за въжетата, да се люшкат, рискувайки бърза смърт в офисите, където всеки ден усещат как животът им час по час изтича.

На другата сутрин същите тези чиновници и помощник-счетоводители ще бъдат сред тълпата с грижливо сресани глави, отметнати назад — кофти им е от безсънието, но са трезви, носят вратовръзки и слушат как тълпата край тях се чуди кой ли би го направил и как полицията крещи всички да се отдръпнат, моля, веднага, докато водата се стича от счупената задимена зеница на всяко огромно око.

Тайлър ми каза под секрет, че добрите предложения на едно събрание никога не са повече от четири, така че шансовете да изтеглиш истинско предложение, а не празен лист, са горе-долу четири на десет. В Комитета по нападенията членуват двайсет и пет човека, включително Тайлър. Всеки получава домашно: да изгуби публично в бой. И всеки член тегли предложение. Тази седмица Тайлър им каза:

— Идете и купете пистолет.

Тайлър даде на един пич страниците от указателя и му каза да си откъсне обява. После да даде указателя на следващия. Не може двама души да отидат на едно и също място, за да купят оръжие или да стрелят.

— Това — каза Тайлър и извади пистолет от джоба на сакото си, — това е пистолет. След две седмици всеки от вас трябва да има пистолет, горе-долу колкото този, и да го донесе на събранието.

— Най-добре го платете в брой — продължи Тайлър. — Следващия път, когато се съберем, ще си размените пистолетите и ще обявите купения от вас за откраднат.

Никой не попита нищо. Не задавай въпроси — това е първото правило на Проект „Разруха“.

Тайлър пусна пистолета за оглед. Беше толкова тежък за такъв дребен предмет — сякаш нещо огромно като планина или слънце е било разрушено и разтопено, за да бъде направен. Пичовете от комитета го държаха с два пръста. Всеки искаше да попита зареден ли е, но второто правило на Проекта „Разруха“ е „Не задавай въпроси“.

Може би беше зареден, а може би не. Може би винаги трябва да допускаме най-лошото.

— Пистолетът — каза Тайлър — е прост и съвършен. Просто натискаш спусъка.

Третото правило на Проекта „Разруха“ е „Без оправдания“.

— Спусъкът — казва Тайлър — освобождава чукчето и то удря барута.

Четвъртото правило е „Без лъжи“.

— Експлозията взривява металния накрайник на гилзата и дулото насочва избухналия барут и изстреляния куршум — каза Тайлър, — както се изстрелва човек от оръдие, ракета от силоз, спермата ви — в една посока.

Когато Тайлър измисли Проекта „Разруха“, той каза, че целта на проекта нямала нищо общо с другите. На Тайлър не му пукаше дали ще пострадат хора или не. Целта беше всеки член на проекта да научи, че притежава власт да контролира историята. Ние, всеки от нас, можем да поемем контрола над света.

Тайлър измисли Проекта „Разруха“ в бойния клуб.

Една нощ в бойния клуб си набелязах човек, който идваше за първи път. Тази съботна нощ един младеж с ангелско лице дойде на първия си боен клуб и аз го избрах за противник. Такова е правилото. Ако идваш за първи път в бойния клуб, трябва да се биеш. Знаех го, затова си го набелязах — защото безсънието пак ме беше споходило и бях в настроение да унищожа нещо красиво.

Тъй като по-голямата част от лицето ми никога не получава шанс да заздравее, нямам какво да губя, що се отнася до външния вид. Шефът ми ме попита в работата правя ли нещо във връзка с дупката в бузата ми, която никога не заздравява. Като си пия кафето, казах му, я запушвам с два пръста да не тече.

Има една мъртвешка хватка, която оставя на човека въздух колкото да не заспи. Тази нощ в бойния клуб аз удрях „заека“ и размазах лицето на тоя прекрасен господин ангел. Първо кокалчетата на юмрука ми — като млатещ кътник, а после — стегнатият възел на юмрука ми, когато зъбите му, стърчащи през устните, охлузиха ставите ми. После хлапето се свлече немощно в ръцете ми.

По-късно Тайлър ми каза, че никога не ме е виждал да съсипвам нещо така напълно. Тази нощ Тайлър разбра, че трябва да изведе бойния клуб на по-високо ниво или да го затвори.

Докато закусвахме на другата сутрин, Тайлър каза:

— Приличаше на луд, Психарю. Къде беше?

Казах, че съм се чувствал гадно и изобщо не ми е олекнало. Никакъв кеф не получих. Може да съм претръпнал. Да съм си изградил поносимост към боя и вероятно имам нужда да се захвана с нещо по-голямо.

Същата сутрин Тайлър измисли Проекта „Разруха“.

Тайлър ме попита за какво всъщност се боря.

Онова, дето Тайлър казва, че сме били боклукът и робите на историята — точно така се чувствах. Исках да унищожа всичко прекрасно, което никога нямаше да притежавам. Да изгоря тропическите гори по Амазонка. Да изпомпам хлорофлуоровъглероди право нагоре, за да изплюскат озона. Да отворя отходните клапани на свръхтанкерите и да махна капаците на петролните кладенци в морето. Исках да избия всичката риба, която не можех да си позволя да ям, и да замърся френските плажове, които никога нямаше да видя.

Исках целият свят да достигне дъното.

Докато млатех хлапето, всъщност исках да вкарам куршум между очите на всяка застрашена панда, дето не ще да се ебе, за да спаси вида си, и на всеки кит или делфин, който се предаде и се хвърли на сухото.

Не мислете за това като за изчезване. Мислете за него като за свиване на мащаба.

Хиляди години човешките същества са преебавали, мърсили и осирали тази планета и сега историята очаква от мен да разчистя след всички. Трябва да мия и мачкам кутиите си от супа. И да водя сметка за всяка капка използвано моторно масло.

И да плащам сметките за ядрени отпадъци, закопани резервоари с бензин и токсични боклуци, заровени в земята цяло поколение преди да се родя.

Държах лицето на господин ангела като бебе или като футболна топка в куката на ръката си и го блъсках с юмрук — блъсках го, докато зъбите му не пробиха устните. После го блъсках с лакът, докато не се свлече в ръцете ми и се отпусна безжизнено в краката ми. Докато кожата по скулите му не изтъня и не почерня.

Исках да дишам дим.

Птичките и сърничките са глупав лукс, а всички риби трябва да обърнат коремите.

Исках да изгоря Лувъра. Исках да потроша мраморите на Елгин^[20] с ковашки чук и да си избърша гъза с „Мона Лиза“. Това е моят свят — сега.

Това е моят свят, моят свят, а онези древни хора са мъртви.

Същата сутрин на закуска Тайлър измисли Проекта „Разруха“.

Искахме да освободим с взрив света от историята.

Закусвахме в къщата на Пейпър Стрийт и Тайлър каза:

— Представи си как садиш репички и картофи около петнайсетата дупка на запустяло игрище за голф.

Ще преследваш лосове из влажните гори около развалините на Рокфелер Сентър, ще вадиш миди край скелета на Космическата игла^[21], килната под ъгъл четирийсет и пет градуса.

Ще изрисуваме по небостъргачите огромни тотеми-лица и таласъмски физиономии. И всяка вечер остатъците от човечеството ще се връщат в празните зоопаркове и ще се заключват в клетки, за да се пазят от мечките, големите котки и вълците, които нощем бродят и ни дебнат иззад решетките.

— Рециклирането и ограничаването на скоростта са глупости — каза Тайлър. — Все едно някой да откаже цигарите на смъртно легло.

Проектът „Разруха“ е онова, което ще спаси света. Културен ледников период. Преждевременно предизвикано средновековие. Проектът „Разруха“ ще принуди човечеството да задреме или да влезе в ремисия достатъчно дълго, че Земята да се съвземе.

— Оправдаваш анархията — казва Тайлър. — Ти измисли как.

Същото, което бойният клуб прави с чиновниците и хората в калъф — Проектът „Разруха“ ще съсипе цивилизацията, за да можем да направим от света нещо по-добро.

— Представи си — каза Тайлър — как лосове се разхождат край витрините на универсалния магазин и вонящите стойки с прекрасни гниещи рокли и смокинги, увиснали на окачалки. Ще носиш кожени дрехи, които ще те изкарат цял живот, и ще лазиш по дебели колкото китката на ръката лози, обвиващи Сиърс Тауър. Като в приказката за Джак и бобеното стъбло, ще се катериш през влажния балдахин на гората и въздухът ще е толкова чист, че ще виждаш мъничките фигурки, които стриват царевица и нареждат ивици еленско месо да се сушат в празното странично платно на изоставена супермагистрала, простряла се на осем ленти, нажежена от августовските жеги, на хиляди километри напред.

Това е целта на Проекта „Разруха“, каза Тайлър, пълното и моментално унищожение на цивилизацията.

Какво следва по-нататък в Проекта „Разруха“, не знае никой освен Тайлър. Второто правило е: не задавай въпроси.

— Не купувайте муниции — каза Тайлър на Комитета по нападенията. — И просто за да не се притеснявате — да, ще се наложи да убиете някого.

Палеж. Нападение. Пакости и дезинформация.

Без въпроси. Без въпроси. Без оправдания и без лъжи.

Петото правило на Проекта „Разруха“ е, че трябва да се доверите на Тайлър.