Кандис Бушнел
4 блондинки (15)

II

ЛА-ЛА-ЛА-ЛА-ЛА-ЛА.

Всеки ден и във всяко отношение ставам все по-добре и по-добре.

Не.

Ставам все по-зле и по-зле.

И кой може да ме обвинява?

Всеки.

Всички ме обвиняват.

Не мога да понасям славата. Наистина, наистина никаква ме няма в това отношение.

Съпругът ми го знае. Не е ли то една от причините, поради които изобщо се ожени за мен? Не ми пука за славата. Или парите. Не искам да бъда известна. Искам само да бъда с него.

Той е всичко за мен.

А аз съм нищо.

Без него.

— Оставете жена ми на мира! — кресна Хюбърт на фотографите по време на медения ни месец в Париж и Рим, а след това на един далечен остров близо до Тунис. — Quittez ma femme. Quittez ma femme^[1] — повтаряше той отново и отново и ме прегръщаше покровителствено с една ръка, а аз навеждах глава и минавахме бързо от хотела до колата, от колата до музея, от музея до бутика и накрая тези думи се превърнаха в нещо като шеговита мантра.

Често се случваше да лежа във ваната сред камари пяна и когато Хюбърт влезе, да кажа:

— Quittez ma femme. — Тогава и двамата избухвахме в смях.

Вече от много време не сме избухвали в смях.

Мисля, че храната в Тунис бе първото нещо, което ме накара да загубя апетит. Вечно се налагаше да ядем някакви яхнии — един господ знае какво имаше в тях — бльок — с клисави парчета хляб, и аз просто не можех. Не и пред Хюбърт. Внезапно добих усещането, че той ме гледа. И мислено ме критикува. И се чуди дали изобщо е трябвало да се жени за мен.

Добре. Значи ще гладувам.

Никой не ме харесва. Мислите ли, че не го зная? Мислите ли, че не седя с часове, отчасти защото ме тъпчат с всичките тези хапчета (казват, че всеки момент трябва да подействат и тогава няма да бъда повече потисната, но се съмнявам в това), и не се терзая от всяка обида, знаейки, че хората навън ми се присмиват зад гърба и казват: „Защо не й идва наум… каква трагедия… колко глупаво от негова страна да се ожени за нея, със сигурност не се е оказало такова, каквото е очаквал, обзалагам се, че се чувства нещастен“, когато аз съм тази, която се чувства нещастна, но не можеш да кажеш такова нещо на хората, нали?

Особено когато си жена. Защото бракът би трябвало да те направи щастлива, а не да те кара да се чувстваш като плъх, затворен в луксозна клетка със завеси за двадесет хиляди долара.

И това е най-доброто. Няма да стане по-хубаво, нали?

Защото това е. Върхът. Мечтата. Черешката на тортата. Край на тревогите. Повече никакви грижи. Майка ти няма да гладува на старини. Сестра ти ще има новата кола, за която мечтае. Децата ти ще ходят в частни училища, ще имат бавачки и всички играчки, които поискат, включително пони. Ще бъде върната честта на фамилното ти име. Майка ти ще се гордее с теб. Баща ти, който и да е, копелето му с копеле, ще разбере, че е направил ужасна грешка.

И ще имаш: 1) Замък. 2) Къщи по целия свят. 3) Шофьор. 4) Много дрехи с подходящи обувки и чантички. 5) Бижута. 6) Кон. 7) Седло (седла) от „Ермес“ и 8) Никакви приятели.

Но ето кое най-много ме вбесява — всеки мисли, че би могъл да живее по-добре моя живот. Смятат, че ако имат моя живот, ще бъдат толкова щастливи, че всичко ще правят перфектно. Но те просто не схващат. Нямат никаква представа. Не биха могли да се докопат до този живот, ако не притежават моята индивидуалност и моята външност. Ако промениш и едно нещо, съдбата изобщо няма да се задейства.

Например Хюбърт би харесал само жена, която е висока, руса, слаба и с големи гърди. И по-млада. И с определено лице. От класа. Никога не би се хванал с модел, понеже не иска да бъде с жена, с чиято снимка мастурбират други мъже.

И индивидуалност. Трябва да знаеш как да боравиш с мъжете. Да умееш да ги манипулираш, само дето „манипулирам“ не е най-точната дума, защото носи известно отрицателно значение. Това, което трябва да правиш, е винаги да си различна. Непредсказуема. В някои дни да си много мила, сладка и любяща, а в други — абсолютна кучка и студена като камък. И те все се връщат, защото никога не знаят каква ще те заварят. Трябва да умееш да се държиш надменно и да предизвикваш ревност у мъжа. Но не ще можеш да го правиш, ако нямаш подходящата физика, иначе мъжът ще каже, че си кучка, че всъщност не се нуждае от теб и ще те зареже.

Разбира се, има жени без подходяща физика, които се омъжват добре, но никога за мъже като Хюбърт.

Всъщност до последния момент Хюбърт не беше напълно сигурен, че ще се омъжа за него. Виждали сте физиономията му на сватбените снимки. Колко щастлив изглежда, когато излизаме от църквата.

А. И още нещо. Никога не бива да си мислиш, че съпругът ти или хората, на които те представя, са по-добри от теб. Това, че съпругът ти е принц, не означава, че е по-добър от теб. Може да се запознаеш с човек, който току-що е спечелил Нобелова награда, но трябва да знаеш, че той не е нито по-добър, нито по-пълноценен от теб. Винаги съм си мислила, че съм не по-лоша от останалите, независимо какво са направили, колко много хита са имали или колко упорито твърдят, че са работили. Един ден Танер ми каза, че нямам чувство за пропорция, понеже не си припадах по актьорската му кариера, и аз веднага скъсах с него. В живота просто не става така, нали?

Сега се чувствам по-добре. Мисля, че ще мога да заспя.