Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tom, Dick and Debbie Harry, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Джесика Адамс

Заглавие: Бумеранг на любовта

Преводач: Ивелина Пухалева

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Кръгозор“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Унискорп“ ООД

Редактор: Корнелия Дарева

Технически редактор: Емил Танов

Художник: Любомир Пенов

Коректор: Диана Мерджанова

ISBN: 954-771-014-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2875

История

  1. — Добавяне

Пета глава

Когато Ричард и бащата на Сара седнаха на празничната маса, това се оказа първата удобна възможност за целия ден да си поговорят насаме.

— Как се справяш дотук? — поинтересува се Ричард.

— Май оцелявам. Ами ти?

— Преследват ме от местния вестник, но ги препратих към Сара, тя ще се справи далеч по-добре.

Бащата на Сара хвърли бегъл поглед към все още незаетото място на булката и забеляза, че това на Том също е празно. „Къде, по дяволите, се изгубиха тия двамата? — помисли си той и погледна крадешком към Ричард, на когото обаче отсъствието им явно не правеше впечатление. — Има нещо обезпокоително в цялата тази работа, но не знам какво именно.“ Точно тогава жена му приближи с чаша ризлинг в ръка, което почти не бе докоснала, и той мигновено забрави клъвналото го за миг притеснение.

След малко Том се вмъкна от задния вход на шатрата и се разположи удобно на стола си.

— Извинете ме — каза той.

— Предполагам, че Сара пак си оправя грима — обади се Ричард. — Такава жега е.

— Поне не ни се налага да се тревожим, че ще вали — изсумтя бащата на Сара.

— Трогнат съм, че ми показа словото си, Том. Много ми хареса — похвали Ричард своя кум и най-добър приятел.

— Благодаря — измърмори Том.

Накрая се появи и Сара. Изглеждаше прекрасно. Някой изръкопляска възторжено и всички се присъединиха.

Том погледна Ричард и му се усмихна, но в следващия момент заби поглед в пода, защото видя как Ричард едновременно се притесни и изчерви от гордост и щастие.

От импровизираната сцена при барабаните и китарите си, Хари и Пипин също се присъединиха към аплодисментите.

— О, забравих — възкликна Ричард, като се обърна към гостите си, изчаквайки Сара да седне на мястото си.

— Какво си забравил? — провикна се майка му от другия край на масата.

— Хари ме помоли да каже нещо. Съгласих се естествено. Трябва само да е по-бързичко, преди и останалите да са поискали думата.

Хари погледна към брат си, явно изчаквайки сигнал да започне, и Ричард му кимна.

— Господи, този негов костюм — прошепна Сара на Ричард.

Кафявият костюм на Хари вече се беше размъкнал от жегата и той усещаше дъното на панталоните си да се мотае някъде около бедрата му. Сара смяташе, че той има най-кльощавите крака на света.

Хари хвана микрофона.

— Дами и господа, кучета, бебета и малки деца — започна той. С ъгълчето на окото си Ричард видя как родителите му се хванаха за ръце. — Присъствах и на първата сватба на Ричард. Някой спомня ли си я?

Няколко познати гласове откъм дъното на шатрата извикаха „да“, сякаш бяха сред публиката на Шоуто на Опра Уинфри.

Ричард гледаше брат си с каменно изражение на лицето.

— Преди да започна каквото съм си наумил — продължи Хари, — нека ви кажа само — английска роза. Погледнете я — истинска английска роза!

Сара притеснено заби поглед в бяло-зелените си обувки.

— Вижте също и Том. Взел е назаем стария погребален костюм на чичо си, а я как страхотно му стои, нали?

Още аплодисменти.

— И явно пак витае в облаците, а? Що се отнася до Бронте, тя май е напускала подивели кенгура в конюшнята си…

И Хари придружи думите си с онзи недвусмислен жест, имитиращ размаханите лапички и опулената физиономия на кенгуру, който в семейство Гилби означаваше: „Тоя нещо е мръднал“. Само че никой от останалите присъстващи не схвана намека му и ръкоплясканията секнаха.

— Та, видях, значи, преди известно време Бронте — продължи той. — Но нека първо поясня за тези от вас, дето не са присъствали на оня паметен сватбен ден, който всъщност не беше чак толкова отдавна, че Бронте е първата съпруга на Ричард. Беше дошла в Комптън, за да нагледа Мики. А Мики е нейният стар кон, това пак го казвам за онези, които не са в час по въпроса. И като я видях, си помислих: „Бронте, ти си пълна, абсолютна, непоправима глупачка, да, точно така, глупачка. Всичко ти беше в ръцете“.

Ричард се наведе към Том и му прошепна нещо, докато майката на Сара изглеждаше така, сякаш преживява притеснението на всички от събраните в градината гости.

— Разкарай се, Хари? Това да не ти е шоу? — провикна се някакъв мъж отстрани.

Една бременна жена, която междувременно си проправяше път към изхода, явно поела към тоалетните, спря и се заслуша. После обаче сервитьорите, които разнасяха подносите с напитки, започнаха да тракат прекалено силно с чашите, изглежда, за да покажат, че не подслушват чуждите разговори — въпреки че го правеха, и още как.

— С брат ми Ричард Бронте си имаше всичко, от нищо не можеше да се оплаче — повиши глас Хари, — а какво направи? Заряза го просто ей така. Сега живее в Сидни. Това е градът на всички грехове, да ви кажа, ако никога не сте ходили там.

Хари направи пауза, изви силно левия си крак зад десния и като заразмахва комично ръце, заподскача насам-натам по тревата.

— Бронте Никълсън има мозък на двуутробен прилеп! — изкрещя той. — За късмет на втората съпруга на Ричард!

След което се усмихна и направи дълбок поклон.

Настъпи тягостно мълчание. Ричард се изправи, хвана брат си за ръкава и го отведе до мястото му.

— Не съм искал да обидя когото и да било — изхленчи Хари. — Каквото ми беше на сърцето, това и казах. От лоялност към теб. Поздравления, брат ми. Обичам те, да знаеш.

— Да бе, да, ти никога никой не обиждаш. Млъквай сега.

След проточилото се мълчание на смут и объркване хората се поокопитиха достатъчно, за да посрещнат с аплодисменти Том, който се изправи, целият пламнал от притеснение, че трябва да говори именно след Хари. После прочете стихотворението, което беше написал за случая — по-късно Сара си спомняше, че то бе кратичко, мелодично и нежно. Споменаваха се някакви дървета, които растат и напъпват, но тя всъщност така и не успя да схване напълно за какво точно става дума, най-вече защото забиваше до болка нокти в дланите си през цялото време, докато той говореше.

След това към микрофона тръгна майката на Ричард. Всичките двеста присъстващи едновременно забелязаха, че подгъвът на роклята й се е разшил и виси, но никой не се обади.

— Благодаря ви, че дойдохте — каза тя. — Сред нас има хора, пристигнали специално за случая от Англия, от Нова Зеландия и от Америка, а също и от всички краища на Австралия. Това ни прави много щастливи и наистина оценяваме високо жеста ви. Надявам се, че няма да ви уморим от жега, но за съжаление в къщата нямаше достатъчно място за всички!

Хората се засмяха. Но не защото имаше нещо смешно в думите й, а защото искаха да бъдат мили. Виждаха, че ръцете й треперят от вълнение, пък и при всяко пристъпване от крак на крак по тревата, токчето на обувката й застъпваше разшилия се подгъв и съдираше милиметър по милиметър шифонения плат на ефирната й синя рокля.

— Не съм си написала нищо за случая — продължи тя, — но трябва да отбележа, че стиховете на Том бяха прекрасни.

Разнесоха се възгласи на одобрение и Пипин дори се провикна „юпиии“ от мястото си зад барабаните.

— За сина си Ричард бих искала да кажа, че всички ние сме изключително щастливи, че успя да си намери Сара. И още, че много се радвам на решението на Сара да дойде да живее тук, с нас в Тасмания.

Отново аплодисменти.

— Сега мисля, че е редно да кажа нещо и за Бронте.

Сервитьорите се заковаха по местата си с таблите в ръце, любопитно наострили уши.

— Не бих го направила, но сега, тъй като Хари каза, каквото каза… — тя се усмихна лоялно към сина си — смятам, че е по-добре да кажа няколко думи. Ричард беше женен за Бронте, както всички знаете, но бракът им не сполучи. И двамата бяха прекалено млади тогава, така че никой няма вина за станалото. Сега Бронте живее щастливо в Сидни и това е всичко. Този път обаче и аз, и съпругът ми сме убедени, че Ричард е направил правилния избор. Знам, че на него никак няма да му хареса, че го казвам, но той още от малък все ми повтаряше, че когато порасне, ще се ожени за…

— Памела Андерсън! — провикна се някакъв шегаджия от първите редове, но майката на Ричард се направи, че не го е чула.

— Ричард още от дете ми повтаряше, че ще се ожени за красива, добра и мила млада дама. Сара е точно такава.

„Замълчи — мислеше си Сара и с усилие сдържаше напиращите в очите й сълзи. — Знаех си, че така ще стане.“

— Искам да ви кажа и още нещо за Ричард. Когато беше на шест годинки, той направи операция на една мишка, и то съвсем успешна. Спаси живота на животинчето. Такъв си е и до ден-днешен.

Явно майката на Ричард започна да усеща, че леко си е пийнала и това й личи, пък и най-сетне забеляза разпрания подгъв на роклята си, затова остави микрофона на тревата. И сбърка, защото от това се получи невероятна микрофония от високоговорителите, която продължи почти до средата на първата песен на Докопахме палките на „Блонди“ и ще пробием с тях, както Хари и Пипин бяха нарекли бандата си — един по-бърз аранжимент на известния хит на Деби Хари Ин дъ флеш.

Когато Ричард я хвана за ръката и започна да й шепне нещо, което тя изобщо не чуваше, Сара не намери сили да го погледне, а впери очи право пред себе си и горещо благодари на бога, че Хари се отказа да прави видеозапис на сватбеното тържество.