Емил Брагински, Елдар Рязанов
Старци разбойници (6)

Кошмарът на Мячиков

И тъй, обзе го ужас. Стори му се, че един от бронзовите коне вдигна копито, измести го зад бронзовото гюле, което му беше служило за опора толкова векове, и с все сила ритна гюлето право към него, към Мячиков. Гюлето летеше все по-бързо. Но в последния миг Мячиков успя да подложи крак и с ловък удар ритна гюлето обратно. То задра пода, изтрака, литна нагоре и улучи кавалериста в челото. Веднага му изскочи гигантска метална цицина. Статуята се люшна и изруга на италиански.

Ставаше напечено и Мячиков хукна да си спасява кожата. Страшните удари на копитата го настигаха. Двамата бронзови ездачи — кондотиерът Колеони на скулптора Верокио и кондотиерът със страшното име Гатамелата на Донатело — препускаха подир Мячиков из залите на музея. Въпреки шейсетте си години Николай Сергеевич летеше като ракета-носител, нищо не беше пред него героят на Пушкин. Евгений е бил гонен само от един меден конник, Мячиков го гонеха двама! Спасителна мисъл блесна в объркания му ум. Той си спомни, че конете не могат да тичат по стълби, и хукна надолу по мраморните стъпала…

Пред музея имаше милиционер. Мячиков угоднически заяви:

— Нищо не съм взел!

Милиционерът изгледа запъхтения старец — дали не е побъркан? Беше почти прав.

Мячиков изскочи навън, не изчака Воробьов и побягна колкото се може по-далеч от музея.

Тича, докато стигна блока, където живееха Воробьови и Ана Павловна. Качи се на третия етаж и звънна на вратата на Валентин Петрович.

Отвори му Витя.

— Баба ти вкъщи ли е? — попита Мячиков.

— Няма никой. Сам съм. Заповядайте, чичо Коля, ще играем на домино! — зарадва се момчето.

— Да имаш пари? — неочаквано попита Николай Сергеевич.

— Колко?

— Две-три рубли…

— Имам само пет копейки! — въздъхна Витя.

— Довиждане! — сбогува се Николай Сергеевич. — Недей да казваш на дядо си, че съм идвал. Чу ли?

Щом Витя затвори, Николай Сергеевич прекоси площадката и звънна на Ана Павловна.

Тя се показа и Мячиков смутено измънка:

— Извинявайте… Ана Павловна… дали можете да ми дадете… две рубли… Просто излязох без пари…

— Ако ви трябват повече? — предложи жената.

— Дайте ми три тогава! Утре ще ви ги върна!

С трите рубли той хукна навън и на първия ъгъл купи цветя за всичките пари. След няколко минути отново звънна на Ана Павловна. Тя пак се показа и Мячиков й поднесе букета.

— Свободна ли сте тази вечер? Да отидем на кино?

— Ами пари? Сигурно сте дали всичките за цветята! — усмихна се Ана Павловна.

— Ще ми дадете още! — бодро заяви Николай Сергеевич.