Бернар Моатесие
Дългият път (27) (Сам между морето и небето)

Високите ширини

За десет месеца цялото плаване бе 37 455 мили според обедните определяния. През осем последователни месеца това прави около 29 000 мили в зоната на западните ветрове, която се ползува с лоша слава. За сравнение по време на плаването Таити — Аликанте „Джошуа“ бе останала във високите ширини само месец и половина (от 10 декември до 28 януари), пет пъти по-малко, отколкото при дългия път, и само с пет-шест хиляди мили, изминати в опасни води. Но докато морето бе постоянно развълнувано през миналото пътешествие, по време на това плаване — повече от една околосветска обиколка — то бе относително спокойно и често дори много хубаво: без съмнение случихме необикновено лято. Само при повторното преплаване на Индийския океан с приближаването на зимата стана опасно в продължение на два месеца.

По време на пътешествието Таити — Аликанте преживях страхотна буря, която продължи доста, дължеше се на две депресии, но само с един нокдаун съвсем малко под хоризонталата. Основната опасност при тази буря идваше от вторичните югоизточни вълни, породени от първата депресия, след като беше отминала. После втората депресия предизвика изключително високи западни вълни, по които „Джошуа“ се опитваше да сърфира със свалени ветрила. Тогава можеше да се забие във вторичните югоизточни вълни, породени от първата депресия. В тази буря „Джошуа“ щеше да се преобърне, ако не управлявах така, че да посрещна западните вълни под ъгъл 15-20° отляво на кърмата. Тази маневра имаше двоен ефект:

1.Тъй като атакувах определено отстрани вторичните югоизточни вълни, разбъркани сред развълнуваното отвсякъде море, рискът да ударя някое от тези хълмчета бе намален. (Ако при сърфиране се забиех с носа в едно от тези хълмчета колкото голяма купчина пясък, „Джошуа“ щеше да се преобърне. Това за малко щеше да й се случи преди възприемането на този начин.)

Бурята от Таити — Аликанте.

В положение А „Джошуа“ можеше да се преобърне напред, удряйки се във вторична югоизточна вълна.

В положение Б „Джошуа“ посреща главното западно вълнение 15-20° отляво. Следователно държи курс 70–75, което й дава възможност да не забие вълнореза си във вторичните вълни от югоизток. От друга страна, в положение Б опасността от сърфиране е по-малка. Колкото по-малко се сърфира, толкова по-малка е опасността яхтата да се преобърне напред.

2.Способът да се посрещнат главните вълни под ъгъл 15-20° спрямо лявата кърмова част предизвикваше рязко накланяне, когато яхтата се спускаше по склона. Тогава дясната скула на носа се опираше във водата почти като ска или като изпъкнала лъжица. Това пречеше на вълнореза да се забие в някоя вторична вълна (вж. схемата).

По време на Таити — Аликанте претърпяхме само един нокдаун малко под хоризонталата, въпреки определено по-тежките условия, отколкото по дългия път.

По време на дългия път нямаше нито една изключителна буря, както при плаването Таити — Аликанте, в замяна на това имаше три нокдауна с мачти хоризонтално или малко под повърхността на водата и четири сериозни нокдауна с мачти доста под хоризонталната плоскост с кил 30° и дори веднъж 40° над водата. Тези последни четири нокдауна станаха при второто преплаване на Индийския и Тихия океан. Първите два бяха в Индийския океан на интервали 10–12 дни. Причината бе прекалено голямата скорост на яхтата за силно развълнуваното тогава море.

Последните два в Тихия океан бяха предизвикани от блуждаещи сриващи се вълни.

При всички тези случаи „Джошуа“ се движеше с повече от 6 възла под намалени ветрила. Първите два ще се наричат Индийски океан, вторите два — Тихи океан. Яхтата винаги се изправяше за две-три секунди, което е нормално за всички яхти с баластен кил.