Сара Уд
Заложница в пустинята (5)

Пета глава

Тържествуващата нотка в гласа му върна Тифани към действителността. Как можа да изпадне в това унизително положение? Да забрави омразата, да потъпче собственото си достойнство заради моментната омая на мъжки милувки! Трябва да възвърне самоуважението си, ако не иска да стане негова робиня.

— Не можеш да правиш никакви заключения от току-що случилото се! — вирна гордо глава. — Не ти ли е минавало през ум, че бих могла да те използвам? Може би изпробвам способността си да те възбудя и властта на женската си сила над теб.

Хасан трепна.

— Мръсница! — процеди с искрящи от омраза очи. — Проклета блудница!

— Не изпитвам угризения от държането си към хора като теб — отвърна тя студено. — Ще използвам всички средства, за да спечеля. А ако наистина ме принудиш да се омъжа за теб, никога няма да си сигурен дали ти отвръщам с взаимност, или се преструвам. Знаеш какво съм изпитвала с покойния си мъж. Човек винаги прави сравнения.

— Боже мой! — изтръгна се неволното му възклицание.

— Казах ти, шейх Хасан — продължи тя неумолимо, — бих могла да потисна цялата си гордост, ако е необходимо. Това включва и да приема близостта на мъж, когото презирам.

Лицето му бе разкривено като от непоносима болка, но Тифани реши, че най-вероятно е от накърнено самолюбие.

— Ти ме желаеше… — каза дрезгаво.

— Наистина ли си въобразяваш, че бих могла да желая мъж, който се е отнесъл така жестоко с мен?

— Аз мога да мразя и… да желая едновременно, значи и ти можеш! Това са близки чувства. Лесно е да се сбъркат едно с друго.

— Не притежавам твоя темперамент. И със сигурност не са ми познати животинските ти страсти! — язвително подхвърли Тифани, но с огорчение си призна, че това не е вярно. Беше се наслаждавала на целувките му, на всяко негово докосване, на страстта му…

Хасан се усмихна и се зае да оседлае коня. Тифани въздъхна. Беше спечелила поредната схватка, но се чувстваше опустошена.

Поеха отново. Нощният пустинен въздух бе опияняващ. От пясъците лъхаше хлад. Хасан крачеше редом с коня и се ориентираше по звездите. Шумоленето на песъчинките под копитата бе единственият звук, нарушаващ безмълвния покой. Чувство за вина измъчваше Тифани. Бе потресена от силата на желанието, тласнало я в обятията на Хасан. А отсега нататък й предстоеше всяка нощ, до края на живота си, да прекара в неговите прегръдки. Тя потръпна и той я стрелна с очи. Ето, нищо не убягва от погледа му. Беше започнал да надзърта в душата й.

На изток слънцето изпълзя иззад хоризонта. За броени секунди небето се обля в розово сияние. После се превърна в ярка безоблачна синева. Отпред се издигаха високи дюни, заоблени като нежна женска гръд. От върха им, подхванати от лекия ветрец като във водовъртеж, се спускаха малки пясъчни поточета. Хасан изглеждаше променен. Въпреки наболата тъмна брада, лицето му бе загубило суровия си израз. Вероятно защото пътуването бе към своя край и той се прибираше у дома. А за нея бъдещето бе изпълнено с всяваща страх неизвестност.

— Твоят нов свят. Твоят нов живот — обади се неочаквано мъжът.

Тя го погледна учудено.

— Да — отвърна тъжно. — Този свят ме ужасява. А животът ще е по-лош от смъртта.

Хасан стисна устни, ала не каза нищо.

— Ти… ти ще се отнасяш добре към Джоузеф, нали? — Осмели се да попита Тифани.

— Той е син на моя брат — отвърна й и тя не настоя повече, осъзнала, че не му се иска да разговарят.

Пред тях, там, където въздухът трептеше, нагрят от палещото слънце, се простираше сочна зелена долина. Зад нея като гигантска стена се издигаха насечени зъбати върхове.

— Тави Атаир — каза лаконично Хасан и посочи неясните очертания на възвишение зад завесата от трептяща мараня. — Изворът на птиците.

Тифани си спомни приказката, която бе разказвал на Джоузеф.

— Как така на птиците? — полюбопитства младата жена. — Какви птици?

— Пчелояди, свраки, соколи, чапли…

— Чапли? Значи има езеро?

Може би това място не е толкова диво и негостоприемно, помисли Тифани. Хасан продължи да обяснява все така кратко и сякаш равнодушно.

— Над петдесет метра дълбоко. Образувано, както разказва легендата, от паднала звезда.

При други обстоятелства Тифани с радост би чула легендата и всичко свързано с нея. Но загнездилият се в душата й страх не я напускаше и тя не бе в състояние да се любува на родния край на Хасан. Неговата красота само усилваше мъката й. Постепенно възвишението се превърна в каменна крепост, като че изсечена от огромен скален къс. Изникнал сякаш от приказка замък с пясъчен цвят се извисяваше гордо, излагайки на показ своите бойници, тесни амбразури и внушителни, украсени с орнаменти арки. Високите повече от трийсет метра кули се издигаха над пищна палмова гора, а зад нея, като люлееща се вълна, тъмнееха поля от люцерна и индиго, ширнали се предизвикателно до самата пустиня. Тави Атаир беше самотен остров сред жълтото пясъчно море. Погледа й привлякоха два малки самолета, кацнали като сребристи птички върху утъпкана ивица земя. Някой ден можеха да се превърнат в единствения път към спасението — нейното и на Джоузеф.

— Дори не си го помисляй! — промърмори Хасан.

— О, всеки ден ще те измъчват съмнения! — закани се тя, ядосана от неговото посегателство и върху мислите й, които непрекъснато отгатваше. — Да се питаш на кой ли пилот или шофьор на камион съм продала тялото си. В крайна сметка, нали си убеден, че съм евтина уличница. Лесно ще съблазня някого, за да ме измъкне от непристъпната ти крепост. Няма да имаш покой, Хасан, когато си далече оттук!

— Точно затова смятам да ти дам такъв добър и подробен урок в леглото, че да не помисляш за друг мъж.

— Невъзможно! — отвърна му надменно.

— Ще видим!

Въпреки предизвикателното държане, Тифани се чувстваше неспокойна и потисната. Хасан явно смяташе да излее върху й и гнева, и сексуалната си невъздържаност. Това би било ужасно отмъщение. Трябваше да го убеди, че Назим наистина се е отнасял зле с нея и че с насилие никога няма да я спечели. Глупавият опит да уязви Хасан с обясненията си как ще избяга оттук само обърна огъня срещу нея. По дяволите! Всеки път победата е на негова страна. Стараеше се да седи изправена на седлото, макар дългото яздене да бе доста мъчително. Ала все пак притежаваше известна издръжливост, тъй като години наред се бе налагало да танцува с часове в художественото училище, преодолявайки болката.

Минаваха по алея с чемширови храсти, които изпълваха въздуха с упойващ екзотичен аромат. Покрай пътеката растяха полски цветя — жълтурчета, теменужки. Сякаш се намираше у дома, в Англия. У дома! Тифани въздъхна.

— Джоузеф! — прошепна неволно. После се сепна. — Нали каза, че мога да му се обадя! — обърна се към Хасан.

— По обяд.

— Дотогава има толкова много време! — възрази разочаровано.

— Ще го запълним — отвърна й мрачно.

Сърцето й се сви. Какво ли смяташе да прави той?

— Има ли други населени места наоколо? — попита тихо.

— На около сто и петдесет километра. Не обмисляй бягство оттук. Невъзможно е. Най-близкият град се намира на изток, ей там, отвъд пустинята — махна той към далечните възвишения.

Не се виждаше никаква пътека — само гола, открита пустиня. Тави Атаир бе отлично скривалище за похитени жертви. Ако трябваше да прекара остатъка от живота си тук, щеше да полудее от самота. Нищо чудно, че господарят на това убежище се държеше така надменно. Очевидно бе свикнал да се разпорежда в собствения си малък свят. Масивните порти, украсени с ковани гвоздеи, се разтвориха и белият жребец пое по старинните каменни плочи. Усмихнати слуги в бели роби изскочиха да ги посрещнат. Тифани очакваше да види угодническа, раболепна сервилност, но всички ги приветстваха с дружеска непосредственост, характерна, изглежда, за отношенията им с Хасан. Двамата бяха обкръжени от весело бъбрещи слуги, които ги съпроводиха сред пищна, потънала в зеленина градина. Хибискуси и маргаритки растяха под сянката на акации, хвойна и маслинови дръвчета.

Неподправената красота бе мъчителна за Тифани. На страха и тревогата й повече би подхождала сурова, безжизнена картина. Когато по тясна спираловидна стълба се озоваха в малка стаичка в една от кулите, слугите най-после се оттеглиха. Вътре я лъхна ароматът на фин парфюм — невидима следа от друга жена, населявала тези покои преди нея — може би последната наложница на Хасан. Не обърна внимание на изящната подредба и побърза да заговори.

— Нужна ми е баня, сън и нещо за ядене — каза студено с възможно най-властен тон.

Мъжът й хвърли подигравателен поглед и седна на широк пищен диван. Събу ботушите си и ги захвърли на мекия персийски килим. С една дума, държеше се като у дома си. Не й хареса обаче скрития смисъл на всичко това.

— Заповядай. Банята е там — кимна той към дървен резбован параван между завеси с прасковен цвят, които придаваха мекота на стените от жълтеникав камък.

Тя се поколеба.

— Вратата се заключва — добави той иронично.

— Надявам се! И си искам дрехите. Не ми харесва това облекло, в което се чувствам като наложница.

— Не мисля, че на Фарида ще й хареса пренебрежителния тон, с който описваш дрехите й. Една от моите братовчедки — изпревари въпроса й. — Тя работи тук, при мен.

— В тази къща? — учуди се Тифани.

— Не спи тук. Идва всяка сутрин. Винаги закусваме заедно. Делова закуска, така да се каже. Тя осъществява връзките ми с външния свят. Обикновено привечер си тръгва. Това ще те притеснява ли, Тифани? — подсмихна се той нагло.

— Не ме интересува нищо друго, освен Джоузеф. Всичко останало ми е безразлично, включително и взаимоотношенията ми с теб. Прави с мен каквото искаш. След Назим, няма мъж на света, който би могъл да спечели любовта ми.

Той трепна и се намръщи. Тифани усети, че напоследък непрекъснато бележи победи, сравнявайки Хасан с брат му. Доби повече увереност.

— Смятам, че трябва да убедиш братовчедка си да остава тук — каза смело, сетила се да използва собственото му чувство за благоприличие срещу него. — В противен случай прислугата ще започне да сплетничи. Не би искал всички да мислят, че бъдещата ти съпруга не е достойна за уважение, нали?

— Имах намерение да помоля Фарида да се пренесе в дома ми. Макар и двамата с теб да знаем каква репутация имаш, за останалите трябва да си извън всяко подозрение. Но не желая да споменаваш за нашето… споразумение. Нито на Фарида, нито на когото и да било.

— Защо? Това някакъв капан ли е? — застана нащрек Тифани. Не можеше да му има доверие.

— Казах, че ще се оженим и така ще стане! — натърти той. — Но дотогава хората трябва да мислят, че си тук по своя воля и работиш върху новия ми проект. Искам да мислят, че и двамата сме решили синът ти да пристигне тук, при теб.

— Караш ме да разигравам този театър? — недоверчиво попита Тифани. — Да се преструвам, когато мразя дори въздуха, който дишаш?

Хасан настръхна.

— А как ще се почувства, Джоузеф, когато пристигне и разбере, че твоята омраза към мен е всеизвестна? Какво ще изпита, когато чуе слуховете, че ще се оженим? Ще е напълно объркан. Как ще живее тук, разкъсван от съмнения? — Мъжът приближи към нея и Тифани отстъпи назад, уплашена не на шега от едва сдържания му гняв. Хасан я хвана за раменете и силно я разтърси. Тя стоически понесе болката, заричайки се по-скоро да умре, отколкото да се оплаква. — Ще ти се наложи да се преструваш! — изръмжа той заплашително. — Щом аз го искам! Да не мислиш, че на мен ще ми е лесно да демонстрирам почит и уважение към теб? Всички трябва да мислят, че с времето ще се влюбим един в друг. Ако действително обичаш Джоузеф, ще направиш тази жертва. Той трябва да се почувства тук като у дома си, преди да му съобщим изненадващата вест за нашата сватба.

Прав е, по дяволите, гневно призна Тифани.

— А ако той не те хареса? Ако изобщо не му хареса тук? — попита хладно.

— Точно това е една от причините да не обявяваме твърде рано своите намерения — отвърна навъсено Хасан. — Няма да го държа тук против волята му. Би било напразна загуба на време да го уча на бизнес, ако той реши да си замине при първа възможност. Както направи Назим.

— Нима Назим е мразил теб, баща си и това място така силно? — тихо попита тя.

Хасан сви устни.

— Нека се разберем, Тифани! — Гласът му бе станал дрезгав. — Не искам непрекъснато да споменаваш брат ми. Той е мъртъв.

— Ако Джоузеф не иска да остане тук, тогава няма да бъде необходимо да се оженим, нали? — Гърлото й се бе свило при мисълта да бъде негова жена и да го очаква всяка нощ в леглото.

Той се усмихна злобно и я привлече към себе си. Тя стоеше като вцепенена. Хасан повдигна брадичката й и принуди младата жена да го погледне в очите.

— Слушай, хитра негоднице! Ако имам повод дори за миг да се усъмня, че настройваш Джоузеф против мен — просъска в лицето й, — ще те накарам да съжаляваш, че си жива! — Тифани се беше сковала от ужас. Очите му бяха страшни. Думите, изречени с дива ярост и ожесточение, я парализираха. — Ти се съгласи Джоузеф да дойде, да поживее сред своите роднини, да види своето наследство. Така ли беше? — Тя кимна, неспособна да проговори. — Прие всички условия. Включително и да споделяш леглото ми, когато, където и както пожелая! И колкото често пожелая! — Беше впил в нея очи, горящи от жестоко, порочно желание.

Хасан нямаше да я остави на мира. Щеше да се повтори злополучната й женитба с Назим. Но ще трябва да търпи заради Джоузеф. Да потисне омразата. Да направи от сина си почтен човек. О, Господи! Само да имаше друг изход…

Нима бе невъзможно да избяга? Ако все пак успее, ще трябва да грабне Джоузеф и незабавно да отлети за Англия. Близо до Риям нямаше да се чувства в безопасност. За Джо това ще бъде разочарование — ще загуби чичо си, ще напусне любимото си училище в Оман. Оставаше и проблемът с Чарли. Нима можеше да го изостави да се справя сам с всички трудности? Не. Няма смисъл. Ако Джоузеф иска да остане тук, тя ще изтърпи тази женитба.

— Слушай ме внимателно! — раздруса я Хасан. — Джоузеф трябва сам да направи своя избор — охолство и спокойно бъдеще тук или нищета с теб. Но няма да позволя да бъде подведен от твоята омраза и преднамерени лъжи. Така че, ако се убедя в пълния ти егоизъм и незаинтересованост от бъдещото на Джоузеф, ще изоставя всякаква цивилизованост и ще те изхвърля оттук! Но преди това ще те унищожа! Физически, умствено, душевно. Можеш да бъдеш сигурна! — Той я хвана за косата и наведе главата й назад. Свирепо изкривеното му лице надвисна заплашително над нея.

— Звяр! — пророни с усилие Тифани. — Пусни ме!

— Ще се закълнеш да бъдеш честна по отношение на Джоузеф и да не му налагаш твоето мнение! Нека той сам реши как ще е по-добре за него.

— Кълна се — простена тя. Той веднага я пусна. Тифани отчаяно се мъчеше да си възвърне присъствието на духа. — Съмнявам се — продължи надменно — дали ще успееш дълго да поддържаш образа на обаятелен чичо. Противният ти зъл нрав ще избухне и Джоузеф без моя помощ ще разбере какво чудовище си!

— В такъв случай няма за какво да се тревожиш, нали?

— Именно! Едно дете не може да се заблуждава дълго време.

— На това разчитам. А сега се измий. Аз искам да се избръсна, после ще закусим. Слез, когато си готова. Ето ти дрехите. — Той се отправи към вратата.

— Това не е ли твоята стая? — свъси вежди Тифани. Мислеше, че я е настанил тук, за да бъде винаги на негово разположение.

— Не — обърна се Хасан, — на майка ми е.

— О, значи това е нейният парфюм — подуши въздуха Тифани.

— Не. Майка ми починала в деня, в който съм се родил. Ароматът се излъчва от стените. Тази стая навремето се е намирала в женското крило. Когато преди сто години къщата е била строена, глината специално е била размесвана с ароматни масла от цветя, вместо с вода.

Тифани беше онемяла от изумление. Не беше за вярване до какво съвършенство са владеели чувственото въздействие. Самата атмосфера принуждаваше към смирение и покорство. Искаше да го попита нещо, но се колебаеше.

— Майка ти… била ли е обичана — престраши се накрая.

— Да. От всеки, който я е познавал. Аз я отнех на Назим чрез самото си съществуване — добави навъсено и излезе.

Тифани остана поразена от силата на чувствата, които долови в гласа му, от скованата походка и стиснатите юмруци. И двамата с Назим са били отгледани без женски напътствия. Този факт изведнъж обясняваше много неща. Джоузеф за нищо на света не трябваше да изпита същото лишение. Тя отиде в банята и заключи вратата.

Лежа дълго във ваната, без да мисли за нищо. Искаше просто да убие част от времето, оставащо до разговора й с Джоузеф.

 

 

Закусиха на терасата върху покрива, откъдето се разкриваше великолепна гледка към Извора на птиците. Хасан беше гладко избръснат и Тифани за пореден път се удиви на способността му да се превъплъщава — външно и вътрешно. В бледосивия костюм изглеждаше като преуспяващ бизнесмен, а не като непризнаващ законите варварин от пустинята. Ала Тифани знаеше, че съвсем не го е опознала.

Пристигна Фарида — красива, с превъзходна фигура и тъмни бадемови очи. Възрастта й трудно можеше да се определи — беше вероятно около трийсетгодишна. Носеше ефирен костюм от египетски памук, искрящо бял, с великолепна кройка, умело подчертаващ закръглените форми на гъвкавото й тяло. Тифани веднага почувства неизгодната си позиция в своята смачкана пола и обикновен жакет. Хасан я представи като жената на Назим, така че Фарида, изглежда, бе в течение на плановете му. Освен това, тя бе враждебно настроена, което говореше, че е запозната с версията на Хасан относно живота й с Назим.

— Значи това е Тифани? — провлече Фарида и я огледа критично и надменно. — Хасан, дрехите й са в отвратително състояние.

Тифани настръхна от жлъчната забележка.

— Смятам — обърна се тя на свой ред към Хасан, — да й обясня причината.

— За Тифани пътуването в жегата бе твърде изморително — каза той спокойно, докато опитваше от пресните ягоди, но очите му предупредително проблеснаха.

— О, да! Горката! Изглеждаш изтощена.

— Аз бързо се възстановявам — отвърна вежливо Тифани. — Ще изглеждам чудесно, когато пристигне багажът ми. Кога го очакваме? — обърна се с усмивка към Хасан. Зад спокойното й хладно държане се криеше желанието да ги удуши и двамата. Лъжите винаги я караха да изпитва чувство на вина. Не знаеше дали изобщо ще съумее да се преструва, че понася Хасан, какво остава да демонстрира уважение и възхищение. Макар че й доставяше удоволствие да му показва как добре се владее и че не му се удава да пречупи волята й.

— Багажът ти е пристигнал — погледна я той предпазливо. — Ще го качат в стаята ти. Бихме искали да направим всичко възможно, за да се чувстваш удобно.

Лицемер! — отвърнаха очите й. Той явно се забавляваше. Поръси още захар върху ягодите, взе една и я протегна към устата й.

— Не, благодаря — усмихна се мило Тифани. — Алергична съм. Ако я хапна, ще ми подейства като отрова.

Подигравателна усмивка разтегли устните му.

— Дай я на мен! — хвана китката му Фарида.

Мъжът бавно вдигна поглед и усмивката му изчезна. Фарида мигновено пусна ръката му и се изчерви. Дори братовчедката му се бои от него, отбеляза Тифани. Престъпи границата и той я постави на място с един-единствен поглед.

— Трябва да мислиш за фигурата си — подхвърли той. — Ягодите са напоени със захар. Тифани като че ли не е гладна, а след езда в пустинята човек трябва да яде. Особено сладко — за да се възстанови изразходваната енергия. По време на пътуването се налагаше да ядеш малко — обърна се той към Тифани. — Но сега е необходимо да се храниш добре. Трябва да бъдеш силна.

— Имам сили — каза тя твърдо. Наистина й трябваха, но не за целта, която той имаше предвид. Все пак си взе парче ананас.

— Изглеждаш като изцедена — с пренебрежение рече Фарида. — Хасан сигурно ти е дал само няколко фурми по време на пътуването. — Следващите й думи показаха, че тя не знае за насилственото отвличане. — Учудва ме, че не си имала нищо против цялото това пътуване с неженен мъж. Ако плъзнат слухове…

— Но няма да плъзнат, нали? — прекъсна я намръщено Хасан. — Ти и шофьорът сте единствените, които знаете. Никой друг няма да обсъжда действията ми. Ахмед ще си мълчи, надявам се, ти също. Не забравяй, че Тифани ми е снаха.

— Не биваше да прекарваш нощта…

— Стига! — сряза я Хасан. — С приказките си поставяш под съмнение както моята чест, така и честта на Тифани!

Погледът на Фарида, насочен към Хасан, недвусмислено издаваше алчното й желание.

— Ти си мъж, Хасан — каза меко. — Никой не може да отрече силата, която…

— Фарида, забранявам ти да говориш повече за това! — отсече той гневно. — Отивам да работя. Ела, когато свършиш със закуската. Тифани, няма да те притеснявам със своето присъствие, докато не си починеш от пътя. Чувствай се като у дома си. Поспи, разходи се наоколо, поплувай, ако искаш. Имаме и библиотека. Ще ти позвъня горе в стаята чак на обяд. Но през цялото време ще бъда тук — блеснаха предупреждаващо очите му, — няма да излизам от имението.

— А защо аз да не се поразходя навън? Ще разгледам оазиса, може да пояздя и камила. В Турция съм яздила няколко пъти. Много е забавно.

Той с нищо не показа раздразнението си, но Тифани забеляза, че ъгълчето на устата му леко трепна.

— Имаш издръжливостта на атлет — промърмори.

— На танцьорка — поправи го тя. — С това се занимавах навремето, но се наложи да се откажа.

— Танцьорка? — възкликна едва ли не с отвращение Фарида. — Това обяснява много неща, нали, Хасан?

— Да — процеди той.

— Балерина — уточни Тифани. — Трябваше да забравя всичко друго, освен репетициите. Работехме неуморно. Научихме се да не познаваме поражението, да мислим, че тялото и умът са способни на всичко.

— Колко интересно! Такава тренировка е от голяма полза. Жалко е да прахосваш уменията си като ездачка с камили в пустинята. Но ако настояваш, би могла да ме изчакаш, докато се освободя. Ще те науча да яздиш умело.

— Мислех, че конете са твоята специалност — отвърна ледено.

— Аз умея доста неща — ухили се той.

— Назим беше добър учител — опита да каже с тъга Тифани, като се надяваше Хасан да отгатне какво се крие зад думите й и да я остави на мира. — Истински майстор. — Майстор да прекършва духа й и да я подчинява с насилие, помисли си с болка. Не трябва да допуска отново подобно нещо! Очите й неволно се напълниха със сълзи.

Реакцията на Хасан бе смайваща. Насмешливото му настроение с двусмислени намеци се превърна в едва сдържан бяс. Стисна челюсти, а лицето му се вкамени.

— Тифани! — изръмжа. — Няма да излизаш! В твой интерес е. Може да се отдалечиш доста и тогава няма да можеш да се обадиш на Джоузеф! Нали?

— Какво искаш да кажеш? — подскочи сърцето й.

Той се беше навел заплашително през масата и притиснал ръката й с длан.

— Само това, че може да загубиш представа за времето и да стане твърде късно да го безпокоим. Не би искала да рискуваш, нали? — блеснаха зловещо очите му.

Стана й ясно, че такава е сделката — да стои затворена и да се държи добре, ако изобщо иска да разговаря с Джоузеф.

— Ще те послушам — отвърна небрежно. — Но не мислиш ли, че малко прекаляваш? — смъмри го с надута надменност.

Фарида кипна.

— Загрижеността ми за теб ме кара да забравям добрите обноски — отвърна рязко Хасан и стана от масата.

Фарида го наблюдаваше с открито възхищение. Погледът й бе изпълнен с такъв копнеж, че на Тифани й дожаля за нея. После се разтревожи — Фарида ще я намрази жестоко, ако разбере, че се готви брак по сметка.

— Кара ме да тръпна цялата — дрезгаво прошепна Фарида, след като Хасан излезе. Обърна се към Тифани и добави рязко: — Той е мой!

Тифани повдигна безразлично рамене, но си отбеляза да поговори с Хасан за това.

— Имаш предимството на първия — реши да я подразни.

— Разбира се, че имам! — Фарида удари с ръка по масата. — Аз му принадлежа! Братовчедката винаги принадлежи на братовчед си! Така че, дръж се настрана! Правото е мое!

Тифани прехапа устни. Искаше да й каже с каква радост би й отстъпила това право, но не посмя. Бе обещала да се преструва и щеше да изиграе налаганата й от сделката роля. И все пак… Радостна мисъл се прокрадна в ума й. Ако Хасан и Фарида се сближат, това коренно ще промени нещата. А ако той се ожени за Фарида, то Тифани спокойно би могла да остане в неговата къща, след като съпругата му е наоколо. Тифани се поуспокои. В крайна сметка бракът с Хасан може да не се окаже предрешен въпрос! Ала ненадейно идеята той да се ожени за братовчедка си, съвсем не й харесва. Буца заседна на гърлото й.

— Наблюдавай го внимателно! — присви очи Фарида. — Наумил си е нещо.

— О, нима? — с привидно безразличие каза Тифани и небрежно отпи от кафето.

— Не му се доверявай. Той не е напълно откровен относно Джоузеф.

Тифани слисано се втренчи в нея.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна с хрипкав от тревога глас.

— За мен няма съмнение — вдигна рамене Фарида, — че Хасан не би отдал всичките си сили за империята „Шариф“ само за да я предаде в ръцете на едно хлапе. Така ли е?

— Нали трябва да я остави на някого…

— Ти не разбираш. Когато човек е завладян от нещо и му посвещава душата си с такава всеотдайност, че личният живот остава на второ място, както прави Хасан, тогава той не бърза да го изостави. Освен това Хасан не би се отказал от силата и властта. Те му харесват.

— Тогава защо, за Бога, е започнал да издирва Джоузеф? — искрено недоумяваше Тифани.

— Мила моя, бавно схващаш! Сети се сама. Ако има нещо, което може да ти донесе неприятности, по-добре е то да се намира под собствения ти покрив. Хасан се бои да не загуби пълния контрол над своята империя. Изградил я е с огромно усърдие и тя е целият му живот. Всичко на този свят.

Тифани я слушаше мрачно. Фарида нищо не знае за предстоящата женитба. Смята, че Хасан взима Джоузеф при себе си, за да го държи под око.

— Но Джоузеф е дете! Каква опасност представлява той? Ще трябват години, преди да отнеме от Хасан…

— Няма да са нужни години. Когато навърши девет, той има право върху половината от компаниите, защото е син на Назим и това е негово законно наследство. Ти, като негова майка, ще действаш от името на сина си, а Хасан ще трябва да се допитва до теб за всяка стъпка, която предприема. Това ще отнема време и е против разбиранията на Хасан, който смята, че бизнесът върви по-добре, когато се управлява от един човек.

— Но той ми каза, че е издирвал Джоузеф като наследник…

— Вероятно е мислил как да заобиколи проблема с предоставянето на половината империя в ръцете на едно дете само след година. Ще намери начин да запази всичко под свой контрол — завърши многозначително Фарида. — Той иска пълно господство.

Тифани сякаш чу ехо на неговите думи. Беше сигурна, че Фарида казва истината. Хасан правеше всичко възможно, за да се сдобие с това, което иска.

— Още като дете Хасан си поставяше невероятно високи изисквания. И се справяше — продължи да разказва Фарида. — Към всички ни се държи строго, но е най-суров към самия себе си. Той е човек с голяма вътрешна сила и несломима воля. Иска да е господар. Не вярвам охотно да се лиши от половината компании. По мое мнение, тук е намесен някой друг, заслужаващ по-голямо внимание, а не твоят син. Действително ли смяташ, че такъв своенравен и безпощаден човек ще се поколебае да измами сина на изпадналия си в немилост брат и една блудница?

Тифани онемя при това оскърбление. Пред очите й причерня и дори не забеляза кога Фарида стана и я остави сама. Фарида беше разкрила картите си — негодуваше срещу присъствието на потенциална съперница и се стараеше да подкопае почвата под краката й. Тифани най-сетне разбра защо Хасан гори от желание да се ожени за нея. Като обикновени роднини, тя и Джоузеф ще притежават половината от империята на Шариф. Женитбата обаче ще обедини двете половини и Хасан отново ще бъде пълновластен господар. Като стане приемен баща на Джоузеф, пак той ще има думата по отношение на бизнеса. Може с течение на времето да възпита момчето по свой образ и подобие и да му дава право на глас, но само когато е сигурен в мнението му. Нищо чудно, че изглежда толкова самодоволен. И че смазва всеки неин опит да му се противопостави. Залогът е твърде висок. Не е чудно също, че настоява да се преструват на влюбени, така че никой да не заподозре плана му. Хасан е готов да се ожени за нея заради проклетите си компании. Какво друго би могъл да стори, за да не допусне чужди претенции към наследството? Не трябва да забравя, че Хасан е изключително безмилостен човек. Не прилича на хората, които тя познава. Тук действат други закони, а той, изглежда, притежава достатъчно власт, за да си създаде свои собствени. На няколко пъти я беше измамил — това лесно му се удаваше. Сега я примами в своята крепост и тя едва ли ще може да избяга, без да бъде изядена жива. Тифани разбираше, че трябва известно време да играе натрапената й роля. Събитията се бяха развили прекалено бързо и тя не бе в състояние да осмисли случилото се. Трябваше някак да отложи идването на Джоузеф, без да събуди подозрението на Хасан. След това ще организира собственото си бягство и ще се справи с всички последствия.

Тифани седеше като прикована под тежкото бреме на незавидното си положение. Опитваше се да разсъждава трезво, но в ума й цареше хаос, подклаждан от безброй опасения и страхове. Трябва да победи Хасан, играейки по неговите правила. Ако го накара да се поотпусне и да не е така нащрек, може би ще успее да го придума, че идването на Джоузеф е доста прибързано. След това ще разбере още някои неща за Хасан и ще вземе разумно решение.

Тифани прехапа устни. Ще трябва да е мила с него. Но дали ще може? Ще съумее ли да е нежна и ласкава с човек, който така безскрупулно я използва за собствените си цели? С тази нерадостна мисъл тя реши да слезе долу в градината, примамваща с прохладата и спокойствието си. Седна на тревата до къщата и се заслуша във веселата птича песен. Каква ирония имаше в това, че вместо да се любува на това прекрасно място, то само подсилваше нещастието й. Откъм отворения прозорец над главата й се разнесе мъжки глас. Разпозна резкия тон на Хасан. Говореше на арабски и като че даваше някому кратки нареждания. После се хлопна врата и се чу набирането на телефонен номер.

— Говори Хасан ал Шариф. Свържете ме с правната кантора, моля.

Тифани наостри уши. Съзнаваше, че не трябва да подслушва, но сега обстоятелствата бяха различни. Може да е нещо, свързано с нея.

— Марша? Искам да направиш нещо за мен, бързо… Да, да. Добре съм… Не, нямам време за празни приказки! — каза ядосано. — Слушай сега, това е спешно! Компаниите ми в Щатите ще бъдат преотстъпени и искам веднага да се заемеш с подготовката на необходимите документи по прехвърлянето. Повече няма да държа контролния пакет акции…

Тифани онемя от изненада. Разговорът наистина имаше отношение към нея. А Фарида не беше права! Хасан вече уреждаше прехвърлянето на компаниите на името на Джоузеф! Заля я топла вълна на облекчение. Каквото и да е отношението на Хасан към нея, той действително обича племенника си. Слава Богу! Поне за Джоузеф няма да се безпокои. Хасан продължаваше да разговаря, а тя крадешком се промъкна към къщата. Сърцето й ликуваше. С Джо всичко ще бъде наред. Колкото до нея, това е друго нещо. Нужно й бе време. Качи се в стаята си, малко поуспокоена, но не можеше да седи на едно място. Ходеше напред-назад и броеше минутите до мига, в който щеше да позвъни на Джоузеф в училището. Изтощена от напрежение, тя се хвърли върху леглото, но не можа да заспи веднага.

Хасан бе преобърнал живота й. Същото се канеше да стори и с Джо. Какво ще си помисли той, когато узнае за предстоящата й женитба с чичо му? Сигурно ще бъде очарован като от сбъднала се вълшебна приказка. А за нея това ще е приказка на ужасите.

Точно по пладне, след като поспа малко, Тифани се отправи към кабинета на Хасан. Канеше се да почука, когато вратата се отвори.

— Влез — покани я той. — Тъкмо бях тръгнал да те търся.

Стаята бе пълна с рафтове книги, много от които старинни. Но комуникационните средства в този пустинен оазис бяха последна дума на техниката — компютри, принтери, ксерокс, факс — всичко струпано на огромно бюро почти с дължината на стаята.

— Кажи ми телефонния номер, ще го набера — каза Хасан.

— Не, благодаря. Кажи ми кода, а аз сама ще позвъня — отвърна тя упорито.

— Ето — усмихна се той.

Тифани се извърна, за да не може Хасан да види цифрите и набра номера. Трябваше да изчака малко, докато един от учителите повика Джоузеф.

— Мамо? Ти ли си? — чу запъхтяния му глас.

Очите й се навлажниха. На гърлото й заседна буца.

— Джо, здравей скъпи! Чудесно е да те чуя! Как си? Всичко наред ли е?

— Страхотно! Днес имахме сандвичи с кренвирш и с мармалад, а после в спалнята се бихме с възглавници. Беше чудесно! Ти как си? Там хубаво ли е?

— Аз съм добре — усмихна се Тифани на потока от думи. Тревожно погледна Хасан, който беше вдигнал слушалката на друг телефон.

— Здравей, Джоузеф — каза нежно.

— Кой е? — попита неуверено Джоузеф.

— Хасан. Чичо ти.

— О, страхотно! И ти ли си там? Правиш компания на мама ли?

— Нещо такова — усмихна се Хасан и дръзко я изгледа.

— Джо — обади се пак Тифани и стрелна Хасан с поглед, задето се намеси в разговора й, — имаш ли мач в събота?

— О, мамо, нали ти казах!

Тя сведе поглед. Много добре знаеше отговора на въпроса си. Но това бе единственото, за което можа да се сети като причина да отложи пътуването му. Нужно й бе да обмисли нещата и да е сигурна в намеренията на Хасан.

— В сряда мачът е тук, а в събота ние гостуваме. Чичо Хасан, аз съм в отбора на „Жребчетата“ — съобщи радостно Джоузеф. — Как ми се иска двамата с мама да ме гледате!

— И това ще стане някой път, обещавам ти — отвърна Хасан.

Тифани кипна. Двамата сякаш вече се съюзяваха.

— Джо, чичо ти смята, че ще е добре да дойдеш при него за известно време…

— Страхотно! Ти там ли ще бъдеш? — извика възторжено Джоузеф.

— Какво ще кажеш да хванеш следващия самолет? — намеси се Хасан, преди тя да успее да отговори.

— Ура! Ще свършите ли работата дотогава? Мама също ли ще бъде там?

— Джо…

— Ще видиш новото пони, което купих, и ще отидем на лов със соколи в пустинята — прекъсна я Хасан и я погледна с лукаво предизвикателство. — Вземи си бански костюм, защото ще плуваме…

— О, чичо, много ми се иска — извика Джоузеф, очевидно разкъсван от противоречиви чувства, — но, не мога да подведа отбора. Аз съм нападател, разбираш ли? А нападателят е страшно важен, защото…

— Джоузеф — намеси се бързо Тифани, — разбира се, че ще останеш за мачовете. Би ми се искало да те гледам. Дали не е възможно да се върна, чичо Хасан? — реши да изхитрува.

— За съжаление имаме много работа, Джоузеф — прониза я той с поглед. — Но можем да уредим пристигането ти след съботния мач. Тогава ще ни разкажеш как е минал.

— Ами, да! — зарадва се Джоузеф. — Идеално! И бездруго само аз оставам в училище през почивните дни. Всички други заминават някъде.

— Много ми се иска да дойдеш и да видиш моята къща — каза нежно Хасан. — Още сега ще уредя полета. После ще ти се обадя да ти обясня какво да правиш. Ще можеш ли да пътуваш самичък, или…

— Свикнал съм да пътувам — побърза да го увери Джоузеф. — Много ми харесва да летя със самолет! Благодаря ти! Ще бъде чудесно! Страшно се вълнувам, направо ще се пръсна!

— Тогава ще трябва да помолим директора да събере парченцата и да ги прати с товарен самолет — пошегува се Хасан.

Джоузеф се заля от смях, но за Тифани той прозвуча като погребално клепало. Синът й бе толкова сдържан обикновено, а с Хасан се държеше непринудено, приемаше го с неподправен възторг. Хасан се сбогува с момчето и остави Тифани да продължи разговора, макар на Джоузеф въобще да не му се говореше за училище и да бърбореше само за предстоящата почивка и за това какво ще правят. Тифани отново бе хваната в мрежата на лъжата — мъчеше се да покаже, че чичо Хасан й харесва и всичко е прекрасно. Не й се искаше да приключи разговора. Джоузеф много й липсваше. Лишена и жадуваща за любов, тя бе изляла цялата си страст и обич върху него. Нищо, скоро пак ще бъдат заедно — по един или друг начин. Първото препятствие — да предотврати незабавното му пристигане, както искаше Хасан — бе преодоляно. Следващият ход — в случай че иска да избяга оттук — е постепенно да се запознае с къщата и околността. И по-специално с възможните пътища за бягство. Горе от терасата се беше вглеждала в далечината, търсейки възвишенията, които Хасан й показа при пристигането им. После видя къде е малкото летище, къде са загражденията за камилите и запечата всичко в ума си. Това бе първата стъпка. После ще трябва да спечели доверието на Хасан, за да може спокойно да броди наоколо, да разузнае часа на полетите и всекидневните курсове на камионите — всички сведения, които биха могли да са й от полза. Нещо като предпазна мярка, която може да се окаже и ненужна. Може би животът им с Джоузеф тук няма да е толкова лош. Всичко зависи от Хасан. А сега предстои изпитанието да прекара остатъка от деня с него, с многозначителните му намеци и с Фарида, която я мрази именно заради тях. Единственото й спасение бе да им досажда с приказки за майчината си загриженост. Така има вероятност да отвлече Хасан от чувствените му помисли. Достатъчно я беше смутила собствената й реакция на неговата близост. Освен това беше я принудил да се съгласи на този невероятен брак и изтръгна от нея обещание да бъде съучастник в плановете му. Какво ли още предстои?