Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Действующие лица и исполнители, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Анатолий Алексин

Заглавие: Смахнатата Евдокия

Преводач: Яню Стоевски

Година на превод: 1978

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1978

Тип: Повест

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: април 1978

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Красимира Дренска

Коректор: Мина Дончева; Христина Денкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1842

История

  1. — Добавяне

Нея винаги я обичаха като човек. И я убеждаваха, че тази човешка обич е много по-трайна и по-хубава от другата „нечовешката“. И самата тя в някои представления беше обяснявала на своите млади зрители, че дружбата е по-ценна от любовта. Но правеше това без вдъхновение и убеденост.

В ТМЗ я беше поканил Петруша. Като я видя в студентския дипломен спектакъл, той високо каза:

— Тя ще стане гениална актриса!

Педагозите взеха да правят условни знаци на Петруша, но той не им обръщаше никакво внимание.

— Някои мислят, че главното в колата е двигателят с вътрешно горене и кутията със скоростите, а други — спирачната система. Аз спадам към първите — често казваше той.

И още обичаше да повтаря:

— За хората трябва да се говори не хубаво и не лошо, а каквото заслужават.

Петруша доведе Зина от ГИТИС[1] в своя ТМЗ и официално я обяви за най-добрата актриса на театъра.

Когато Валентина Степановна се опита да му покаже не педагогичността на подобно изявление, той й възрази:

— И другите искат да бъдат най-добри, нали? Това е приятно. Нека станат и аз ще го съобщя със същата радост.

— Кога, най-сетне, ще престанете да бъдете дете? — въздъхна завеждащата педагогическата част.

— Никога! Ако ли пък се случи такова нещо, веднага ще напусна ТМЗ.

Петруша беше прехвърлил петдесетте. „Колко голямо чело има!“ — казваха хората, сякаш не забелязваха, че това е голямата му плешива глава. — „Какви благородни сребърни слепоочия!“ А това беше чисто и просто посивялата му коса.

Петруша не наричаше Зининото амплоа с думата „травести“[2].

— Актьорите на сцената не могат да имат „длъжности“ — уверяваше той. — Герой, героиня, наивник, травести… Защо да ги заковаваме в тези звания.

Като чу, че наричат Костя Чичкун „актьор с отрицателно обаяние“, Петруша кипна:

— Пак етикети? Приказните злодеи са весели злодеи. Нима те са истински негодници? Те повече разсмиват, отколкото плашат… И актьор с неприятни, отрицателни черти не би могъл да ги играе.

Ако ефектната блондинка Галя Бойкова наричаха „пеещата актриса“, той възразяваше:

— Тя просто умее да пее. Но това не е главното й качество. Инак тя би постъпила в операта. Или в краен случай би станала естрадна певица.

Той наричаше актьора просто „актьор“ и предпочиташе, кой знае защо, тази дума пред думата „артист“.

Зина се влюби в Петруша изведнъж, още в коридора на ГИТИС, когато той почна да изказва пред нейните приятели, които чакаха разпределение, мислите си за техните възможности и перспективи. След това мнозина взеха да въздишат: „Ех, ако този не беше в ТМЗ!“. Но той не възнамеряваше да ги кани. Той покани в своя театър само Зина…

Петруша не забелязваше чувствата й. Зина ходеше дори на ония негови репетиции, в които самата тя не участваше, и той се възхищаваше от нейното увлечение по театъра. Когато семейството на Петруша заминаваше на лятна почивка, Зина му купуваше продукти, готвеше и той я наричаше добрата съседка. Когато веднъж в отсъствие на семейството получи сърдечен пристъп, тя намери дори лекарства, каквито нямаше в града, седя до него цяла нощ и той взе да я нарича „бърза помощ“. И още каза, че така се е грижила за него само майка му.

Като заминаваше за някъде, жената на Петруша сама молеше Зина да се грижи за мъжа й. Изобщо съпругите имаха към Зина безгранично доверие. Веднъж ефектната Галя Бойкова, която живееше на първия етаж в общежитието, донесе на болния Петруша писмо от театъра. Жена му тихо, но твърдо каза:

— Много ви моля, нека това прави Зиночка.

Петруша замина заради жена си: не й понасяше климатът на града. Имаше алергия.

Отначало Зина не повярва, че той може да си отиде. После Петруша с досада каза, че „на сцената не може да я познае“. После, чрез една приятелка в Москва тя достави всички най-нови медицински препарати, които можеха да помогнат при алергични заболявания. И най-после помоли Петруша да я вземе със себе си. Той не я взе. И изобщо никого не взе.

— Майстор е оня строител, който разваля тухла по тухла изградената от него сграда, та от същия материал да издигне нейде друга.

Като си спомни тези негови думи, Зина си помисли: „Той пожертва желанието си да не се разделя с нас… А сградата все пак се руши. И ние наблюдаваме това със срамна търпимост!“.

На сбогуване Петруша й каза:

— Аз много ви обикнах, Зиночка, като актриса и като човек!…

„Вероятно иначе мене не могат да ме обикнат“ — каза си Зина, когато се върна от Патови и си спомни за всичко.

Бележки

[1] Държавен институт за театрално изкуство. — Бел.ред.

[2] Роля, която се изпълнява от лице от друг пол или от друга възраст. В случая жена играе роли на момичета. — Бел.ред.