Анатолий Алексин
Действащи лица и изпълнители (12)

Зина, Андрей и Ксения Павловна пиеха чай в Зинината стая.

— Не се съмнявам — каза Зина, — че най-добре е Ксения Павловна да вземе сцена от „Без вина виновни“. Кручинина вече не е млада…

— Зина — прекъсна я Андрей.

— … много красива жена!

— Зиночка! — прекъсна я Ксения Павловна.

— Немлада, красива… И актриса! Всичко напълно съвпада. А главното: вие, Ксения Павловна, цяла сте изтъкана от майчински чувства. За вас и Лера е дете, и Николай Николаевич, и аз. След едно голямо прекъсване, не се съмнявам, че за актрисата е най-лесно да изиграе… просто себе си.

— Мисля, че Зина е права — съгласи се Андрей. — Но по-добре да вземем не монолога, а диалога с Незнамов. В него има повече театър… Как мислите вие, Ксения Павловна?

— Съгласна съм. Но кой ще бъде Незнамов? Да искаме актьори от вашия театър е неудобно. Това ще стигне до Николай Николаевич.

— А нима той е против? — учуди се Андрей.

— Ние искаме да му направим сюрприз. Той ще ви бъде благодарен. Само благодарен! Уверена съм. Но да искаме актьори от театъра, в който той е главен режисьор, да репетират и да излязат да играят заедно с мене… С такова нещо той може да не се съгласи. Някак не е прието.

Защото няма… добро, което да не крие

вреда, щом зле прилагаме го ние.

Зина пак се обърна към Шекспир.

Андрей я погледна с откровено изумление. „Защо така? Пред жената!“ — казваше укорително погледът му.

— И все пак добродетелта в някаква степен винаги си остава добродетел — възрази меко Ксения Павловна. — Ако човек греши, но е движен от благородни намерения, трудно можем да го съдим.

За да не успее Зина да изкаже възраженията си, Андрей бързо попита:

— Така че кой все пак ще ви бъде партньор, Ксения Павловна, в тази сцена?

— Как така кой? Ти — каза Зина.

— Пак аз?

— Ако аз можех да изиграя ролята на Незнамов, бих го направила, без да се замисля.

— Андрей, аз чувах, репетира едновременно на две сцени… — каза Ксения Павловна.

— А вечер, след театъра, като за почивка ще репетира с вас. Във вашата компания аз винаги си почивам!

Андрей не умееше да отказва.

— По начало ролята на Незнамов, който не знае родителите си, ми е близка: нали и аз съм дете на детския дом.

— Така ли? — с доброта и съчувствие рече Ксения Павловна.

— Ти си се възпитавал в детски дом? Не може да бъде! — възкликна Зина. — И не си ми казал?

— Не може всичко наведнъж… (Тя сложи ръка на рамото му.) Само не ме гледай като кръгъл сирак — помоли Андрей.

— Но в такъв случай ти си длъжен да изиграеш Незнамов! Сцената на срещата му с Кручинина… Там има съвсем малко реплики. Помня.

— Човешкият организъм не може да издържа такова натоварване — каза Ксения Павловна.

— За да издържи, запознайте ме, моля ви, с някой добър лекар — неочаквано помоли Андрей.

— Какво? — учуди се Зина. — Защо?

— Ей тъй… Профилактично. Имам си една болест, с която, като станеш побратим, вече не можеш да се разделиш.

— Ти? Болест? Каква?

— Тя има много красиво, поетично име. Нефрит.

— Къде е?

— В бъбреците.

— В бъбреците? — повтори Зина. — А опасно ли е?

— Трябва от време на време да се подлагам на проверки.

— Тогава може би не бива да играете Незнамов? — каза Ксения Павловна.

— Човек не бива да мисли за болестите си. Трябва да се отвлича!

Зина харесваше хората, които не криеха и не преувеличаваха болестите си. Не казваха, че ги боли сърцето, ако в действителност ги боли жлъчката.

Ксения Павловна сякаш само това чакаше — да я помолят за нещо.

— Аз имам дъщеря — бъдеща медичка. — Тя енергично стана от дивана. — Ей сега ще я повикам… Защо не казахте веднага?

След няколко минути дойде Лера.

— А това е Андрей Лагутин — каза Ксения Павловна.

— Както се казва в слабите пиеси: „Та ето значи, какъв сте били?!“. По разказите на татко аз не си ви представях такъв.

— По-възрастен? — попита Андрей.

— По-страшен — отговори Лера.

— Те с баща си се обичат много. Но вечно си разменят остри думи — обясни Ксения Павловна.

— От какво се оплакваме? — с тон на професионален лекар попита Лера.

— Нещо в кръста ме пободва. А сега не бива да се разболявам.

— Човек никога не си струва да боледува. Имате ли някакви хронични нарушения?

— Нефрит.

— Нефрит?… — Лера спря да се шегува. — А защо ходите с кецове? Вие не бива да простивате.

— Понеже не бива да простивам, се калявам!

— Утре ще ви заведа при най-добрия специалист по бъбреци в целия град. Той ни чете нефрология. И ще го помоля…

— Сериозно ли е? — пошепна й Зина.

— Нали ти казах, че ще се презастраховам.