Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Действующие лица и исполнители, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Анатолий Алексин

Заглавие: Смахнатата Евдокия

Преводач: Яню Стоевски

Година на превод: 1978

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1978

Тип: Повест

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: април 1978

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Красимира Дренска

Коректор: Мина Дончева; Христина Денкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1842

История

  1. — Добавяне

Лера отвори вратата на баща си. Но Николай Николаевич с бързи крачки мина край нея. Погледна в стаята, в кухнята и най-после попита:

— А къде е майка ти?

— У Зина…

— Да, разбира се! Търсят утешение при най-близките си хора. А от чуждите… от съпруга си например всичко пазят в най-дълбока тайна. Може би и нашият Немирович-Данченко е там? — Николай Николаевич направи многозначителна пауза, сякаш пред сюрприз, който се канеше да поднесе на дъщеря си. — Ти знаеш ли, че първата му премиера още днес се е провалила?

— Не е вярно — каза Лера. — Мама сама прекъсна тяхното излизане на сцената… И си отиде…

— А знаеш ли какво е казал под секрет на своите приближени директорът на Драматичния театър?

— Ти откъде знаеш какво?

— Тайните се разчуват най-бързо. А в случая особено побързаха да ми доложат! Когато Кручинина с Незнамов си тръгнали, директорът казал: „Този бихме го взели!“.

— Но нали не за мамина сметка Андрей е играл добре?

— Не мога да търпя хора с много дарования. Това значи, че нямат нито едно истинско!

Лера се замисли. Сведе глава. И попита:

— Не се ли появяват у тебе някои черти на Салиери?

— Виждам, че балабановщината е проникнала успешно и в нашето семейство! Търпя дързостите ти само защото търпението е участ на бащите… Не забравяй само, че дойдох в този град заради тебе!

— Това навярно беше грешка.

Николай Николаевич извади кърпичката си и бавно взе да я разгръща. Избърса челото и очите си. После бавно я сгъна и я сложи обратно в джоба си.

— А за де се превърна в Салиери — пак така бавно каза той, — трябва да има редом и някакъв Моцарт, когото аз засега не виждам.

— Но се боиш да го видиш.

— Боя се за съдбата на поверения ми колектив, който постепенно почнах да превръщам от ТМЗ в театър!

— Този град се е славил…

— С металургичния си завод, с курорта и с ТМЗ! Това са думи от туристическия справочник, а не от театралната енциклопедия.

— Чух как Иван Максимович каза: „Ние сме страна на ТМЗ-вци“. Харесаха ми тези думи.

— Ти вече цитираш Иван Максимович.

— Той е добър човек.

— „Добър човек“, „прекрасен момък“… С тези думи притъпиха професионалната ми бдителност. И допуснах самодейни репетиции в присъствието на цялата трупа. И знаменитите балабановски „реставрации“… Днешният провал ми послужи за сигнал! От днес нататък на дилетантщината ще бъде турен край. Аз съм главният режисьор на театъра. И „прекрасният момък“ ще трябва да се съобразява с това. Колкото и Зина Балабанова да го издига до Моцартовци! Впрочем, той има ли любов с нея?

— Той не може да има любов с нея.

— Откъде знаеш?

— Защото има любов с мене.

Николай Николаевич с проницателен поглед провери не е ли шега това. Когато дъщеря му изменяше на своя полушеговит маниер, той целият беше нащрек. Сега тя беше абсолютно сериозна.

Николай Николаевич оправи маншетите си, които бяха съвсем в ред.

— Затова ли присъстваш на всички репетиции?

— На които ти не дойде ни веднъж…

— Аз вече подозирах, че ти се готвиш да участваш в този спектакъл.

— Всички ние участваме в този спектакъл — замислено и тъжно рече Лера. — И аз, и мама, и ти… Само че нашето участие не е нужно на спектакъла. Напразно дойдохме тука.

— А защо напразно? Ти намери тук своя Ромео! А знаеш ли как ни наричат — мене и него в театъра?

— Монтеки и Капулети… Но това според мене е повърхностно сравнение. Конфликтът между Монтеки и Капулети е бил безпричинен!

— А тук причината е в мен! Това ли искаш да кажеш? И дори за провала на майка ти мислиш, че той не е виновен.

На Лера се стори, че баща й говори за този „провал“ не с мъка, а с вътрешно ликуване. И тя отговори рязко:

— Не той е виновен, че мама престана да бъде актриса. Не той!