Богдан Богданов
Старогръцката литература (1) (Исторически особености и жанрово многообразие)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Старогръцката литература

Издание: Първо издание

Издател: Издателство „Просвета“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: Монография

Националност: Българска

Печатница: „Дунав прес“ ООД — Русе

Излязла от печат: 30.VI.1992 г.

Редактор: Владимир Абазов

Художествен редактор: Владимир Минчев

Технически редактор: Симеон Айтов

Рецензент: Анна Николова

Художник: Петър Петрушев

Коректор: Росица Великова

ISBN: 954-01-0145-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1461

История

  1. — Добавяне

Предговор
За целите и характера на тази книга

Особено за доскорошната българска книга можеше да се каже това, което е характерно за природата на книгата, че би отишла при всеки. За това способствуваше ниската й цена. Когато в последните десетина години намаляха тиражите, тъкмо за добрата книга се изпълни изказаното от Платон опасение, че тя може да отиде не при този, който би трябвало да я чете. Дано тази книга отиде при когото е нужно, защото не е написана така просто, че да бъде полезна за всеки. Нататък става дума за книги. Те трябва да бъдат известни или веднага потърсени от читателя, за да се свържат неговите въпроси и опит с написаното от мене и така то да прозвучи като достатъчно нужно и смислено.

Тази книга е адресирана най-напред към учителите по литература, след това към студентите филолози и хуманитаристи и накрая към всички, които обичат античната литература, но освен това искат да разберат как и при какви условия са били създадени нейните произведения. Разбира се, книгата има какво да каже и на онези, които изпитват удоволствие да наблюдават сплитането на стари и нови значения, на установени изразни форми и актуално съдържание в един литературен текст. Но и при това разширение на адреса читателите няма да се увеличат много. Те щяха да бъдат повече, ако можех да изразя въпросите около авантюрата на пораждането на литературните текстове по-просто и по-открито към дълбинните проблеми на човешкото съществуване. За съжаление съм го направил достатъчно специално, като класически филолог и преподавател по старогръцка култура и литература.

Известен изход от ограничения адрес е това, че книгата може да се чете в откъси. Във втората част преработих и свързах пет кратки студии за прозаически произведения на старогръцката литература, които, като се изключи „История“ на Херодот, не са нито особено обемисти, нито толкова представителни. Но внимавах да са преведени на български и ако някой реши да се запознае само с главите за речите на Демостен и писмата на Юлиан, да има пред очи и текстовете, а и обсъжданите в книгата проблеми да са достатъчно засегнати в двата раздела.

Никоя книга, особено литературнокритическата, не се чете с еднакво внимание във всичките си части. Затова е добре да бъде разнообразна, покрай разсъжденията и панорамните обгледи да предлага и обикновена информация.

Петте глави във втората част на книгата са свързани от идеята да се представят различни по тема и форма прозаични жанрове — историография, ораторска и философска проза, епистолография и роман. Изчерпателността би наложила да се включат поне още две глави — за диалога и научния трактат. Но целта беше друга — да се даде идея за по-неизвестната и по-ниската, същевременно и по-близкостоящата до нас област на старогръцката словесност. (Същата цел преследвах с организирането на Библиотеката за антична литература „Хермес“ в издателство „Народна култура“). Бих искал втората част на книгата да подтикне учителите по литература при бъдещата по-свободна програма да предпочетат да запознават своите ученици не с „Прикованият Прометей“ на Есхил, а с откъси от „История“ на Херодот или от романа „Левкипа и Клитофон“ на Ахил Таций.

При съставянето на втората част на книгата ме водеше още намерението да представя чрез избраните произведения на старогръцката проза по-нелитературната област на елинската литература и по този начин да внуша научната идея, че и старогръцката словесност, и всяка друга литература само се стреми да се обособи от нелитературното писано и устно слово, но иначе представлява сложна система от различни начини на словесно реагиране, в която има равнища и страни и в която, обикновено чрез прозата, се включва и нелитературното слово. Ако литературата подражава на живота в нещо, то е в структурата от равнища и форми на реагиране, в грижата за вътрешно разнообразие на взаимно допълващи се начини за отнасяне на човека към света. Ще се изразя прекалено научно, ако кажа, че и самият живот, и литературата са системи от дискурси. Предпочитам да говоря не външно — за самите тях като структури за изразяване или форми на речево поведение, а вътрешно — като за преносители на модели за действителност. Разнообразието от допълващи се начини на реагиране и заменящи се виждания за света е жизнено необходимо за мислещия и постоянно отнасящия се към някакъв свят човек.

Това, което наричаме живот, се гради от отношението между различни подстъпи към света и различни модели за действителност. Тъкмо на това проявление на живота подражава литературата с предимството, че е по-проста от него, което най-вече оправдава съществуването й. Така че насочих вниманието си към старогръцката проза, за да подчертая вътрешното работещо разнообразие на древната елинска литература.

Добрата история на литературата би показала процеса на набавянето на нови дискурси в нея, на отпадането и промяната на стари, на сложните отношения между литературата и извънлитературната среда. Това би означавало да се покаже протичащата в текстове динамика на една култура. За съжаление е все още рано да се напише такава литературна история, а за античното време е може би и невъзможно, след като за тогавашната извънлитературна среда никога няма да знаем много. Разбира се, нищо не пречи да я възстановяваме, да търсим отпечатъците й в запазените литературни текстове, във вътрешното разслояване на литературата, която постоянно имитира нелитературата и същевременно се оттласква от нея. На този етап на изследване проблемът е в опита да се приложат и тези, и други общи постановки при анализа на конкретни литературни явления. Защото това е слабостта на съвременното литературознание. Теоретичните виждания не се проверяват толкова често върху конкретен материал, особено в областта на литературната история. Оттук следва и основната задача, и постройката на тази книга. В първата част се представят общите виждания за това, какво представлява литературата, и върху тази основа се очертават историческите особености на старогръцката словесност, във втората част се прави опит тези виждания да се проверят върху избрани текстове от старогръцката проза.

Винаги ме е смущавал разривът между теорията и практиката на разбирането на литературните текстове независимо дали е ставало дума за литературнокритическо или за обикновено читателско общуване с тях. Правил съм опити да преодолея този разрив в предишните си книги. Осмелявам се да добавя опита и на тази книга. Убеден съм, че не е празна работа човек да се върти около подобен проблем и да вярва, че може, ако не да го реши, поне да намали напреженията, които той поражда. Дали има по-достойно занимание от това да примиряваме общите си идеи и възгледи с неподчиняващата се конкретност?