Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Женя і Синько, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Виктор Близнец

Заглавие: Звън на паяжинка

Преводач: Лиляна Минкова

Година на превод: 1983

Език, от който е преведено: Украински

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Повести

Националност: Украинска

Печатница: ДП „Георги Димитров“, София

Излязла от печат: март 1983

Редактор: Пенка Кънева

Редактор на издателството: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Людмил Асенов

Коректор: Мина Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1906

История

  1. — Добавяне

Краставицата със свинска опашка

Докладна записка

до директора на училището

от учителката по рисуване Изолда Маркивна Книш

 

Другарю директор,

Според плана днес имах урок в 5-ти „а“ клас. Тема: обемно изобразяване на краставица. Целта ми беше да науча децата да мислят пространствено, тоест да умеят да виждат и да изобразяват предметите не плоски, а триизмерни (обемно изобразяване).

Първите петнадесет минути обяснявах подробно целта на урока. (Трябва да отбележа, че класът шумеше и Андрей Кушчолоб, когото всички наричат Бен, все се пъхаше под чина, риташе във въздуха и крещеше: „Удряй по фланговете!“. Веднага извиках Бен на дъската. Той както винаги взе да прави гримаси и да върти очи, но понеже е много способен, бързо се справи със задачата. После вдигнах Женя Цибулко. Другарю директор, вие сигурно познавате това мургаво момиче от първия чин. Женя е пълна отличничка, много е внимателна и съсредоточена в час, но може и да направи някой номер. Например да се обърне и да плесне някое момче. Ако й направиш забележка, ще се нацупи и ще свие рамене: „Да знае друг път да не се закача… Той що ме щипе!“. Освен това Женя се държи като същинско момче: ходи с късо подстригана коса, носи момчешки ризи и панталон или анцуг. С една дума — труден характер, и все пак такова нещо от нея не очаквах.

Другарю директор, случаят е следният.

Цибулко застана пред дъската, аз й казах: „Нарисувайте и вие краставицата“. Докато тя драскаше нещо, тръгнах между чиновете да проверя домашното. Изведнъж чувам зад гърба си дрезгаво, простудено гласче. То кихна и каза: „Грух-грух…“. Обърнах се, гледам:

Цибулко вече е нарисувала овалното тяло на краставицата и слага опашницата. Така я засуква, че е станала не опашка на краставица, а на прасе. Поощрена от смеха на класа, Цибулко нарисува и зурличка. С огромно учудване видях на дъската не вид зеленчук, а същинско прасе. (Прилагам копие от рисунката).

prase.png

Но още повече се учудих, когато прасето изведнъж кихна, завъртя опашница и каза: „Грух-грух…“. Другарю директор, не ми се е привидяло! Целият клас притихна онемял, а иззад дъската, или от стената, може би от пода дори, се носеше сочно и силно грухтене. Грухтеше наистина прасе, кълна се — човек и да иска, не може така да грухти.

Толкова бях поразена, че близо половин минута мълчах, не можех да отворя уста. После избухнах:

— Цибулко! — викнах. — Какви са тези фокуси! Изтрийте веднага рисунката и седнете! Пиша ви двойка!

Цибулко изтри рисунката и си седна, нацупена. На всичкото отгоре сви нервно рамене, за да покаже, че е много обидена. А като минаваше край мен, видях такова нещо, че и досега не мога да дойда на себе си. Женя носеше мъхеста светлосиня блуза. Горното копче беше разкопчано. Изведнъж блузката се изду, под нея нещо се размърда и от яката се подаде… малка космата ръчичка. (Другарю директор, много ви моля да ми повярвате: твърдя го с ясен разсъдък и в пълно съзнание.) Подаде се червеникава космата ръчичка, махна ми, като че искаше да каже: „Гудбай! Довиждане, Изолда Маркивна!“. А после (повтарям, че и това е чиста истина), от деколтето на блузката надникна нечия лукава муцунка и ми се изплези. Езикът беше дълъг, гъвкав и червен.

Честна дума, не греша. Имам великолепно зрение на художник. От Владимирския хълм мога да различа какъв цвят са банските шапчици на девойчетата, чак на отвъдния бряг на Днепър. Така че зрителната измама е абсолютно изключена. Със собствените си очи видях и лукавата муцунка, и червения език, дето се виеше като змия. Изводът е един: ученичката от 5-ти „а“ Евгения Цибулко е донесла в клас или механическа играчка (навярно вносна), или живо зверче. А според вашето нареждане, другарю директор, да се носят в училище играчки и животинки е абсолютно забранено.

Можете да си представите какво стана после. Учениците наскачаха, заобиколиха Цибулко, викаха в един глас: „Женя, покажи го, покажи ни го!…“. Крещят, скачат, за малко на главата ми да се качат. Ядосах се и отидох при Цибулко. „Каква е тази играчка? Веднага ми я дай!“ А тя пребледня, стои и ме гледа смаяна, сякаш не разбира какво искам от нея. Тогава аз сама (може и да не е педагогично) й опипах блузката, но не намерих под нея нищо, освен момчешка памучна фланелка и пионерска връзка. Вдигнах капака на чина, мислех, че е скрила там играчката, но чинът беше празен, имаше само коричка сух хляб и сребърен станиол от шоколад. (Навярно за игра на фанти.) В чантата й също не намерих нищо излишно.

Представете си колко унизена се почувствах, че трябва да бъркам в чужди вещи, а наоколо ми учениците викаха и се смееха, а Бен крещеше: „Да се съблече! Да се обискира! Тя е шпионка!“ — и се кълчеше. Шумът и крясъците не спряха, докато не удари звънецът и аз не можах да умиря класа.

Понеже урокът се оказа всъщност провален, моля ви, другарю директор, да се заемете с цялата тази история и да накажете виновните.

Изолда Маркивна Книш

Преподавателка по художествена бродерия и рисуване