Джон Фаулз
Аристос (5)

3.
Немо

1

Връщам се във времето и проследявам посоката, от която идват всички тези страхове и опасения; така стигам до техния главен източник: немо.

 

 

2

Фройд подходил към човешката психика по начин, сходен с този на деспотичния, но прагматичен Цезар по отношение на Галия — разделил я на три части или на три вида дейности: суперегото^[1], което се опитва да контролира другите две части или да ги потиска; егото^[2], което е сферата на осъзнатите желания; и ид^[3] — тъмният хаос на несъзнателните сили.

Фройд твърди, че основната енергия, която изисква взаимодействие между тези три части на психиката, а едновременно с това и обяснява тяхната функция, е либидото — сексуалното желание, чийто източник и стимул са несъзнателните импулси. Тя е използвана от аза [егото], а в по-малка или по-голяма степен се регулира от свръхаза [суперегото]. Повечето психолози днес признават, че сексуалното желание е много важен елемент от грубата енергия, която насочва и ръководи нашето поведение, но то съвсем не е единственият такъв елемент. Друг много примитивен импулс е нуждата от сигурност и безопасност.

 

 

3

Смятам, че човешката психика има и един четвърти елемент, който, ползвайки термин, подсказан ми от фройдистката терминология, наричам немо^[4]. Употребявайки го, аз имам предвид не само понятието „никой“, а също така и състоянието да си никой, състоянието на „безличност“. Казано накратко, също както напоследък физиците допускат съществуването на антиматерията, така и ние трябва да приемем възможността в човешката психика да съществува и анти-азът [или анти-егото]. Именно това е немо.

 

 

4

И ако психолозите досега не са отделяли особено внимание на идеята за немо, това вероятно се дължи на факта, че за разлика от другите два импулса, първични по своя характер — сексуалния и инстинкта за самосъхранение (или за оцеляване), този не е присъствал в целия процес на човешката еволюция.

Желанията за сексуално удовлетворение и самосъхранение дори не са присъщи само на човека; те са характерни за почти всички форми на живата материя. Немо обаче е специфично човешка психическа сила; функция на цивилизацията, на комуникацията, на уникалната човешка способност за съпоставяне и изграждане на хипотези. Още повече, че това е негативна сила. За разлика от сексуалното желание и инстинкта за самосъхранение тя не ни привлича, напротив — отблъсква ни. Суперегото, егото и ид (поне в най-общ смисъл) изглеждат благоприятни за нашето „аз“ и допринасят за съхраняването както на индивидуалността, така и на вида като цяло. А немо е промъкналият се в лагера враг.

 

 

5

Ние не само можем да си представим противоположни състояния като например не-съществуването на реално съществуващо нещо, но също така и безброй междинни състояния. И нашето немо до такава степен надделява в поведението ни, подсилва увереността ни, че ако липсваха недостатъците в общото състояние на човека, на обществото, на образованието ни или пък на икономическото ни положение, бихме могли да станем такива, каквито си представяме. С две думи, немо нараства правопропорционално в пряка връзка с нашето усещане и осъзнаване на общото и личното неравенство.

 

 

6

Налице са основни аспекти на немо, които никога няма да се променят. Аз никога няма да бъда историческият Шекспир или историческата Клеопатра; никога няма да бъда дори някакъв техен съвременен еквивалент. Никога няма да живея вечно… и така нататък. Мога да се видя в своите представи като безброй неща, които никога няма да се осъществят; защото никога няма да се избавя от физическите и психологическите си дефекти, отстраняването на които е непосилно и за мен, и за науката. И макар от логическа гледна точка да е безсмислено да определяме неизбежното като състояние на неравенство, ние в действителност мислим за него именно така. А това може да бъде определено като постоянно метафизическо усещане за немо у всеки от нас.

 

 

7

Немо е човешкото чувство за собственото ни безсилие и преходност; за собствената ни относителност и за фактическа нищожност.

 

 

8

Всички сме неудачници; всички сме смъртни.

 

 

9

Няма човек, който да иска да бъде никой. Всички наши действия са насочени до известна степен към запълване или замаскиране на вътрешната ни празнота.

 

 

10

На всички ни харесва да бъдем обичани или мразени; това е знак, че ще бъдем запомнени, че нашето съществуване не е било безследно. По тази причина мнозина, неспособни да предизвикат любов, са предизвикали омраза. Тя също е начин да те запомнят.

 

 

11

Отделният индивид, изправен пред цялото: моята нищожност на фона на всичко, което е съществувало, съществува и ще съществува. Почти всички сме джуджета с характерните за тях комплекси и психологически характеристики: чувството за малоценност и компенсиращите го качества лукавство и злоба.

 

 

12

Всеки от нас има различна представа за това кое точно определя състоянието „да бъдеш някой“; но съществуват и някои безспорни, общоприети характеристики. Необходимо е да се прославя; трябва да притежавам власт — физическа, обществена, интелектуална, артистична, политическа… някаква власт. Трябва да оставя паметници след себе си, да бъда запомнен. Трябва да бъда обект на възхищение, завист, омраза, страх, желание. Накратко, на всяка цена трябва да устоя на времето, да надживея тялото и неговата тленност.

 

 

13

Донякъде вярата в задгробния живот е щраусов опит да се излъже немо.

 

 

14

Новият рай е влизане след смъртта в света на запомнените мъртви, където живите продължават да блуждаят. Човек си е осигурявал достъп до стария рай чрез добри дела и по Божията милост, а достъпът до новия рай е възможен само благодарение на делата — добри или лоши, но непременно паметни. Запазено място в новия рай имат и прочулите се с лоша слава, най-забележителните, най-изтъкнатите измежду себеподобните си — без значение кои са и какво точно ги е прославило.

 

 

15

Два са основните начини да победя немо: да се приспособя или да встъпя в конфликт. Ако реша да се приспособя към обществото, в което живея, то ще използвам общоприетите символи за успех и за статус, за да докажа, че съм някой. Някои униформени облекла свидетелстват, че съм успял; други прикриват, че съм неудачник. Едно от преимуществата на униформата е, че при евентуален провал част от вината винаги може да се прехвърли върху групата. Униформата поставя всички, които я носят, в равностойно положение. Провалът е общ за всички; ако пък има успех, той се споделя от всички.

 

 

16

Мога да се противопоставя на своето немо само като встъпя в конфликт; като възприема свой специфичен стил на живот. Изграждайки една сложна, уникална persona^[5], аз отправям предизвикателство към масата. Аз съм бохемът, дендито, аутсайдерът, хипито.

 

 

17

Съвременното изкуство до голяма степен се обуславя от натиска, оказван от немо. Наблюдаваме трескаво търсене на уникален стил, но прекалено често за сметка на съдържанието. Един гений би се справил и с двете изисквания, докато голяма част от по-малко надарените съвременни художници са станали жертва на собствената си „запазена марка“. С това се обяснява огромното разнообразие на стилове и техники през нашия век; тази е и причината за много характерното съчетаване на екзотиката на представяне с баналността на темата. Някога художникът се е стремял към центъра; сега устремно се е насочил към периферията. В резултат сега имаме нашето ново рококо.

 

 

18

Някой би нарекъл това положително-негативен ефект на немо върху изкуството, но съществува и чисто негативен ефект. Около всяко произведение на изкуството или около всеки художник, смятан за истински творец, тоест убийствен за немо, избуяват джунгли от имитации.

 

 

19

Изкуството от епохата на романтизма и постромантизма е изцяло пропито от страха пред немо; от бягството на индивида далеч от всичко, което застрашава неговата индивидуалност. Спокойствието, излъчвано от класическите статуи, класическата архитектура и класическата поезия може би изглежда благородно, но и безкрайно далечно; а когато става дума за класическо изкуство, лишено от гениалност, то ни се струва безизразно-скучно и монотонно-безлично.

 

 

20

Същевременно голямото изкуство никога не е било така леснодостъпно за толкова много хора. Прекрасното е навсякъде. Колкото по-малки се чувстваме, толкова по-малко сме способни да творим. Това е причината да търсим спасение чрез нови повърхностни стилове и лекомислени нови моди, подобно на обхванати от паника деца в горяща сграда, които се втурват към първия възможен изходи.

 

 

21

Живеем в епоха на нетрайни стоки. Повечето от нас са ангажирани в тяхното производство. Понастоящем само малцина създават неща, които едва ще издържат през следващите пет години, камо ли през целия ни живот. Ние сме звено във веригата. Ние сме жертви на тиранията на немо.

 

 

22

С нарастването на броя на населението удивително нараства и броят на превъзмогналите немо, и то независимо от техните човешки достойнства.

 

 

23

Осуалд уби президента Кенеди, за да убие истинския си враг: своя немо. Той не е бил сляп за реалността, а напротив — свръхчувствителен към нея. Онова, което го е тласнало към убийство, е била покваряващата несправедливост както на неговото конкретно общество, така и на процеса като цяло. Всички убийци-анархисти от края на деветнайсети век са ярко потвърждение на този факт: те извършваха своите злодеяния, за да се почувстват равни със своите жертви. Веднъж един от тях казал: „Сега и аз ще бъда запомнен за дълго заедно с него.“

 

 

24

По същата причина германците позволиха на Хитлер да доминира живота им. Подобно на отделните личности и расите, и страните могат да изгубят усещането си за значимост и смисъла на съществуването си. Великият диктатор е като униформата; той внушава на всички свои подчинени илюзията, че немо е победен.

 

 

25

На едно по-безобидно ниво същото се забелязва във всеобщото преклонение пред известните и преуспелите; пред филмовите звезди, „личностите“, „знаменитостите“; в популярността на жълтите издания, в култа към списанията с красиви модели, чиито плакати можеш да си окачиш на стената, в интереса към долнопробните биографии, в подражателската маниерност и пропагандирането на определен стил на живот, широко разпространявани от женските списания.

Виждаме го и в щедро оказваното внимание към всякаква крещяща посредственост и всякакъв мимолетен успех. Не бива да виним само Холивуд, че нарича велика всяка своя продукция: публиката е тази, която се стреми към подобно фалшиво величие.

 

 

26

Немо е най-силен при духовно най-извисените и най-образованите хора, а най-слаб — при най-примитивните и най-невежите. Следователно силата му може само да нараства не само поради постигането на все по-високи стандарти в образованието, но също и поради нарастването на световното население.

Паралелно с появата на нови възможности за развлечение и повече достъпна информация скуката и завистта също бележат ръст. Отключват се ужасяващи верижни реакции. Колкото повече нараства броят на хората, толкова по-малко уникален се чувства всеки от тях; колкото по-ясно личат несправедливостта и неравенството, толкова по-безпомощни се чувстват човеците; колкото повече научават, толкова по-силно става желанието им да се прославят; а колкото по-силно е желанието им да станат известни, толкова по-малко вероятно е да го осъществят.

 

 

27

Тъй като става все по-трудно да победиш немо, като привлечеш към себе си вниманието във външния свят, ние все повече се обръщаме към малкия си личен свят, към приятелите, близките, съседите, колегите. Ако победим немо поне там, това пак ще е постижение; така възниква съвременната разточителна и маниакална консумация, подчинена на стремежа да не изоставаме от материалното състояние на съседите, да доказваме превъзходството си навсякъде и по всевъзможни абсурдни начини — уменията си в играта на голф, в приготвянето на италианска храна, в градинарството. Паралелно нараства и увлечението ни по хазарта във всичките му форми и дори прекомерният ни стремеж към неща, които сами по себе си са достойни цели — по-високо материално възнаграждение, по-здрави и по-образовани деца.

 

 

28

Най-обичайните убежища от немо са бракът, семейството, домът. Децата, продължаващи рода, са истинската ни застраховка „живот“. Немо обаче може да окаже пагубно въздействие в тази ситуация, да накара човек да играе в своя дом роля, каквато може да играе само в мечтите си, но не и в обществото. Нереализираният диктатор се превръща в домашен тиранин, с когото тук трябва да се съобразяват. Немо може да накара родителите да станат тирани; да тласне съпруга или съпругата към изневяра. Чуждото легло е най-често срещаното убежище за бягащия от немо.

 

 

29

Обикновеният мъж и обикновената жена са обгърнати от задушаващия смог от разбирания, натрапени им от обществото. Те изгубват всякаква независимост на преценката си, както и свободата на действие. Все по-често гледат на себе си като на ограничени специфични функции, като на части от машина, които не изпитват потребност и нямат право да играят различна роля в икономическата структура на обществото. Гражданското чувство постепенно атрофира. Работа на полицията е да предотвратява престъпленията, а не ваша или моя; работа на общинската управа е да ръководи града — не ваша или моя; борбата за права на онеправданите е само тяхна грижа — не ваша или моя. И така все повече хора живеят в градовете, но все повече стават лишените от гражданско чувство. Процесите, започнали в предградията, достигат до самото сърце на града.

Политическият немо

30

Атрофията на гражданското чувство е сред най-поразителните социални феномени на нашия век. Човекът е политическо същество; а тази атрофия е предизвикана от факта, че каквито и успехи да сме постигнали в борбата с немо в други области, ние си оставаме безпомощни винтчета в политическата машина.

 

 

31

Ние не притежаваме никаква политическа власт. Това положение на нещата не е ново, но има едно ново квазиекзистенциално^[6] осъзнаване на факта, че държавата съществува.

 

 

32

В света, в който живеем, демокрацията или правото на всеки психически здрав пълнолетен гражданин да гласува свободно за свободно избран кандидат на свободно съществуваща партия със свободно развиваща се политика, е най-добрата възможна политическа система. Тя е най-добрата не защото непременно довежда до най-добрия политически режим, а защото дава най-голяма свобода на избора на хората, съществата, чиято най-насъщна нужда е именно свободата на избор. Електорат, на който е дадено правото на избор, никога няма да гласува единодушно за който и да било политически курс. Тази основна политическа реалност е базирана на факта, че никъде по света няма икономическо равенство. Което пък означава, че всеки режим, който твърди, че правилният избор на ръководната политика е така очевиден, че избирателите нямат нужда, а и не бива да им се дава възможност да гласуват за каквато и да било друга политика, представлява национална и международна заплаха. Твърдението е валидно дори и когато режимът е безспорно прав в избора си на политически курс. Той представлява национална опасност главно поради това, че е международна заплаха.

 

 

33

Републиката на Платон е съумяла да наложи хуманизъм и благородство на своите граждани, но самото налагане на онова, което би могло да се изрази свободно, върху онези, които биха могли свободно да го изразят, неминуемо поражда напрежение, опорочаващо положителната стойност на теоретичния замисъл на наложените мерки. Бих могъл да прикрепя изкуствени цветя на дървото, което само няма да цъфне, или да създам условия, при които дървото ще цъфне по естествен път. Ще се наложи да почакам малко по-дълго за истинските цветове, но само те са истински.

 

 

34

Демокрацията се опитва да предостави право на избор на колкото е възможно повече хора и това е спасителната й добродетел; но колкото по-всеобхватно е избирателното право, а населението по-многобройно, толкова по-горчива е иронията.

 

 

35

Няколко десетки действат активно, докато милиони наблюдават безучастно.

 

 

36

Това, че всеки има право на глас, е най-важната гаранция за някакъв вид свобода; но сам по себе си този факт е без значение. Моят глас не влияе върху нищо и не решава нищо. Дали гласувам или не е без значение.

 

 

37

Гласувам, защото отказът от гласуване означава отричане на принципа на избирателното право, а не защото гласуването по какъвто и да било начин намалява усещането ми, че съм само една пионка, която става все по-малка и по-незначителна с нарастването на броя на избирателите.

 

 

38

В тъмната стаичка образованият петдесетгодишен мъж е равнопоставен с полуграмотната продавачка, напуснала училище на петнайсет, която е информирана за какво гласува не повече от един папагал. За да бъдат удовлетворени принципите на демокрацията, двамата трябва да са равни в тъмната стаичка и най-вероятно пръв образованият петдесетгодишен мъж би го заявил. Разбира се, тази ситуация е жестока, иронична и абсурдна. Образованият интелигент не е равен на неграмотния, но това е посланието на тъмната стаичка.

 

 

39

Обичайният резултат от това необходимо, но и безмилостно равенство, е следното разсъждение: със своя глас аз не влияя по никакъв начин на управлението на обществото и страната, в които живея. За тях ще направя всичко, което законът ме задължава, но цялата ми останала енергия и потенциал ще използвам за осъществяване на свои лични цели. Усещането за абсолютно неучастие, усещането да си пешка в ръцете на шахматистите — управниците и министрите, има външно сходство с космическата ситуация; в нашето възприемане на тази ситуация преобладават тъмните тонове, повлияни от осъзнаването за практическото ни неучастие в управлението на собствената ни страна.

 

 

40

Бюлетината, с която гласувам, е безполезен къс хартия, понесен от течението на голяма река; животът ми е като невидим атом, изгубен в безкрайния поток. Негодуванието става прагматично; егоцентризмът — логичен; а изразяването на политическите чувства чрез незаконни и опасни средства като анархия, бунтове, заговорничество — неизбежно.

 

 

41

Има само един практически способ за омаловажаване на комплекса на пионката — към обичайното за демокрацията определение „право на всички пълнолетни граждани да гласуват свободно“, да добавим и фразата „и колкото е възможно по-често“. В наше време вече можем да се справим с евентуални проблеми от технологичен и социален характер, възникващи при по-чести избори по въпроси от общонационално значение; в повечето западни страни можем или бихме могли да обезпечим необходимата защита на свободната преса и свободния достъп до информация, както и задоволително високо ниво на общото образование, което да позволи тя да бъде разбирана и оценявана правилно.

 

 

42

Единствената група хора, която със сигурност би отхвърлила тази идея, е групата на самите политици, макар че те отделят все повече внимание на една форма на неофициален (и опасно манипулативен) плебисцит, наречена проучване на общественото мнение. Техните аргументи са добре известни — непостоянната и изменчива природа на общественото мнение, невъзможност да се управлява без последователност във възприетата политическа линия, необходимост да се запазят в тайна определени фактори, от които зависи взимането на решения, и така нататък. Тези аргументи са основателни. Но хората във властта винаги имат интерес да останат в нея. Каквито и да са политическите разногласия на опонентите, те винаги постигат споразумение за правилата на водената от тях игра; този, който вземе превес, ще се бори със зъби и нокти да остане на власт.

 

 

43

Сега обществото се намира в ситуация, подобна на тази, в която е била жената преди еманципацията. И ако тя е била непостоянна и емоционална при вземането на своите решения, то е, защото от нея никога не се очаквало друго, не са й разрешавали или създавали условия да бъде друга. Тази ситуация е била опасна за обществото колкото и сегашното тотално неучастие в държавното управление на преобладаващото мнозинство пълнолетни.

 

 

44

Едва ли системата на по-често гласуване би променила съществено цифровото изражение на затрудненото положение на индивида. Отделният глас никога не е бил от значение. Но това е първата стъпка към по-малка изолация. Междувременно обаче ние си оставаме милионите [хора], безсилни да променят нещата.

Необходимостта от немо

45

И все пак немо, подобно на случайността и на безразличието на цялостния процес към отделната личност, е от съществено значение за човека. Това е крайният вътрешен ефект, резултат от осъзнаването, че човешкото съществуване е основано на неравенство. Немо е едновременно пасивният ужас от това положение и активният източник на енергията, необходима за неговото коригиране.

 

 

46

Немо е еволюционна сила, необходима колкото и егото [азът]. Егото е безспорният факт — това, което съм; немо е потенциалът — това, което не съм. Но вместо да оползотворим немо, както бихме оползотворили всяка друга сила, ние му позволяваме да ни ужасява, както първобитните хора са се ужасявали от мълнията. Бягаме презглава, ужасени от този тайнствен призрак насред нашия град, макар всъщност истинският страх да не се крие в самия него, а в нашия страх от него.