Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Aristos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Джон Фаулз

Заглавие: Аристос

Преводач: Невяна Попова

Издание: първо

Издател: ИК „Рата“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: философски текст; есе

Националност: английска

Печатница: „Багра“ ЕООД

ISBN: 978-954-9608-35-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2269

История

  1. — Добавяне

11.
Аристос в отделния човек

1

Надявам се, че вече е ясно мнението ми за нещата, които трябва да приемем, да пожертваме и да променим, за да достигнем до аристос[1], до най-доброто за нашата сегашна ситуация. Но думата аристос е и прилагателно и може да се прилага за отделния човек. Какво може да се каже за идеалния човек, постигнал тази най-добра ситуация?

 

 

2

На първо място, не можем да очакваме той винаги да бъде аристос. Всички ние понякога сме част от Масата. Но той ще избягва принадлежността. Невъзможно е да съществува някаква организация, към която той изцяло да принадлежи; нито страна, нито класа, нито църква, нито политическа партия. Той не се нуждае от униформа, нито от символи; неговите идеи са неговата униформа, неговите дела са неговите символи, защото преди всичко той се опитва да бъде свободна сила в един свят на ограничени сили.

 

 

3

Той осъзнава, че различията между него и Масата не се дължат на различен произход, благосъстояние, власт или ум и талант. Те могат да се дължат само на интелигентна и действена доброта.

 

 

4

Той знае, че всичко е относително, че нищо не е абсолютно. Той вижда един свят с много ситуации; а не една — единствена ситуация. За него нито едно отсъждане не е абсолютно справедливо и той никога няма да се обвърже напълно, защото чрез едно постоянно обвързване с независимо колко интелигентни и добронамерени хора ще способства за утвърждаването на Малцината избрани. Той знае от историята, че рано или късно всяко обединение на избраните намира оправдание за прилагането на лоши средства в името на добри намерения; а след това престава да бъде обединение на избраните и се превръща в най-обикновена олигархия.

 

 

5

Той приема необходимостта от своето собствено страдание, от своята изолация и от своята абсолютна смърт. Но не приема, че еволюцията не може да бъде контролирана, а нейните опасности — ограничени.

 

 

6

Той е убеден, че единствената човешка цел е удовлетвореността; че това е най-добрата цел, понеже никога не може да бъде напълно осъществена. Защото прогресът променя, но не намалява враговете на човешкото удовлетворение.

 

 

7

Той знае, че Масата не е просто една армия под обсада; а страдаща от липсата на равенство, разбунтувала се обсадена армия.

Членовете на Масата са като затворници, които напразно, но упорито се опитват да изпилят масивните железни решетки и да си проправят път към синьото небе, в което не биха могли да съществуват; а междувременно точно зад тях ги очаква тяхната килия, за да заживеят в нея истински.

 

 

8

Той знае, че всички ние живеем на кръстопътя на безброй антагонистични полюси или противоположни фактори. Нашата затворническа килия е техният непримирим антагонизъм, а в откритието, че с него можем да живеем и да го използваме, се крие нашето спасение.

 

 

9

Той знае, че всички религиозни и политически убеждения са faute de mieux[2]; необходимост за обществото.

 

 

10

Той знае, че Масата е като публиката, запленена от фокусник, която наглед е безучастна и може да служи само като материал за триковете на фокусника; но също така знае, че истинското предназначение на човека е сам да се превърне във вълшебник.

 

 

11

Всичко това му е известно, защото самият той е един от Масата.

 

 

12

Да приемеш ограничената си свобода, да приемеш своята изолация, да приемеш тази отговорност, да изучиш всичките си способности, а после чрез тях да направиш цялото по-хуманно: това е най-добрият вариант за тази ситуация.

Бележки

[1] От гр. ἀριστος — отличен, най-добър, превъзходен. — Бел.ред.

[2] Faute de mieux (фр.) — поради липса на по-добро. — Бел.прев.