Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Aristos, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Попова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
-
- Екзистенциална философия
- Мисли, афоризми, сентенции, максими
- Съвременна философия (XX-XXI в.)
- Философско есе
- Характеристика
- Оценка
- 3 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2017 г.)
Издание:
Автор: Джон Фаулз
Заглавие: Аристос
Преводач: Невяна Попова
Издание: първо
Издател: ИК „Рата“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: философски текст; есе
Националност: английска
Печатница: „Багра“ ЕООД
ISBN: 978-954-9608-35-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2269
История
- — Добавяне
11.
Аристос в отделния човек
1
Надявам се, че вече е ясно мнението ми за нещата, които трябва да приемем, да пожертваме и да променим, за да достигнем до аристос[1], до най-доброто за нашата сегашна ситуация. Но думата аристос е и прилагателно и може да се прилага за отделния човек. Какво може да се каже за идеалния човек, постигнал тази най-добра ситуация?
2
На първо място, не можем да очакваме той винаги да бъде аристос. Всички ние понякога сме част от Масата. Но той ще избягва принадлежността. Невъзможно е да съществува някаква организация, към която той изцяло да принадлежи; нито страна, нито класа, нито църква, нито политическа партия. Той не се нуждае от униформа, нито от символи; неговите идеи са неговата униформа, неговите дела са неговите символи, защото преди всичко той се опитва да бъде свободна сила в един свят на ограничени сили.
3
Той осъзнава, че различията между него и Масата не се дължат на различен произход, благосъстояние, власт или ум и талант. Те могат да се дължат само на интелигентна и действена доброта.
4
Той знае, че всичко е относително, че нищо не е абсолютно. Той вижда един свят с много ситуации; а не една — единствена ситуация. За него нито едно отсъждане не е абсолютно справедливо и той никога няма да се обвърже напълно, защото чрез едно постоянно обвързване с независимо колко интелигентни и добронамерени хора ще способства за утвърждаването на Малцината избрани. Той знае от историята, че рано или късно всяко обединение на избраните намира оправдание за прилагането на лоши средства в името на добри намерения; а след това престава да бъде обединение на избраните и се превръща в най-обикновена олигархия.
5
Той приема необходимостта от своето собствено страдание, от своята изолация и от своята абсолютна смърт. Но не приема, че еволюцията не може да бъде контролирана, а нейните опасности — ограничени.
6
Той е убеден, че единствената човешка цел е удовлетвореността; че това е най-добрата цел, понеже никога не може да бъде напълно осъществена. Защото прогресът променя, но не намалява враговете на човешкото удовлетворение.
7
Той знае, че Масата не е просто една армия под обсада; а страдаща от липсата на равенство, разбунтувала се обсадена армия.
Членовете на Масата са като затворници, които напразно, но упорито се опитват да изпилят масивните железни решетки и да си проправят път към синьото небе, в което не биха могли да съществуват; а междувременно точно зад тях ги очаква тяхната килия, за да заживеят в нея истински.
8
Той знае, че всички ние живеем на кръстопътя на безброй антагонистични полюси или противоположни фактори. Нашата затворническа килия е техният непримирим антагонизъм, а в откритието, че с него можем да живеем и да го използваме, се крие нашето спасение.
9
Той знае, че всички религиозни и политически убеждения са faute de mieux[2]; необходимост за обществото.
10
Той знае, че Масата е като публиката, запленена от фокусник, която наглед е безучастна и може да служи само като материал за триковете на фокусника; но също така знае, че истинското предназначение на човека е сам да се превърне във вълшебник.
11
Всичко това му е известно, защото самият той е един от Масата.
12
Да приемеш ограничената си свобода, да приемеш своята изолация, да приемеш тази отговорност, да изучиш всичките си способности, а после чрез тях да направиш цялото по-хуманно: това е най-добрият вариант за тази ситуация.