Джон Фаулз
Аристос (15)

Бележки на автора

Числата се отнасят към номера на страницата и параграфа.

1. Мнозина съвременни философи. Класическото определение на тяхната позиция е направено от Виенския кръг във Wissenschaftliche Weltauffassung от 1929 година.

„Метафизиците и теолозите, погрешно интерпретирайки своите собствени изказвания, са убедени, че те изразяват нещо и представят някакво състояние на нещата. Въпреки всичко анализът показва, че тези твърдения не казват нищо, а са само израз на някакво емоционално отношение. Със сигурност изразяването на тези твърдения е важна задача. Но адекватното средство за изразяването им е изкуството, като например лирическата поезия или музиката.“

2. Панглос. Старият педантичен възпитател на героя в „Кандид“ на Волтер (1759). Неговият непоправим и заблуждаващ оптимизъм му донесъл само нещастия.

3. Supernovae. Супернова е звезда, която избухва в резултат на мощни вътрешни промени в налягането, което довежда до също толкова мощна ядрена реакция. В първата секунда на подобна експлозия може да се отдели толкова енергия, колкото при нормална ядрена реакция на звезда за един милиард години. Интензивната й фаза може да продължи две седмици или повече, а животът на суперновата и на съседните й планетарни системи бива напълно унищожен. Професор Фред Хойл е изчислил, че само в нашата галактика има поне 100 000 милиона звезди, способни да развият човешки живот в своите планетарни системи.

4. Емили Дикинсън (1830–1886). Велика и самотна американска поетеса, чието брилянтно владеене на парадокса е в тясна връзка със задълбоченото вникване в човешкото страдание. Цитираният стих е централна тема в голяма част от нейните произведения: ако животът ни беше едно дълго щастливо лято, ние щяхме да се лишим от тайнствените истини, които узнаваме от нашите „зими“ на страданието.

5. Безсмъртието на феникса. За митичната птица феникс се смята, че е единствена по рода си, че живее петстотин-шестстотин години, че запалва собствената си погребална клада, а после се възражда от собствената си пепел.

6. Свети Августин. Епископ на Хипо, автор на „Изповеди“.

7. Даодъдзин. Извънредно трудно за превод, но в общ смисъл „Класиката, отнасяща се до Системата, която ръководи всичко, и Природата на нещата“. В миналото е била приписвана на Лаодзъ („Старецът“), предполагаем съвременник на Конфуций (551–479 пр.н.е.). Съвременните учени смятат, че Лаодзъ е име на книга, а не на автор, и че всъщност представлява антология на даоистката мисъл от IV — V в. пр.н.е., първоначално замислена като съвети към мъдрите как да живеят през смутните времена на граждански войни и междуособици в периода 480–222 пр.н.е. От политическа и социална гледна точка този сборник препоръчва смирение и подчинение — изкуството на оцеляване на всяка цена. Но това, което го нарежда сред най-великите паметници на човешката мисъл, е опитът да се опише неописуемото — Божествената природа и природата на човешкото съществуване. Дао (път, система или божествен принцип) често е описван като без-действие (в човешките дела) и без-име (невъзможно за описване с думи). Тук има някои странни паралели с предсократовата древногръцка мисъл.

7. Ориген. философ и теолог; (ок. 815–877).

8. Облогова ситуация. От известната мисъл на Паскал. II faut parier. Cela n’est pas volontaire: vous êtes embarque. (Трябва да се обзаложите. Нямате друг избор: вие сте в играта.)

9. Amour courtois. Кодексът на „рицарската любов“ доминирал в образована Европа през ранното Средновековие; негов основен принцип е, че истинската благородна любов никога не е консумирана. Тя била, така да се каже, игра без награда — нейната единствена цел следователно била продължаването на играта.

10. Ернст Мах — австрийски физик и психолог (1836–1916).

11. Стъпката на Киркегор в тъмнината. Аргументът на датския философ е, че в определен момент при вземането на важни житейски решения (за Киркегор, разбира се, най-важното било да реши да бъде или да не бъде християнин), нито здравият разум, нито интелектът, нито учеността са в състояние да помогнат; така че или се налага да живееш в постоянно съмнение и терзание, или да направиш стъпка в тъмнината.

12. Тертулиан (ок. 155–222) произхожда (както и Свети Августин) от околностите на Картаген. И той имал порочен начин на живот в своята младост, по-късно се посветил на християнството и станал най-големият теолог и апологет на своето време. Неговата най-знаменита фраза е Credo quia absurdum — Вярвам, защото е абсурдно.

13. Odi profanum… „Презирам и отбягвам невежата тълпа“ — Хораций. Фермата Сабине, която представлявала прекрасно уединено място в провинцията само на трийсетина километра от Рим му била дадена от богаташа Меценат.

14. Древните милетци. философите от предсократовия период. Милет трябва да заеме своето място до Атина, Рим и Париж заради своята значимост в утвърждаването на европейския дух.

15. Орфически мистицизъм. Сродните култове на Орфей и Дионис — и двамата са богове на сетивата — са свързани с музиката, алкохола и обредите, за да печелят и задържат последователи. Тези култове имат много сходства с по-близки до нашето време тайни африкански „религии“. Аполон символизира разума, закона и сдържаността.

16. Лай и Йокаста. Родителите на Едип.

17. Meaulnes/Мон. От Le Grand Meaulnes от Ален Фурние. Една от великите притчи за оня аспект от европейския дух, който предпочита мечтата пред реалността. Domaine perdu, domaine sans nom: изгубено място, безименно място.

18. Nostalgie de la vierge. Носталгия по девицата. Набоковата Лолита е симптоматична за основната тенденция на XX в. и за една друга, която е нейната противоположност — носталгията по бащата при момичетата. Макар че за мъжете физическата девственост е изгубила своята привлекателност, основният двигател на тези взаимоотношения между момиче и баща като че ли е взаимното привличане на неопитност и опит; а това е подсилено от типичното за консуматорското общество убеждение, че най-новият модел е и най-добрият. Това, което се смята за важно, е консуматорското удоволствие; но в този случай за нещастие отхвърленият модел е едно друго човешко същество.

19. Алфред Адлер (1870–1937). Австрийски психолог, изразил убеждение, че Фройд е придавал прекалено голямо значение на сексуалните мотиви в човешкото поведение. Адлер смятал, че далеч по-голямо внимание би трябвало да се придава на стремежа на човека за превъзходство и установяване на власт над останалите.

20. Карен Хорни (1885–1952). Германска психоложка, силно повлияна от Адлер и от своите лични впечатления от Съединените щати, където прекарала последните двайсет години на своя живот. Тя придавала особена важност на нуждата от сигурност като фундаментален психологически мотив и смятала, че много от неврозите се дължат по-скоро на средата, отколкото на проблеми от периода на детството.

21. Noosphere. Термин, въведен от Тейяр дьо Шарден, френски философ и антрополог. В ноосферата не съществува време, а само необвързани с място и епоха мисли и творения на човешкия дух в областта на изкуството и науката, които обкръжават нашия живот така, както атмосферата обгражда земята.

22. Ликантропизъм. Буквално — желанието да си вълк. Терминът е използван за онези форми на шизофренична лудост, когато пациентът се мисли за някакъв звяр и демонстрира извратени апетити — личност от типа Джекил-Хайд.

23. Маларме. Стефан Маларме (1842–1898). Най-великият поет на символизма; най-известната му творба е „Следобедът на един фавън“, по която Дебюси създава свое произведение. Символистите обявяват метонимията за свое основно поетично изразно средство, литературен похват, който внушава, вместо директно да назовава. Преднамерената двусмисленост на значението, влагана в техните произведения, доминира в модерното изкуство от Маларме насам.