Джон Фаулз
Аристос (10)

8.
Обсебването от парите

1

Повечето от нас не живеят, следвайки каквато и да било догматична философия, дори и когато твърдим обратното. В най-добрият случай при определени ситуации постъпваме повече или по-малко в съгласие с дадена философия, която одобряваме.

Позволяваме на различни философии да направляват живота ни много по-рядко в сравнение с различни натрапчиви идеи; няма никакво съмнение кое е било най-мощното, определящото живота ни обсебване през последните сто — сто и петдесет години. Това, разбира се, са парите.

 

 

2

Обсебващата идея кара другите философии да изглеждат по-слаби, нещо, което става съвсем очевидно, ако разгледаме относителната популярност на различните философски учения от Великата френска революция насам. Най-голям успех сред тях са имали най-егалитарните теории; а без съмнение доминиращата философия през XIX и XX в. е утилитаризмът: вярата, че най-благородната цел на човешкото общество е възможно най-голямото щастие за възможно най-голям брой хора. В наше време на всяка философия й се налага да се продава, и то в истинския пазарен смисъл. Накратко, нашето обсебване от парите — този най-очевиден и вездесъщ източник на неравенство, а следователно и на нещастие, се отразява върху цялото ни съществуване и върху начина, по който възприемаме живота.

 

 

3

Да имаш, а не да бъдеш — този принцип господства в наше време.

Богатство и бедност

4

Съдебният процес над парите като единствен източник на щастие вече е започнал в по-богатите страни на Запада и той неизбежно ще се провали. Богатството само по себе си е невинно. Богатият сам по себе си е невинен. Но богатството и богатите, обградени от нищета и бедняци, са виновни.

 

 

5

Това напрежение между полюсите на бедността и богатството е сред най-мощните в нашите общества. То е толкова силно, че много бедняци по-скоро биха останали бедни, но с шанс да забогатеят, отколкото да бъдат нито бедни, нито богати и без шанс за промяна.

 

 

6

Нищо не разделя така, както богатството; нищо не уеднаквява така, както бедността. Затова всички искаме да сме богати. Искаме да сме различни. Само парите могат да ни осигурят и двете — и сигурността, и разнообразието, от които се нуждаем. По този начин срамното преследване на парите изведнъж се превръща в благороден и достоен стремеж към разнообразие и сигурност.

 

 

7

Парите са възможност; едновременно контрол над случайността и достъп до нея; те са свободата да избираш; [те са] власт. Някога богатите смятали, че с парите ще си осигурят място в рая; раят вече се е преместил тук и сега. Богаташът обаче не се е променил; а неговата вяра, че все пак може да си купи мястото в рая на земята, изглежда, се сбъдва.

 

 

8

И богатите, и бедните поддържат противопоставянето на настоящото несправедливо разпределение на материалните блага. Колкото повече една политическа система изравнява разпределението на благата, толкова по-популярни стават начините за избягване на подобно изравняване.

 

 

9

Както бедните с противопоставянето си поддържат богатите, така и бедните страни с противопоставянето си поддържат различията в разпределението на богатствата сред страните в света. Америка и страните в Западна Европа са обект на омраза, но и на завист; на тях им подражават. Бедната страна е богатата, която още не е забогатяла.

 

 

10

Лотариите, футболните залагания, игрите на бинго и други подобни са основните средства за защита на съвременните богати срещу яростта на съвременните бедни. На уличния стълб бесят онзи, когото мразят, а не онзи, на когото искат да подражават.

 

 

11

Парите са ни необходими, за да ни осигуряват всичко, което едно добро общество би осигурило безплатно: знание, разбиране и опит; възможност да прочетем за далечни места, но и да ги посетим; а не да преминем през живота, без да разбираме по-голямата част от видяното, което е равносилно да не видим повечето от това, което гледаме. Най-ужасното при бедността не е гладът, а духовният застой, който задължително го придружава.

 

 

12

Богатството осигурява разнообразие. Това е великият закон на капиталистическите общества. Единственият начин да се избегне психологическият срив в тях е да натрупаш богатство. Всички други изходи са блокирани.

 

 

13

За да се натрупат пари, не е задължително да се притежава нито едно от благородните човешки качества. Ето защо трупането на пари е своеобразен уравнител. Вече е съвсем естествено да се съди за човека по това, което може да спечели — тоест парите; а не по онова, което не би могъл да получи при никакви обстоятелства, освен по наследство.

 

 

14

Речниците определят парите като „средство за размяна“. Аз ги определям като човешкия отговор на нечовешката случайност, която господства над съществуването. Геният, интелектът, здравето, мъдростта, силата на волята и на тялото, физическата красота — всички те са награди от лотария, която се разиграва още преди нашето раждане. Парите са един вид човешка лотария-заместител, която компенсира частично онези, които не са имали късмет при първата космическа лотария.

При паричната лотария обаче не всички имат равни шансове, защото печалбите от първото теглене, провело се преди раждането, представляват тесте безплатни билети за участие в следващото. Ако сте били късметлии при първото теглене, по-вероятно е да ви провърви и при второто.

 

 

15

Бедните толерират богатството в следната последователност: на първо място — богатството, придобито с чист късмет, след като си бил роден; на второ — богатството, спечелено честно съгласно действащата социална система; и на последно място богатството, придобито по рождение — наследеното богатство.

 

 

16

Най-висшата проява на случайност е, че аз съм този, който съм. Синът на тексаски мултимилионер или на централноафрикански пигмей. Колкото и големи комарджии да сме, губим самообладание при мисълта, че тази случайност е толкова сляпа, а очевидните загуби и печалби са безкрайно отдалечени.

Но тази аналогия с лотарията толкова успешно смекчава суровата реалност, че дори и най-несправедливите награди и привилегии ще бъдат подкрепени от своите противници. Аз смятам, че тази аналогия не е добра, и всякаква вяра в нея по принцип е позорна.

Държим се като комарджии, които превръщат неуспеха в добродетел, и заявяват: „Само един кон може да победи. Всичко зависи от късмета в играта. Все някой трябва да загуби.“ Това обаче е описание, а не предписание. Ние не сме само играчите, които залагат, но сме и конете, на които други залагат. За разлика от истинските състезателни коне към нас не се отнасят еднакво добре, без значение дали губим или печелим. А и ние изобщо не сме коне, понеже можем да мислим, да сравняваме и да общуваме.

 

 

17

Човешката раса се състои от равноправни същества, а не от съперници. Ние сме надарени с интелект и свобода, за да се противопоставяме и да контролираме последствията от въздействието на случайността, която е в основата на цялото битие, а не чрез тях да оправдаваме несправедливостта.

Остойностяване на удоволствието

18

Някога човекът вярвал, че сам може да си осигури удоволствията; сега обаче е убеден, че трябва да си плати за тях. Сякаш цветята вече не растат в полята и градините, а могат да бъдат намерени само в цветарските магазини.

 

 

19

Капиталистическите общества изискват максимални възможности за харчене; както поради специфични икономически причини, така и поради факта, че главното удоволствие за преобладаващото мнозинство от хората се състои именно в харченето. За улесняване на това удоволствие са развити системи за разсрочено плащане; разнообразни форми на лотарии неудържимо привличат мечтаещите за богатство така, както някога ярко осветените павилиони на пътуващите панаири са омайвали селските жители. Наблюдават се всички онези симптоми, известни като „консуматорска невроза“, но това далеч не е най-лошото последствие.

 

 

20

Най-лошото е остойностяването на удоволствието, неспособността да си го представим по друг начин освен като неразривно свързано с придобиване и харчене. Невидимата патина върху предмета сега е неговата парична стойност, а не действителната му красота. Преживяването сега е нещо, което трябва да се притежава като предмет, за който си заплатил; нещо повече, други човешки същества — съпрузи, съпруги, любовници, деца, приятели, се превръщат в предмети, притежавани или непритежавани, асоциирани със стойности, свързани повече със света на парите, отколкото със света на човешките ценности.

 

 

21

Притежателят е този, който винаги се оказва притежаван. Манията ни да колекционираме не само скъпи предмети, но и скъпи преживявания, и отношението ни към подобна съкровищница от преживявания като доказателство за истинско съществуване (точно както за скъперниците и сребролюбците трупането на пари представлява специфична добродетел) най-накрая ни превръща в бедняци във всяко отношение, освен в едно — икономическото. Струва ни се, че живеем в изгнание, изолирани от всичко, което не можем да си позволим. Безплатните удоволствия започват да изглеждат без всякаква стойност. Някога хората са отнасяли със себе си в рая своите добри дела; а сега възприемат като рай своите придобивки и размера на своите разходи.

 

 

22

Икономиката на широкодостъпното потребление гласи: работниците трябва да получават достатъчно, за да произвеждат повече и да купуват повече. Целта е да се консумира много, следователно стоките трябва да са изработени така, че да траят възможно най-кратко време — колкото да се залъже лековерната публика. Занаятчийската прослойка е на изчезване; произвеждайки качествени дълготрайни стоки, занаятчията извършва най-тежкото престъпление. Отиват си хората на духа и творците, а мястото им се заема от работници и машини. А работниците, разбира се, искат не творчество, а евтини и повърхностни удоволствия.

 

 

23

Като естествен резултат от това сред интелигенцията и буржоазията се появява една всеобща страст към старинното, към ръчната изработка и масивното, към отличаващото се, дълготрайното, към магазините с художествено изработени изделия, към стоките, изработени в страни, прекалено бедни, за да си позволят машинно производство.

 

 

24

Евтините и популярни развлечения намаляват способността на човека сам да си осигурява развлечения. Механичният радиоприемник превръща самия човек в механичен радиоприемник. Не харесваме механичните кокошки-играчки, задвижвани от батерии, но самите ние се превръщаме в механични хора.

 

 

25

Проституцията е неизбежна във всеки град, в който живеят прекалено много мъже. Всяко приятно изживяване се превръща в проституция — независимо дали го предлагаме, или го получаваме. Материално обезпечените работници, на които общественият напредък е позволил да се измъкнат от редиците на пролетариата, загубват всякаква увереност в собствения си вкус и в способността сами да намират забавленията си. Цената, която заплащат за това, че разполагат с пари за харчене, е отстъплението от някогашната свобода на работническата класа в културната област пред умелите технолози, формиращи масовия вкус, служещ на търговските интереси. Техният труд вече не е предмет на експлоатация, експлоатират се умовете им.

 

 

26

Целта на търговията открай време е да превърне в предмет на покупко-продажба всяко възможно удоволствие и да го продаде на колкото се може повече хора. И производителят, и търговецът на дребно са безпристрастни — те не претендират за морал, а само удовлетворяват общественото желание.

Но все повече ни се предлага не самото удоволствие, а неговото търговско възпроизводство. Не истинската песен на полската чучулига над ливадите, а аудиозапис; не оригинална картина на Реноар, а нейна репродукция; не пиеса в театъра, а нейна „телевизионна“ версия; не истинска супа, а „бързоразтворима“, полуготова, на прах; не истинските Бермудски острови, а документален филм за тях.

 

 

27

Не липсата на потребително търсене, а единствено технологични проблеми пречат на производството на консерви с тропически залез, тубички с топъл тихоокеански бриз или пакетчета с лесноразтворимо сексуално удоволствие. Ние сме в състояние да възпроизведем почти всяко удоволствие, достъпно за слуха и зрението; някой вече е изобретил автомат за аромати; само „чувствата“, описани от Олдъс Хъксли^[1], продължават да са напълно недосегаеми за нас.

 

 

28

Причините за повишеното търсене на преживявания „втора ръка“ или имитации на преживявания са напълно очевидни. Животът никога не е изглеждал толкова кратък, но и толкова богат; а смъртта — така абсолютна. А след като социалните и икономическите условия поставят много от непосредствените удоволствия извън обсега на мнозинството, тогава те съвсем естествено и разбираемо се стремят да се сдобият с всякакви заместители на истинските неща, каквито могат да се намерят.

 

 

29

Това остойностяване на удоволствието е само временна мярка, подпомагаща преминаването ни през този исторически период, в който мнозинството е лишено от непосредствен достъп до нещата, които желае. Колкото повече хора осъзнават значението на пълноценното съществуване и факта, че техните общества са пречка към реализирането на това пълноценно съществуване, търговията с репродукции и имитации на източници на удоволствие — заместители на истинските източници на удоволствие — ще придобива все по-голямо значение.

 

 

30

Говорим за потребителски стоки и потребителски услуги; всъщност те са плацебо [безвредно, но и безполезно лекарство], все по-често предлагано от обществото на неговите членове, които все повече осъзнават истинските си нужди, както и факта, че тези нужди до голяма степен са причинени от поправими недостатъци на социалната, политическата, международната и човешката ситуация. В това отношение всички, които контролират доставките на своеобразното плацебо, тоест управляващите, се намират в еднакво затруднено положение, колкото и да са отдалечени един от друг в политическия спектър.

Вакуумът на автоматизацията

31

Ето че в тази ситуация се появява нов ужасяващ фактор, който още повече усложнява положението. Това е кибернетиката, вече напредналата технология за контролиране на едни машини от други машини.

 

 

32

Човекът е на път да бъде лишен от един велик полюс — работната рутина. Безработицата е кошмарът на капиталистическото общество; трудовата заетост ще бъде кошмарът на кибернетичното общество.

 

 

33

Чували сме абсурдни предложения: масите от безработни да бъдат заставяни да участват в задължителни игри; да се залавяме с мащабни дела като например прокопаването на канали и преместването на планини посредством примитивни методи; преобладаващото мнозинство от населението да бъде стерилизирано. Тези идеи, разбира се, са смехотворни, но потенциалните мащаби и дълбочината на чувството за безизходност в кибернетичното общество са ужасяващи.

 

 

34

Несъмнено има само едно приемливо разрешение. Онази енергия, която е била влагана в старите методи на работа, трябва да бъде насочена към новите методи на образование — в обучението и в преподаването, а също така и в развлеченията. Работата за пари, които да бъдат похарчени и да доставят радост, трябва да се превърне в работа за знания и за възможност благодарение на тях да намираш радост и наслади.

 

 

35

Еволюцията е на път да поеме нова посока — на преориентиране на целите, на преаклиматизиране на човека. Изчезването на работната рутина ще доведе и до изчезването на нейния контраполюс — тоест на повечето удоволствия, които изпитваме. От гледна точка на капиталистическите или laissez-faire^[2] икономически условия, повечето от нас ще бъдат старомодни и остарели машини, които работят с несъществуващо вече гориво; нещо като професионални войници в условията на внезапно настъпил вечен мир.

 

 

36

Единствените хора, показали способности да запълват неограниченото си свободно време, без това да навреди на обществото, до този момент са само онези с енциклопедични познания, учените и художниците, многостранно развитите личности. Единствената работа, която никога не свършва, е стремежът към знания и тяхното изразяване.

 

 

37

Държавата на бъдещето няма да бъде индустриалната държава, а и не би могла да бъде, освен ако процесът на автоматизация [на производството] не се забави по изкуствен път. Тя ще бъде университетската държава в класическия смисъл на думата „университет“^[3]: държава на безкрайните възможности за придобиване на знания, с максимално развита образователна система (от типа, който предлагам в деветата група от моите записки); държава, в която са налице всички необходими и общодостъпни условия за учене, творчество, пътуване и преживявания; където елементът на случайността и на изненадата е включен в обществената система и където удоволствието няма парично изражение.

 

 

38

Робовладелските общества са пример за очевидните опасности, които заплашват класата на богатите безделници. Робовладелците или тънели в пасивен разкош, или проявявали агресивен милитаризъм. Безделието, чиято единствена цел е продължаването на това състояние, доколкото е възможно, води до упадък или война, защото мирът и безделието се нуждаят от чести прочиствания. След не повече от сто години машините ще се превърнат в роби — роби, които няма да се бунтуват; а човечеството, евентуално ще се превърне в класата на безделниците. С тази разлика, че времената на клизмите и кръвопусканията безвъзвратно са отминали.

 

 

39

Изглежда, че еволюцията винаги се опира на някаква сила, подобна на обсебеността от парите, защото животът е по-лесно да бъде организиран, ако имаш под ръка някаква сила. Такива сили неизбежно поставят човечеството в положението на Мидас, а в този случай — почти в буквален смисъл. Непреодолимото желание да се открият по-евтини методи за производство, като автоматизацията например, най-накрая унищожава самото желание. Ние се стремим към наградата, получаваме я и тогава откриваме, че истинската награда винаги е следващата. Автоматизацията може да изглежда самоцелна като купуването на удоволствие; но тези лъжливи самоцели просто ни отвеждат до мястото, откъдето можем да видим, че не отговарят на очакванията ни.

Задълженията на свободното време

40

Пуританите не одобряват бездействието заради липсата на задължения, заблуждавайки се, че на труда му е присъщо благородство. Тази исторически обяснима необходимост да се подчертае достойнството на труда е предприета с единствената цел да се оправдае получаването на възнаграждение; тя е създала атмосфера, в която прекалено многото външни удоволствия и наслади бързо втръсват. Погрешно е да се смята, че за един човек, за когото от дълго време е било нормално да се радва на триседмичен годишен отпуск, непременно ще се почувства по-щастлив, ако изведнъж му се даде шестседмичен отпуск. Каквато и да е ситуацията, в която се намираме, ние се опитваме да извлечем от нея някаква относителна компенсация; затова в ситуация, в която страничният наблюдател не открива никаква възможност за щастие, един habitué винаги намира някакъв повод за щастие. И ако човек действително открие възнаграждение в дадено положение, то той почти сигурно е habitué. Нашата способност да получаваме удоволствие зависи от ситуацията, в която е трябвало да се научим да го откриваме.

 

 

41

И така, първото задължение на свободното време е да се научим да му се наслаждаваме; а това изглежда далеч по-трудно, отколкото биха искали да ни внушат оптимистите. Досега нито един профсъюз не е призовавал своите членове да стачкуват за по-малко заплащане и за увеличаване на работното време; но е възможно да настъпи и този миг.

 

 

42

Второто задължение на свободното време повече прилича на едно от предишните. То се състои в споделяне с другите, тоест предоставяне на част от него на онези, на които не достига.

 

 

43

Бедността е контраполюсът, който ни движи сега; не след дълго тази роля ще играе невежеството. Гладният мозък, а не празният стомах; недостигът на знания и опит, а не липсата на храна. Обществото на свободното време като начало трябва да е общество на малцинството. Контраполюсът на невежеството лесно ще бъде открит извън неговите граници. Основното задължение на първите общества, разполагащи с достатъчно свободно време, ще бъде образованието и увеличаването на свободното време в по-изостаналите държави в света. Не може да съществува никакво истинско свободно време, докато то не бъде разпределено равномерно по целия свят.

 

 

44

Именно тази е голямата промяна, която трябва да настъпи в човешката история. Богатите общества трябва да раздадат не само излишъка от парите си, но също така и излишъците от свободно време и възможности за образование.

 

 

45

Всичко това никога няма да се случи без планиране, най-вече планиране и преориентиране на нашите образователни системи. В „Майор Барбара“, [Джордж Бърнард] Шоу показва, че е немислим какъвто и да било морален напредък преди постигането на икономически прогрес. В някои страни такъв икономически напредък вече е постигнат до голяма степен; но няма никакви признаци за каквато и да било промяна в образователните им системи. Те все още обслужват нуждите на първия етап — конкретния икономически резултат, за който настоява Андрю Ъндършафт^[4], и не отговарят на представите на дъщеря му Барбара за истинско образование.

Масовата смъртност

46

Над цялата ни обсебеност от парите и над стремежа ни към равномерно разпределение на щастието като черен облак е надвиснал проблемът с увеличаването на световното население. Това е най-големият ужас на настоящата ситуация.

 

 

47

При сегашното ниво на раждаемост населението на света ще се удвои в рамките на петдесет години. Още докато са живи повечето от нас, всеки проблем, причинен от пренаселването — неврозите на големия град, трафикът, гладът, инфлацията, мръсният въздух, унищожаването на природата, обезличаването на индивида — ще се задълбочи поне двойно. При тези обстоятелства човешките и икономическите ресурси, насочени към космически пътешествия и ядрена надпревара, дават най-изумителния пример за суета и разточителство в момент, в който човешката цивилизация е заплашена от загиване.

 

 

48

Две са главните възражения срещу контролираното намаляване на раждаемостта — че подобно контролиране е неморално и че то е неправилно от гледна точка на еволюцията.

 

 

49

Към групата на „моралната“ опозиция се числят три основни лагера: религиозни, политически и личностни.

 

 

50

В миналото църквата насърчавала раждаемостта, водена от доста съмнителни съображения: на бял свят идвали повече религиозни последователи, а големите фамилии създавали или увековечавали икономическата ситуация, при която бедността, невежеството и отчаянието тласкали жертвите в „прегръдките“ на църквата. Подобни стратегии обаче имали ефект само в среди, доминирани от свещеници, каквито днес почти не съществуват, с изключение на няколко изостанали страни.

 

 

51

Има един много по-убедителен религиозен аргумент и той е следният: контролът над раждаемостта насърчава безразборните сексуални връзки и особено съпружеските изневери. Това е трудно да се отрече, но също толкова трудно е да се докаже, че ограничаването на контрола на раждаемостта (преследването на безразборните сексуални отношения) ще донесе стабилност на обществото. Течението на еволюционния поток е съобразено със сексуалната свобода. Въпросът вече не е в това потокът да бъде препречен, а да бъде контролиран. Всъщност той е много по-опасен от водата.

 

 

52

Някои религиозни представители все още вярват, че контролът над раждаемостта противоречи на Божията воля. Но „Божията воля“ не е против предпазните парапети, инсектицидите, хирургията, компютрите, антисептичните средства, вълноломите или пожарните команди. Защо тя позволява всички тези форми на научнообоснован контрол (като с някои се злоупотребява) над случайността в живота, а не допуска контрол на раждаемостта?

 

 

53

Друг абсурден религиозен аргумент е следният: предпазването е убийство, защото то пречи да бъде заченато дете. Тази доктрина обаче, дори и ако някой приеме нейните предварителни уговорки (че ние съществуваме още преди да сме заченати), засяга сериозни проблеми. Съществуват хиляди начини да се попречи на зачеването на едно дете, без да се прибягва до специфични противозачатъчни средства. Трябва ли съпрузите да заминават в командировки? Извършват ли те убийство, като отсъствайки пропускат момента, благоприятен за зачеване? Дали всички сексуални пози, които не са подходящи за зачеване, също са убийство?

 

 

54

Можем да попречим на зачеването на едно бебе; но не можем да убием незаченатото бебе. Всички закони изискват наличието на труп.

 

 

55

На нас ни е дадена свобода, за да контролираме; не може да има специални области, в които контролът е напълно забранен, в които, с други думи, ние сме обречени да не сме свободни.

 

 

56

Противниците, водени от политически съображения, заявяват следното: всяка силна държава се нуждае от многобройно население, а колкото по-висока е раждаемостта, толкова повече войници и работници ще има тя.

 

 

57

След появата на атомното оръжие става ясно, че във военно отношение са важни не броят и количеството, а владеенето на технологиите; тази ситуация започва да се очертава веднага след изобретяването на картечницата. Дори от гледна точка на конвенционалните военни стандарти днес всяка страна в света може да се смята за пренаселена.

 

 

58

С навлизането на автоматизацията [на производството] става съвсем ясно, че все повече неквалифицирани работници в целия свят ще остават без работа. Една консервативна оценка на безработицата в най-развитите страни на света през 1967 г., показва, че на всеки четирима работещи се пада един безработен.

 

 

59

Необходимостта от големи семейства може да се отстоява само в условията на немеханизираната аграрна икономика, като например тази в Индия; но дори и да се съгласим с тези доводи, съвсем ясно е, че те ще бъдат необходимост само докато светът позволява подобни икономики да останат немеханизирани.

 

 

60

Противниците, водени от личностни съображения, заявяват следното: изборът на големината на семейството е една от последните възможности за избор, която е останала на пълнолетните хора в цивилизованото общество. Да бъдат заставени да ограничават размера на семействата си, ще е равносилно на предаване на последната крепост на индивидуалността. За мен тези аргументи са най-приемливи; но и те не издържат под натиска на реалността. Причината за решението да имаш или да нямаш определен брой деца далеч не е само въпрос на личен избор. Ако мъж и неговата съпруга решат да имат шест деца, решението засяга цялото им общество и техния свят, далеч надхвърля рамките на техните собствени права като индивиди и надминава границите на тяхното собствено съществуване.

 

 

61

Проучванията на американски социолози са установили един зловещ страничен ефект на икономическия просперитет — „допълнителното“ дете се превръща в желан и достъпен придатък към пълноценния охолен живот. Оттук то става символ на благоденствие и успех в живота. Многодетните семейства винаги са били насърчавани от политиците и свещениците; лесно е да се предизвика преклонение пред тези велики божества — Мъжката сила и Плодовитостта. Но в свят, в който децата умират от глад, едно дете повече в семейството е лукс, който благоденстващите щастливци нямат право да си позволят. Ако започнем да твърдим, че сме свободни да се размножаваме като зайци, то еволюцията ще се погрижи да започнем да измираме като зайци.

 

 

62

Третата категория противници твърдят, че от гледна точка на еволюцията е погрешно раждаемостта да бъде контролирана. Съществува [своеобразен] егоизъм на поколенията: нека нашите деца се оправят сами. А има и един по-убедителен аргумент, който гласи: нашите възможности за размножаване вървят (и трябва да вървят) ръка за ръка с възможностите ни за осигуряване на прехрана. Но според тази теория от типа „размножавайте се смело“, за да останем здрави, трябва постоянно да пребиваваме в състояние на тежка криза. Трябва да строим нашите лодки с дупка на дъното, а после да изпомпваме водата.

 

 

63

Дори ако можехме да изхраним население два пъти по-многобройно от сегашното, при това по-добре, отколкото сега, няма гаранция, че толкова пренаселен свят ще бъде по-щастлив от един нормално населен свят. Хората се нуждаят не само от храна, а всичко друго, от което те имат нужда, е най-качествено, когато населението е по-малобройно; това са мирът, образованието, пространството и индивидуалността.

 

 

64

Бъдещето със сигурност ще покаже, че апатичното ни отношение към контрола на раждаемостта е най-голямото безразсъдство на нашето време. Ясно ще проличи, че една грамадна структура в нашите общества е била напълно ненужна, била е само естествен резултат от наличието на прекалено много гладни гърла, на прекалено много безработни, на които трябва да се осигури работа. Но най-вече ще стане ясно, че свръхнаселеността превръща прогреса в регрес. Колко модерни изобретения, колко икономически теории не са прогресивни по своята същност, а представляват отчаяни опити да запушат пробойните в потъващата лодка? Колко много изобретателност и енергия се изразходват само за да се задържим на повърхността, вместо да се придвижим напред?

Заключение

65

Обсебените от парите общества създават неудовлетворени мъже и жени, защото възможността и стремежът да се купува водят до пристрастяване като хероина и в крайна сметка са не по-малко опасни. Човек винаги умира недоволен, че не е получил достатъчно. Такива общества създават хора с чувство за вина, защото прекалено малко притежават прекалено много, а прекалено много са жестоко наказани за своите невинна бедност и невежество. Зад всеки шилинг, всеки франк, всяка марка, рубла, долар стои изтощеното от глад дете, нашето бъдеще, изпълненият със завист и глад бъдещ свят.

 

 

66

Научно погледнато, ние знаем повече един за друг, но въпреки това ставаме все по-самотни и изолирани, подобно на отдалечаващи се галактики. В резултат повечето от нас се съсредоточават върху извличането на колкото е възможно повече удоволствие за себе си в тази очевидно безсмислена и явно изпълнена с опасности вселена. Държим се така, като че ли сме родени в килия на осъдени на смърт; осъдени на опасна епоха, на неизбежно изтребление; на съществуване, чиито единствени забележителни аспекти са, че е абсурдно кратко и че приключва с тотално изчезване на възможността за наслаждение. Това, което ни опустошава, действа като шило — в две посоки едновременно. Присъща ни е не само дразнещата неспособност да получим всичко, което искаме, но и безпощадно завладелият ни страх, че от гледна точка на смътно очертаващата се, но много по-богата човешка реалност стремежите ни са лишени от каквато и да било стойност. Никога досега не е имало толкова много „празни“ хора по света, напомнящи огромна купчина празни раковини, покрила морския бряг.

 

 

67

Навсякъде виждаме необходимостта от промяна и само тук-таме — удовлетворяването й. Така стигам до жизненоважния фактор — образованието.