Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вулгарни романи (12)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
fantastyt (2012 г.)
Корекция
Дими Пенчев (2012 г.)
Редакция
maskara (2016)

Издание:

Автор: Христо Калчев

Заглавие: Лебедовата песен на майора

Издател: Световит

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

ISBN: 954-976-155-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1781

История

  1. — Добавяне

13.

Геена огнена 1

Влад Аберман знаеше от детинство, че едно сведение, ако не се потвърди от два източника, не е сведение, а хипотеза и една новина ако не изтече от два противоположни потока не е новина, а сензация. Това беше принципът на ВВС. Влад го знаеше от дълги години и го спазваше стриктно. Това беше и причината, когато преследва интересите си, задължително да противопоставя партньорите си в процеса на преследване на целта. Иначе рискуваше те да се съюзят под носа му и да го обесят на най-високия клон или на собствената му кула. Това беше и причината, от една страна да работи с откровените бандити от Ндрангета и Камора, които се мразеха от столетия, от друга да ползва сефарадската и ешкенази Диаспора, противопоставени една срещу друга.

Зародила се в Сардиния Ндрангета се изживяваше като мафия, макар че де факто такова понятие не съществуваше. Мафия беше нарицателно за престъпен свят и никой, освен вестникари и писатели не го ползваше. Тези, които беше прието да бъдат наричани мафия, всъщност бяха италианците от Коза Ностра, които отдавна не се занимаваха с каубойски бизнес в Европа. Бяха превзели трайно Америка и отдавна бяха извадили бизнеса си на светло. Случаят с Ндрангета, обаче не беше такъв. Те се изживяваха като потомци на древните маври и ненавиждаха всичко италианско, т.е. Камората, която де факто беше единствената действаща престъпна италианска организация на Апенините.

Противопоставяйки Камора на Ндрангета, Влад Аберман увеличаваше шансовете си в чуждите конфликти, които нито бяха негови, нито някога щяха да станат, да се измъкне сух от водата. Другият трик, към който прибягна беше Диаспората. Сефарадските евреи или тези, които бягайки от погромите, бяха минали по брега на северна Африка, бяха се добрали до Испания и живели дълги години там, преди да попаднат под ударите на Инквизицията, бяха единият клон от еврейството. Общо взето подценяван. Другите бяха ешкеназите, които бяха избрали северния път през Кавказ, Русия, Германия, до бреговете на Ла Манша.

За непросветения неевреин едните бяха немски, другите испански евреи. Но все евреи. Да, обаче Влад Аберман знаеше разликите. Интересите им не съвпадаха, а това съвпадаше с неговия интерес. Бенина и той бяха сефарадски евреи, но Влад беше отговорен за унищожаването на семействата и затова знаеше присъдата си. Точно по тази причина потърси ешкеназите на Острингщасе във Виена.

Влад Аберман даде петстотин долара в купюри по пет, десет и двадесет на Кита и го прати на т.нар. рабатски пазар. Задачата на Кита не беше да купува, а да се ориентира в цените и да търси българи по сергиите. Рабатския пазар го държаха мароканци, но само на пръв поглед. Имаше негри от Бенин, бошнаци от Сараево, общо взето цялата човешка измет се беше съсредоточила в един от най-скъпите, най-красиви и претенциозни градове в света. — Виена. Разстоянието от центъра на Австро-унгарската империя до нейната периферия — бившата италианска Ривиера — беше четири часа за просветения, това значеше „гангстера“, и две денонощия и половина за обикновения гражданин.

Нито Влад Аберман, нито Кита бяха обикновени граждани, но и двамата знаеха, че започва битка. Кита знаеше, че му предстои война и Влад Аберман знаеше, но знаеше нещо друго, че ще вади кестените от огъня с чужди ръце. Кита се приготви за война. Той имаше и свои пари, но превърна еврейските в оръжие. Влад Аберман още на другия ден знаеше подробности около покупките на Кита и му прикрепи двама от т.нар. ешкенази. Това бяха мъже, служили по времето на Голда Мейр в Мосад, участвали в атаката на летище Ентебе в Кампала и този български простак нямаше никакъв шанс, ако решеше да подмени задачата си. А тя беше една — „Намери Бенина или ще се пържиш в Геена огнена“. Разбира се Кита не знаеше всичко това и живееше безгрижно като птичка божия на клонче. Не го знаеше и Бенина, когато се обади на Майора и му зададе простия въпрос:

— Михаил, скучаете ли?

— Имате ли предложение? — отговори Майора.

— Да — каза кротко тази млада женска пантера. — Каня ви на вечеря. Останалото зависи от вас.

Майора има глупостта да приеме и с това предреши съдбата си.