Серия
Вулгарни романи (11)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 10 гласа)
Сканиране
fantastyt (2012 г.)
Корекция
Дими Пенчев (2012 г.)
Редакция
maskara (2016)

Издание:

Автор: Христо Калчев

Заглавие: Лебедовата песен на майора

Издател: Световит

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

ISBN: 954-976-155-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1781


1.

— Абортирай това копеле — каза Симо Митев, когато се върна от Либия.

Жена му беше трети месец бременна, той — пети месец извън страната. Симеон Митев беше мек човек. Жена му чу повече предложение, отколкото заплаха. Симо — строителен работник, прекарал три години на една строителна площадка на границата на Либия и Судан излезе от дома си и отиде в кварталната кръчма „Доверие“, където знаеше, че ще намери ако не приятелите, то познатите си от града. Посрещнаха го с бурни овации „ще черпиш“, „честито“, „да ти дава Господ син“, „няма да ти се затрие семето“ и т.н. Унил и смутен Симеон Митев седна при съгражданите си, имитира, че събитието е радостно и жизнено за него, почерпи и без това бедните си съграждани и когато заведението затвори, отиде и седна на една полусчупена пейка на брега на реката. „И каква стана тя?“ помисли си той. „Аз се блъскам като роб при петдесет градуса на сянка в пустинята, а тия, на които платих питието ми направиха дете“. Разбира се, той не можеше и да предполага кой от тях е авторът на труда, което жена му се готвеше да го пробута като негов.

Мек, тих човек и работяга, мразещ конфликтните обстановки, той отиде в къщичката на баща си и майка си, опита да ги събуди, но не успя. Старците спяха дълбоко. Изпуши още няколко цигари в горещата августовска нощ. Не го допуснаха в гранд хотел „Дунав“ (не бил облечен подходящо) и той унило се прибра в дома си. Бременната му жена спеше. Симеон Митев си наля една водна чаша кайсиева ракия — производство на баща му, пусна някаква арабска програма по регионалното ТВ и се разплака. „Какъв го дървех в пустинята“, мислеше си той, докато ближеше с език сълзите си. После в главата му се прокрадна друга мисъл: „Какво е виновно това дете, което расте в корема на оная курва?“ Повече не помнеше.

 

 

На сутринта дойдоха застрахователните агенти, кварталният отговорник и още един мъж, турчин, на който не помнеше името. Тогава започна и неговият провал. Партийният функционер му заяви на бара: „Симо, предложен си за член на БКП и за герой на Социалистическия труд. Жена ти е бременна, другарю Митев, а ние се грижим за нашите кадри“. После остави пред него ключ и адрес, това беше новото жилище на семейство Митеви. Там щеше да се роди копелето на жена му, там Симо щеше да преглътне унижението си, там щяха да му връчат държавните отличия, а после… Ебеш ли му майката какво щеше да стане после.

 

 

През януари 1964 г. се роди Михаил. Бебе като бебе, Симо мълчеше, да не говорим за жена му, която го смяташе за негоден да брои до „девет“. Те кръстиха момчето Михаил, той му даде името си и отиде да почерпи съгражданите си в кварталната кръчма. Там, освен иронични погледи и презрение не срещна друго, въртя се сам из заведението, опита се да почерпи барманката, момичето му каза, че не пие, почака да се появи някой от тези, които си въобразяваше, че са негови приятели. Такива не се появиха. Тогава той взе такси и отиде в „Ломбаза“ — мотел на десет километра от града, по протежение на реката. Напи се като скот и заспа. Беше петък вечерта. В събота сутринта повърна и се напи отново. В неделя обаче знаеше, че ще трябва да предприеме решителните си ходове. Симеон Митев даде петдесет долара на един от барманите и го изпрати да доведе нотариус в града. Той щеше да го чака там и това беше неговото лобно място. В шестнадесет часа Симеон Митев прехвърли цялото си имущество на новороденото копеле Михаил Митев, обезнаследи жена си и се самоуби по най-ужасяващият начин. Изпи едно шише „сублимат“. Умря в адски мъки, но без никакво съжаление.

Така започна живота на Михаил Митев — Майора.