Христо Калчев
Лебедовата песен на майора (8)

8.

„Утре е най-добрия ден в годината“ си мислеше Майора, докато се готвеше да излезе от хвойновата си вана. Беше двадесет и девети декември, четири и тридесет сутринта. Той не беше лягал, а и нямаше намерение да го прави. Две магистрали кокаин щяха да го държат жизнен днес и утре, а вдругиден щеше да напусне държавата за дълга и спокойна почивка. Така че можеше да си позволи това претоварване.

Държавата беше в траур, шибаните политици бяха изпратили военни гурбетчии в Ирак и тази вечер щяха да посрещат ковчезите им. Нищо по-удобно за човек като него. „Риба се лови в мътна вода“ — си мислеше Майора, докато нахлузваше хавлията и преценяваше как да постъпи. После събуди Попето. Беше четири и петдесет сутринта на двадесет и девети декември 2003 година, но гласът на главния му счетоводител звучеше изненадващо бодро.

— Слушам, шефе!

— Колко от екипа можеш да събереш до седем сутринта? — попита Майора.

— Колкото кажеш — беше отговорът.

— Тогава събери всички — каза Михаил Митев и включи еспресо — машината, изпи една чаша силно кафе, „удари“ една магистрала и включи телевизора.

Минавайки по каналите той не откри нито една новина по-различна от тази, която му трябваше. На следващия ден държавата щеше да бъде в траур, а за него — звезден миг. В седем и половина, Майора изпрати Попето пред акционерите си. Четиринадесет души трябваше да измрат в следващите двадесет и четири часа и смъртта им да остане незабелязана под знака на националния траур. Попето разпрати бригадите и се качи при него в Пентхауса.

— Готово, шефе. Момчетата потеглиха.

— Плати ли им? — попита Майора.

— Не, за бога — каза главният счетоводител — нали плащаме само за свършена работа.

— Добре, Попе! — нашмъркан до козирката каза Майора. — Посредниците на нашите посредници са наши пратеници! Нали така!

— Така изглежда — кимна, не разбрал главният счетоводител.

— Искам да кажа това не са наши приятели? — с блеснали очи попита Майора.

— Не разбира се! Те са наши наемници, даже не са и служители на фирмата.

— Тогава каква е ползата от тях? — попита Майора.

Попето разбра намека.

— Ще ми оставиш ли телефон за връзка, шефе — плахо попита той.

Попето добре познаваше Майора и знаеше колко вероломен, опасен и подъл е, когато е в нормално състояние, а надрусан той беше толкова непредвидим, че само от стъклените очи на това младо момче го втрисаше.

— Не, — каза Майора — ако ми потрябваш, ще те намеря. И още нещо, Попе, какво знаеш за полковник Лазар Лазов?

— След Козела той е оглавил „Ескадрона на смъртта“. Общи приказки — отговори счетоводителят — предимно легенди!

— Виж сега, приятел! — каза Майора със стъкления си поглед. Той говореше много повече с очите си, отколкото с гласа си. — Аз съм жив, защото не вярвам на общи приказки. Легендите са за курвите от Лъвов мост, Попе! Ние имаме нужда от агенти. Сега ще ти кажа нещо, което ако излезе от тази стая, ще ти струва главата, въпреки, че си мой приятел и те ценя. Аз имам човек в ескадрона. Никога няма да разбереш как се казва. Искаш ли да разбереш, Попе?

— За бога не, шефе! — панически каза счетоводителят.

— Знам, че си умен мъж, — продължи Майора. — Аса има син. Синът му търси контакт с Козела. Ние провалихме Самоковеца, Доктора и Амигос, но ако им паднем ще ни шибат през панталоните. Аса е зле със сина си, добре с Козела, Аса е зле с жена си, тя като всяка майка е луда за сина си. Там е гордиевият възел, приятелю. Еврейчето, което изпуснахме търси Козела. Намери ли го преди нас, ебана ни е мамата! И твоята, и моята, и на всички тия капути долу, дето шмъркат в офиса ми.

Главният счетоводител, мъж на възраст, доказал своите професионални качества, забави много дълго, отегчително, дори опасно дълго, въпроса, който трябваше да зададе и който беше основен.

— Какво трябва да направя, шефе?

— Да проследиш движението на парите — отговори Майора. — А сега ми се махай от главата.

Юнона холдинг започна касапницата на следващия ден. Майора беше излетял за Тампа, Флорида през Лондон. Попето се беше скрил в едно троянско село, но хората им действаха върху сто и единадесет хиляди кв. км. В нощта на двадесет и девети срещу тридесети загинаха осемнадесет души. На полицията й беше най-удобно да обяви тези престъпления като битови.