Христо Калчев
Лебедовата песен на майора (9)

9.

Когато погреба братята си и установи, че е сламена вдовица, Бенина изпадна в дива ярост до степен да се наложи да я държат три денонощия в усмирителна риза. Диаспората погреба братята й и не я изостави. Около нея винаги имаше няколко възрастни жени, с блага дума и с всичко, което е по силите им да й помогнат. На четвъртото денонощие Бенина спа дванадесет часа и се събуди свежа като майска роза. Повика обслужващата медицинска сестра и я помоли да я свърже с доктор Николов, лекуващия лекар, колега и приятел на покойния Максим.

— Веско, — каза тя — кризата ми отмина. Искам да се изкъпя.

— Добре, Бени, — д-р Николов разпореди да я освободят от каишите, и я придружи до банята. — Ще бъда в преддверието, моето момиче — каза той — моля те, ако почувстваш криза — извикай ме!

Бенина стоя тридесет минути под врялата вода и излезе възкръснала.

— Как си? — попита д-р Николов.

— Добре Веско — каза Бени. — Май е време да се прибирам в къщи.

— У вас няма никой, скъпа — каза загрижено докторът. — А и все още си на много силни лекарства.

— Спри да ме тровиш, Веселине, моля ти се! — каза Бени. — Аз съм еврейка, а ние сме жилаво племе. Край с лекарствата! Разпореди да ме върнат в къщи и заповядай на панихидата на покойния ти колега.

Със свито сърце д-р Веселин Николов изписа Бенина Аберман, но не сбърка. Тя беше психически по-здрава от когато и да било друг път. Бенина се прибра в къщи, преоблече се и излезе. Отиде на фризьор, направи маникюр, педикюр, депилация и се прибра отново. Тогава се замисли за финансовото си състояние. Прегледа банковите сметки на себе си и на братята си, общия им актив и установи, че има пари за три живота напред и петдесетина килограма само в злато, които покойните й родители й бяха завещали, чрез братовото й опекунство.

„Ебана ти е мамата, Володя Аберман“ разсеяно мислеше Бенина, загледана в някакъв телевизионен сапунен сериал. „С толкова пари ще те открия и в Хадес, гадно юдейско копеле!“

Вечерта Бени се обади на д-р Николов и покани него и жена му на вечеря. Беше организирала предварително всичко меню, маса със свещи. Това беше начинът да се отблагодари на приятеля на брат си, психиатъра Николов и да го увери, че повече не се нуждае от медицинските му грижи. Вечерта мина прекрасно, както се изрази Вера Николова, лекар в същата клиника. Целунаха се с Бенина за довиждане и те се прибраха. Тя — не.

Тази нощ Бенина тръгна по пътя на отмъщението. В един часа влезе в Ред Пийпшоу. Това беше бандитският нощен клуб на Варна и основния проститутски разпределител на града, но и мястото, откъдето щеше да тръгне нейния поход. Бени се подпря на бара, поръча си коктейл Маргарита, изчака да хване погледа на барманката и попита:

— Ангел Бузата в заведението ли е?

Момичето се огледа и отговори дружелюбно:

— Обикновено идва по-късно. Не го виждам още госпожо!

Бени остави пред нея свита на две банкнота от петдесет лева и каза тихо:

— Ще ми го покажете ли като се появи?

Барманката кимна, прибра парите и отиде да обслужва клиентите си. Два часа по-късно до Бени застана около четиридесет годишен мъж, сух, слаб с остър поглед човек, който много повече приличаше на морски капитан, отколкото на мутра, въпреки че минаваше за най-страшния човек на североизточна България.

— Търсили сте ме, госпожице? — с пресипнал глас, но любезно каза той.

— Вие ли сте Бузата?

— Да, с какво мога да ви бъда полезен? Нямате вид на жена, която търси работа.

— О-о-о, напротив г-н Христов! — усмихната каза Бенина. — Аз съм работодателят. Къде можем да поговорим спокойно?

— Елате — каза Бузата.

Поведе я през заведението и я покани в административния офис на бара.

— Да ви предложа нещо? — попита той.

— По-късно г-н Христов, ако стигнем до споразумение, ще имам основание да черпим и вие, и аз. Но първо да минем на деловата част.

— Слушам ви! — лицето на този мъж излъчваше много повече заплаха от едно стадо мутри взети заедно.

Какво има в тия очи си мислеше Бенина, когато каза на глас:

— Искам да си разделим един милиард долара…

Лицето на Бузата не трепна.

— Искате да отвличаме Бил Гейтс? — попита той.

— А не, г-н Христов. Ненавиждам каубойските изпълнения. Готов ли сте да ме изслушате?

— Няма друга причина да съм тук, госпожице — каза Бузата, после добави. — Засега… Но моля ви внимавайте какво се готвите да ми кажете?!

Бенина знаеше с кого има работа, знаеше, че това е единственият човек, който може да я свърже с Майора и, че те тримата заедно бяха единствените, които могат да отнемат ноу-хауто на ония плъх. — Володя Аберман, в която и точка на земното кълбо да се намира. Бузата не каза ни да, ни не, но обеща да се обади в рамките на три денонощия. Бени знаеше какво означава този отговор. Ако в рамките на сто часа не й се обадиха тя щеше да получи така нареченият мълчалив отказ от Юнона холдинг. Но се обадиха…