Алегзандър Маккол Смит
Школа по машинопис за мъже „Калахари“ (2)

Втора глава
Станете шофьори с Божията помощ

Животът в „Тлоквенг роуд спийди моторс“, а съответно и в „Дамска детективска агенция №1“ постепенно навлизаше в нормалното си русло. Господин Дж. Л. Б. Матекони се върна към стария си обичай да пристига на работа малко преди седем сутринта и да застава на стенда с фенерче, насочено към вътрешността на някой автомобил, докато двамата му чираци не дойдеха в осем часа. Според договора, с който се наемаха за чираци в сервиза, те трябваше да работят по осем часа на ден, като на всеки три месеца им се полагаше отпуск, за да се подготвят теоретично. Господин Дж. Л. Б. Матекони бе се съгласил на това, като очакваше и те да се съобразяват с тези условия. Те наистина пристигаха в осем и си тръгваха в пет, което правеше девет часа на ден, но от тях трябваше да се извади един час за обед и още два пъти по четиридесет и пет минути за допълнителни почивки за чай. Проблемът бяха точно тези почивки за чай, но всеки опит да се съкрати времетраенето им срещаше мълчалива съпротива. Най-накрая Дж. Л. Б. Матекони се предаде. Нали беше великодушен човек и не искаше да има разправии.

— Тук може да ви минават номерата — предупреждаваше той чираците неведнъж, — но не си въобразявайте, че всички шефове са като мен. Като си получите дипломите — ако изобщо си ги получите, — ще трябва да си търсите друга работа, истинска работа, и тогава много неща ще ви се изяснят.

— ​Какво ще ни се изясни, шефе? — попита веднъж по-големият чирак и се усмихна заговорнически на колегата си.

— Какво значи да работиш — каза господин Дж. Л. Б. Матекони, — какво значи постоянен тежък труд.

По-големият чирак облещи очи в престорен ужас.

— Но ти нали ще ни държиш при тебе, шефе, нали без нас не можеш да се справиш?

Появата на маа Макутси като изпълняваща длъжността управител на сервиза промени нещата, макар почивките за чай да си останаха. Тя бързо даде да се разбере, че пред нея никакви глупости не минават и на двамата чираци им се наложи бързичко да се стегнат. Маа Рамотсве не можа да си обясни какво лежи в основата на тази драстична промяна. Първо си помисли, че ръководството на жена е било за тях стимул да покажат на какво са способни, накрая си рече, че вероятно става дума за нещо по-сериозно. Вярно, двете момчета желаеха да впечатлят новата шефка, но също така си личеше, че тя им бе вдъхнала своеобразна гордост от работата. Сега, когато господин Дж. Л. Б. Матекони се завърна в сервиза, маа Макутси и маа Рамотсве нямаха търпение да разберат така ли ще бъде и занапред.

— ​Тези момчета се справят много добре. Много по-добре отпреди — отбеляза господин Дж Л. Б. Матекони, скоро след като се завърна на работа. — Още са си малко мързеливички, което явно им е по рождение, и все така не спират да говорят за момичета, което, като се замисли човек, сигурно също им е по рождение, но смятам, че сега работят много по-прилежно и по… по…

— ​По-чисто? — предположи маа Рамотсве.

— ​Да — потвърди господин Дж. Л. Б. Матекони. — Това е. Те бяха толкова небрежни и разхвърляни, но вече не е така. Освен това сега са много по-внимателни с колите. Май са научили това-онова, докато ме е нямало.

Но бяха настъпили и други промени — промени, за които господин Дж. Л. Б. Матекони още нямаше и представа. Всъщност маа Рамотсве първа бе усетила, че е станало нещо, и най-напред попита маа Макутси тя какво мисли, преди да поговори за това с господин Дж. Л. Б. Матекони. Маа Макутси беше много изненадана. Тя си призна, че не е имала време, иначе със сигурност е щяла да забележи. Сега, след като бе подпитала Чарли, по-големия чирак, тя можа да потвърди подозренията на маа Рамотсве.

— Права сте каза й тя. По-малкият е чул за Господ. А нали помните, тъкмо него не можеше човек да го отлепи от момичетата, все ги закачаше? А сега е почнал да ходи в някаква църква. Господ му казал да направи така. Чарли е шашнат. Разочарован е, че на приятеля му вече не му се говори за момичета. Това хич не му харесва на Чарли.

Когато научи за това, господин Дж. Л. Б. Матекони само въздъхна. Чираците бяха за него същинска загадка и той мечтаеше за деня, в който щяха да излязат от неговата опека, ако изобщо дойдеше някога такъв ден. Животът му бе станал далеч по-сложен и това май не му харесваше. Някога всичко бе било толкова просто. Беше сам в сервиза и отговаряше само за себе си. А сега ги имаше маа Макутси, двамата чираци и маа Рамотсве, без да се броят двете сирачета, за чието отглеждане той пое отговорност. Това беше много необмислена стъпка от негова страна, макар да не съжаляваше. Децата бяха толкова щастливи в къщата на маа Рамотсве на „Зебра драйв“, че би било кощунство да ги лиши от това. И все пак едно е да отговаряш само за себе си и съвсем друго — да отговаряш за шестима души; такава промяна би натежала на всеки мъж, независимо колко широки са плещите му.

Докато господин Дж. Л. Б. Матекони мислеше за своите отговорности, другите също мислеха за своята отговорност към него. Маа Макутси например беше приела ролята си в сервиза изключително сериозно. Тя внесе промени в системата на счетоводството и увеличи приходите. Извърши пълна инвентаризация на резервните части и пълен опис на наличностите. Въведе ред в документацията за горивата, която дотогава също беше в пълен хаос. Всичко това беше почти подвиг, но тя все още се притесняваше. „Дамска детективска агенция №1“ нямаше големи печалби, независимо че изкарваше някакви пари. Сервизът вървеше по-добре, но там пък заплатите на двамата чираци бяха перото, което източваше печалбата. Ако искаха нещата да процъфтяват, особено сега, когато лихвеният процент се покачваше, те просто трябваше да открият още някакъв бизнес или да разширят предмета си на дейност, възможност, която тя намираше за интригуваща. Да управляваш сервиз не беше просто нещо. Тогава защо да не поеме отговорност и за още нещо? За миг, като си помисли за подобна възможност, главата й се замая, фабрики, ферми, магазини — всичко беше възможно, стига да се захване човек. Но с какво да се започне? Бракът между „Дамска детективска агенция №1“ и „Тлоквенг роуд спийди моторс“ беше естествен резултат от годежа на двамата собственици. Да открие човек нещо съвършено ново щеше да е доста по-сложно.

Идеята осени маа Макутси една сутрин, докато запарваше ройбос. Маа Рамотсве беше излязла на пазар, а господин Дж. Л. Б. Матекони бе отишъл да прегледа една кола, която щеше да продава от името на един свой възрастен клиент. Колата не беше кой знае колко хубава, но той се чувстваше отговорен за возилата на клиентите си от рождението до смъртта, тъй да се каже, както едновремешните домашни лекари, които лекували пациентите си през целия им живот и познавали и кътните им зъби. Маа Макутси отнесе прясно запарения чай в работилницата на сервиза, където намери двамата чираци да седят върху стари омаслели варели и да гледат едно кльощаво бездомно куче, което се навърташе около входа на сервиза.

— Много работите — каза им маа Макутси.

По-големият я погледна мрачно.

— Имаме почивка за чай, маа. Както и ти. Не можем да работим непрекъснато.

Маа Макутси кимна. Тя нямаше намерение този път да ги слага на място както по времето, когато господин Дж. Л. Б. Матекони го нямаше, макар че това даваше добри резултати. Сега искаше да види как ще реагират на нейната идея.

— Мислех си за някакъв нов вид бизнес — оповести тя и отпи от чая си. — Чудя се какво ще кажете.

— Ти си жена пълна с идеи — каза по-младият от двамата. — Сигурно те заболява главата, маа.

Маа Макутси се засмя.

— Глава боли само от сложните идеи. Моите идеи винаги са прости.

— ​И аз имам прости идеи — каза по-голямото момче. — За мацки. Това са ми идеите. Мацки, и после още мацки.

Маа Макутси подмина това и се обърна към по-младия.

— Има много хора, които искат да се учат да шофират, нали?

По-младият чирак сви рамене.

— Нека си учат. Могат да карат по селските пътища колкото си щат.

— ​Но като тръгнат да карат в града, няма да им е лесно, нали? — каза бързо маа Макутси. — В града е много по-оживено. Коли хвърчат насам-натам, пресичат пешеходци.

— И много мацки има — включи се по-големият. — Много мацки ходят насам-натам. Навсякъде.

По-младият се обърна и погледна приятеля си.

— ​Какво ти става? Само за мацки мислиш.

— Ти също — сряза го другият. — Всеки, който вика, че не мисли за мацки, е лъжец. Всички мъже мислят за мацки. Това им харесва на мъжете.

Обаче не постоянно — каза по-младият. — Има и други неща.

— Не е вярно — тросна се по-големият. — Ако не мислиш за мацки, значи си на умиране. Това е всички го знаят.

— Хич не ме интересува — каза маа Макутси. — Освен това чух, че един от вас се бил променил. — Тя замълча и погледна по-младия, за да получи потвърждение. Но той просто сведе очи.

— И тъй — продължи тя, — ще ви кажа каква идея имам. Мисля, че е добра идея и бих искала да чуя и вашето мнение.

— Казвай — каза по-големият. — Слушаме те.

Маа Макутси понижи глас, като че ли в сервиза имаше подслушвателни устройства. Чираците се наведоха напред, за да я чуват по-добре.

— Хрумна ми, че можем да отворим школа по кормуване — възвести тя. — Трябва да направя някои проучвания, но не смятам, че има достатъчно такива школи. Можем да отворим нова школа и да даваме уроци на хората след работно време, срещу такса например четирийсет пули^[1]. Двайсет пули ще са за учителя и двайсет за господин Дж. Л. Б. Матекони — за сервиза и затова че ще карат колата му. Школата ще има голям успех.

Няколко секунди чираците я зяпаха и нищо не казваха. После по-големият рече:

— Не желая да имам нищо общо с това. След работа искам да се видя с приятелите си. Нямам време да давам уроци по кормуване.

Маа Макутси погледна приятеля му.

— А ти?

Младият чирак й се усмихна.

— ​Ти си много умна жена, маа. Мисля, че идеята е добра.

— ​Ето на! — каза маа Макутси и се обърна към по-големия. — Твоят приятел гледа по-положително на нещата. Ти за нищо не ставаш. Виж какво е станало с мозъка ти от мислене за мацки.

По-младият се ухили.

— ​Чу ли? Маа Макутси е права. Трябва да я слушаш. — Той погледна маа Макутси. — А как ще кръстиш тази школа по кормуване, маа?

— Не съм мислила за това — каза тя. — Ще помисля. Името, което даваш на своята фирма, е много важно. Ето защо „Дамска детективска агенция №1“ има успех. Името казва всичко, което трябва да знаеш за един бизнес.

По-младият я погледна с надежда.

— Имам добра идея за името — каза той. — Можем да наречем школата „Станете шофьори с Божията помощ“.

Настъпи мълчание. Другият чирак хвърли един поглед на приятеля си и се извърна.

— Не съм сигурна — каза маа Макутси. — Ще помисля, но не съм сигурна.

— Това е много добро име — настоя по-младият. — То ще привлече по-внимателните шофьори и ще подсказва, че нямаме катастрофи. И Господ ще бди над нас.

— Дано — каза маа Макутси. — Ще говоря с господин Дж. Л. Б. Матекони и ще видя той какво ще каже. Благодаря за предложението.