Алегзандър Маккол Смит
Школа по машинопис за мъже „Калахари“ (15)

Петнадесета глава
Един недоволен клиент

След толкова много положителни събития, те почти не бяха мислили за конкурентната детективска агенция и може би изобщо щяха да я забравят, ако две неща не им напомниха за господин Бутелези.

Първото беше интервю, публикувано на цяла страница в „Ботсуански вестник“. Най-отгоре се мъдреше снимката на господин Бутелези, седнал зад бюрото си, в едната ръка с цигара, в другата с радиостанция. Маа Рамотсве първа видя статията и я прочете на маа Макутси. Помощничката й отпиваше през това време от чашата с ройбос, докато очите й постепенно се разширяваха от нарастващ ужас.

„От Ню Йорк до Габороне през Йоханесбург“ гласеше заглавието под снимката на господин Бутелези. „Един детектив от един различен свят“: разговаряхме с очарователния господин Бутелези в уютния му офис и му зададохме въпроса какво означава да си частен детектив в Габороне.

„Твърде трудно е да си първият истински детектив — каза той. — Както знаете, има още една-две дами, които правеха любителски опити за известно време, но те нямат сериозен опит в тази професия. Не казвам, че няма работа и за тях. Винаги ще има случаи на деца, избягали от къщи, и други подобни дреболии. Сигурен съм, че биха се справили отлично с тях. Но за сериозните случаи са нужни мъже, истински детективи.

Придобих своя опит в Отдела за криминални разследвания в Йоханесбург. Това си беше тежка школа, знаете, ган-Гстерски войни, убийства и така нататък, но тя ме направи железен. В тази професия, знаете, трябва да си железен. Това е професия за мъже. Мъжете могат да бъдат железни, за разлика от жените.

Много случаи имах в Отдела за криминални разследвания. Известни убийци, крадци на диаманти. Страхотия! Колко ли милиона куршуми се изгърмяха, ей така! Отвличания също. Но това беше ежедневие за мен и скоро установих, че разбирам отлично психологията на престъпника, да, това е един безценен опит за мен.

Много съм зает, откакто отворих агенцията си. Очевидно в града има много проблеми и ако читателите на вашия вестник имат някакви въпроси и грижи в живота си, аз съм техният човек. Повтарям, аз съм човекът.

Питате кои са най-важните качества на частния детектив. Бих казал, че едно от тях е да бъдеш добър психолог. Освен това трябва да притежаваш набито око, да забелязваш детайлите. Често малките нещо говорят много и разкриват истината за нашите клиенти. Така че частният детектив е като фотоапарат, който вижда и заснема всичко и непрекъснато се опитва да разбере какво се случва. Това е тайната.

Питате как се става частен детектив. Отговорът е, че трябва да си обучен, за предпочитане в Отдел за криминални разследвания. Не можеш просто да си окачиш табелка «частен детектив» и да станеш такъв. Някои хора опитаха по този начин, даже тук в Габороне, но това не дава добри резултати. Трябва да си обучен.

Също така е полезно да си прекарал известно време в Лондон, в Ню Йорк или на други подобни места. Така човек опознава света и вече никой не може да го заблуждава в каквото и да било. Бил съм в Ню Йорк и познавам добре работата на частните детективи там. Познавам много колеги в Ню Йорк. Много умни момчета, мои близки приятели.

Но в края на краищата винаги си казвам, че у дома е най-добре! Затова се върнах в Габороне, родното място на майка ми, тук съм завършил училище. Аз съм тсуана, но с по-особено име. Детектив съм, знам много, а това, което не го знам, скоро ще го науча. Позвънете ми по всяко време!“

Маа Рамотсве свърши с четенето и захвърли вестника с отвращение. Беше свикнала с навика на мъжете да се фукат и проявяваше търпимост в подобни случаи, но това интервю минаваше всякакви граници. Всички тези подмятания колко по-добри са мъжете от жените в тази професия без съмнение имаха една-единствена мишена — нея и нейната агенция. Очевидно беше, че тези атаки се дължаха на неговата собствена несигурност, но въпреки това не можеха да останат без отговор. Макар че той целеше точно това, за да привлече още повече внимание към своя бизнес и към своята персона.

И което беше още по-тревожно — много хора щяха да му повярват. Тя допускаше, че има такива, които са убедени, че нейната професия е запазен мъжки периметър. Те мислеха така и за карането на кола, на самолет… макар тя да бе чела, (а със сигурност и те), че фактите говорят обратното — жените карат по-безопасно и коли, и самолети. Очевидно това се дължи на факта, че са по-предпазливи и по-малко склонни към неразумни рискове. Това е причината жените в общи линии да карат по-бавно от мъжете. Въпреки това много мъже отказваха да се съобразят с фактите и често правеха снизходителни коментари за жените-шофьори.

— Ще направя малко социологическо проучване — каза тя на маа Макутси. — Би ли могла да извикаш Чарли, маа? Искам да му дам да прочете това.

Маа Макутси я изгледа озадачено.

— Но защо? Той не се интересува от такива неща. Той се интересува само от момичета.

— За проба — каза маа Рамотсве. — Сега ще видим.

Маа Макутси излезе и след няколко минути се върна с Чарли, който бършеше ръце в престилката си. Господин Дж. Л. Б. Матекони беше въвел тези престилки в борбата си срещу вездесъщото смазочно масло и грес.

— Да, маа — каза чиракът. — Маа Макутси казва, че имате нужда от моя съвет. Аз винаги с удоволствие давам съвети. Ха!

Маа Рамотсве подмина тази забележка.

— Прочети това, моля те — каза тя. — И искам да ми кажеш какво мислиш.

Тя му връчи вестника и посочи статията. Чиракът седна на един стол пред нейното бюро. Докато четеше, мърдаше устни и маа Рамотсве наблюдаваше съсредоточеното му изражение. „Той въобще не чете вестници — мислеше си тя. — В тази глава действително нищо друго няма, освен коли и момичета.“

Когато свърши, чиракът погледна маа Рамотсве.

— Прочетох го, маа — рече той и й върна вестника. По краищата му имаше мазни петна грес и тя внимаваше да не ги пипа.

— Какво мислиш за това, Чарли? — попита тя.

Той вдигна рамене.

— Съжалявам, маа. Съжалявам за вас.

— Съжаляваш ли?

— Да — въздъхна той. — Това ще затрудни вашия бизнес. Сега всички ще отидат при този мъж.

— Значи той ти харесва?

Чарли се усмихна.

— Разбира се. Той е много умен мъж. Ню Йорк. Представяте ли си? И Йоханесбург. Всички тия градове. Той знае как стават нещата и ще се справи с всичко. Съжалявам, защото не искам той да ви вземе бизнеса.

— Ти си много лоялен — каза маа Рамотсве. А после, след като чиракът стана и излезе, тя си рече: „Точно така!“

— Е, маа — каза маа Рамотсве. — Можем да си направим изводите, нали?

Маа Макутси махна с ръка.

— Това момче е глупаво. Всички го знаем. Не можете да обръщате внимание на това, което казва.

— Не е толкава глупав — каза маа Рамотсве. — За да стане чирак тук, е минал някакви изпити. Той е вероятно като повечето младежи. Така че виждаш, много хора ще се впечатлят от този господин Бутелези. Не можем да променим този факт.

 

 

Да, много хора, може би, но не всички. Този следобед, докато маа Макутси се ровеше в някакви регистри в услуга на един свой клиент и правеше рутинни справки кой кога се е родил, умрял и оженил, маа Рамотсве бе посетена без предварително уговорена среща от една дама, чието мнение за „Детективска агенция с гарантиран резултат“ беше точно противоположно на изказаното от чирака. Тя пристигна с красива нова кола, която паркира точно пред вратата на агенцията и възпитано изчака маа Рамотсве да я забележи, преди да влезе. Това винаги правеше добро впечатление на маа Рамотсве. Тя не можеше да възприеме днешния маниер да влезеш в една стая, преди да са те поканили или, още по-лошо, както си позволяваха някои — да влязат без всякаква покана в офиса й и да седнат срещу нея на бюрото, докато говорят. Ако някой влезеше по този начин, тя изобщо не разговаряше с него, а просто седеше с поглед забит в бюрото си, докато неодобрението й не предизвикаше извинение.

Посетителката беше жена над трийсет и пет, около възрастта на самата маа Рамотсве, може би малко по-млада. Беше облечена добре, но не лъскаво, и облеклото й, заедно с паркираната отпред кола говореха достатъчно красноречиво за финансовото й състояние. Тази жена според маа Рамотсве беше добре платена държавна чиновничка или дори имаше собствен бизнес.

— Нямам уговорена среща, маа — каза жената. — Но се надявах, че ще можем да поговорим.

Маа Рамотсве се усмихна.

— С удоволствие разговарям с всекиго, маа. Не е необходимо да си уговаряте среща предварително. С удоволствие разговарям и по всяко време — прибави тя, — в рамките на разумното.

Маа Рамотсве я покани да седне. Тя все още не беше й се представила, макар че влезе много възпитано. Без съмнение щеше да каже и името си, само че по-късно.

— ​Искам да съм откровена с вас, маа — започна жената. — Нямам доверие на частни детективи. Трябва да ви го кажа.

Маа Рамотсве вдигна вежда. Щом нямаше доверие в частните детективи, тогава защо идваше в „Дамска детективска агенция №1“, чието име беше достатъчно красноречиво?

— Съжалявам да го чуя, маа — каза тя. — Може би ще ми кажете защо?

Тонът на жената прозвуча леко извинително.

— Нямах намерение да бъда груба, маа. Става въпрос, че съвсем наскоро имах много неприятен опит с една детективска агенция. Затова се чувствам така.

Маа Рамотсве кимна.

— „Детективска агенция с гарантиран резултат?“ Господин Бутеле…

Тя не успя да довърши.

— Да — каза жената. — Онзи човек. Как той си въобразява, че може да се нарича частен детектив, нямам представа.

Маа Рамотсве беше заинтригувана. Искаше й се и маа Макутси да присъства, защото винаги беше хубаво да чуе и нейното мнение по всеки един случай, който разследваше. Две глави винаги мислят по-добре от една. Но преди да позволи на посетителката си да й обясни каквото и да било, на маа Рамотсве й хрумна и й направи предложение, с което да защити честта на професията. Да, това беше много уместно в дадените обстоятелства.

— Позволете, маа — каза тя и вдигна ръка. — След като сте недоволна от обслужването на мой колега, а трябва да ви призная, че не съм изненадана да го чуя, „Дамска детективска агенция №1“ се наема да довърши разследването, което господин Буте… онзи човек очевидно е провел неправилно. Това е моето предложение.

Жената беше наистина впечатлена.

— Много мило от ваша страна, Маа. Не очаквах да чуя това, но с радост ще приема. Виждам, че тук нещата стоят по друг начин.

— Така е — каза спокойно маа Рамотсве. — Не даваме обещания, които не можем да изпълним. Не работим така.

— Добре — каза жената. — Нека ви разкажа сега за какво става въпрос.

 

 

Тя отишла при господин Бутелези, след като видяла рекламата му във вестника. Той бил много любезен с нея, макар че според нея маниерите му били твърде смущаващи.

— Но аз си помислих, че това може би се дължи на фамилното му име — каза тя и погледна към маа Рамотсве, която кимна с почти безизразен поглед. Човек трябваше да внимава какво казва, но хората много добре знаеха как се държат зулусите. Може би думата е… ами нахакани, или по-меко казано — твърде самоуверени. Не че беше прието да се правят открито такива изказвания. Господин Бутелези твърдеше, че е тсуана, а не зулус, но наследствеността по бащина линия не можеше да се пренебрегне тъй лесно, особено щом ставаше дума за мъж. Няма причина момчетата да наследяват по-малко качества от бащите си, отколкото от майките си, кой разумен човек би твърдял подобно нещо? Някои хора поддържаха това мнение, но те очевидно грешаха.

Жената продължи да разказва за причината на посещението си в офиса на господин Бутелези.

— Живея в Мочуди — каза тя, — макар че съм родена във Франсистаун. Аз съм физиотерапевт в тамошната болница. Работата ми е да помагам на хора, които са си счупили крак или ръка или са били дълго време тежко болни на легло и се нуждаят от помощ, за да започнат отново да се движат нормално. Има и други неща, които правим. Това е много хубава работа.

— И много важна — каза маа Рамотсве. — Трябва да се гордеете с професията си, маа.

Жената кимна.

— Така е. И тъй, аз живея там, защото работата ми е там. Имам и четири деца и те са много доволни от училището в града. Единственият проблем е, че съпругът ми работи тук и не обича да кара всеки ден от Мочуди до Габороне и да се връща обратно. Със спестяванията си купихме малък апартамент. Аз живея в къща, която ми се дава от болницата и решихме, че това е добра инвестиция.

Точно тогава маа Рамотсве започна да се досеща за какво става дума. Откакто беше отворила агенцията си, при нея редовно идваха клиентки, чиито мъже изневеряваха или които подозираха мъжете си в невярност. Тези женски подозрения обикновено не бяха необосновани и на маа Рамотсве често й се налагаше да носи лоши новини за изневери. Това ставаше доста по-често, отколкото на маа Рамотсве й се щеше. Но това беше част от нейния занаят и тя поемаше тези задължения с достойнство и състрадание. Сигурна беше, че това е въпросът, който занимаваше клиентката й. Съпрузите, които работеха далеч от дома си, рядко се въздържаха от изневери, много рядко.

Маа Рамотсве позна. Жената описа своите подозрения. Тя беше сигурна, че съпругът й се среща с друга жена.

— Обикновено му се обаждам вечер — каза тя. — Разказваме си как е минал денят, децата също говорят с него. Скъпо е, но за децата е важно да говорят с баща си. Но сега никога не си е у дома, когато му звъня. Той казва, че напоследък излиза да се разхожда и ходи на големи разходки, но това са глупости и аз знам, че ме лъже.

— Не звучи много правдоподобно — съгласи се маа Рамотсве. — Някои мъже не умеят да лъжат.

Жената отнесла своя проблем до господин Бутелези и той обещал да провери каква е работата, като я помолил да му се обади отново след ден-два. Казал, че ще проследи съпруга й, за да разбере с какво се занимава вечер.

— И? — попита маа Рамотсве. Много й беше любопитно да разбере как действаше конкуренцията.

— Каза, че е ходил — продължи жената. — Но не му вярвам. Каза, че е проследил мъжа ми и че той ходел на църква. Това е просто смешно. Съпругът ми въобще не ходи на църква. Толкова пъти съм се опитвала да го накарам, но него го мързи. И когато се прибра вкъщи миналия уикенд, аз му предложих: „Хайде да отидем на църква“, но той каза, че не иска. Сега, ако е станал толкова набожен, мисля, че нямаше да откаже и в неделя. Но той отказа. Струва ми се, това е достатъчно доказателство.

Маа Рамотсве трябваше да се съгласи.

— Но има и още нещо — продължи жената. — Аз платих голяма сума в аванс и когато казах, че искам да си получа част от парите, а господин Буте… онзи човек просто отказа. Каза, че парите му се полагат. Така че аз дойдох при вас.

Маа Рамотсве се усмихна.

— Ще направя всичко, каквото мога. Ще проверя дали това с църквата е истина и ако не е, а аз съм склонна да се съглася с вас, че не звучи много достоверно, ще открия с какво точно се занимава мъжът ви и ще ви го кажа.

Те обсъдиха още някои подробности, включително името и адреса на съпруга й, а също и адреса на мястото, където работеше.

— Донесох ви и негова снимка — каза тя. — Ще ви помогне да го познаете.

Тя й подаде черно-бяла снимка на един мъж, които се усмихваше срещу обектива. Маа Рамотсве й хвърли един поглед и видя спретнат мъж с подкупваща усмивка, коса, разделена на път по средата и мустаци. Никога не беше виждала преди това лицето му, но такова лице лесно можеше да го забележиш сред тълпата.

— Това ще е много полезно, маа — каза тя. — Когато клиентите не ни дават снимка, работата е доста по-трудна.

Маа Селелипенг се изправи.

— Много съм му ядосана — заяви тя. — Веднъж да хвана жената, която се опитва да открадне съпруга ми, ще се оправя с нея. Ще й дам добър урок.

Маа Рамотсве смръщи вежди.

— Не бива да вършите нищо незаконно — каза тя. — Ако имате намерение да правите нещо такова, аз не мога поема вашия случай.

Маа Селелипенг вдигна ужасена ръце.

— Не, няма такова нещо, маа. Имах намерение просто да говоря с нея. Да я предупредя. Това е. Не мислите ли, че всяка жена има право да го стори?

Маа Рамотсве кимна. Тя нямаше време да се занимава нито с крадли на съпрузи, нито с неверни мъже. Хората имаха право да защитават това, което притежават, но тя беше жена с добро сърце и разбираше човешката слабост. На господин Селелипенг може би щеше да стигне само леко напомняне на задълженията му на съпруг и баща. Като погледна отново снимката, тя се убеди, че не му трябва много. Това не беше лице на силен човек, помисли си тя. Това не беше лице на човек, който ще вземе решение да напусне жена си. Щеше да се върне обратно като момченце, дето са го хванали да краде пъпеши. Беше сигурна в това.